МОТИВИ по
НЧХД № 1927/2016г. на
Районен съд – Русе, ІХ
н.с.
Производството е образувано по тъжба на И.И.И., с
която частният тъжител е повдигнал обвинение и е предал на съд подсъдимия Т.Т.В.,
за това, че на 26.10.2015г., в село Червен, област Русе, казал нещо унизително
за честта и достойнството на И.И.И., ЕГН:**********, че „Проведените избори за
кмет били пълна излагация за него, защото не са го избрали“, че бил „мошеник“ и
„крадец на дини“, в негово присъствие, като обидата е нанесена публично –
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК и за това, че на
26.10.2015г., в село Червен, област Русе, разгласил позорни обстоятелства за И.И.И.,
ЕГН: **********, че бил „мошеник“ и „крадец на дини“, като клеветата е нанесена
публично – престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1,
пр. 1 НК.
Преди даване ход на съдебното следствие, съдът прие за
съвместно разглеждане в наказателния процес, предявените от частният тъжител И.И.И.
срещу подсъдимия Т.Т.В., обективно съединени граждански искове, с правно
основание чл. 45 ЗЗД, както следва: за сумата в размер на 2500 лева (две хиляди
и петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението
по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал.
1 НК, за което е предаден на съд подсъдимия, неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на деликта 26.10.2015г. до окончателното и
изплащане и за сумата в размер на 2500 лева (две хиляди и петстотин лева),
представляваща обезщетение
за претърпени в резултат на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК, за което
е предаден на съд подсъдимия, неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на деликта 26.10.2015г.
По реда на съдебните прения частният тъжител, поддържа
повдигнатите срещу подсъдимия обвинения, със същите фактически обстоятелства и
правна квалификация, както посочените в тъжбата. Пледира за доказаност на
обвинителната теза, доколкото в хода на производството по делото, никой от
свидетелите не е отрекъл фактите, изложени в тъжбата. Твърди се, че поведението
на подсъдимия е тенденциозно и имащо за цел да унижи частният тъжител.
Защитникът на подсъдимият по реда на съдебните прения
моли да бъде постановено оправдателна присъда. В подкрепа на това си искане, релевира
фактически и правни доводи, касаещи недоказаност на повдигнатите с тъжбата
обвинения, доколкото същите не кореспондират с установената фактическа
обстановка, изведена след оценка на събраните в хода на производство
доказателства. По отношение на гражданския иск, заема становище за
неоснователност и недоказаност на същия, с оглед липсата на осъществен от
страна на подсъдимия деликт.
Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият
пледира, че е невинен по повдигнатите му обвинения и че никога не е обиждал
частният тъжител.
Упражнявайки правото си на последна дума подсъдимият
моли да бъде оправдан.
Съдът, като извърши оценка на събраните в хода на
производството по реда на съдебното следствие, гласни и писмени доказателства,
приобщени по реда на НПК, чрез гласни и писмени доказателствени средства и като
обсъди фактическите и правни доводи инвокирани от страните по реда на съдебните
прения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Т.Т.В. е роден
на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, женен,
пенсионер, неосъждан, ЕГН:**********
Подсъдимият и частният
тъжител били приятели от дълго време. Във връзка с проведените през 2015 година
местни избори, по предложение на подсъдимия, направено пред свидетеля В.Д.Д.,
частният тъжител бил издигнат за кандидат за кмет на село Червен.
На 26.10.2015г., денят след
проведените местни избори, преди обяд, подсъдимият Т.Т.В., отишъл до дома на
свидетеля Г.Д. ***“, за да вземе от последния серисти киселина. Докато
свидетелят Г., изпращал подсъдимият, двамата седнали на пейката пред къщата на
свидетеля Г., за да си говорят. Докато двамата разговаряли, частният тъжител,
излязъл от къщата си, която се намирала през една къща от тази свидетеля Г. и отишъл
при тях. Подсъдимият и частният тъжител, започнали да си говорят за изминалите
избори, като постепенно разговорът им прераснал в спор, за политика и за това,
кой коя партия би предпочел, както и за конкретните резултати от проведените
местни избори, на които частният тъжител като кандидат за кмет бил получил
малко гласове. Разговорът между двамата продължил около 10-15 минути. Малко
преди да приключи спорът по между им от имота, в който живеел частният тъжител,
излязла свидетелката Т.П. и дошла при тях, като през цялото време, същата не взела
отношение в спора. След около 5 минути, тя заедно с частният тъжител, тръгнали
към къщата на частният тъжител, свидетеля Г. се прибрал в дома си, а
подсъдимият си тръгнал.
