№ 19102
гр. ., 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20221110140818 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК
Образувано е по искова молба вх. № 158303/28.07.2022 г., на Л. В. С., ЕГН **********, с адрес
в обл. ., с. ., ул. „Цар Симеон“ №44А, чрез адвокат Е. ., със съдебен адрес: гр. ., ул. „Хан Кубрат“
№ 2 против „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „Славянска“ № 29, ет.
7, представлявано от . ., електронен адрес: *****@********.**., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26 ЗЗД вр. чл. 23 и
чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожността на клауза на чл. 6.2 от Договор за заем от 18.01.2019 г.,
както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 23 и чл. 22
ЗПК за сумата от 50 лева, намалена на 29.30 лв. с Молба от 21.04.2023 г., представляваща
недължимо платена по нищожна клауза на договора за заем от 18.01.2019 г., ведно със законна
лихва за забава от датата на исковата молба до окончателно плащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 18.01.2019 г., ищецът сключил с ответното дружество
Договор за заем, по силата на който са му предоставени заемни средства в размер на 1000 лева, при
фиксиран лихвен процент - 40,05% и ГПР – 48,36 %. Сочи, че в чл. 6.1 от договора било
уговорено, че заемът следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, който следва да
отговаря на определени конкретни условия, уредени в чл. 33, ал. 1 от ОУ. Поради неизпълнение от
страна на заемателя да изпълни посоченото в договора задължение, му била начислена неустойка
съгл. чл. 6.2 от договора в размер на 1341,72 лева, която следвало да погасява разсрочено, заедно с
погасителната вноска по кредита. Счита, че начислената неустойка е недължима, тъй като
клаузата, в която е уредена е нищожна, за което излага подробни съображения. Твърди, че
размерът й следва да се кумулира с размера на възнаградителната лихва, като по този начин
размерът възнаградителната лихва се явява прекомерен. Поддържа, че начислената неустойка
излиза извън присъщите й обезщетителна (стойността й е в размер на около 130 % от размера на
главницата) и обезпечителна функция, като чрез заобикаляне на закона създава единствено
предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, респективно
е в противоречие и със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите
нрави. Счита, че доколкото неустойката се кумулира към погасителните вноски, същата води до
скрито оскъпяване на кредита, като поради невключването й в посочения ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора годишен процент на разходите в кредитното
правоотношение. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
оспорва исковата молба като неоснователна. Оспорва иска по основание. Оспорва наличието на
1
неравноправни клаузи в договора. Излага подробни съображения за неоснователност на доводите
на ищеца. Моли съда да отхвърли исковата молба и да му присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е представен Договор за паричен заем Кредирект № 260614 от 18.01.2019 г.,
сключен между страните по делото за сумата от 1000 лв. и краен падеж за връщане на главницата
по договора и уговорените лихви в срок до 20.01.2020 г. на вноски, съгласно погасителен план,
вписан в самия договор. Определен е годишен лихвен процент (ГЛП) от 40.05 %, обща сума за
плащане в размер на 1274.28 лв. и годишен процент на разходите (ГПР) по заема в размер на 48.36
%.
В чл. 5 от Договора е посочено, че годишният процент на разходите на заема не включва
възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на
договорните си задължения, както и таксите, съгласно Тарифата за таксите на заемодателя,
публикувана на неговата официална интернет страница. В чл. 6, ал. 1 от Договора е уговорено, че
заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави
обезпечение по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия:
поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), а в ал. 2 на същия текст е предвидена
отговорност при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечението, предвидено в
ал. 1, а именно – заплащане на неустойка в размер на 1341.72 лв., която се начислява автоматично
от заемодателя. Предвидено, че същата се заплаща разсрочено, съгласно включения в договора
погасителен план. Не са представени цитираните в договора общи условия към договора, в
който е посочено, че е уреден начина и реда на исканото обезпечение в чл. 6, ал. 1 от Договора.
Изслушана е и е приета като компетентно изготвена, обективна и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза, която установява следното: оскъпяването на кредита с прибавяне
на опредЕ.та в договора за заем неустойка в размер на 1341.72 лв. е с 161.60 %. Заплатената от
ищцата неустойка по процесния договор възлиза на 29.30 лв.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите
върху неоткрити наследства. При извършване преценка относно действителността на договора за
кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи
нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо, следва да се
извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор,
която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал. 1, т. 7–9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
От събраните по делото доказателства се установява, че страните са сключили процесния
договор за заем с включена неустоечна клауза, както и че ищцата е заплатила част от опредЕ.та по
договора неустойка в размер на 29.30 лв. Видно от договора, в който е включен погасителен план,
в същия не са включени разходи за погасяване на неустойката по договора и размерът на същата не
е включен в годишния процент на разходи. Едновременно с това, в договора не е отразен начина,
по който се сформира годишният процент на разходите, а е отразено единствено какво не се
включва в него. Не са представени общите условия към договора и други, изискуеми от Закона за
потребителския кредит документи при сключване на договори за заем.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 от ЗПК начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими за
усвояване на кредита), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Констатираното от изслушаната и приета като неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза оскъпяване на кредита със 161.60 % се явява установяване на обстоятелството, че
неустойката, предвидена в договора, се явява повече от сто и петдесет процента от самата
2
главница по договора за кредит, което се явява и по смисъла на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД прекомерно
голяма в сравнение с предполагаемите вреди, които кредиторът би претърпял при неизпълнение по
договора. Видно от погасителния план, включен в процесния договор за заем, сумата, която следва
да бъде върната от заемателя за главница и лихва за срока на договора в общ размер възлиза на
1274,28 лв., а предвидената неустойка е предвидена в размер на 1341.72 лв.
Съдът намира, че размера на неустойката е следвало да се включи към ГПР по кредита, тъй
като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно която
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено
заплащането от ищеца на неустойка по чл. 6, ал. 2 от Договора представлява разход, свързан с
усвояването и обслужването на задълженията по процесния Договор за кредит, била е известна на
кредитора към момента на сключване на договора и е следвало да бъде включена в процента на
разходите, а също така и да бъде посочена като сума, която се дължи.
Поради гореизложеното, доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени
всички действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С оглед установения процент на разходи по договора от
вещото лице при хипотезата на включване на предвидената в договора неустойка, съдът приема, че
същият би възлизал на стойност многократно над императивно установения праг в чл. 19, ал. 4
ЗПК, съгласно който ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, което
пък е мотивирало кредитора да прикрие реалния процент на разходите като не включи дължимите
такси в ГПР.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че неустоечната клауза на чл. 6, ал.2 от
Договора за заем, сключен между страните, е нищожна, като противоречаща на чл. 22 вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което предявеният иск следва да бъде уважен. Неоснователни са доводите
на ответната страна за неоснователност на иска, изложени в отговора на исковата молба. Налице е
противоречие с императивна правна норма, касаеща клаузите на потребителските кредити, а
именно – включването на всички компоненти на разходите по договора, съгласно легално дадената
дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК на понятието „общ разход по кредита за потребителя“. При такъв
порок на договора, съдът счита, че целият договор се явява нищожен, но тъй като не е предявен
такъв иск, следва да се прогласи нищожност само на неустоечната клауза.
Предвид изложеното, платеното от ищцата по чл. 6.2 от Договора в размер на 29.30 лв.,
като платено по нищожна клауза се явява недължимо платено, респективно ответникът е получил
нещо, което не му се дължи и следва да го върне на ищеца. Следва иска по чл. 55 от ЗЗД да бъде
уважен и да бъде осъден ответника да заплати исковата сума.
При този изход на делото само ищецът има право на разноски. Същият е направил такива,
както следва: 50 лв. за държавна такса, 200 лв. за депозит за вещо лице. Направено е искане за
присъждане на адвокатски хонорар в полза на пълномощника на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата, като предвид това, че исковата молба е подадена на 26.07.2022 г. следва
възнаграждението в полза на адвокат Е. . да се определи в размер на 600 лв. – по 300 лв. за всеки
един от двата иска, съгласно редакцията на Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, действала към датата на подаване на
исковата молба и предвид цената на иска и липсата на фактическа и правна сложност на същия.
При този изход от делото ответникът няма право на разноски.
Предвид обстоятелството, че ищецът е внесъл държавна такса само в размер на 50 лв.,
следва ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 50 лв. за втория предявен иск по сметка на
СРС, съгласно чл. 77 от ГПК.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
3
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иск, предявен от Л. В. С., ЕГН **********, с адрес в
обл. ., с. ., ул. „Цар Симеон“ №44А, чрез адвокат Е. ., със съдебен адрес: гр. ., ул. „Хан Кубрат“ № 2
против „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „Славянска“ № 29, ет. 7,
представлявано от . ., електронен адрес: *****@********.**., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26 ЗЗД вр. чл. 23 и
чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожността на клауза на чл. 6.2 от Договор за заем от 18.01.2019 г.,
поради противоречие на императивни правни норми, на основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка
с чл. 26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл. 11 от ЗПК.
ОСЪЖДА „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „Славянска“ №
29, ет. 7, представлявано от . ., да заплати Л. В. С., ЕГН **********, с адрес в обл. ., с. ., ул. „Цар
Симеон“ №44А, сумата от 29.30 лв. (двадесет и девет лева и тридесет стотинки), на основание чл.
55, ал.1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 23 и чл. 22 ЗПК, както и сумата от 250 лв., представляваща
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „Славянска“ №
29, ет. 7, представлявано от . ., да заплати на адвокат Е. Г. . от АК – Пловидв с личен №
********** и адрес на кантората: гр. ., ул. Хан Кубрат № 2, сумата от 600 (шестстотин) лева за
предоставена безплатна правна помощ на ищеца Л. С., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „Славянска“ №
29, ет. 7, представлявано от . . да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 50
(петдесет) лева за държавна такса, на основание чл. 77 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4