Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, ……………..2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Наказателно отделение, II въззивен състав в публично заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1. СТЕФАН МИЛЕВ
2.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря Г. Иванова и в присъствието
на прокурора Албена Тараланска, като разгледа
докладваното от съдия КОЕВ ВНОХД № 5126 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава XXI от НПК.
С присъда
от 11.07.2018г. по НОХД № 19955/2015г. по описа на СРС, НО, 94-ти
състав, подсъдимата П.Т. Н.е призната за невиновна в това, че на 14.02.2015г. в
гр.София, противозаконно присвоила чужда движима вещ - лек автомобил марка
„Пежо” модел „306” с рег.номер ****на стойност 847.00 /осемстотин четиридесет и
седем/ лева, /собственост на Р.И.З., която упълномощила С.Д.З./, която
владеела-била й е предоставена от Ц.П.И., за да я върне на С.З./ от която Цв.И.я получил с уговорка за изплащане, но бил задържан в
ареста на бул. „Д-р Г.М.Димитров” и казал на П. Н.да върне автомобила на
Загорска/, и я заложила срещу сумата от 300.00 /триста/ лева на Р.Ю.Т.в
гр.София, ж.к. „Кремиковци”, ул. „*******, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.
206 ал. 1 НК.
Срещу присъдата е постъпил протест и допълнение
към него от прокурор при СРП, в който се оспорват фактическите изводи на СРС и
се претендира необоснованост на присъдата, което- според СРП налага нейната
отмяна и осъждане на подс. Н.при условията на чл. 336, ал.1, т.2 НПК.
В разпоредително заседание на 13.11.2018г. въззивният
съд по реда на чл.327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели или експерти, както и
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа подадения протест срещу първоинстанционната присъда, като счита, че същата
е неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че тя не кореспондира със събраните
по делото доказателства, от които по категоричен начин се установява, че именно
подсъдимата е извършила престъплението, за което е водено наказателното
производство. Моли да се отмени първоинстанционната присъда и да се постанови
нова такава, с която да се признае подсъдимата за виновна.
Служебният защитник на подс. Н.– адв.
П. моли да се потвърди присъдата на СРС като правилна, законосъобразна и
правилно мотивирана.Твърди, че изложените в протеста факти доказващи вината на
подсъдимата са голословни, тъй като от тях по никакъв начин не се подчертават в
детайли кои свидетели и в коя им част установяват именно вината й. Излагат се
подробни аргументи в тази насока.
Подсъдимата П.П. редовно
уведомена се явява лично пред въззивната инстанция и в предоставеното й право
на последна дума моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд,след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните
пред СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Чрез
законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от
гледна точка на разпоредбата на чл. 102 от НПК доказателства. Аналитично са
изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като
подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не
установи възможност въз основа на нея да
бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради
което споделя фактическите констатации на СРС.
Предвид гореописаното, СГС приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимата П.Т. Н.е родена на ***г***, българка,
българска гражданка, реабилитирана, вдовица, със средно образование, адрес: гр.
Елин Пелин, ул. „*********, ЕГН **********.
В края на 2014г. свидетелката С.З.и свидетелят Ц.И.,
син на подсъдимата П. Н., се запознали в социалната мрежа "Фейсбук", като започнали да си пишат, а впоследствие
разменили и телефонните си номера и започнали да общуват и по телефона. В хода
на разговорите между двамата свидетелят Ц.И.споделил, че е автомонтьор и се
занимава с ремонт на автомобили. Свидетелката С.З.стопанисвала по силата на
безсрочно пълномощно и управлявала л.а. марка "Пежо", модел
"306" с per. № *******, червен на цвят,
собственост на нейната майка - Р.З.. Свидетелката С.З.имала желание да
пререгистрира лекия автомобил "Пежо" в КАТ, след което да го продаде,
тъй като имала друг автомобил, който управлявала. За целта и разчитайки, че
свидетеля Ц.И.е компетентен по тези въпроси, свидетелката С.З.го помолила да й
окаже съдействие за пререгистрацията на автомобила. За целта двамата се
срещнали на 05.01.2015г. Свидетелят Ц.И.извършил ремонтни дейности по
автомобила, след което свидетелят И.и свидетелката З.закарали автомобила в КАТ.
Вечерта на 05.01.2015г. свидетелят Ц.И.казал на свидетелката С.З., че колата
много му е харесала и изявил желание да я закупи. Свидетелката С.З.му
отговорила, че ще му продаде колата за сумата от 1000, 00 лева. Свидетелят Ц.И.се
съгласил на предложената му цена, но казал на свидетелката С.З., че не може да
й заплати исканата сума веднага. Двамата се договорили свидетелката С.З.да
предаде автомобила на свидетеля Ц.И., като последният трябвало да й заплати
продажната му цена на няколко вноски за период от три месеца, след което
продажбата на автомобила следвало да се оформи по нотариален ред. Същата вечер
- на 05.01.2015г. свидетелката З.предала лекия автомобил на свидетеля Ц.И., заедно
със свидетелство за регистрация на лек автомобил - част II, полица за сключена
застраховка гражданска отговорност за автомобила, ключ за автомобила и
дистанционно управление. За предаването на автомобила двамата свидетели не
съставили никакъв писмен договор, като единствено като гаранция, че
свидетелката С.З.ще получи договорената продажна цена, последната изготвила
ксерокопие на личната карта на свидетеля Ц.И..
След като взел автомобила, свидетелят Ц.И.го закарал
пред домашния си адрес в гр. Елин Пелин, на ул. "*****, където паркирал
колата. На майка си - подсъдимата П. Н., свидетелят Ц.И.обяснил, че е взел
колата от една своя позната, и ще заплаща продажната й цена в продължение на
няколко месеца.
В продължение на седмица, след като свидетелката С.З.предала
лекия автомобил на свидетеля Ц.И., двамата се чували по телефона и свидетелят И.обяснявал
на свидетелката З.какви ремонтни дейности извършва по лекия автомобил.
На 14.01.2015г. свидетелят Ц.И.бил задържан в
следствения арест на бул. "Г.М. Димитров" с мярка за неотклонение
"задържане под стража" по ДП № 124/2015г. по описа на 06 РУ - СДВР,
като до задържането си свидетелят И.не бил заплатил на свидетелката С. З.никаква
част от договорената продажна цена. При проведено свиждане с подсъдимата Н.свидетелят
Ц.И.й казал да се свърже със свидетелката С. З.и да й върне автомобила, тъй
като той няма да успее да изплати цената по причина, че е задържан с мярка за
неотклонение "задържане под стража".
Междувременно свидетелката С. З.правела неуспешни
опити да се свърже със свидетеля Ц.И.на мобилния телефон, с който разполагала.
След известно време подсъдимата Н.се свързала по телефона със свидетелката С. З.и
й казала, че ще си получи парите за лекия автомобил, като я излъгала, че синът
й е катастрофирал.
Тъй като се нуждаела от парични средства, за да посети
сина си, подсъдимата Н.взела решение да заложи лекия автомобил
"Пежо", модел "306". За целта на 14.02.2015г. Н.посетила
своите съседи - свидетелите С.В.и В.Г., за да ги попита дали знаят къде може да
заложи лек автомобил. Там подсъдимата заварила и свидетеля П.П.и го попитала дали знае къде може да заложи лекия
автомобил "Пежо". Свидетелят П. П.се познавал със свидетеля Р.Т.,
който стопанисвал заложна къща, находяща се в гр. София, кв. "******,
комплекс "Е.", тъй като бил залагал автомобили при него. Свидетелят П.се
обадил на свидетеля Р. Т.и го попитал дали могат да заложат един лек автомобил.
Тъй като било неработен ден, свидетелят Т.обяснил, че се намира в дома си в кв.
"Кремиковци" и не може да оформи документацията във връзка с договора
за залог. Подсъдимата Н.обаче била настоятелна, като обяснила на свидетеля П.,
че спешно се нуждае от средства. В крайна сметка свидетелят Т.предложил да
закарат автомобила на домашния му адрес в кв. Кремиковци, където Т.да изплати
сумата по договора за залог на подсъдимата Н., а документите да оформят в
първия следващ работен ден. Така около 15.00 часа на 14.02.2015г. подсъдимата Н.и
свидетелите П.и В.отишли на адреса на свидетеля Р.Т. в кв.
"Кремиковци", където подсъдимата Н.оставила автомобила
"Пежо", модел "306", като предала на свидетеля Т.и контактен
ключ за автомобила, заедно с дистанционно управление, малкия талон на колата и
полицата за сключена застраховка "гражданска отговорност". Свидетелят
Т.изплатил на подсъдимата Н.сума в размер на 300, 00 лева за автомобила.
След като взела паричната сума, подсъдимата Н.си
уговорила среща на следващия ден - 15.02.2015г., със свидетелката С.З.пред
следствения арест на бул. "Г.М. Димитров". На срещата подсъдимата
отишла заедно със свидетеля С.В.и с още две лица, неустановени по делото.
Когато се срещнали със свидетелката С.З., подсъдимата Н.й признала, че свидетеля
Ц.И.е задържан, като отново обещала да й заплати дължимата продажна цена за
автомобила, след което Н.влязла на свиждане при сина си - свидетеля Ц.И..
Тогава свидетелката С.З.и свидетелят С.В.седнали да пият кафе в находящата се в близост бензиностанция "ОМВ",
като в хода на разговора свидетелката З.споделила, че никакви пари не са й
заплатени за автомобила и се поинтересувала дали свидетелят С.В.знае къде се
намира колата й. Свидетелят В.казал на свидетелката Загорска, че автомобилът й
е заложен и че ако иска да си върне владението върху същия, трябва да го
откупи, като двамата се разбрали да се видят на следващия ден в гр. Елин Пелин
и свидетелят В.да заведе свидетелката С. З.до мястото, където се намирал
автомобила й.
Междувременно С. З.се обърнала към органите на СДВР,
като в резултат на проведените мероприятия автомобила на свидетелката З.бил
установен. С протокол за доброволно предаване от 16.02.2015г. свидетелят Р.Т.
предал л.а. марка "Пежо", модел "306" с peг.
№ *******, 1 брой ключ от автомобила с дистанционно към него, 1 брой
свидетелство за регистрация на автомобила - част II, както и застрахователна
полица за сключена застраховка "гражданска отговорност" за същия
автомобил. С разписка от 24.06.2015г. посочените вещи били върнати на
свидетелката С.З..
Съгласно заключението на назначената в хода на
досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза пазарната стойност на
лекия автомобил към периода 14.01.2015г. - 16.02.2015г. възлиза на 847, 00
лева.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд
възприе след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, а именно : показанията на
свидетелката С.З./вкл. и частично приобщени от досъдебното производство на
основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 НПК/, Р.Т. /вкл. и
частично приобщени на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал.
1 НПК от досъдебното производство/, П.П./вкл. и
частично приобщени на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал.
1 НПК от досъдебното производство/, Ц.И.- приобщени в цялост от досъдебното
производство на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1
НПК, С.В./вкл. и частично приобщени на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 НПК от досъдебното производство/, В.Г. /приобщени
в цялост от досъдебното производство на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 5 НПК/; писмените доказателства и
доказателствени средства - заверен препис на пълномощно , заверен препис на
свидетелство за регистрация - част I , протоколи за доброволно предаване,
експертна справка, разписка , справки за съдимост за подсъдимата, справка от
ГДИН за изпълнявани по отношение на свидетеля Ц.И.мерки за неотклонение ,
справка от 06 РУ - СДВР , заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза.
Възприетите от районния съд фактически отношения
относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на
събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът
прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал
доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на
които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други. Липсват основания,
които да мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния
съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени
материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо
да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен
от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста / Р.
372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, НК, III НО/.
Във връзка с горното и с оглед изложеното във
въззивния протест формално твърдение, че извършеното присвояване се доказва от
гласните и писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че следва
да извърши доказателствена оценка на наличните по делото доказателства и
доказателствени средства, като обърне внимание на доказателствените изводи на
районния съд, сочещи недоказаност на инкриминираното деяние.
На първо място, е необходимо да бъде отчетено, че в
мотивите към първоинстанционната присъда изключително подробно и правдиво са
изследвани показанията на разпитаните свидетели. Изложеното от всеки от тях е
детайлно преценено и съпоставено с други източници на доказателствена
информация, като изводите на контролирания съдебен състав са прецизни. Уместно
показанията на св. С.З.са били кредитирани в частта им по отношение на
договорената продажна цена на автомобила, както и че тя не е имала интимна
връзка със св. Ц.И.. Правилно и обосновано се установи, че свидетелката С.З.е
предоставила лекия автомобил, собственост на майка й - свидетелката Р.З., на
свидетеля Ц.И., като двамата са постигнали уговорка договорената продажна цена
в размер на 1000,00 лева да бъде изплатена от И.на няколко месечни вноски за
срок от 3 - 4 месеца. Установи се, че автомобилът е бил предаден по силата на
устна договорка, като писмен договор с нотариална заверка на подписите не е бил
сключен. Автомобилът е бил предаден на
подсъдимата от сина й - свидетеля Ц.И.със задължение да го върне на
свидетелката Загорска, тъй като поради задържането си И.нямал възможност да
изплати договорената цена. Макар съдът да намери за несъмнено установено, че
разговор с подобно съдържание е бил проведен между подсъдимата и сина й, то
съдът намира, че даденото на Н.поръчение от нейния син не е от естество да
обуслови умисъл за присвояване на автомобила при последвалото му залагане.
Следва да се посочи обаче, че в субективните
представи на подсъдимата Н.собственик на вещта е бил синът й - свидетелят
Иванов, като Н.не е имала представа за неспазената форма за действителност на
договора за покупко-продажба на лекия автомобил и респективно - че
собствеността не е преминала върху новия собственик. Залагайки автомобила, Н., макар да е действала извън
рамките на учредения й мандат, е действала със съзнанието, че тези действия
предприема в интерес на лицето, което в нейните представи е собственик на
автомобила - на сина си. Дори и в този случай да се счете, че подсъдимата е
осъществила действия по присвояване на лекия автомобил, то пострадал от тези
действия би се явил синът й, а не предишният /в представите на подсъдимата/
собственик на леката кола.
Съгласявайки се с правните изводи на районния съд и на
основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира от
правна страна следното:
Подсъдимата П. Н.не е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, в каквато
насока и е повдигнато обвинение от СРП.
Според императивната уредба на процесуалния закон и
константната съдебна практика е недопустимо постановяването на осъдителна
присъда в случаите, когато обвинението спрямо конкретното лице, за конкретното
престъпно деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е
правилото, че присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни,
несигурни и колебливи изводи относно авторството на престъплението и неговите
основни обективни и субективни признаци. Разпоредбите на чл. 16 и чл. 303, ал.2
от НПК ясно и категорично провъзгласяват принципа за невиновност на подсъдимия
до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда. Уточнява
се, че същият може да бъде признат за виновен само когато обвинението е
доказано по несъмнен начин.Следователно, когато и след изчерпване на всички
процесуални средства не се установи по безспорен начин, че деянието е извършено
или че е извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за невиновен /
ППВС № 6 от 04.05.1978г./
В конкретния случай, от обективна страна се
установява, че на 14.02.2015г. подсъдимата Н.е осъществила инкриминираните като
присвоителни действия — заложила е лекия
автомобил марка „Пежо“, модел „306“, предаден от свидетелката С.З.на свидетеля Ц.И.,
като Н.го е предала по силата на устен договор за залог на свидетеля Т.за
сумата от 300, 00 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че събраните по
делото доказателства обаче се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде
призната подсъдимата за виновна в извършване на
посоченото по-горе престъпление.
