№ 125
гр. Варна, 10.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно
гражданско дело № 20213000500409 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Въззивникът ЕНЧ. ХР. Д., редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Б.Б., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна ПРОКУРАТУРАТА НА РБ чрез Апелативна
прокуратура – Варна, редовно призована, представлява се от прокурор Ч..
АДВ.Б.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР Ч.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И
ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
Подадена е въззивна жалба от ЕНЧ. ХР. Д. чрез адв. Б.Б. срещу решение
№ 906/17.05.2021 год. по гр.д. № 2699/2020 год. на Окръжен съд Варна в
частта, с която е отхвърлен предявения иск за горницата над 4000 лв. до
претендираните 35 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.
2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. По съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на решението въззивникът моли за отмяната му в
отхвърлителната част и постановяване на друго, с което искът бъде уважен в
1
пълния му размер, с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции.
Изложени са доводи за явна несправедливост на присъденото обезщетение.
В постъпилия отговор от Д.К. – прокурор в Окръжна прокуратура
Варна е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за
потвърждаване на решението.
Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е
подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
АДВ.Б.: Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени
искания. Разноските са по чл.38 от Наредбата.
ПРОКУРОР Ч. : Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора.
Няма да соча доказателства.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените решението на
окръжния съд и постановите друго, с което уважите иска изцяло и присъдите
на доверителя ми направените по делото разноски. Изложил съм съображения
във въззивната жалба, които поддържам. Ще си позволя да акцентирам своето
внимание в днешно съдебно заседание на няколко факта.
Първо - от обективна страна решението на окръжния съд е
необосновано по отношение на възприетите и приети в него факти, които са
довели до неправилното му решение. Доказателствата, които бяха събрани по
делото, противоречат на изводите на окръжния съд относно обстоятелството,
че видите ли въпросното обвинение не станало достояние на широк кръг от
живущите в населеното място – Долен Чифлик, в което живее подзащитният
ми и по тази причина едва ли не той не е претърпял, не бил нарушен неговия
социален кръг извън семейството, нещо което не е вярно. Напротив,
установено беше, че това тежко престъпление, в което е бил обвинен, е
неоснователно - изнасилване на възрастна жена. Както в самия Долен Чифлик
там не е необходимо да има местен вестник, за да може тези неща да бъдат
оповестявани, те като във всяко малко населено място това нещо се научава
много бързо. Независимо от това обаче това е било съобщено от пресцентъра
2
на прокуратурата и той е бил посочен като извършител с всички негативни за
това последици. Напротив, беше уставен и друг обстоятелствен факт, че
цялата тази неправилна бих казал, неправилно обвинение по отношение на
това, че е извършил такова „гнусно“, както е посочено в някои от сайтовете,
които са отразили прессъобщението на прокуратурата, се е отразило в него и
след освобождаването му от ареста дълго време той не е излизал от домът си,
спрял е всякакви контакти и твърдението написано в решението, че виждате
ли, че свидетелката Иванова била казала, че бил излизал на кафе, да, каза
такова нещо, но след изминаване на един продължителен период от време, в
който е било необходимо той да се асоциира. Самото решение е
противоречиво само по себе си, защото СПЕ изрично каза, че задържането му
в ареста, поведението, което е имал в него, очевидно е обострило това
заболяване, което той е имал вследствие на причинени по време на неговата
военна служба психически тормоз, който е бил наложен върху него. Именно в
такава ситуация, повторна стресова ситуация той е изпаднал след като е
прибран от полицията, бит и закаран в ареста и престоял там 117 дни, без да
има никаква вина за това. Стигнало се е дори и до там, и в тази насока има
доказателства по делото, че началника на ареста е викал неговата майка,
неговите родители, за да могат да го успокоят, тъй като няма успокоение за
човек, който знае, че не е извършил престъпление от една страна, а
същевременно търпи такива негативи от други – воден е по съдилища,
разправии, съдебното разследване, по време на вземане на мярката, всичките
тези неща са в кориците на делото, които обаче с лека ръка окръжния съд не е
възприел. Така, че и от медицинска гледна точка, това което сме твърдели в
исковата молба е установено. Не е вярно и твърдението, че не бил получил
телесни увреждания, защото нямало безспорни доказателства за това. За
всички, които малко или много имат досег до наказателното
съдопроизводство и до отношенията, които има в арестните помещения знае,
че там много трудно се издава такъв документ. Ние обаче имаме следа за
това, защото самия фелдшер е установил тези телесни увреждания, които са
му били причинени по време на задържането и по време на първоначалните
разпити, така че и в тази насока решението е неправилно.
Отделно от това, взимайки всички тези обстоятелства в своята
съвкупност би следвало и аз Ви моля Вие да приемете, че причинените както
неимуществени вреди, изразяващи се не само в болки и страдания, но най-
3
вече от страна на психическото състояние на моя доверител, са довели до
един изключителен стрес, който аз казах и на първата инстанция, ще го кажа
и при Вас - незаконния арест, лишаването от свобода, ограничаването на
възможността, а ние с г-н прокурора сме ходили в ареста, знаем какви са
условията, знаем какъв е режима. Ноторно известно е при какви условия
живеят лишените от свобода, с оглед на постановената по отношение на тях
мярка за неотклонение. Да присъдиш за 117 дена 4 000 лв. обезщетение, което
е по-малко от една заплата нормална, или по 8 лв. на ден обезщетение, мисля,
че това обезщетение не само, че не отговаря на критериите на чл.52 от ЗЗД за
справедливо обезщетение, но то е и обидно за самата съдебна система, за
това, че по този начин се определя лишаването от свобода, невъзможността за
свободно придвижване и контактуване и т.н., всички ограничения, които ги
има в ЗИН. В тази връзка очевидно критерия на този състав от ВОС не
съответства и на практиката. Мога да посоча много решения и на СГС и на
ВКС по отношение на обезщетенията, не за задържане само под стража, дори
и за съдебна репресия без лишаване от свобода, са присъждани обикновено
обезщетения от порядъка на 100 000 лв.-150 000 лв. Такова дело имаме и по
отношение на наш магистрат от варненската съдебна система, който беше
обвинен неоснователно в това, че е извършил някакво деяние, за което закона
приема, че е престъпление. Случая го знаем всички, как един прокурор отиде
закичен със СРС и т.н., на него Софийския апелативен съд му присъди
обезщетение 100 000 лв. Виждате каква е разликата и очевидно, че критерия,
по който е определено обезщетението на този невинен човек, който е
прележал 117 дена в ареста и повече от една година беше репресиран до
прекратяване на делото мисля, че критерия за справедливост не е бил спазен.
В тази връзка аз ще Ви моля още веднъж, имайки предвид всички
съображения, които съм изложил и в жалбата да приемете, че решението е
неправилно, неправилно е приложен и материалния закон, да уважите иска
изцяло, със съответните законни последици от това от датата на прекратяване
на делото. В този смисъл моля за Вашето решение.
ПРОКУРОР Ч.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло
отговора на въззивната жалба на окръжна прокуратура, който счита, че
решението на окръжния съд е обосновано, законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. В този смисъл няма да преповтарям мотивите, които са посочени
от колегата от Окръжна прокуратура, но ще допълня следното:
4
Считам, че въззивната жалба на Д., подадена чрез неговия защитник, е
подадена от лице с правна легитимация и е допустима, но неоснователна.
Считам, че присъденото обезщетение в размер на 4 000 лв. в случая, е
справедливо по смисъл на чл.52 от ЗЗД. Очевидно е, че психичното
заболяване, изживяване на стрес основно произтича от установено психично
заболяване, настъпило още през 2004 г., период значително предхождащ
08.10.2017 г., датата когато Д. е бил привлечен в качеството на обвиняем и е
бил приведен в ареста. Освен това наказателното производство за Д. е
останало само в досъдебна фаза и за него то е продължило 1 година и 2
месеца, мярката за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 3 месеца
и 18 дни и в този срок е включено и 72 часовото задържане. От събраните по
делото доказателства считам, че би могло да се приеме, че са възникнали
неблагоприятни за Д. последици като страдания, дискомфорт, стрес, но
всички те не надхвърлят обичайните за такива случаи и считам, че същите по
настоящия казус са в рамките на обичайното. Освен това изготвената съдебна
експертиза по гражданското дело не дава категоричен отговор дали стреса е
провокиран от тъй нареченото неправомерно обвинение и задържане или от
наличното психично заболяване. Считам, че въззивното решение е съобразено
и с обществения критерий за справедливост и отговаря на икономическата
обстановка в страната към момента на увреждането. Считам, че правилно
първоинстанционния съд е отхвърлил иска на Д. за сумата над 4000 лв. до
претендирания от него размер от 35 000 лв. Предвид тези мои разсъждения,
както и отговора на въззивната жалба, моля да потвърдите решението на
първоинстанциония съд изцяло.
АДВ.Б.: /реплика/ Ние не твърдим, че заболяването е новопоявило се,
твърдим, че тази стресова ситуация е отключила наново това заболяване и се
е изразявало в тежък стрес по отношение на него, такъв какъвто се е породил,
когато е бил в казармата. А по отношение на социалния критерий мисля, че
казах вече.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.45 часа.
Председател: _______________________
5
Секретар: _______________________
6