МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 2143/ 2017г. по описа на
СпНС, 6 състав
СпециА.зираната
прокуратура е внесла обвинителен акт, с който са предадени на съд следните
лица:
Ш.З.А.А. /S.Z.A.A./,
роден на ***г.,
в гр.Сюлеймани, Ирак, с иракско гражданство, чужденец, регистриран на адрес:
гр. *** арабин , осъждан, женен:
ЗАТОВА, ЧЕ:
За времето
от неустановена дата през месец януари
2015 г. до 15.01.2016г. в гр. София и на територията на страната е участвал в
организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на повече от три лица, съставено с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления по чл.280 от НК , за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години, с участници Т.П.Д. , К.М.Б.,
И.Н.Т. и Ц.П.Д. като
групата е създадена с користна цел /получаване на доходи от престъпна
дейност/, и с цел извършване на престъпления по чл. 280 от НК на територията на гр.София и страната и
в нея участва длъжностно лице - И.Н.Т., /държавен служител, командир
на отделение в група ”Охрана на
обекти на вододовеждащи съоръжения” към отдел „Охранителна полиция“ при
Столична дирекция на вътрешните работи, съгласно заповед № 2540/2015г. на
Директора на СДВР/ -mрестъпление по
чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК.
Т. П. Д. ЕГН-**********-***, българин, български
гражданин, неосъждан, неженен, със средно обрА.вание, безработен, живущ ***.
ЗАТОВА, ЧЕ:
за времето
от неустановена дата през месец януари
2015 г. до 15.01.2016г. в гр. София и на територията на страната е участвал в
организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на повече от три лица, съставено с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления по чл.280 от НК , за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години, с участници Ш.З.А.А. /S.Z.A.A./,
К.М.Б., И.Н.Т. и Ц.П.Д.
като групата е създадена с
користна цел /получаване на доходи от престъпна дейност/, и с цел извършване на
престъпления по чл. 280 от НК на
територията на гр.София и страната и в нея участва длъжностно лице - И.Н.Т.,
/държавен служител, командир на отделение в група ”Охрана на обекти на вододовеждащи
съоръжения” към отдел „Охранителна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните
работи, съгласно заповед № 2540/2015г. на Директора на СДВР/ -mрестъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2
от НК
К. М. Б. ЕГН-********** - роден на ***г***, българин,
български гражданин, неосъждан, женен, със средно специално образование, работи
като управител на ЕТ „***", постоянен адрес:*** 13, настоящ адрес:***2
ЗАТОВА, ЧЕ:
за времето
от неустановена дата през месец януари
2015 г. до 15.01.2016г. в гр. София и на територията на страната е участвал в
организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на повече от три лица, съставено с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления по чл.280 от НК , за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години, с участници Ш.З.А.А. /S.Z.A.A./, Т.П.Д.
, И.Н.Т. и Ц.П.Д.
като групата е създадена с
користна цел /получаване на доходи от престъпна дейност/, и с цел извършване на
престъпления по чл. 280 от НК на
територията на гр.София и страната и в нея участва длъжностно лице - И.Н.Т.,
/държавен служител, командир на отделение в
група ”Охрана на обекти на вододовеждащи съоръжения” към отдел
„Охранителна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, съгласно
заповед № 2540/2015г. на Директора на СДВР/
-престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК
Ц.П.Д., ЕГН-**********
- роден на ***г***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със
средно образование, безработен, живущ ***,
ЗАТОВА, ЧЕ:
за времето
от неустановена дата през месец януари
2015 г. до 15.01.2016г. в гр. София и на територията на страната е участвал в
организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на повече от три лица, съставено с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления по чл.280 от НК , за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години, с участници Ш.З.А.А. /S.Z.A.A./,
К.М.Б., И.Н.Т. и Т.П.Д. като
групата е създадена с користна цел /получаване на доходи от престъпна
дейност/, и с цел извършване на престъпления по чл. 280 от НК на територията на гр.София и страната и
в нея участва длъжностно лице - И.Н.Т., /държавен служител, командир
на отделение в група ”Охрана на
обекти на вододовеждащи съоръжения” към отдел „Охранителна полиция“ при
Столична дирекция на вътрешните работи, съгласно заповед № 2540/2015г. на
Директора на СДВР/ -Престъпление по
чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК
И.Н.Т., ЕГН:
********** - роден на ***г***,българин ,
с българско гражданство, неосъждан , женен , средно образование , с адрес за призоваване
в страната: гр.***
ЗАТОВА, ЧЕ:
1.за времето
от неустановена дата през месец януари
2015 г. до 15.01.2016г. в гр. София и на територията на страната е участвал в
организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на повече от три лица, съставено с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления по чл.280 от НК , за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години, с участници Ш.З.А.А. /S.Z.A.A./,
К.М.Б., Т.П.Д. и Ц.П.Д. като
групата е създадена с користна цел /получаване на доходи от престъпна
дейност/, и с цел извършване на престъпления по чл. 280 от НК на територията на гр.София и страната и
в нея участва длъжностно лице - И.Н.Т., /държавен служител, командир
на отделение в група ”Охрана на
обекти на вододовеждащи съоръжения” към отдел „Охранителна полиция“ при
Столична дирекция на вътрешните работи, съгласно заповед № 2540/2015г. на
Директора на СДВР/ -Престъпление по
чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК и
2. на
19.10.2015г. в гр.София, ***с цел да набави за себе си имотна облага протИ.законно подпомага (превозва с лек
автомобил, марка АУДИ, модел А4, с рег.№ ***) петима чужденци да пребивават и
преминават в страната в нарушение на
закона, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил, марка АУДИ, модел
А4, с рег.№ ***, по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст –
малолетното лице Н. Ф.М.С., родена
на ***г., с гражданство – Ирак, по
отношение на повече от едно лице – пет лица: Ф.М.С. Ш., роден на ***г. с гражданство - Ирак; А. Ф. М.С., роден на ***г., с гражданство -
Ирак; А.Ф.М.С., роден на ***г., с гражданство - Ирак; Х.Ф.М.С., родена на ***г.,
с гражданство - Ирак, Н. Ф.М.С., родена на ***г., с гражданство –
Ирак-престъпление по чл. 281, ал.2, т.1 , т.2 и т.4, вр.ал.1 от НК.
Спрямо
подсъдимите К.М.Б., Т.П.Д. и Ц.П.Д. наказателното
производство е приключило с одобрено от 12.12.2017г.,5
ти състав на СпНС споразумение за прекратяване на наказателното производство.
Настоящия
съдебен състав разгледа наказателното производството по отношение на обвиненията
срещу
Ш.З.А.А. /S.Z.A.A./ и И.Н.Т. . Спрямо
подсъдимия Ш.З.А.А. /S.Z.A.A./ съдебното производство се води при условията на
чл.269 ал.3 т.2 НПК тъй като след щателно
издирване не е установено местоживеенето му
в страната.
В х. на съдебните прения, прокурора поддържа изцяло повдигнатите
обвинения по отношение на подсъдимите Ш.З.А.А., роден на *** г. в С., Ирак, за извършено престъпление по чл.321, ал.3, т.2,
вр.ал.2 от НК и срещу подсъдимия И.Н.Т. с ЕГН ********** за престъпление по
чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК и престъпление по чл. 281, ал.2, т.1 , т.2 и
т.4, вр.ал.1 от НК.
Представителят на държавното обвинение
изразява становище , че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява фактическа обстановка, която е подробно описана в обвинителния акт и
се подкрепя от събраните по делото
доказателства, достатъчни по обем и категорични гласни доказателства, показания
на свидетели, депозирани в х. на досъдебното и съдебното производство изслушани
свидетели, приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния ред ВДС,
събраните писмени и ВД. В подкрепа на твърдението си посочва показанията на
свидетелите И.Н., Г.Г.М., Г.И.Т., Н.М.М., Н.М.Р.. Прокурор Христева заявява,че
от събраните доказателства по
категоричен начин безспорно се установява от обективна и субективна страна,
подсъдимият И.Т. е осъществил и престъплението по чл. 281, ал. 2, т.1, т.2 и
т.4, вр.ал. 1 от НК, като освен от гореизброените доказателства събрани по
делото, отбелязва и показанията на свидетелите В.В.Ц., служител при МВР, А.Т.А.
– служител на ГДГП на МВР, Б.М., Я.Я., Р.Д., В.П. и Б.В., задържА. подсъдимия И.Т.
на място с лица от арабски произход в автомобила му, С.Д.С., В.В.С. и А.И.М.. В
подкрепа на извода за осъществени от обективна и субективна страна състави на
престъплението по чл. 321 и чл.281 - първото от двама подсъдими Ш.А. и И.Т., а
второто - от подсъдимия И.Т., ВДС-ите относно прилаганите СРС, техническите
експертизи на иззетите телефони от подсъдимите, разпитаните свидетели
извършващи превоз на незаконни мигранти, разпитаните лица осъществяващи приемане,
подслон и настаняване на бежанците.
Счита, че
въз основа на така събраната доказателствена съвкупност и установената
фактическа обстановка описана в обвинителния акт, се установява безспорно, че
подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна престъпленията, за
които са им повдигнати обвинения. В тази връзка считам, че що се касае за
субективната страна, и двамата подсъдими участници в групата са съзнавали, че
са част от това сдружение и са имали умисъл за участие в организирана престъпна
група, установена като относително устойчива и структурирана общност с
определена престъпна цел. Що се отнася за наличието на организирана престъпна
група, то това сдружение съставлява общност на 5 лица, за част от които
наказателното преследване е приключило с влезли в сила осъдителни присъди –
споразумения в конкретния случай. Тези подсъдими лица са се нА.али в обективна
връзка помежду си, предвид съгласуваното
извършване на действия, насочени към определена престъпна дейност и тази
съгласуваност се е изразила освен в постигане на съгласие да извършват
престъпления, а именно такива по чл. 280 от НК, но също така и в конкретно
разпределение на ролите по осъществяване дейността на групата. Обединените
усилия на обвиняемите лица, понастоящем подсъдими, съобразно функциите на всеки
един от участниците, ръководени в йерархична подчиненост от ръководителя на
организирана престъпна група, а именно подсъдимият Ш.А., са били насочени за
постигане на общи престъпни цели, като това структурирано поради съгласуваността
си сдружение, не е създадено инцидентно по повод извършване на едно конкретно
деяние, а обхваща съгласие на участващи
в него лица за извършване на повече от две деяния. Считам, че от
доказателствата по делото може да се направи извод и за наличието на трайност на структурираното сдружение, която
трайност не е единствено времеви критерий, а сочена трайност на обективните
връзки между участващите лица, а не на инцидентно осъществено сговаряне. Всички
посочени подсъдими, и тези по отношение на които вече е приключило
наказателното производство, са се обединили и сдружили трайно с цел да вършат
съгласувано престъпления по чл. 280 от НК.
Предвид гореизложеното
прокурорът счита, че категорично от събраните в х. на съдебното производство
гласни, писмени, ВД, ВДС, може по несъмнен и категоричен начин да се направи
извод, че подсъдимите са осъществили престъпленията, за които са им е
повдигнати обвинения както от обективна, така и от субективна страна и пледира
да бъдат признати за виновни по така повдигнатите им обвинения, а именно срещу
подсъдимия Ш.З.А.А. за престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК и
подсъдимия И.Н.Т. за престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК и по чл.
281, ал.2, т.1 , т.2 и т.4, вр.ал.1 от НК.
Прокурорът
прави искане по отношение на Ш.З.А. за обвинението по чл.321, ал.3, т.2,
вр.ал.2 от НК да бъде признат за
виновен и като се вземе предвид личността му, възрастта и семейното положение, съдът
да му наложи наказание при условията на чл.54 от НК и да го осъди на наказание
"лишаване от свобода" за срок от 5 години.
По отношение
на И.Н.Т. за престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал. 2 от НК прокурорът
пледира да му бъде наложено наказание за
посоченото престъпление при условията на чл. 54 "лишаване от свобода"
за срок от 3 години, като на основание чл. 66 от НК да бъде отложено изпълнението
на наказанието за срок от 5 години. За извършено престъпление по чл. 281, ал.2,
т.1, т.2 и т.4, вр.ал. 1 от НК, да му бъде наложено наказание при условията на
чл. 54 "лишаване от свобода" за срок от 3 години, като на основание
чл. 66 бъде отложено изпълнението на
наказанието за срок от 5 години.
Предвид
наличието на предпоставките на чл. 23 от НК, като на същия следва да бъде
наложено най - тежко наказание измежду посочените, а именно 3 години
"лишаване от свобода", което на основание чл.66 от НК да бъде
отложено за срок от 5 години. По отношение на същия подсъдим прокурора счита,
че са налице предпоставките на чл. 281, ал.3 от НК, а именно автомобилът „Ауди
А4“ с рег. № ***, с който е осъществено престъплението, следва да бъде отнет в
полза на държавата.
Защитникът на подсъдимия Ш.З.А.А. изразява
становище за недоказаност на обвинението и липса на доказателства за участието
на подзащитния му в твърдяната престъпна група.Според адвокат М. не са събрани
категорични доказателства , че Ш.З.А. е участвал в такава група с наличие на нейните
белези, а именно за трайност на групата, участниците да са съгласували волите
си за извършване на такива престъпления, за структурираност на сдружението.Защитникът
смята, че единствения свидетел , който сочи за някаква дейност от страна на Ш.З.А.
е свидетелят М.,но тъй като той имал
процесуална изгода да дава такива
показания срещу останалите обвиняеми респективно подсъдими в съдебната фаза, с
оглед да остане единствено свидетел при положение, че той сам признава за своя
протИ.правна дейност , неговите показания не следва да бъдат взети предвид.В
подкрепа на тезата си защитника посочва , че Ш.З.А. е имал автокъща, т.е. имал
е легална трудова дейност на територията на Република България, което
обстоятелство от една странаговори, че същият е нямал полза от извършването на
тази престъпна дейност, от друга страна, ако един човек, е имал на разположение
МПС-та, житейски нелогично е същият да финансира наемането на други МПС-та, с
които да се извършват престъпления.
Служебният защитник пледира съда да оправдае
Ш.З.А. по повдигнатите му обвинения, като прави алтернативно искане при индивидуализиране на наказанието, да се приложи
чл. 55от НК, тъй като същият е в сравнително млада възраст, неосъждан, по
делото има твърде оскъдни доказателства, неговата роля е в групата била
епизодична, с по - ниска степен на обществена опасност, тъй като нито е
организирал твърдените курсове, нито конкретно е имал съприкосновение с
твърдените превозвани лица.
Защитникът на подсъдимия И.Т. смята , че
няма безспорни доказателства за извършено деяние което да осъществява състава
на което и да е от двете престъпления за които му е повдигнато обвинение.Според
адвокат В. , И.Т. не е взимал никакви
пари, самият той е качил на стоп едни хора, които са били в спряла кола и
участник на български език е стопирал и помолил да превози тези граждани до „Люлин“.
По отношение на първото обвинение, че е участвал в организирана престъпна група
според защитника е видно , че той не е имал такава общност на целите с другите подсъдими – участници в групата - той ги е познавал от детинство.
Адвокат В.
смята , че обвинението е недоказано и настоява за оправдателна присъда. При
алтернативност настоява за приложението на разпоредбите на чл.55НК и чл.66 от НК.
Подсъдимият подържа
становището на защитника си и пледира за
оправдателна присъда по повдигнатите му обвинения.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства по-отделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, нА.а за установено
следното
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ш.З.А.А. /S.Z.A.A./
е роден на ***г., в гр.С., Ирак, с иракско гражданство, чужденец, регистриран на адрес:
гр. *** арабин , осъждан, женен.
И.Н.Т.
е роден на ***г***,българин
, с българско гражданство, неосъждан , женен , средно образование , живущ ***6 , ЕГН: **********
.
Към инкриминирания
период И.Н.Т. бил държавен служител, командир на отделение в група ”Охрана на обекти на вододовеждащи съоръжения”
към отдел „Охранителна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, съгласно
заповед № 2540/2015г. на Директора на СДВР.
Подсъдимият Ш.З.А.А. е иракски
гражданин постоянно пребиваващ на територията
на Република България.Към 2015г. имал сервиз в близост на едно квартално кафене
в кв. „***“, „Гостилница ***“, стопанисвано от свидетеля Т. Л.И..В кафенето се срещали петимата
подсъдими.Помежду си го наричали „офиса“. Единия от братята на Ш.З.А.А. живеел в гр. Истанбул в Турция и се занимавал
с набиране на лица и групи от лица от арабски , кюрдски и афганистански произход
желаещи да заминат за страни от Европейския съюз и по специално Австрия , Германия и Швеция но и не притежаващи валидни разрешения за преминаване
на границите на Европейския съюз или на България . Дейността носила солидни доходи и Ш.З.А.А.
започнал да търси и привлича хора за осигуряване
на превеждане и преминаване на границата на страната на лица и групи от лица от арабски , кюрдски и афганистански произход
без разрешение на надлежните органи на властта , настаняването им на територията на гр. София
в жилища специално наети за тази цел и напускането на територията на Република България през границата
на страната със Сърбия в посока страни от
Европейския съюз и по специално Австрия
, Германия и Швеция без разрешението на надлежните органи на властта.
По тази причина Ш.З.А.А. взел решение да намери хора за да може
да осигури дейността си на територията на гр. София и на територията на
Република България и да реализира високи печалби от превеждане и преминаване на границата на страната
на лица и групи от лица от арабски , кюрдски
и афганистански произход без разрешение на надлежните органи на властта , настаняването им на територията на гр. София
в жилища специално наети за тази цел и напускането на територията на Република България през границата
на страната със Сърбия в посока страни от
Европейския съюз и по специално Австрия
, Германия и Швеция без разрешението на надлежните органи на властта. За да може
да постигне това му трябвали хора да се занимават с организацията на тази дейност
, като осигуряване на шофьори и автомобили
с които нелегално преминаващите държавната
граница на България с Турция лица и групи от лица да бъдат транспортирани
от границата до град София , наемането на
жилища в които тези лица да бъдат настанени за периода до осигуряване на възможност
да бъдат изведени през границата със Сърбия и да продължат пътя си за Австрия ,
Германия или Швеция .
Тъй като такава
дейност изисквала високо нИ.на организация и конспиративност и точност на поети
задължения към контрагенти подсъдимия Ш.З.А.А.
създал по близки контакти с редовните
клиенти на ресторант „***“.Той разбрал , че Т.П.Д. , К. М.Б.
, И.Н.Т. и Ц.П.Д. имат нужда от пари , имал
доверие тъй като ги познавал от преди и знаел за тях , че имат широки контакти с лица от арабската
диаспора в гр. София. В началото на 2015г. им предложил на Т.П.Д. , К. М.Б.
, И.Н.Т. и Ц.П.Д. и на други лица от криминалния
контингент , които се занимавали с превоз на нелегални мигранти да участват в
превоза на бежанци срещу заплащане.
Петимата
провели среща месец януари 2015г. в заведението на свидетеля Т. И. ***.На тази среща Ш.З.А.А.
обяснил на своята идея за създаване
на организация и осигуряване на превеждане и преминаване на границата на страната
на лица и групи от лица от арабски , кюрдски
и афганистански произход без разрешение на надлежните органи на властта , настаняването им на територията на гр. София
в жилища специално наети за тази цел и напускането на територията на Република България през границата
на страната със Сърбия в посока страни от
Европейския съюз и по специално Австрия
, Германия и Швеция без разрешението на надлежните органи на властта. Обяснил им още , че по този начин можели да си осигуряват по
високи печалби от дейността си.Той предложил
на Т.П.Д. , К. М.Б. ,
И.Н.Т. и Ц.П.Д. да поемат
дейността по осигуряването на шофьори
и автомобили с които нелегално преминаващите държавната граница на България с Турция лица и групи от
лица да бъдат транспортирани от границата до град София , наемането на жилища в които тези лица да бъдат
настанени за периода до осигуряване на възможност да бъдат изведени през границата
със Сърбия и да продължат пътя си за Австрия , Германия или Швеция , както и изхранването
на тези лица . Обяснил им
, че други лица ще поемат останалите дейности като осигуряването на шофьори и автомобили с които нелегално преминаващите
държавната граница на България с Турция
лица и групи от лица да бъдат транспортирани от границата до град София , наемането на жилища в които тези лица да бъдат
настанени за периода до осигуряване на възможност да бъдат изведени през границата
със Сърбия и да продължат пътя си за Австрия , Германия или Швеция , както и изхранването
на тези лица .Ш.А. обяснил , че като получи сумите от клиентите желаещи да преминат нелегално границите на страната ,ще ги празпределя и предава на другите членове
на групата и , че всички трябва да изпълняват нарежданията му във връзка с дейността
по осигуряването на шофьори и автомобили
с които нелегално преминаващите държавната
граница на България с Турция лица и групи от лица да бъдат транспортирани
от границата до град София , наемането на
жилища в които тези лица да бъдат настанени за периода до осигуряване на възможност
да бъдат изведени през границата със Сърбия и да продължат пътя си за Австрия ,
Германия или Швеция , както и изхранването на тези лица. Т.П.Д.
, К. М.Б. , И.Н.Т.
и Ц.П.Д. се съгласили да участват в тази организация срещу
заплащане.
Схемата на действие на организираната престъпна група , създадена от Ш.А. била
следната . След като получавал информация от брат си в Турция , че е събрал група от лица желаещи да бъдат преведени
през границите на страната без разрешение на надлежните органи на властта и ги е изпратил през границата с водачи или кюрди
или турци познаващи местността , където се
преминава границата на страната с Турция , брат
му изпращал съобщение чрез интернет приложение /или Вайбър или друго подобно / за точката
на която ще премине групата нелегални мигранти . Като цяло престъпната дейност
се изразявала в набирането на мигранти от територията на Р Турция, които преминавали
по незаконен път на територията на страната. Контактите с турските контрагенти се
осъществявала изцяло от Ш., като той след това се свързвал с Т.Д., К.Б., които отговаряли
за превеждането на лицата на българска територия и тяхното транспортиране до гр.
София. В София мигрантите оставали няколко дни, в различни квартири, докато бъде
разплатено за тяхното превеждане, след което Ш. се разплащал с останалите лица и
се организирало тяхното последващо извеждане от страната. За превоза отново отговаряли
Т. и К., те наемали шофьори, които да транспортират мигрантите до района на сръбската
граница, където с помощта на каналджии преминавали по незаконен път. След това мигрантите
се отправяли в посока страните на Западна Европа, и нареждали плащания отново към
Ш., след което той се разплащал с останалите лица надолу по веригата. Организацията
била много стройно изградена и винаги действала
по този начин. Когато Ш. имал подсигурени хора, се свързвал с Т.Д., той от своя
страна с К.Б., който с други свои престъпни връзки, организирал транспортирането
на лицата и извеждането им от страната. В зависимост от дестинацията, но в повечето
случаи ползвал едни и същи доверени лица за шофьори.
И.Т. като служител на МВР, в определени случаи
трябвало да осигурява безпроблемно придвижване на колите с мигранти, движейки се
по - напред от бусовете по направлението, трябвало да следи за наличието на полицейски
патрули. Също така, в определени случаи е злоупотребявал със служебното си положение, представяйки се като колега, служител.
Злоупотребявал е използвайки своето служебно положение, представял се е за служител
на МВР. Казвал е като го спрат полицаи, че ще оправят нещата, от колегиална гледна
точка. След пристигането на групата в гр. София
обвиняемия Ш.А. се заемал с организацията на превеждането им на
територията на Република Сърбия. Той се свързвал с лица , който имали възможност да преведат през границата
на страната със Сърбия на тези групи нелегални
мигранти и в зависимост от удобния момент , по сигнал на тези лица организирал пътуването на групата чрез уредени от Т.П.Д.
, К. М.Б. , И.Н.Т.
и Ц.П.Д. превозни средства и шофьори
от гр. София до границата на страната със
Сърбия , където ги предавали на така наречени
водачи , които превеждали групите от лица през границата без разрешение на надлежните органи
на властта. След като се получавало потвърждение по телефона , че групата от лица е преминала успешно в Сърбия , Ш.А. се обаждал на своя брат в Турция , които му изпращал парите или чрез системата
Уестър Юнион или му пращал код с които обвиняемия А. си получавал парите в бюро в гр. София използвано за разплащания по системата Хавала.
След това Ш.А. разпределял паричните суми за всеки един от групата съобразно
неговото лично участие.
По този начин
тази организирана престъпна група съществувала и действала за времето от месец януари 2015 г. до 15.01.2016г. когато членовете
и били задържани от Полицията.
С цел
доказване на дейността относно петимата
обвиняеми по досъдебното производство са
били използвани различни способи на СРС-видеонаблюдение
,подслушване, проникване,проследяване.
В
резултат на провежданите издирвателни мероприятия се е получила информация за
превозване от членове на групата на чуждестранни лица с цел привеждането им от
гр.София до границата с Република Сърбия.Поради наличната информация за участие
на полицейски служител в полицейската операция са се включили с служители от
отдел „Вътрешна сигурност“ към МВР.
На 19.10.2015г. постъпили данни, че в района
на Вакарел има група от мигранти 20 – 25 човека, която трябва да бъде транспортирана
до гр. София. За целта Т.Д. се свързал с И.Т. по ползвания от него телефон, завършващ
на 585, двамата си уговорили среща във въпросния „офис“- ресторант „***“, след което И.Т. се отправил към съответния район. Около 16.00часа на 19.10.2015г . подсъдимият И.Н.Т. по указание на Ш.А. и Т.Д. отишъл
с управлявания от него автомобил марка АУДИ, модел А4, с рег.№ *** в гр.*** срещу №69 и от къщата на същия адрес натоварил лицата Ф.М.С. Ш., роден на ***г. с гражданство - Ирак; А.Ф. М.С., роден на ***г., с гражданство - Ирак;
А.Ф.М.С., роден на ***г., с гражданство - Ирак; Х.Ф.М.С., родена на ***г., с гражданство
- Ирак, Н. Ф.М.С., родена на ***г., с гражданство – Ирак
като последната била непълнолетна които нямали разрешение за пребиваване н Република
България и потеглил с автомобила и тях към
сръбската граница за да ги предаде на сръбски
каналджии , които да ги прекарат в Република Сърбия и от там да продължат пътя си
към Западна Европа .Патрули на полицията били разположени по маршрута на
предполагаемите автомобили за които имало информация,че превозват нелегални
мигранти.След преследване два автомобила не могли да бъдат спрени, а след тях
се движил автомобила на подсъдимия И.Т.. В този момент бил спрян от патрул на полицията
в състав Я.П.Я. , Р.Д.Д. , С.Г.Г. и Б.Г.В. и бил задържан заедно с превозваните
от него лица.При задържането предложил на служителите от сектор „Вътрешна
сигурност“ „ да се оправят тъй като са колеги“.Първоначално Т. не е дал други
обяснения за нА.ащите се в автомобила му сирийски граждани.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореописаната фактическа
обстановка се установи по несъмнен
начин от следните събрани по делото доказателствени средства-писмени, гласни, веществени, а именно: от
свидетелските показания , събрани в х. на
съдебното следствие на Т.П.Д., Ц.П.Д., К.М.Б., Г.Г.М., А.Е.С., Й.П.К., Г.И.Т.,
Н.М.М., М.И.В., Ц.Д.Д., И.Х.Д., И.К.К., В.В.Ц., А.Т.А., С.Д.С., В.В.С., Н.М.Р.,
А.И.М., М.И.Г., Б. Петрова М.,
В.М.П., А.К.,Тодор М. ,Я.П.Я. , Р.Д.Д. , С.Г.Г. и Б.Г.В., от
свидетелските показания на свидетелите, дадени в досъдебното производство ,прочетени на основание чл.281,ал.4,
вр.
ал.1,т.2 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал; от
писмените доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на
основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал – разпознавания; от
заключенията на вещите лица по изготвените експертизи, протоколи за претърсване
и изземване, протоколи за обиск и изземване, протоколи за разпознавания и изготвените фотоалбуми към тях, справки от мобилни оператори, справки от банки и системи
за бързи разплащания, ВДС от експлоатирани СРС, справки за съдимост , както и
от останалите писмени доказателства, приложени по делото.
При преценката на достоверността на
обясненията на подсъдимите съдът отчита обстоятелството, че същите имат
двойствена правна природа – те са едновременно доказателствено средство и
средство за защита. Поради това, във всеки конкретен случай следва да бъдат
подложени на внимателен, прециЗ.и критичен анализ и да бъдат съпоставени с
останалите доказателства по делото. /Решение №35/28.01.1986г. на ВС, III н.о./
В х. на
наказателното производство подсъдимият И.Т. дава подробни обяснения относно
познанството си с другите подсъдимите, срещите им и как случайно е взел чуждите
граждани в автомобила си.Неговите обяснения категорично се опровергават от
показанията на множество свидетели – М. , полицейските служители участвали при
планиране на акцията и при физическото му задържане, записаните чрез
експлоатация на СРС разговори . Именно поради това протИ.речие съдът намира, че
изложеното от подсъдимия е защитна версия и може да бъде разгледано именно в
този контекст.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката Г.И.Т. относно факта , че е превозвала
мигранти срещу заплащане.Нейните показания кореспондират с показанията на
другите свидетели относно начина на функциониране на престъпната група .
На основание
чл. 281, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК бяха прочетени показанията на свидетелката, дадени пред орган
на ДП на 16.10.2015 г. обективирани в протокол за разпит на свидетел, намиращ
се в том 1, лист 55-59 от материалите по ДП.След прочитането им свидетелката
заяви:Потвърждавам, това което съм казала. Искам да кажа това за този шофьор,
искам да кажа, че не бих го разпознала. Преживяла съм един комоциум и ми се
случва да не си спомням много неща. Наскоро имах инцидент и си ударих главата.
Ако се появи пред мен, няма да го запозная. Иначе си потвърждавам това, което
съм казала и преди. Потвърждавам, че случаите са три, и на третият път ни
хванаха.
Свидетелят В.В.Ц. е бил служител, първоначално в ГД“ГП“, сектор
„Оперативно протИ.действие на незаконната миграция“, впоследствие преназначен на друга длъжност в МВР.Той
посочва, че е извършвал оперативни действия във връзка с незаконен трафик на
мигранти като във тази връзка е виждал подсъдимия И.Т.. В показанията си
разказва за конкретен случай в ж.к. ***, магазин „***“ и категорично посочва Т. като едно от лицата по които е
работил.Неговите показания се потвърждават от свидетеля А.А. и от изготвените в
резултат на експлоатирани СРС ВДС та.Това дава основание на съдебния състав да
цени показанията на този свидетел като достоверни и съответстващи на останалите
доказателства по делото.
Свидетелят А.Т.А. потвърждава фактите изложени
от свидетеля Ц. и в качеството си на разузнавач I степен“ в сектор „ПротИ.действие на незаконната
миграция“ в ГД“ГП“ разяснява подробности по релевантни за настоящото
наказателно производство факти свързани с структура, начин на действие и
конкретни действия на членовете на ОПГ в това число и подс.И.Т..
Свидетелят М.И.В. потвърждава, че е превозвал
нелегално хора с Ц.Д. и подробно обяснява чии указания е изпълнявал.Категорично
посочва,че е общувал по телефона единствено с Д. и не познава други лица във
връзка с трафика на хора.Неговите показания кореспондират с записаните
разговори които се съдържат в ВДС по делото.
В качеството си на свидетел К.М.Б. заявява,
че е получавал пари за „тази дейност за която се е признал за виновен“,
потвърждава познанството си с Ш.З.А.А. и И.Т. .По отношение на подсъдимия Т.
заявява:
И.и Т. са приятелчета там от квартала, 4 - 5 човека
редовно си играеха карти. От подсъдимите само Т. познавам.
Т.П.Д.
признава дейността с която се е занимавал и очертава ролята на Ш.З.А.А. в тази
дейност. Признава за познанството си с подсъдимия И.Т., но категорично отрича
дда е общувал с него във връзка с превоза на чужденци и да му е разказвал за
тази дейност.Съдът намира, че показанията на свидетеля в тази част са опит да
оневинят подс.Т. и категорично не ги кредитира с доверието си.На първо място те
звучат житейски нелогично на фона на споделеното от Д. за близкото си
приятелство с Т. и ежедневните им срещи в посочения ресторант с другите
участници в групата.Тези твърдения се опровергават и от останалите
доказателства за действията на Т. и записаните чрез използване на СРС разговори
между двамата.
В същия
контекст са и показанията на Ц.П.Д..Той също отрича да знае И.Т. да е участвал
в извършваната от него и останалите посочени лица незаконна дейност.Думите му
практически потвърждават ролята на другия подсъдим Ш.З.А.А..
Съдът цени като
достоверни показанията на свидетеля Н.М.Р. дадени пред съдия в х. на ДП,
обективирани в протокол за разпит на свидетел, намиращ се в том 4, лист 35-36
материалите по ДП.
Те бяха
прочетени в х. на съдебното следствие на основание чл. 281, ал.1, т. 1 и т. 2
от НПК.В тях подробно обяснява това, което знае да се занимава Ш., както и
лицето Т. Д. и подробно
обяснява за среща и за това, че той е бил уведомен за това, което следва да се
извършва, свързано с превоз на чужди граждани през територията на страна така както и относно конкретни факти, свързани със
срещи със споменатите от него лица.При оценката на показанията на свидетеля
съдът се води от изискването за тяхната проверка чрез съпоставката им с
останалите доказателствени източници.Именно тази съпоставка дава основание на
съдебния състав да приеме като достоверни показанията на свидетеля ,дадени пред
съдия в х. на досъдебното производство.Те кореспондират с установените чрез
други свидетелски показания, ВДС,протоколи за претърсване и изземване и
веществени доказателства конкретни действия на подсъдимите и тяхното участие в
инкриминираната престъпна дейност.
Без конкретна доказателствена опора са
твърденията за опороченост на извършения разпит пред съдия.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля Ц.Д. относно фактите изложени от него за
превозване на мигранти от София до българо сръбската граница край Драгоман. В
показанията си , дадени в х. на досъдебното производство и прочетени в х. на
съдебното следствие свидетелят подробно разказва с кои лица е общувал, каква е
била организацията по превозването на чужденците,какви суми е получавал и кой
му ги е давал.Той подробно описва лицата.Прочетените показания на свидетеля са
последователни,логични , съотвестват на установените с други доказателства
факти поради което съдът ги приема и цени като достоверни.
Свидетелят А.И.М. също изяснява факти с
извършваната от членовете на групата действия по превоз на чужденци.Единствения
факт за който споменава и който лично е възприел е задържането на подсъдимия И.Т..Фактите
по задържането на подсъдимия се изясняват в конкретика и от множество други
свидетели предимно полицейски служители от отдел“Вътрешна сигурност“ към МВР.
Съдът цени
показанията на свидетелят Г.Г.М. както
тези дадени в х. на съдебното следствие така и прочетените по реда на
чл.28 НПК, дадени пред орган на ДП на 01.11.2016 г., обективирани в протокол за
разпит на свидетел, намиращ се в том 17, лист 43 – 46 от материалите по ДП.
Показанията
, дадени от свидетеля в х. на съдебното следствие са логични, последователни и
подробни.Те съответстват на останалите събрани доказателства и ги допълват с
детайлната роля на всеки от участниците в групата, описват техни конкретни
действия и създадената организация по превеждане на мигранти от турската
граница към София и след това извеждането им от страната през границата с
Република Сърбия. М. посочва „Ш. плащаше на Т., и той ми плащаше на мен.“ и
обяснява като пряк очевидец действията
на групата.З подсъдимият И. Т. казва: „Сред хората, с които се събирахме за
тази работа с превоза на бежанци, е полицай, този зад мене – И. (свидетелят
сочи подсъдимият И. Т.). На И. много пъти съм му давал буса да го кара. Ето
този бус аз съм го закупил с парите на Ш.. Представям свидетелство за
регистрация на микробус „Пежо Боксер“ с рег. № ***. За микробуса имам договор
на фирмата, с която съм го закупил, не стигнахме до процедура прехвърляне.
Моята фирма е „***“, с нея купих буса….Специално
за този микробус, лично аз съм го дал на Т. и И. да си свършат работа, да закарат 20 човека до сръбската граница. Т.
ме запозна с И.. Виждал съм И.да превозва бежанци. Ш. на И.също плащаше, там
какви сметки са си имали, не знам.“
В показанията си на конкретно зададен въпрос М.
отговаря „Когато дадох микробуса на Иво, единият път на 1000 % знам точно за
какво ставаше въпрос защото видях хората, видях и Т. и И.как се качиха в
микробуса на паркинга на „***“, точно на „***“срещу „***“, бях свидетел как И.качва мигранти“.
Съдът по искане на защитата приложи към
материалите по делото актуално свидетелство за съдимост на свидетеля М. от
което е видно , че многократно е осъждан.
Съдебният състав подложи на внимателен
анализ показанията на този свидетел и обсъди възраженията на защитата относно
годността им , но намира същите за достоверни.Тези подробни показания
съответстват на установеното чрез други доказателствени способи.За ролята на
всеки един от участниците , за създадената организация,за начина на финансиране
и функциониране на незаконната дейност са събрани многобройни други
доказателства и показанията на М. ги потвърждават и допълват с конкретиката на
очевидец.
Съдът не констатира противоречия в
показанията на М. и не приема възраженията на защитата в тази насока.Предходните
осъждания също не влияят върху преценката за достоверност на показанията.
Относно релевантните факти за изясняване на
обективната истина показанията на М. се подкрепят от показанията на свидетелите
полицейски служители, шофьори на автомобилите с които се превозвали мигранти и
записаните чрез използване на СРС разговори.
Свидетелите Я.П.Я. , Р.Д.Д. , С.Г.Г. и Б.Г.В.
са участвали в задържането на подсъдимият И.Т. в личния му автомобил марка
„Ауди“ и чуждите граждани в него.Те подробно описват действията си и реакцията
на Т..Показателни са думите на свидетелите,че И.Т. не е дал обяснения за
намиращите се в колата чужди граждани, а е казал на Р.Д.: „Ние сме колеги, дайте ще се оправим“.
Свидетелят лично е възприел тези думи.Те установили , че Т. превозва с
автомобила си пет лица от сирийски произход и подробно обясняват за
предприетите от тях действия .Версията,че Т. е извършвал услуга на приятел и не
е бил наясно със ситуацията не е била изразена от него пред свидетелите в този
момент.
Свидетелят В. описва действията си по следния
начин:
“В момента, в който се убедих, че колата е загасена, аз
слязох от шофьорското място и отидох на задната врата зад шофьора, отворих да
обезпечавам автомобила, като вътре имаше петима души - трима мъже, едно дете и
една жена, които не бяха от български произход, видимо чужденци, не знаеха български
език, на развален английски се разбрахме, че са от Сирия, не съм сигурен.“
В показанията си свидетелят С.Г. също
потвърждава думите на другите служители от отдел „Вътрешна сигурност“МВР .Пред
съда той заявява:
Водачът каза: „Аз съм колега, полицай, дайте да се
оправим. Имам в мене 100 лева“ или евро, не помня, съответно колегата отказа.
Следва да се отбележи, че всички
служители на МВР , участвали в полицейската операция по задържането на членове
на групата излагат по идентичен начин фактите като категорично посочват И.Т. за
лицето управлявало автомобила в който са установени пет сирийски граждани.
Гласните
доказателства, събрани чрез разпита на посочените свидетели, по никакъв начин
не се опровергават и не се оборват от останалия доказателствен материал, събран
по делото. Напротив, данните извлечени от показанията на посочените
свидетелите, съпоставени с останалите събрани по делото доказателства,
установяват по категоричен начин релевантните
по делото обстоятелства, касаещи предмета на доказване, а именно
извършването на деянието и неговото авторство.
Свидетелят И.И.Н. е водил оперативна разработка за изграден канал за
незаконна миграция по сигнал, получен от
партньорска служба.Той подробно
обяснява за дейността на групата,организацията ,конкретната роля на всеки от
участниците.От показанията на Н. става ясно,че тази група е част от по мащабна
група която е осигурявала незаконно преминаване на лица от Сирия,Афганистан и
Ирак в Западна Европа като България е била транзитно преминавана страна.
За част от
изложеното от свидетеля има изготвени ВДС, но друга част е придобита информация
чрез сътрудници от близкото обкръжение на лицата, и информацията е била
проверявана лично от оперативните
работници, които са работили по разработката. Съдът смята,че в тази част
показанията на свидетеля не са придобити чрез използване на СРС и им дава
вяра.Неговите показания изцяло се вписват в установената чрез показанията на
другите свидетели и писмени доказателства фактическа обстановка.Те в най пълна
степен изясняват ролята на подсъдимите Ш.З.А.А. и И.Н.Т..
