№ 19271
гр. София, 29.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20251110104630 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на П. И. К. срещу „****** която отговаря на
изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ********** е подал отговор на исковата
молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Ищцовото искане за задължаване на ответника да представи документи е
неоснователно. С оглед предмета на делото извлечение от сметки по договора не е
необходимо. Стандартният европейски формуляр вече е представен с отговора на исковата
молба. Общите условия са документ, който би следвало да се намира в държане и на ищеца
/не се излагат твърдения в обратен смисъл/, поради което той може да го представи по
делото, респ. липсва основание за задължаване на ответника да го представи.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза подлежи на
отхвърляне, защото отговорите на поставените задачи не са необходими за изясняване на
делото от фактическа страна, а конкретно задача „в“ касае безспорно обстоятелство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 12.06.2025 г. от 10:10 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба и неговите приложения.
1
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е от П. И. К. срещу ********** иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД – за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № ********** г.
поради противоречие на закона, включително поради наличие на неравноправни клаузи в
него. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника от разстояние Договор за потребителски
кредит № ********** г., по силата на който му е предоставен кредит в размер на 1 000 лв.
при уговорени фиксиран ГЛП в размер на 50 % и ГПР в размер на 63.21 %, включващ само
възнаградителната лихва в размер на 506.62 лв., като той се задължил да върне сума в общ
размер на 1 506.62 лв. на 18 погасителни вноски, от които 4 вноски в размер на по 41.67 лв.
и 14 вноски – по 95.71 лв., дължими в периода от 28.10.2024 г. до 27.03.2026 г. Сочи, че по
договора бил задължен да осигури обезпечение в 2-дневен срок след сключването му –
банкова гаранция или поръчителство, отговарящи на редица изисквания, като поради
непредставянето на обезпечение му била начислена неустойка по чл. 18, ал. 1 от договора в
размер на 1 876.37 лв., която е включена изначално в погасителния план, но не е включена
при изчисляване на ГПР. Релевира възражение за нищожност на целия договор поради
противоречие със закона – с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че в договора не
е разписана методиката на формиране на ГПР, поради което не става ясно кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посоченият %, респ. неясно е колко точно е
оскъпяването на кредита. Изтъква, че уговорената неустойка за непредоставяне на
обезпечение в действителност представлява скрита възнаградителна лихва, респ.
неустойката представлява разход по кредита, който произтича от и е пряко свързан с
договора за кредит и е изначално известен на кредитора, поради което следва да бъде
включен в ГПР, но това в случая не е сторено, поради което посоченият в договора ГПР е
неправилен, а действителният размер на ГПР надвишава максимално допустимия размер
съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка акцентира, че към потребителя са поставени
неизпълними изисквания относно обезпечението, което следва да представи, с което се цели
увеличаване на възнаграждението на кредитора, като неустойката е изначално включена в
погасителните вноски. Навежда възражение за нищожност на клаузата за неустойка, която
не е индивидуално уговорена, поради нейната неравноправност, защото прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, като по този начин се
увеличава задължението на потребителя. В тази връзка изтъква, че неизпълнението на
акцесорното задължение на потребителя да предостави на кредитора обезпечение след
сключването на договора за кредит е очертано не като основание да се иска незабавното
изпълнение на задължението по кредита, а като основание за получаването от кредитора на
скрито възнаграждение за ползване на заетата суми, което сочи, че е налице типичен пример
за неустойка, излизаща извън присъщите си функции и целяща единствено неоснователно
обогатяване на кредитора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Излага подробни съображения, че договорът и
клаузата за неустойка са валидни. Твърди, че договорът е резултат от индивидуално
договаряне между страните. Оспорва неустойката да има характер на скрита
възнаградителна лихва, респ. счита, че тя не подлежи на включване в ГПР. Сочи, че в ГПР
2
не е включена неустойката, с което ищецът е бил наясно, тъй като е потребител и по много
други договори за кредит, сключени с ответника и други дружества от същата група. Счита,
че евентуалната нищожност на неустоечната клауза не влече нищожност на целия договор.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: сключването между
страните на Договор за потребителски кредит № ********** г. и неговото съдържание;
твърдяното противоречие на договора със закона, включително наличието на неравноправни
клаузи в него.
В тежест на ответника е да докаже, че сключването на договора е резултат от
индивидуално договаряне, за което не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
сключването между страните на Договор за потребителски кредит № ********** г., по
силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 1 000 лв. при уговорени
фиксиран ГЛП в размер на 50 % и ГПР в размер на 63.21 %, включващ само
възнаградителната лихва в размер на 506.62 лв., като той се задължил да върне сума в общ
размер на 1 506.62 лв. на 18 погасителни вноски, от които 4 вноски в размер на по 41.67 лв.
и 14 вноски – по 95.71 лв., дължими в периода от 28.10.2024 г. до 27.03.2026 г.; предаване на
заемната сума в размер на 1 000 лв. от ********** на К.; че в чл. 18, ал. 1 от договора е
уговорено задължение за К. за заплащане на неустойка в размер на 1 876.37 лв. при
непредоставяне на обезпечение, както и че такава му е начислена, но не е включена в
посочения в договора размер на ГПР.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е
указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
3
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4