Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……..2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIІ-ти въззивен състав на двадесет и
пети юни две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Таня Георгиева
и в присъствието на прокурора Ваня Атанасова, като разгледа докладваното от
съдия Кехайова ВНОХД № 592 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ
от НПК.
Настоящото
съдебно производство е второ по ред въззивно
производство, разглеждано от СГС, тъй като с Решение № 18 от 09.02.2021 г. на
състав на ВКС, ІII-то НО, постановено
по касационно дело № 625 по описа за 2020 година е била отменена въззивна присъда № 216/08.11.2019 г., постановена по ВНОХД
№ 3638/2019 г. на Софийски градски съд и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда.
Предмет
на настоящата проверка е присъда № 266270/13.11.2017 г. на СРС, НО, 16-ти
състав, постановена по НОХД № 18345/2013 г., с която подсъдимият И.Й.Б. е
признат за виновен в това, че на 09.05.2010 г., около 22:30 часа, в гр. София, ж.к.
„Свобода“, пред заведение „Норт Парк“, срещу бл. 30,
чрез нанасяне на удар с крак в областта на устата, причинил на С.Л.Г. средна
телесна повреда, изразяваща се в травматично избиване на първи горен десен зъб,
което има за последица затрудняване на дъвченето в първата му фаза – отхапване
на твърда храна и говоренето – в смисъл на фъфлене при изговаряне на звуци,
когато върхът на езика отива към твърдото небце, което реализирало медико-биологичната
характеристика избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или
говоренето, явяващо се престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3, вр. с ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 54,
ал. 1 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК,
районният съд е отложил изпълнението на така наложеното на подсъдимия И.Й.Б. ***
за срок от две години за изпитателния срок от четири години.
Като
резултат от осъждането, на подсъдимия Б. са възложени сторените по делото
разноски.
По въззивна
жалба на защитника на подс. Б. – адв.
Л.Г.е било образувано ВНОХД № 3638/2019 г. по описа на СГС, НО, V-ти възивен състав. С
присъда № 216 от 08.11.2019 г., постановена по цитираното дело е отменен първоинстанционният съдебен акт и подс.
И.Й.Б. е признат за невиновен и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по
възведеното обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3, вр. с ал. 1 от НК.
С
Решение № 18 от 09.02.2021 г. на състав на ВКС, ІII -то НО по касационно дело №
625 по описа за 2020 година, постановено по протест на прокурор при Софийска
градска прокуратура и жалба от ЧО С.Л.Г., присъдата е била отменена и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд, сложило началото и на настоящото произнасяне.
Въззивното производство
пред СГС изначално е образувано по въззивна жалба,
депозирана от защитника на подсъдимия Б. – адв. Г., с
допълнение към същата. В нея се твърди, че присъдата е, незаконосъобразна и необоснована,
тъй като е останало недоказано по безспорен начин авторството на деянието от
страна на подсъдимия, а наложеното наказание било явно несправедливо. С оглед
изложеното, се настоява за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подс. И.Й.Б. да бъде признат за невиновен и оправдан
по повдигнатото му обвинение.
С въззивната
жалба не са направени доказателствени искания.
Не
са постъпили становища, възражения и доказателствени искания от другите страни.
В
разпоредително заседание на 19.02.2021 г. въззивният
съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи
лица и ангажирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание,
проведено на 23.03.2021 г., защитата на подсъдимия е направила доказателствено искане за изискване на информация от
Народното събрание на РБ за установяване на обстоятелството дали към датата на
инкриминираното деяние, подсъдимият е бил народен представител. Въззивният съдебен състав е преценил, че с оглед характера
на въззивното производство, като такова и по
установяване на факти, както и с оглед правото на подсъдимото лице да сочи
доказателства при упражняване на правото си на защита е намерил, че следва да изиска
поисканата справка. Искането за извършване на повторен разпит на всички свидетели,
разпитани от първоинстанционният съд, е преценено за
неоснователно, доколкото обстоятелствата, за които се иска преразпита
и пред въззивния съд, са били подробно изяснени в
хода на съдебното следствие пред първия съд. Въззивната инстанция не
намери за необходимо и назначаването на допълнителна СМЕ, както и на съдебно-психиатрични
експертизи, тъй като не са налице противоречиви и/или разнопосочни доказателствени източници, които да обусловят допускането и
извършването на допълнителна СМЕ и СПЕ, поради което искането на защитата, в
тази му част е оставено без уважение.
В
рамките на проведеното въззивно съдебно следствие е
приета в качеството на писмено доказателство – справка от Народното събрание на
РБ с рег. № АД – 112-00-1/02.04.2021 г.
В хода
на съдебните прения пред въззивния съд, защитникът на
подс. Б. - адв. Г.М.,
поддържа въззивната жалба, ведно с допълнението към
нея, по изложените в тях съображения. Застъпва
становището, че атакуваната първоинстанционна присъда
е постановена от некомпетентен съд и след проведено досъдебно производство от
некомпетентен орган. Изтъква, че предвид избора на подс.
Б. за народен представител с Решение № 224/07.07.2009
г., същия се явява лице с имунитет към момента на извършване на деянието –
09.05.2010 г., което обстоятелство обуславя специалната подсъдност на Софийски
градски съд по чл. 35, ал. 3 от НПК. Допълнително акцентира на разпоредбата на
чл. 194, ал. 1, т. 2 от НПК, която изисква разследването на престъпления, извършени
от лица с имунитет да се извършва от следовател. Подчертава, че в кориците на
делото се съдържа постановление на СГП, с което е било дадено указание за
изпращане на преписката по делото по компетентност на СГП, с оглед разпоредбата
на чл. 35, ал. 3 от НПК. В заключение отправя искане въззивният
съд да прекрати разглеждането на делото, тъй като наказателното производство е
било незаконосъобразно проведено.
Подсъдимият И.Б. се присъединява към
развитите от адв. М.доводи, без да излага своя
самостоятелна аргументация.
Представителят
на Софийска градска прокуратура намира депозираната жалба срещу първоинстанционната присъда за неоснователна и като такава
моли съда да я остави без уважение и да потвърди присъдата на СРС, като
правилна и законосъобразна. Застъпва становището, че обвинението срещу
подсъдимия Б. е доказано по безспорен начин.
Повереникът на частния обвинител – адв.
К., аргументира становището, че специалната подсъдност на чл. 35, ал. 3 от НПК
изисквала имунитета за наказателна отговорност и наказателно преследване да е
наличен към момента на привличане на лицето в процесуалното качество на
обвиняем. Сочи, че подсъдимия Б. е привлечен в това качество на 27.09.2013 г.,
към която същия вече не е бил народен представител и лице с имунитет. Споделя
изцяло съображенията и анализа на доказателствения
материал на първостепенния съд, които са му дали основание да приеме, че
подсъдимият е извършил престъплението, за което е признат за виновен. В
заключение моли въззивния съд да потвърди присъдата
на първоинстанционния съд като правилна и
законосъобразна.
Защитникът
на подсъдимия – адв. М.при упражняване правото си на
реплика по чл. 295, ал. 1 от НПК, изразява несъгласие с доводите на повереника. Счита, че подсъдността на делото по чл. 35, ал.
3 от НПК се определя в зависимост от качеството на лицето към момента на
извършване на деянието, а не към момента на привличането. Излага, че последващите промени на качеството на дееца са ирелевантни за приложението на правилата относно
подсъдността.
В правото си на последна дума, подс. И.Б. не се признава за виновен и моли съда да
прекрати делото ако не възприеме аргументите относно неговата невиновност.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XII въззивен състав, като обсъди доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и служебно изцяло провери първоинстанционната присъда в съответствие с изискванията
на чл. 314 от НПК, прие следното:
При разглеждане на делото действително е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК и
се изразява в това, че присъдата реално е постановена от незаконен състав, и то
въз основа на обвинителен акт внесен в СРС от некомпетентен орган, както и при провеждане
на досъдебното производство разследване, също от разследващи органи без нужната
компетентност.
Съображенията за това са следните:
Срещу подсъдимия И.Й.Б. е повдигнато
обвинение от Софийска районна прокуратура за престъпление по чл. 129, ал. 2,
пр. 3, вр. с ал. 1 от НК, извършено на 09.05.2010 г.
По делото е категорично установено, включително
от приетата като писмено доказателство във въззивното
производство, справка от Народното събрание на Република България, че
подсъдимият Б. е избран за народен представител в Четиридесет и първото Народно
събрание с решение № НС-224 от 07.07.2009 г., обн. ДВ бр. 52/2009 г. на ЦИК и с избора е придобил
имунитет за наказателна неотговорност и наказателна неприкосновеност. Мандатът
на подсъдимия Б. като народен представител е прекратен с указ № 57, обн. ДВ бр. 25/2013 г. на Президента на Република България
за разпускане на Четиридесет и първото Народно събрание.
По силата на разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от НПК на Софийския градски съд като първа инстанция са подсъдни делата
за престъпление от общ характер, извършени от съдии, прокурори и следователи,
от други лица с имунитет, както и от членове на Министерския съвет, освен ако
не се прилагат особените правила на глава тридесет и първа и глава тридесета и
първа „а“ от НПК. Визираната разпоредба е специална и дерогира
приложението на общите правила по чл. 36 от НПК при определяне подсъдността на
делата при наличие на предпоставките за приложението й.
