РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 20.12.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1027 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.238
ГПК.
Съдът е сезиран с иск
с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ,
от „ФЕЛИЧИТА” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, бул.”Съединение” №100,
представлявано от управителя Я.Н.С., против „МП ТРАНС 2015” ЕООД,
със седалище и адрес на управление:
гр.Плевен, ул. „Божурица” №13, ЕИК *********,
представлявано от Р.В.М., с който се иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати
на ищцовото сумата
от 8 000 лв., представляваща дължим остатък от главница по издадена фактура
№20000000046/30.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска- 10.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ищцовото
дружество „ФЕЛИЧИТА” ЕООД
излага, че на
30.11.2016г сключило с ответното договор за покупко-продажба на МПС, по силата
на който се задължило да продаде на купувача „МП Транс 2015” ЕООД следното
превозно средство - Влекач марка СКАНИЯ модел R420 с рама №XLER4X20005161389.
Твърди, че превозното средство било предадено с приемо-предавателен протокол от
30.11.2016г. на купувача, за продажната цена от 28 800 лева с ДДС. Сочи, че за
закупуването на превозното средство издало фактура №20000000046 от 30.11.2016г.
на стойност 28 800 лева с ДДС, платима по банков път по посочената в самата
фактура банкова сметка ***- „Юробанк България" АД. Излага, че купувачът
платил на части чрез няколко вноски по банков път част от продажната цена, а
именно сумата от 20 800 лева, като дължимият остатък е в размер на 8 000 лева.
Сочи, че последната вноска по банков път ответното дружество е направило на
27.07.2018г., а от тогава не е правило, каквито и да било други плащания.
Твърди, че с Определение №260169 от 13.11.2020г. постановено по ч.гр.дело
№936/2020г., по описа на Районен съд Велинград е допуснато обезпечение на
бъдещия му иск, чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника в
Банка ДСК ЕАД и Уникредит Булбанк АД до размера на цената на бъдещия иск, а
именно: 8000 лева. Въпреки наложения от ЧСИ Цветозар Найденов с рег.№756 запор
върху банковите сметки на ответното дружество до настоящия момент не е получено
плащане. От банката е депозиран отговор по изпълнителното дело, че върху
сметките на длъжника има и предходни запори и наличните суми са недостатъчни.
Предвид изложеното моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски в исково и обезпечителното
производство, както и тези пред ЧСИ Цветозар Найденов с рег.№756. Ангажира доказателства.
В
срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника „МП Транс 2015”
ЕООД.
Конкретната преценка за наличието на предпоставките по чл. 239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съдът извежда
от наличните по делото данни, че на ответника „„МП ТРАНС 2015” ЕООД е връчен препис от исковата молба и
доказателствата, с указания за възможността за представяне на отговор и за
последиците от неподаването му, както и обстоятелството, че не е подал отговор,
не се явява законен или процесуален представител в съдебно заседание, за което е
редовно призован и не е направил искане за разглеждане на делото в тяхно
отсъствие, като от представените към исковата молба писмени доказателства може
да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск на основание
чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение по направеното от ищеца искане.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество,
поради което и съдът не излага подробни мотиви за уважаването на исковите
претенции, а същото се основава единствено на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК при този изход на спора ответното
дружество следва да понесе сторените от ищцовото разноски или следва да бъде
осъдено да му заплати сумата от 1150 лв., представляваща платени държавна такса
и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„МП ТРАНС 2015” ЕООД,
със седалище и адрес на управление:
гр.Плевен, ул. „Божурица” №13, ЕИК *********,
представлявано от Р.В.М. ДА
ЗАПЛАТИ на „ФЕЛИЧИТА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград,
бул.”Съединение” №100, представлявано от управителя Я.Н.С., на основание чл. 327, ал.1 ТЗ,
сума
в размер на 8
000 лв., представляваща дължим остатък от главница по издадена фактура №20000000046/30.11.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-
10.12.2020 г. до окончателното й изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1150 лв., представляваща сторените от ищеца разноски по делото разноски.
Решението на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА