Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/………..
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в
публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Юлия Калчева
като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско дело № 395 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивни жалби на М.Л.Ж., депозирани лично от страната /жалба с вх. №
264661/25.08.2020г./ и чрез назначения му особен представител адв. Г. /жалба с
вх. № 264544/24.08.2020г./ против решение № 260284/16.08.2020г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 1973/2019г., с което е отхвърлен предявения от
въззивника против Прокуратурата на РБ иск за заплащане на сумата от
1 186 260 лева, претендирани като дължимо обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди в резултат на извършени нарушения на чл.5 ал.2,
чл.6 т.2 и т.3 б.“д“ КЗПЧОС.
В
жалбите се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение като постановено при неправилна преценка на доказателствения материал,
необсъждане на доводите и възраженията на въззивника, въведени в предмета на
спора и в нарушение на материалния закон. Иска се от настоящата инстанция да
отмени първоинстанционния съдебен акт и постанови решение, с което предявеният
иск да бъде уважен.
В
с.з., чрез процесуален представител жалбата се поддържа.
В
срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – Прокуратурата
на РБ.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд се е
произнесъл по предявен от въззивника М.Л.Ж. против Прокуратурата на РБ иск за
заплащане на сумата от 1 186 260 лева,
претендирани като дължимо обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди
в резултат на действия и бездействия на ответника, извършени в хода на водено
срещу него досъдебно производство, с които са нарушени признати му по чл.5
ал.2, чл.6 т.2 и т.3 б.“д“ КЗПЧОС права.
В
исковата си молба и направените по реда на чл.129 ГПК уточнения /молби на л.156
и л.160 от делото на ОС/ въззивникът е изложил твърдения, че на 17.07.2001г. е
бил привлечен като обвиняем по сл.д. № 7047/2001г. на РП-Девня за извършено
престъпление по чл.152 ал.1 НК спрямо Мария Тодорова Душкова, като
производството по това досъдебно производство е прекратено с влязло в сила
Постановление № 612/2001г. Впоследствие, на 01.08.2005г. по сл.д. № 1022/2005г.
по описа на ОСС – Варна спрямо въззивника е била наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража“, към което твърди, че неправомерно е присъединено и вече
прекратените сл.д. № 7047/2001г. и сл.д. № 886/1996г. Твърди, че при
арестуването му на 30.07.2005г. не са му били съобщени основанията за
арестуването и обвиненията, които му се предявяват. На 20.12.2005г. са му били
повдигнати обвинения, които изрично е оспорил и е отправил искане за събиране
на доказателства /в частност гласни и съдебно-графологична експертиза вр.
обвиненията по сл.д. №7047/2001г./. Твърди, че незаконосъобразно и тенденциозно
доказателствените искания не са били уважени, произнасянето по същите е било
умишлено забавяно, с цел осуетяване пълното и цялостно разследване на
действителната фактическа обстановка, вместо това са събирани доказателства в
услуга само на обвинението, не му е осигурена възможност да участва в разпита
на свидетелите. Навеждат се и оплаквания, че правната квалификация на
повдигнатите му обвинения многократно е била променяна, без да е бил
своевременно уведомяван. Твърди, че всички тези действия на Прокуратурата са в
нарушение на основни негови права, регламентирани в чл.5 и чл.6 от КЗПЧОС, в
резултат на което обективната истина е неразкрита, а той е несправедливо
осъден. С оглед на това твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в негативни преживявания – страх, стрес, унижение, безпокойство, срам,
загуба на семейство, чувство за беззащитност и малоценност от ситуацията, в
която е бил поставен. Имуществения еквивалент на тези вреди оценява на сумата
от 1 186 250 лева, в какъвто размер е и предявения иск.
В
срока по чл.131 ГПК исковата претенция е оспорена от Прокуратурата на РБ с
възражения за нейната неоснователност. Оспорват се фактическите твърдения за
нарушени права на въззивника вр. повдигнатите му обвинения, постановеното
задържане и събиране на доказателства в хода на досъдебното производство. Сочи
се, че с влязла в сила присъда въззивникът е признат за виновен по всички му
възведени обвинения и същата не може да бъде ревизирана от гражданския съд.
Това важи и за преценката на органите на разследването по образуването на
досъдебното производство. Относно твърденията за недопуснати доказателства се
сочи, че въззивникът е имал право да обжалва прокурорските актове по реда на
инстанционния контрол, вкл. и пред наказателния съд, както и че тяхната
законосъобразност също не може да се преценява от гражданския съд. Прави се и
възражение за погасяване на исковата претенция по давност.
Изложените
фактически основания на така предявената искова претенция обуславят правната
квалификация на предявения иск като такъв по чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ по
отношение на твърдението за нарушени права по §5 т.2 от КЗПЧОС и по чл.49 ЗЗД
вр. чл.7 от КРБ по отношение оплакванията за нарушени права по чл.6 т.2 и т.3 б.“д“
КЗПЧОС. Субсумирането на тези основания под хипотезите на правни разпоредби,
едната от които обуславя разглеждането на искането за заплащане на обезщетение
по реда на специалния закон /ЗОДОВ/ не сочи на две самостоятелни искови
претенции – претендира се едно обезщетение за вреди от един и същи вид,
произтичащи от няколко действия на ответника. В тази връзка непосочването на
втората правна норма /чл.49 ЗЗД/ от първоинстанционния съд не е порок по
валидността на обжалваното решение, а касае приложението на материалния закон.
С оглед формираните мотиви и постановения диспозитив на решението е налице
произнасяне по същество и по тези фактически основания, независимо от
посоченото в мотивната част, че досежно оплакванията вр. чл.6 т.2 и т.3 от
КЗПЧОС „мотивите на съда по същество, не ангажират произнасянето с настоящия
съдебен акт“.
Ето
защо, предмет на въззивното производство е спора по всички въведени от
въззивника основания на иска.
По съществото на
спора:
Не
е спорно, а това е установено и от приетите по делото писмени доказателства, че
с присъда, постановена по НОХД 2244/2006г. на ОС – Варна въззивникът е бил
признат за виновен и осъден за извършването на престъпления по чл.116 НК и
чл.152 НК – две умишлени убийства /на Сашка Димитрова, извършено на 22.05.2000г.
и Радка Даскалова, извършено на 20.02.2004г./ и две изнасилвания /на Лора
Димитрова, извършено на 01.08.1996г. и Мария Душкова от дата 17.07.2001г./. С
решение по ВНОХД 224/2008г. на АпС – Варна, потвърдено с решение №
449/05.12.2008г. на ВКС, постановено по н.д. № 425/2008г. така постановената
присъда е потвърдена в частта относно обвиненията в изнасилване, а в частта
относно другите две престъпления е отменена и делото е върнато на окръжния съд.
При новото разглеждане е постановена отново осъдителна присъда /НОХД №
1873/2008г./, потвърдена по реда на инстанционния контрол.
Към
настоящия момент, така постановените присъди са влезли в сила, а въззивникът
изтърпява наложеното му наказание в Затвора – гр.Варна.
От
приобщеното към доказателствения материал сл.д. № 1022/2005г. на ОСС – Варна се
установява, че относно извършеното престъпление по отношение на пострадалата
Мария Тодорова Душкова първоначално е било образувано сл.д. № 7047/2001г. на РП
– Девня. С постановление от 01.08.2001г. въззивникът е бил привлечен като
обвиняем за извършването на престъпление по чл.152 ал.1 т.2 НК. Не е спорно, че
производството по това досъдебно производство е прекратено с влязло в сила
Постановление от 11.10.2001г., на основание чл.21 ал.1 т.1 НПК /отм./.
Впоследствие
по образувано на 16.02.2005г. сл.д. № 1022/2005г. на РП – Варна вр. извършено
престъпление по чл.142 ал.1 НК с пострадал Радка Георгиева Даскалова, с
Постановление от 12.08.2005г. на Апелативна прокуратура – Варна постановлението
за прекратяване на сл.д. № 7047/2001г. е отменено и производството е
присъединено към това сл.д. № 1022/2005г. Със същото е отменено и постановление
за прекратяване на сл.д. № 866/1996г. на ОСС – Варна, водено срещу въззивника
за извършеното престъпление по чл.152 НК спрямо Лора Димитрова, а
производството е присъединено към новообразуваното. Присъединено е и дознание №
386/2001г., по което М.Л. е разпитван в качеството му на пострадал от деяние по
чл.346 НК.
С
Постановление на ОП – Варна от 18.08.2005г. е възобновено и производството по
сл.д. № 6049/2000г., образувано срещу неизвестен извършител вр. убийството на
Сашка Димитрова, което също е присъединено към сл.д. № 1022/2005г.
След
възобновяването на производствата по сл.д. № 7047/2001г., сл.д. № 866/1996г., дознание № 386/2001г. и
сл.д.6049/2000г., всички процесуално-следствени действия са извършвани по сл.д.
№ 1022/2005г. и касаят разследването на четирите престъпления, за които е
постановена осъдителната присъда.
Видно
от материалите по сл.д. № 1022/2005г. е, че към момента на присъединяването на
цитираните досъдебни производства, въззивникът вече е бил привлечен като
обвиняем за извършването на престъпление по чл.142 ал.1 НК, за това, че на
20.02.2004г. е отвлякъл Радка Даскалова с цел противозаконно да я лиши от свобода
и спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“
/Постановление от 30.07.2005г./. Преди повдигане на обвинението, същият е бил
задържан, на основание Постановление за предварително задържане от
27.07.2005г., като веднага след това е бил разпитан като заподозрян. Съгласно
удостовереното в протокола за разпит, преди разпита му е било разяснено за
извършването на какво престъпление е заподозрян, както и че разпитът е станал в
присъствието на негов процесуален защитник. Аналогично е и при извършения на
28.07.2005г. нов разпит, както и при разпита му след привличането му като
обвиняем на 30.07.2005г..
С
Постановление от 20.12.2005г. въззивникът е привлечен като обвиняем в
извършването на четири престъпления – две убийства /налице е преквалифициране
на деянието спрямо Радка Даскалова от отвличане в убийство/ и две изнасилвания.
Взета е повторно мярка „задържане под стража“. Предявяването на обвиненията е
станало в присъствието на неговите защитници – адв.Железов и адв.Съйков.
В
хода на досъдебното производство тези обвинения са били преквалифицирани, но
само като състав на същите престъпления, съгласно Постановление за предявяване
на обвинение от 17.08.2006г., след което материалите по обвинението са били
предявени на въззивника и производството е приключило с мнение за предаване на
съд.
С
оглед на така установеното, съдът намира за неоснователно твърдението на
въззивника, че при арестуването му са били нарушени права по см. на чл.5 ал.2
от КЗПЧОС, а именно правото на арестуваното лице да му бъде разяснено
основанието за задържането му, както и обвиненията, които му се предявяват.
Както към момента на задържането му, така и по време на цялото досъдебно
производство М.Л. е бил наясно с деянията, в извършването на които е бил обвинен.
Същият е участвал в извършването на множество процесуално-следствени действия
/бил е разпитван, освидетелстван, правени са очни ставки/, което също сочи на
извода за знание относно фактите по обвиненията. Във всеки един момент, веднага
след задържането му той е имал процесуален защитник, с оглед на което не е бил
лишен от възможността да му бъдат разяснени и от него естеството на
повдигнатите му обвинения. Видно от материалите по досъдебното производство,
както и от показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел –
адв.Съйков, защитата, както и самия въззивник са били запознати с всички
материалите по делото.
Що
се отнася до другите твърдения, на които се основава исковата претенция –
нарушения на правото му на участие в процеса и презумцията за невинност с оглед
действията на органите на предварителното производство при събирането на
доказателства относно престъплението, предмет на разследване на възобновеното
сл.д. № 7047/2001г. /чл.6 т.2 и т.3 б.“д“ КЗПЧОС/, съдът намира, че дори и да са били допуснати
процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита в досъдебното
производство, то същите не се намират в причинна връзка с постановената
осъдителна присъда – крайният резултат, от който се извеждат твърденията за
претърпени неимуществени вреди. Крайният извод налице ли е извършено
престъпление или не, е на съда, а не на органа на разследването. Именно в хода
на съдебното производство обвиняемият разполага с процесуалната възможност да
иска събирането на доказателства и опровергава констатациите и изводите по
внесения обвинителен акт. В това производство намира конкретно проявления и
прокламираното в чл.6 т.3 „д“ от КЗПЧОС право на обвиняемия да изисква и
участва в разпита на свидетелите, както на защитата, така и тези на обвинението.
В същото време, на основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна
за гражданския съд. С оглед на това и недопустимо е последният да се произнася
по процесуалната законосъобразност на извършените в хода на досъдебното
производство действия по събирането на доказателствата.
Представената по делото преписка
/л.345-л.415/ вр. жалба от въззивника срещу отказ за образуване на наказателно
производство по чл.290 ал.1 НК срещу пострадалата Мария Душкова, в която се
съдържат молби, изходящи от М.Ж. и обективиращи искания за назначаване на СГЕ,
касае действия на страните по настоящия спор, извършени след влизане в сила на
осъдителната присъда, поради което и предвид изложеното по-горе е неотносима
към предмета на предявения иск /обезщетение за извършени от органите на
разследването нарушения на регламентирани в чл.5 и чл.6 от КЗПЧОС права на
обвиняемия, довели до несправедливото му осъждане/.
Ето
защо, не може да се приеме, че твърдените от въззивника негативни емоции и
изживявания са пряка последица от действията на Прокуратурата, извършени в хода
на досъдебното производство, поради което и е безпредметно обсъждането на
събраните по делото доказателства /СПЕ, СМЕ и свидетелски показания/ за
доказване на тези вреди.
Предявеният
иск е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
Поради
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260284/16.08.2020г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1973/2019г., с
което е отхвърлен предявения от въззивника против Прокуратурата на РБ иск за
заплащане на сумата от 1 186 260 лева, претендирани като дължимо
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на извършени
нарушения на чл.5 ал.2, чл.6 т.2 и т.3 б.“д“ КЗПЧОС, на основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ и чл.49 ЗЗД.
Решението
може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.