Така изяснената фактическа
обстановка, съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, приобщени чрез показанията на
свидетелите Г.Д.Г., дадени в хода на съдебното следствие, както и от
приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК показания на този
свидетел, депозирани пред друг състав на съда по НЧХД № 2305/2015г., Т.К.П., дадени
в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл. 281, ал.
1, т. 1, пр. 2 НПК показания на този свидетел, депозирани пред друг състав на
съда, по НЧХД № 2305/2015г., Ц.Д.Ц., дадени в хода на съдебното следствие,
както и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК показания на
този свидетел, депозирани пред друг състав на съда, по НЧХД № 2305/2015г., М.Н.И.,
В.Д.Д. и Р.Х.К., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените
по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК показания на този свидетел, депозирани пред
друг състав на съда, по НЧХД № 2305/2015г., както и приобщените по реда на чл.
283 НПК писмени доказателства и писмени доказателствени средства.
Съдът, като взе предвид, че
по делото са събрани две групи противоречиви помежду си гласни доказателства и
в изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, и след внимателен анализ, и оценка на доказателствената съвкупност по делото,
намира следното:
Преки доказателства, касаещи
релевантните за процеса факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК
и подкрепящи обвинителната теза се съдържат в показанията на свидетелите Т.К.П.
и Ц.Д.Ц.. На тези гласни доказателства, досежно същите факти, включени в
предмета на доказване, противостоят показанията на свидетелите Г.Д.Г. и Р.Х.К..
Косвени доказателства, касаещи контролни факти се съдържат в показанията на
свидетелите В.Д.Д. и М.Н.И..
За да прецени достоверността
на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът оцени
изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед обективната и темпорална възможност,
на всеки един от тях да възприеме, фактите за които свидетелства, възможната
заинтересованост на всеки един от свидетелите, вътрешната логическа убедителност
и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а така също и съществуващата
корелация между изнесеното от всеки един от свидетелите, съпоставено с
останалите ангажирани от по делото доказателствени източници, формиращи
цялостната доказателствена съвкупност по делото.
След подробен анализ на
ангажираните гласни доказателства, съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелят Г.Д.Г., като депозирани от лице, непосредствено възприели фактите,
за които същият свидетелства, предвид присъствието му на мястото, където се
твърди, че са осъществени деянията, за които е повдигнато обвинение на
подсъдимия, което еднозначно и безпротиворечиво се установява от показанията на
свидетелите Т.К.П. и Р.Х.К.. Депозираните от свидетеля Г. показания се намират
в пълна логическа и хронологическа последователност. Същите не съдържат противоречия
и са житейски достоверни и убедителни. По отношение на показанията на този
свидетел, не са налице и най-общи данни за възможна заинтересованост на
неговите показания, предвид еднаквото отношение на този свидетел, както към
подсъдимият, така и към частният тъжител. Самият свидетел, добросъвестно изнася
пред съда само и единствено фактите, които пряко и непосредствено е възприел,
без да интерпретира или преекспонира същите. От показанията на този свидетел,
еднозначно се установява, че действително между частния тъжител и подсъдимия,
на посочената в тъжбата дата - 26.10.2015г. е имало спор на висок тон, на който
свидетелят е присъствал, но самият свидетел, с оглед своето местоположение и
обективни реалии, не е възприел отправени обиди от подсъдимия към частния
тъжител. Свидетелят в депозираните пред съда показания, изрично посочва „Ако
някой обиди някого ще ми направи впечатление, но не съм чул обидна дума от
никой от двамата“, „Те си говореха на висок тон, обаче не са се карали, просто
приказват, те по принцип си говорят така, защото сме комшии и се познаваме“.
Съдът намира, че показанията на свидетеля Г., представляват правилно отразяване
на фактите от обективната действителност, а не са депозирани единствено в
подкрепа на защитната теза. Самият свидетел добросъвестно изнася, че не е
обърнал внимание на разговора, тъй като не се интересува от политика, поради и
което е напълно логично, същият да не си спомня в детайли разговора. Тези
изявления на свидетеля, касаещи липсата на спомени за осъществилите се събития,
кореспондират и с изминалият период от време от датата на развилите се събития
до датата на съдебното заседание, който период от време е година и четири
месеца. В съответствие с правилата на формалната логика е и свидетелят да няма
конкретни спомени от разговора, тъй като същият не е възприел да се е случило
нещо особено, освен спор за политика и избори между двама приятели. Убедително
и житейски обосновано е и изнесеното от свидетеля, че ако някой някого е бил
обидил, това е щяло да му направи впечатление и респективно да го запомни.