Меродавен за решаване на въпроса дали дадено
лице е с имунитет или друго от изброените качества по чл. 35, ал. 3 от НПК е
моментът на извършване на деянието. Ако деецът е имал съответното качество към
този момент, то подсъдността на делото следва да се определи по този ред. Последваща промяна или отпадане на обстоятелствата,
свързани с изброените в чл. 35, ал. 3 от НПК качества на дееца, е неотносима към приложението на правилото, тъй като
процесуалната разпоредба свързва качеството на дееца с момента на извършване на
деянието.
В конкретния случай, от представената от Народното събрание на
РБ справка се установява, че към момента на извършване на деянието – 09.05.2010
г., подсъдимият Б. е бил народен представител, поради което и
същият се е ползвал с имунитет срещу наказателно преследване.
При това положение Софийският районен съд не
е бил компетентен да разгледа делото и да постанови присъда по отношение на
посочения подсъдим.
Въззивният съд държи да отбележи, че това обстоятелство не
е новоустановено такова в рамките на въззивното съдебно следствие пред настоящата инстанция, а
още на фазата на досъдебното производство, при привличането на подсъдимия Б. в
качеството на обвиняем е било ясно, че същият е народен представител. Още
тогава (през 2013 г.) наблюдаващият прокурор е следвало да изпрати материалите по
делото по компетентност на СГП така, както му е било указано в Постановление за
отказ от приемане по компетентност от 25.07.2012 г. на прокурор при СГП, в
което изрично е разпоредено - когато се съберат
достатъчно доказателства сочещи подсъдимия Б. като извършител на деянието,
материалите по делото да бъдат изпратени на СГП, с оглед разпоредбата на чл.
35, ал. 3 от НПК. Това обаче не е сторено нито тогава /при привличането на
лицето в качеството на обвиняем/, нито пък е сторено впоследствие от наблюдаващия
прокурор, когато същия е получил делото. Вместо да изпрати делото по
компетентност на СГП, каквито са били указанията на горестоящата
прокуратура, наблюдаващия прокурор от СРП е изготвил и внесъл обвинителен акт в
СРС. От своя страна съдията -докладчик при СРС също не е извършил проверката по
реда на чл. 248, ал. 2 от НПК /актуална към датата на образуване на съдебното
производство пред СРС/ с необходимото внимание, а е разгледал делото. В хода на
първоинстанционното съдебно производство на няколко пъти
е било констатирано, че подсъдимият Б. е бил народен представил по време на
извършване на инкриминираното престъпление – при разпита на почти всички
свидетелите, както и от обясненията на подсъдимия. Въпреки това първоинстанционният
съд е продължил да разглежда делото, макар да е било ясно, че същото не му е
подсъдно. Нещо повече, видно от мотивите към постановената присъда е, че дори
приетата от СРС за установена фактическа обстановка започва с констатацията :
„Към инкриминирания период подсъдимият Б. заема длъжността народен представител
в 41 Народно събрание на Р България..“.
Видно от материалите по делото също
така е, че цялото разследване от самото му начало до неговия край е било
осъществено единствено и само от разследващ полицай при СДВР, а съгласно чл.
194, т. 2 от НПК в случая компетентен да извърши разследването се явява
следовател, а не друг разследващ орган.
Ето
защо в случая, както органите
на досъдебното производство, така и първоинстанционният
съд са нарушили процесуалните правила, като са образували, провели и решили
дело, което не им е подсъдно.
Нарушението на правилата за законово
определената родова подсъдност е винаги абсолютно процесуално нарушение по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК и съставлява основание за отмяна на
присъдата.
С
оглед на гореизложеното, първоинстанционната присъда
следва да бъде отменена и наказателното производство следва да започне
отначало, от фазата на досъдебното производство, но проведено от надлежни
органи. За целта е необходимо делото да бъде изпратено на СГП, съобразно
нормата на чл. 42, ал. 2 от НПК. Съгласно действащата редакция на чл. 335, ал.
1 от НПК обаче въззивният съд вече може да постанови
връщане на делото на прокурора единствено ако установи, че престъплението, за
което е образувано производство по тъжба на частния тъжител, е такова от общ
характер. Но доколкото в случая е налице съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК – присъдата е постановена от незаконен
състав, то и същата следва да бъде отменена и делото да бъде върнато на СРС.
Новият съдия-докладчик при СРС следва да изпрати делото на СГП, спазвайки
процедурата по чл. 247б, ал. 3 от НПК във връзка с чл. 42, ал. 2 НПК.
С оглед изложеното СГС намира, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.
3 от НПК, налагащо отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото на първоинстанционния съд, доколкото въззивната
инстанция няма правомощие да върне делото на прокурора.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
334, т. 1 от НПК, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIІ въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 13.11.2017 г., постановена по НОХД
№ 18345/2013 г. по описа на СРС, НО, 16 състав.
ВРЪЩА делото делото за ново разглеждане от
друг състав на Софийския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.