„Обсебването“ спада към групата на престъпните присвоявания,
уредени в глава V от НК / „Престъпления против
собствеността“. „Присвояването“ е акт на противозаконно юридическо или
фактическо разпореждане с чуждо имущество в свой или чужд интерес, като може да
се извърши както с действие, така и с бездействие. Важно е да се посочи
особения субективен елемент на присвояванията, а именно промяната на
намерението на дееца от това да владее или пази повереното му имущество правомерно, в такова да се разпорежда с него
в свой или чужд интерес противозаконно,
в разрез с изначално предвиденото правно основание. Като част от тази група
престъпления, обсебването по чл. 206 от НК притежава описаните характеристики
като наред с тях разкрива и свои специфични особености.
На първо място непосредственият обект на посегателството
може да бъде само движима вещ. Специфичното за този вид престъпно поведение е,
че вещта се намира във фактическата власт на дееца на определено правно
основание – договорно правоотношение, акт на държавен орган и др.
Престъплението е резултатно, като неговата довършеност се обуславя от
засягането възможността на собственика на вещта
да упражнява спокойно и безпрепятствено всички правомощия, съдържащи се
в правото му на собственост върху нея- да я владее, да се разпорежда с нея и да
я ползва. Особен е субектът на деянието като той може да бъде единствено лице,
което притежава фактическата власт върху предмета на посегателство на правно
основание. Единствената възможна форма на вина е пряк умисъл, като във волево
отношение извършителят цели противозаконното разпореждане да бъде в негов или
чужд интерес.
Така, за да отговори на един от основните въпроси по
чл.303, ал.1 от НПК, а именно дали Н.действително е осъществила деянието, за
което е привлечена да отговаря, съдът обсъди наличните по делото доказателства
с оглед на приетата за установено в обвинителния акт фактическа обстановка. Анализът
на доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не
обуслови извод за несъмнена доказаност на извършването на инкриминираното
престъпление от страна на подсъдимата.
От съществено значение в конкретния случай е, че
липсват категорични доказателства за осъществяване от страна на подс. Н.на
инкриминираното деяние, описващо признаците на престъпление по чл. 206, ал.1 НК. Въз основа на събраните по делото доказателства, не може да бъде направен
извод / в съответствие с изискването на разпоредбата по чл. 303, ал.1 НПК/, че подсъдимата
е осъществила от обективна страна състава на престъплението, за което е предадена на съд. Изложените изводи за
обективната несъставомерност на поведението на Н.обезпредметяват
обсъждането на субективната страна на престъплението по чл. 206 от НК.
Обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, а обжалваната
присъда е законосъобразна и обоснована и като такава следва да бъде потвърдена.
Възражението на протестиращия прокурор относно
немотивираност на постановената от СРС
оправдателна присъда, също следва да бъде установено без уважение. Решаващият
съд подробно е мотивирал постановяването си на оправдателна присъда като е обсъдил подробно доказателствения материал,
събран по делото. След което при така установените факти, същият е стигнал до
заключението с което и настоящия състав се
съгласява напълно, че за авторството на подсъдимата по отношение на
престъплението по обвинението не са събрани несъмнени доказателства, което от
своя страна и налага постановяването на оправдателната присъда..
При извършената на основание чл. 314, ал.1 вр. чл. 313 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивният протест – да бъде оставен без
уважение, като неоснователен.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334,
т.6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 11.07.2018г. по НОХД № 19955 / 2015г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.