Съдът кредитира и показанията
на свидетелката Р.Х.К., доколкото същата, добросъвестно изнася пред съда, само
и единствено непосредствено възприетите от нея факти, предвид своето местоположение
и обективни реалии. Абсолютно в съответствие с правилата на формалната и
житейска логика са показанията на свидетелката, че с оглед на това, че се е
намирала разстояние от 50-60 метра от подсъдимия, частният тъжител и
свидетелите Г. и П., не е могла да възприеме, употребените в разговора
провеждан между тях реплики, но е имала обективна възможност да възприеме, кои
са били присъстващите лица, както и обстоятелството, че свидетелката П. се е
присъединила по-късно към участниците в разговора. Показанията на тази
свидетелка, в частта им, досежно кои лица са присъствали по време на
провеждания между подсъдимия и частния тъжител разговор, кореспондират и се намират
в корелативно единство, както с показанията на свидетеля Г., така и с
показанията на свидетелката П., което също е индиция за обективността и
достоверността на изнесеното от свидетелката К..
Съдът кредитира и
показанията на свидетелите В.Д.Д. и М.Н.И., доколкото същите макар и да не
съдържат преки доказателства, досежно правно релевантни факти, включени в
предмета на доказване по чл. 102 НПК, съдържат доказателствено релевантни
факти, имащи отношение към преценка на достоверността и обективността на
събраните в хода на производството гласни доказателства.
Съдът кредитира частично
показанията на свидетелката Т.К.П., само и единствено досежно времето, мястото
и присъстващите лице, доколкото в тази им част показанията на тази свидетелка,
напълно кореспондират, с показанията на свидетелите Г. и К..
Съдът не кредитира
показанията на свидетелката П., в останалата им част, тъй като въз основа на
извършената оценка на същите и съпоставянето им с останалите приобщени в хода
на производството доказателства, намира, че изнесеното от свидетелката, не
представлява вярно и обективно пресъздаване на осъществили се факти от
обективната действителност, възприети от свидетелката, а показанията и са
депозирани, единствено и само в подкрепа на обвинителната теза застъпвана от
частния тъжител.
За да достигне до тези си
изводи, на първо място съдът съобрази, че свидетелката премълчава, за
действителните отношения, в които се намира с частният тъжител, като изрично в
своите показания свидетелства, че отношенията между тях са само и единствено
отношения между клиент и адвокат. Тези нейни твърдения напълно се сугестират от
показанията на свидетелите Г. и М., видно от показанията на които свидетели,
отношенията между свидетелката П. и частния тъжител, са значително по-близки от
взаимоотношения, основаващи се на обикновено познанство или чисто професионални
взаимоотношения. Свидетелят Г., в показанията си изнася пред съда, че
свидетелката П. е излязла от дома на частния тъжител, че същата няма друга къща
в Червен и че си пътуват, заедно с частния тъжител. Свидетелката М.И., също в
своите показания посочва, че свидетелката П. живее в къщата на частният
тъжител, както и че другата къща, която се намира в двора и в която
свидетелката П. твърди, че живее, без обаче да може да посочи от кого и на
какво основание и е предоставена да ползва, е необитаема и негодна за живеене. Това
обстоятелство, че свидетелката П. прикрива, за действителните отношения, в
които се намира с частният тъжител, а определя същите като отношения между
адвокат и клиент, обосновават извод, за необективност в показанията на този
свидетел, което пък от своя страна мотивира съда да не кредитира нейните
показания и в тяхната останала част и по конкретно в частта, в която
свидетелката изнася, че е чула подсъдимият да казва по отношение на частния
тъжител думите „мошеник“ и „крадец на дини“, както и че „изборите са нещо
излагация за тебе“. Отделно от това, в тази им част, показанията на
свидетелката напълно се сугестират от показанията на свидетеля Г., по отношение
на който свидетел не са налице, каквито и да било обстоятелства, въз основа на
които да бъде изведен дори и най-общ извод за депозиране на неговите показания
в подкрепа на обвинителната или защитната теза и който свидетел въпреки, че е
присъствал по време на целият разговор, изрично посочва, че не е чул обидни
думи, а разговора между подсъдимия и частният тъжител е бил за политика.
На последно място
показанията на тази свидетелката, че на площада него ден е имало много хора,
напълно се опровергават от показанията на свидетелката К., което също
обосновава извод за необективност на показанията на тази свидетелка.
По отношение на показанията
на свидетеля Ц., съдът не кредитира същите, тъй като освен, че е налице
възможна заинтересованост в показанията на този свидетел, предвид това, че същият
е осъден по НЧХД, по което подсъдимият е бил частен тъжител, но така също и
поради факта, че показанията на този свидетел, че същият е бил в близост до
мястото, където е бил провеждан разговора между частният тъжител и подсъдимия, се
намират в диаеметрална противоположност с показанията на свидетелката К., която
през този период е била на пейката пред пощенската станция и не е видяла този
ден свидетеля Ц.. Отделно от това, показанията на свидетеля, досежно факта, че
и свидетелят Д. е бил там, напълно се опровергават от показанията на всички
останали свидетели. И на последно място, показанията на този свидетел са в
противоречие с правилата на формалната и житейската логика. Да отиде свидетелят
да си купи цигари от магазина, в ден в който същият не работи, който факт му е
бил много добре известен и да мине по необичайно дълъг път за магазина, както
посочва свидетелката М., без да има някакво логично обяснение за това и
съпоставено с възрастта и физическото състояние на свидетеля, е най-малкото
житейски нелогично. Всички тези обстоятелства внасят основателно съмнение в
достоверността на показанията на този свидетел, досежно факта, дали същият
действително е бил на мястото и е възприел разговора между страните.
Анализът на възприетата от
съда доказателствено обезпечена фактология и извършената оценка на доказателствените
източници налага да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно разпоредбата на чл.
303, ал. 2 НПК, съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин.
Събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства, категорично опровергават обвинението,
за което е предаден на съд подсъдимият. Не само, че не беше установено и
доказано, по изискуемият от закона начин, подсъдимият да е употребил по
отношение на частния тъжител посечените в тъжбата думи и изрази, но дори се
установява, че същият безспорно не е употребил по отношение на частния тъжител
обидни епитети.
За да бъде признат
подсъдимият за виновен, не е достатъчно, както смята частният тъжител, никой от
свидетелите да не е опровергал фактите, изнесени в тъжбата, а същите следва да
бъдат безспорно установени и доказани в процеса.
На последно място, следва да
бъде посочено, че дори и подсъдимият да е казал на частният тъжител, че
проведените избори са били пълна излагация за него, каквито доказателства по
делото липсват, това не може да осъществи състава на престъплението обида, тъй
като правото на свободно изразяване на мнение, което право е уредено в чл. 39,
ал. 2 от Конституцията на РБ и чл. 10, т. 2 ЕКПЧОС, включва в себе си, правото
да се изразява не само положителни, но и отрицателни оценки, като съществената
разлика със състава на престъплението обида, е че съставът на това престъпление
е осъществен, когато тези отрицателни оценки за дадена личност са изразени в
груба и крайна форма, посредством използването на обидни епитети, каквито
конкретният израз не съдържа. Негативните коментари, представляват израз освен
на правото на изразяване на мнение, но и упражняване на правото на критика, което
също е фундаментално за демократичните общества.
По гореизложените мотиви,
съдът призна подсъдимият за невинен и го оправда по повдигнатите му с тъжбата
обвинения за това, че на 26.10.2015г., в
село Червен, област Русе, подсъдимият е казал нещо унизително за честта и
достойнството на И.И.И., ЕГН:**********, че „Проведените избори за кмет били
пълна излагация за него, защото не са го избрали“, че бил „мошеник“ и „крадец
на дини“, в негово присъствие, като обидата е нанесена публично – престъпление
по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК и за това, че на 26.10.2015г., в
село Червен, област Русе, подсъдимият е разгласил позорни обстоятелства за И.И.И.,
ЕГН: **********, че бил „мошеник“ и „крадец на дини“, като клеветата е нанесена
публично – престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1,
пр. 1 НК.
Предвид това, че в хода на
производството не беше доказано, подсъдимият да е осъществил състава на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, то и предявените и приети за съвместно
разглеждане в наказателния процес от частния тъжител срещу подсъдимия
граждански искове, следва да търпят отрицателна съдебно санкция.
С оглед изхода на делото и
на основание чл. 190, ал. 1 НПК, в тежест на частния тъжител бяха възложени и
направените от подсъдимия разноски за адвокатско възнаграждение в хода на
цялото наказателно производство, в размер на 900 лева.
По гореизложените мотиви,
съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: