РЕШЕНИЕ
№ 448
гр. Пловдив, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300500087 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр.
с чл.422, ал.1 , вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 240, чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от Н. В. Ц. и
С. Н. Ц. чрез адв. Н.П., против решение №262336/11.10.2021 г., постановено
по гр. дело №14120 от 2020 г. на РС Пловдив, ІІ гр. състав, с което е признато
за установено спрямо С. Н. Ц. и Н. В. Ц., че дължат солидарно на ищеца
„************** следните суми: 10532.40 лева - главница по 48 бр.
неплатени месечни погасителни вноски за периода от 14.05.2017 г. до
14.04.2021 г. по договор за потребителски паричен кредит с №1838308 от
05.05.2015 г., сключен с „***********“ ЕАД, 453.32 лева възнаградителна
лихва за периода от 14.05.2017 г. до 19.02.2018 г., 255.60 лева обезщетение за
забава за периода от 14.05.2017 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№8384/2020 г. по описа на ПРС, 6-ти гр. състав, и са осъдени С. Н. Ц. и Н. В.
Ц. да заплатят на „**********“ ЕАД направените по делото разноски в
размер на 596.47 лева, както и сумата от 274.83 лева, представляваща
разноски по частно гр. дело № 8384/2020 г. по описа на ПдРС.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност
и неправилност на съдебния акт. Иска се отмяна или обезсилване на
1
решението и прекратяване на производството по делото. Твърди се, че съдът е
постановил акта си и е уважил установителния иск при невъведени от ищеца
обстоятелства за настъпила предсрочна изискуемост и така е подменил
предмета на спора и обхвата на търсената защита. Липсва твърдение в
исковата молба Н. В. Ц. да е уведомена за цесията и настъпилата предсрочна
изискуемост. Липсват мотиви относно приетата настъпила предсрочна
изискуемост и кога кредитът е станал такъв. Жалбоподателите не са
уведомени за цесията. Навеждат се и доводи за недоказаност на иска.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, в
който се излагат подобни съображения, че жалбата е неоснователна и следва
да се остави без уважение, решението като правилно и законосъобразно - да
се потвърди, а на страната да се присъдят направените в настоящото
производство разноски.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо.
В жалбата се навеждат доводи за недопустимост на решението,
които не могат да се споделят. Решението отговаря на изискванията, при
които може да се реши по същество – налице са положителните и липсват
отрицателни предпоставки за развитието на исковия процес. Съдът се е
произнесъл по искането, с което е бил сезиран. Не са и налице предпоставки
за прекратяване на производството, като искането в тази насока е
неоснователно.
Не се възприемат вижданията във въззивната жалба, че в исковата
молба са въведени различни основания за установителния иск и предявения
при условията на евентуалност осъдителен иск, но, въпреки това, за
уважаване на установителния иск е взета предвид предсрочната изискуемост,
настъпила с връчването на препис от исковата молба. Действията и изводите
на първоинстанционния съд са съобразени със задължителните съгласно
чл.130, ал.2 ЗСВ указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №8 от 02
април 2019 г. по тълк.д. №8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, според които
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. По тези съображения не се възприемат вижданията, че съдът е
2
подменил предмета на спора и обхвата на търсената защита. Напротив –
съдът се е произнесъл в съответствие със задължителната съдебна практика.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционното решение.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно
съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл.
415, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 240, чл. 79, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД, а при условията на
евентуалност са били предявени осъдителни искове за същите суми с правно
основание чл.240 ЗЗД, чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 19.02.2018 г. бил сключен
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. между
„**********“ ЕАД и „**********“ ЕАД, по силата на който вземането срещу
С. Н. Ц. и Н. В. Ц., произтичащо от договор за потребителски кредит
№1838308/05.05.2015 г., било прехвърлено в полза на ищцовото дружество,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Общите условия
на „*************“ ЕАД съдържали изрична клауза, която уреждала правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът
бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за продажбата на вземането чрез
*********. Ищецът е представил копия от уведомление за извършената цесия
и обявената предсрочна изискуемост от страна на „********“ ЕАД, което да
се връчи на ответниците, ведно с преписа от исковата молба.
По договора за потребителски кредит на кредитополучателя Ц.
била предоставена в заем сумата от 15000 лева, преведена по негова сметка на
07.05.2015 г. Страните постигнали съгласие, че общия размер на дължимата
сума възлиза на 15450 лв., представляваща сбора от чистата стойност на
кредита 15000 лева и такса за разглеждането му 450 лева, платима на 72 равни
месечни вноски. Договорили се кредитополучателят да бъде включен в
групова застраховка, по която застрахователната премия възлизала на сумата
от 1172.16 лева, за което Ц. подписал декларация за приемане на
застраховане. Застрахователната премия била разделена на 72 броя месечни
плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни
вноски, като при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на
падежа на съответната вноска, се предоставял едномесечен гратисен период,
след изтичане на който застрахователното покритие се прекратявало
автоматично. За периода, считано от 14.12.2017 г., по задължението не били
начислявани застрахователни премии.
3
Съгласно клаузите на договора, усвоената парична сума по
кредита се олихвявала с възнаградителна лихва при лихвен процент 7.56%,
фиксиран за целия срок на договора. Страните постигнали съгласие
възнаградителната лихва за срока на действието му да бъде в размер на
4015.92 лева, а общо дължимата сума - 20638.08 лева, платима на 72 броя
месечни погасителни вноски в размер на 286.64 лева, първата - дължима на
14.05.2015 г., а последната - с падеж на 14.04.2021 г. съгласно погасителния
план.
Кредитополучателят не изпълнил задължението си за заплащане в
срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем
на основание чл.12, ал.2, б.А от ОУ, неразделна част от договора. На Ц. било
изпратено уведомително писмо за предсрочната изискуемост чрез ЧСИ
********.
С подписване на договора за кредит Н.Ц., в качеството си на
поръчител, се задължила солидарно за всички задължения на
кредитополучателя.
Съгласно ОУ към договора за кредит, при забава в плащанията,
кредитополучателят дължал и обезщетение за забава в размер на законната
лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава върху просрочената
главница, като на длъжника било начислено и обезщетение за забава в размер
на 295.36 лева за периода от 14.05.2017 г. до 12.03.2020 г.
Тъй като кредитополучателят и поръчителят не заплатили
дължимите суми, ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК и съдът
издал заповед, с която задължил солидарно двамата ответници да заплатят
сумата от 10532.40 лева главница, възнаградителна лихва в размер на 453.32
лева и обезщетение за забава в размер на 255.60 лева или общо сумата от
11241.32 лева.
В изпълнение на указанията на заповедния съд, ищецът предявил
в дадения му срок иска за установяване дължимостта на сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение срещу двамата ответници. Претендира и
присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответниците С. Н. Ц. и Н. В. Ц. не е
постъпил писмен отговор, нито е изразено становище по иска.
В първото по делото съдебно заседание от пълномощника им се
оспорва уведомяването на ответниците за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, както и за извършената цесия от първоначалния
кредитор. Моли за отхвърляне на предявените установителни искове и
претендира присъждане на направените разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието, че искът е допустим - от приетото за послужване
ч.гр.д. № 8384/2020 г. по описа на ПдРС, VI гр. състав, се установява, че
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните
суми: 10532.40 лева главница по 48 бр. неплатени месечни погасителни
4
вноски за периода от 14.05.2017 г. до 14.04.2021 г. по договор за
потребителски паричен кредит с №1838308 от 05.05.2015 г., сключен с
„**********“ ЕАД, 453.32 лева възнаградителна лихва за периода от
14.05.2017 г. до 19.02.2018 г., 255.60 лева обезщетение за забава за периода от
14.05.2017 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане, както и за направените
в заповедното производство разноски в размер на 224.83 лева заплатена
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Това вземане му е
прехвърлено на 19.02.2018 г. съгласно индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между
„**********ЕАД и „*********“ ЕАД.
Срещу заповедта за изпълнение са постъпили възражения от
длъжниците, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване
на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради
което е допустим и подлежи на разглеждане по същество. Тези съображения
напълно се споделят от въззивната инстанция.
Установено е, че между „*********“ ЕАД и С. Н. Ц. е сключен
договор за потребителски паричен кредит с №1838308, по силата на който на
Ц. е предоставена в заем сумата от 15000 лева. Страните постигнали съгласие,
че общия размер на дължимата сума възлиза на 15450 лв., представляваща
сбора от чистата стойност на кредита 15000 лева и такса за разглеждането му
450 лева, платима на 72 равни месечни вноски. Постигнато е съгласие
кредитополучателят да бъде включен в групова застраховка, по която
застрахователната премия възлиза на 1172.16 лева, за което ответникът
подписал декларация за приемане на застраховането. Застрахователната
премия е разделена на 72 броя месечни плащания, дължими на падежните
дати на съответните месечни погасителни вноски. Съгласно условията, при
неплащане на текуща месечна застрахователна премия на падежа на
съответната вноска, се предоставя едномесечен гратисен период, след
изтичането на който застрахователното покритие се прекратява автоматично.
За периода, считано от 14.12.2017 г., по задължението не са начислявани
застрахователни премии.
Съгласно клаузите на договора, усвоената парична сума по
кредита се олихвява с възнаградителна лихва при лихвен процент 7.56%,
фиксиран за целия му срок. Страните постигнали съгласие възнаградителната
лихва да бъде в размер на 4015.92 лева, а общо дължимата сума по договора –
20638.08 лева, платима на 72 броя месечни погасителни вноски в размер на
286.64 лева. Съгласно условията на договора, първата вноска е дължима на
14.05.2015 г., а последната е с падеж на 14.04.2021 г. съгласно погасителния
план. Поръчител по договора е вторият ответник (жалбоподател в настоящето
производство) Н.Ц.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
5
експертиза се установява, че на ответника е предоставена в заем сума в
размер на общо 15450 лева за срок от 72 месеца, с месечни падежи от
14.05.2015 г. до 14.04.2021 г., размер на погасителната вноска от 286.64 лева,
в това число 270.36 лв. по заема и 16.28 лв. застрахователна премия. Общият
размер на застрахователната премия е 1172.16 лева. Размерът на кредита е
сформиран, както следва: 15000 лева чист размер на кредита и 450 лева такса
за разглеждане.
Според вещото лице, на 01.04.2016 г. има изменение в лихвения
процент по кредита от 7.99% на 7.564% в следствие на промяна на пазарния
индекс. Видно от заключението, в погасителния план е взета предвид
промяната на лихвения процент, респективно - на размера на вноската /за
главница и лихва/, която, считано от 15.05.2016 г., намалява от 270.36 лева на
267.57 лева.
Сумата на кредита е усвоена на 07.05.2015 г. по следния начин:
450 лева - такса за разглеждане на документи, 357 лева превод към
„*********“ ООД за пълно погасяване, 622.39 лева превод към „*********“
ООД за пълно погасяване, 924.77 лева превод към „*********“ ЕООД за
пълно погасяване, 6895.11 лева рефинансиран договор №1066141 и 6200.73
лева, преведени по сметка на кредитополучателя. Извършените от
кредитополучателя плащания по договора са общо 7637.79 лева, в т.ч. 4917.60
лева главница, 2240.87 лева лихва върху редовна главница, 39.76 лева лихва
за просрочие и 439.56 лева за застрахователни премии. Плащанията по
падежи, дати, суми и предназначение подробно са описани от вещото лице в
табличен вид. От данните е видно, че са погасени напълно 26 вноски - до тази
с падеж 14.06.2017 г., частично е погасена вноска с №27 с падеж 14.07.2017 г.
и изцяло непогасени са всички вноски от №28 с падеж 14.08.2017 г. до №72 с
падеж 14.04.2021 г. Общо непогасената главница по кредита е 10532.40 лева,
неплатената лихва върху редовната главница е в размер на 453.32 лева,
неплатената лихва при просрочие е 41.92 лева. Законната лихва за забава
върху на цялата неплатена главница 10532.40 лева за периода от датата на
цесията - 14.08.2017 г. до датата на входиране на заявлението в съда -
15.07.2020 г., е в размер на 2861.30 лева.
Съдът е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната
експертиза като компетентно извършено, отговарящо пълно и ясно на
поставените въпроси и неоспорено от страните. Настоящият състав споделя
този извод.
Въз основа на така установените и възприети факти, за които спор
пред въззивната инстанция не съществува, от състава на районния съд е
прието, че договорът за потребителски паричен кредит е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Липсват нарушения на
формата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита,
годишния процент на разходите, годишния лихвен процент по кредита,
общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
6
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на
плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна
вноска, представен е погасителен план към договора. Предвидено е правото
на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен
план за извършени и предстоящи плащания /чл. 4 от Общи условия към
договора/. Не са налице нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК – в погасителния
план към договора е посочена последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми. Предоставянето, респ.
получаването на предварителна информация, е удостоверено с поставянето на
подпис на договора за паричен заем, доколкото кредитополучателят е
посочил, че е получил екземпляр от Общите условия и преддоговорната
информация по ЗПК. Всяка страница от договора и от Общите условия е
подписана от кредитополучателя и поръчителя по договора. Тези изводи
напълно се споделят от настоящия състав. И от въззивния съд не са
констатирани нарушения при сключване на договора, които да водят до
предвидените в чл.22 ЗПК последици.
От жалбоподателите не се оспорва наличието на сключен договор
за потребителски кредит, по който на Ц. е предоставена парична сума, а Ц. се
е задължила като поръчител солидарно заедно с него за сумата по кредита; от
заключението на експерта се установява и по какъв начин и къде е постъпила
отпуснатата сума. Налице е валиден договор за цесия между стария и новия
кредитор, по силата на който цесионерът - въззиваем е придобил изискуемите
вземания за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава.
Вземанията по процесния договор са цедирани от „***********“
ЕАД на „***********“ ЕАД на 19.02.2018 г. съгласно индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. Извършването
на цесията не е оспорено от длъжника. Представено е и пълномощно от
цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл.
99, ал. 3 ЗЗД.
Възраженията на жалбоподателите, направени пред
първоинстанционния съд, че не са уведомени за предсрочната изискуемост на
кредита, както и, че цесията не им е била съобщена, са приети за
неоснователни. Изложеното, че изходящото от цедента (или упълномощения
цесионер) уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, се споделя от настоящия
състав. Пред въззивната инстанция доводите са, че не е уведомена единствено
Н.Ц., като същите са неоснователни.
Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на
който настъпва промяна в субектите на облигационните правоотношения –
кредитор става цесионера, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по
7
силата на сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията следва да
отговаря на изискванията за действителност на договорите. Вземането
преминава у цесионера в обема, в който го е притежавал праводателя
(цедента). Възражения срещу договора за цесия, освен, че поръчителят не е
уведомен за него, не са направени.
Нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава стария кредитор да извърши
уведомяване за цесията, но няма пречка да упълномощи новия да извърши
съобщаването до длъжника като пълномощник, което действие не
противоречи на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД и е направено в случая
с приложеното към исковата молба уведомление за извършеното прехвърляне
на вземания от цесионера, в качеството му на пълномощник на цедента, като
напълно се споделят изводите на първостепенния съд в тази насока – че
уведомяването може да стане при връчване на съобщението, ведно с препис
от исковата молба. В тази насока е налице богата съдебна практика.
Съображенията са правилни и законосъобразни и не следва да се преповтарят.
Следва да се отбележи, че е направен опит да се уведоми Ц.
(кредитополучателят) за цесията, но пратката не е потърсена. И Ц., и Ц. е
направен нов опит да бъдат уведомени за извършената цесия, което се
установява от приложените към исковата молба уведомителни писма.
Оформянето на това, адресирано до Ц., е идентично с оформянето на
уведомителното писмо, адресирано до Ц. – че по сведение на съседи
адресатът повече от 6 месеца не пребивава на този адрес. Не съществува
процесуална пречка уведомлението за цесия да се връчи ведно с препис от
исковата молба, което е и направено в настоящия случай. Ето защо
възражението във въззивната жалба в тази насока е неоснователно.
Относно възражението, касаещо предсрочната изискуемост и
неуведомяването на Ц. за нея:
Според изложеното в мотивите на т.1 от ТР №8/02.04.2019 г. по
тълк.д. №8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост е подвид на
изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за
съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на
кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че
за него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото
задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част
от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен
до размера, чиято изискуемост е настъпила. Няма причина това разрешение
да бъде отречено за вземанията по банкови кредити, чието изпълнение се
търси по реда на заповедното производство. Доказването на настъпилата
предсрочна изискуемост е определящо единствено за размера, в който ще
бъде признато вземането на кредитора. Поначало предсрочната изискуемост
не може да бъде приложена по отношение на вече падежираните към момента
на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е
настъпила. По отношение на вноските с настъпил падеж по погасителния
8
план към датата на подаване на заявлението предсрочна изискуемост не се
твърди и съответно тяхното присъждане в последващото производство по чл.
422, ал. 1 ГПК не може да се разглежда като произнасяне извън заявеното от
кредитора основание на иска.
Пак в същото ТР е указано, че предсрочната изискуемост на
вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които
не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за
последица изменение на основанието, от което произтича вземането.
Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и
също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на
предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията,
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се
претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. В случая за
предсрочната изискуемост жалбоподателката е уведомена едва с връчване на
преписа от исковата молба. От този момент за жалбоподателите е настъпила
предсрочната изискуемост.
Към момента на приключване на устните състезания пред
първоинстанционния съд всички падежни дати са били настъпили,
респективно – всички вноски са били изискуеми. Ответниците не са
ангажирали доказателства за настъпване на правопогасяващ, правоизключващ
или правопрекратяващ факт, който да отрича съществуването на вземането на
ищеца. Ето защо основателно е искането за признаване за установено, че
ответниците дължат на кредитора цялата неплатена сума за главница.
Относно размера на задължението и погасените суми - по делото е
прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, като се установява, че са дължими и незаплатени по договора
именно претендираните от ищеца суми. От приложената информация в
табличен вид се установява, че заплатените суми, с които е погасена
главницата по кредита, е в общ размер на 4917.60 лв. Доколкото падежите на
всички вноски са настъпили в хода на първоинстанционното производство –
на 14.04.2021 г., дори и да не е обявена предсрочна изискуемост на кредита,
този факт следва да се съобрази, като въззивниците дължат солидарно на
кредитора неизплатената част от кредита, а именно 10532.40 лв.
Установи се от заключението на експерта, че вноските до
14.06.2017 г. са заплатени, като е налице и частично плащане на 27 вноска –
тази на 14.07.2017 г. От страна на жалбоподателите се възразява, че
неправилно е установен размера на задължението.
Видно от погасителния план (л.13 и 14 от първоинстанционното
дело), кредитът е отпуснат при лихвен процент от 7.99%. Според експерта от
01.04.2016 г. е налице промяна в лихвения процент – 7.564%, което е довело
до промяна в размера на погасителните вноски, считано от 15.05.2016 г.
9
Видно от изготвената от вещото лице таблица, проблемите със своевременно
плащане на вноските по кредита са започнали още от месец август 2015 г.,
констатират се и през следващите периоди от време. В този случай са
погасявани лихви за просрочие почти през целия период от време. Нужно е да
се отбележи и това, че заплащането на главницата по кредита не е ставало на
равни погасителни вноски (при които кредитополучателят ежемесечно
заплаща една и съща сума за погасяване на главница), а на равни анюитетни,
включващи както главница, така и лихва, които са в различно съотношение,
видно и от погасителния план. Ето защо възражението, че не е доказан
размера на сумата, е неоснователно. Същата се получава като разлика между
размера на отпуснатата сума на кредита и заплатената, като искът е доказан
както по основание, така и по размер.
Относно искането за присъждане на възнаградителна лихва – и то
се явява основателно и доказано в пълния предявен размер от заключението
на изготвената експертиза. Неплатената лихва върху редовната главница е
453.32 лв., което се установява отново от заключението на експерта. И този
иск е основателен и доказан.
Правилно е уважен и иска, за признаване за установено, че се
дължи обезщетение за забава в размер на 255.60 лв. за исковия период. От
заключението се установява значително по – висок размер, като, с оглед
диспозитивното начало на гражданския процес, правилно искът е уважен за
претендираната сума.
Законната лихва следва да се присъди от 15.07.2020 г. – датата на
постъпване на заявлението в съда – за изтеклите погасителни вноски до този
момент, и от датата на подаване на исковата молба – за останалите.
Разноски са поискани от двете страни. С оглед изхода на делото
обаче не следва да се присъдят на жалбоподателите, а само на въззиваемата
страна. Направено е от тях искане за присъждане на разноски за държавна
такса, каквито обаче не са били дължими, респективно – не са направени, и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. Според чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв., а според ал.2 е
предвидена възможност за увеличаване на възнаграждението с до 50 на сто,
когато материалния интерес е над 10000 лв. В случая делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, пълномощник на страната не се е явил в
съдебно заседание, представени са по делото писмен отговор на въззивната
жалба и молба. Ето защо, като се съобрази материалния интерес, с който е
сезиран въззивния съд, се прие, че на страната следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., а не така, както е
поискано – 350 лв.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен
съд,V граждански състав,
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262336/11.10.2021 г., постановено
по гражданско дело №14120/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІ
граждански състав.
ОСЪЖДА С. Н. Ц., ЕГН **********, и Н. В. Ц., ЕГН **********,
и двамата от град *************да заплатят на „А**********, сумата от 200
/двеста/ лева за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11