Използвани са и сътрудници от близкото обкръжение на лицата, и
информацията е била проверявана. лично от оперативните работници, които са работили
по делото.
Свидетелката В.М.П.
изяснява факти по получената информация за участието в престъпната група на
свидетеля И.Некалав Т. и включването на отдел „Вътрешна сигурност „към МВР в
задържането на лицето.Тя е отишла на мястотокъдето автомобила и лицето са били
задържани и го е възприела лично.
Съдът
кредитира и показанията на свидетелката М. относно възприетите от нея факти по
дейността на групата и конкретната роля на всеки от участниците.
Показанията
на свидетелите А.К. и Н.М. допринасят за изясняване на факти от дейността на
групата,потвърждават организацията, участието на конкретните подсъдими и целите
преследвани от тях.
С определение
съдът заличи като свидетели по настоящото наказателно производство лицата Амир Ф.М.С.,
Х.Ф.М.С., А.Ф.М.С., Ф.М.С.Ш., М.Ш.А., А.Х.Р., С.С.Али, Д.М.Х., Ф.Али, Т.Х.Г., М.Ф.Х., Ш.С.Азо, А.С.М..Бяха положени
всички възможни усилия за призоваване и личен разпит на тези лица, но те не
доведоха до тяхното издирване.В съдебно заседание по искане на прокурора и със
съгласието на защитниците и подсъдимите те бяха заличени.
Съдът
кредитира изцяло и възприема за достоверни данните, съдържащи се в прочетените и приети по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства, тъй като по делото липсват каквито и да
са доказателства, които да ги оборват или опровергават.
Протоколите за оглед и за претърсване и изземвания са годни писмени доказателства . Действията са
извършени по правилата на НПК.
Приетите и предявени по реда на
чл.284 НПК веществени доказателства също подкрепят описаната фактическа обстановка
и допълват и изясняват установените релевантни факти и обстоятелства.
Съдът
счете, че може и следва да се позове на събраните по делото ВДС, тъй като
същите изцяло се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Намират опора в показанията на свидетелите както и отчасти в обясненията
на подсъдимия И.Т..
В х. на досъдебното
производство с надлежно разрешение от компетентен председател на СпНС спрямо И.Н.Т.
, Ш.А. и другите участници в групата са експлоатирани СРС.
Подсъдимият И.Н.Т. е ползвал мобилен
телефон ***.По делото са
приложени ВДС на разговори между Т. и Т.П. които ясно показват съпричастността
им към престъпната дейност.Следва да се отбележат в тази връзка разговори№61803076,№61871777,№61884460,№61886065,№61886575,
№ 61886974.
Съдът не споделя мнението на
защитниците, че след като свидетелите Н. и М. са оперативни работници към ГД
„ГП”, то са предубедени, повлиЯ.или заинтересовани и не биха могли да дадат
обективни показания по делото. Нищо подобно в показанията им не се разкрива. Те
съвсем точно и ясно, без следа от пресилване или някакъв вид полицейска
предубеденост, на която се позовават защитниците, обясняват това, което са
възприели както непосредствено, така и при използване на ВДС и от оперативни
данни. Впрочем, съдът си дава сметка , че факти и обстоятелства с източник само
оперативни данни, не могат да бъдат ценени по делото, поради което игнорира
показанията на свидетелите в тази им част. Следва да бъде застъпено становището
, че не съществува никаква пречка да се
кредитират показанията им за възприетото непосредствено. Все пак това са лица,
следили от, така да се каже, „къса дистанция” дейността на групата и
непосредствените им наблюдения са ценни за делото. Това, което съобщават
свидетелите на чутото и видяното от тях при използване на СРС изцяло
кореспондира с данните от ВДС, а освен това от показанията на тези свидетели се
проследява връзката между фиксираните с ВДС разговори и други действия,
пътувания, уговорки за лични срещи между тях и с други лица.
Всички изброени по-горе кредитирани
доказателства, на които съдът се позовава, са достоверни, непротиворечиви, в
логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на престъпленията.
На първо
място, относно достоверността на показанията на свидетелите – полицейски
служители, съдът намира за необходимо да отбележи, че няма законова забрана
полицейски служители да бъдат свидетели в наказателното производство.
Единствено, предвид длъжностното им качество, съдът следва особено внимателно
да преценя достоверността на показанията на тези свидетели и да ги подлага на
особена критика.
ВДС доказват комуникацията между лицата и
връзката с престъпленията.
От наличните по делото доказателствени
материали,събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по
безсъмнен начин се установи осъществяването на деянията, предмет на настоящото
наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на
извършване, както и авторството.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА
При така установената по категоричен и несъмнен
начин в х. на настоящото производство фактическа обстановка съдът зае становище, че
с деянието си:
Подсъдимият подс. Ш.З.А.А., роден на *** г. в Сюлеймани, Ирак, е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК , а подсъдимия И.Н.Т. с ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна съставите на
престъпленията по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК и престъпление по чл. 281, ал.2,
т.1 , т.2 и т.4, вр.ал.1 от НК.
По обвинението за престъпление по чл.321 НК
Правилното квалифициране на деянието по този текст налага да се направи анализ на
особеностите на престъплението по чл. 321 от НК, което съдържа множество
специфики в сравнение с другите престъпни състави, визирани в НК. В
раз-поредбата на чл. 93 т. 20 от НК се съдържа легалната дефиниция на понятието
"организирана престъпна група”. Според посочената разпоредба на кодекса
организираната престъпна група представлява струк-турирано трайно сдружение на
три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина
престъпления, за които е предви-дено наказание лишаване от свобода повече от 3
години. Законодателят е приел, че тази група от лица, следва да са не по малко
от трима души, които не са събрани инцидентно за непосредствено извършване на
едно конкретно престъпление, а за трайна, продължителна във времето връзка
между членовете на групата - организатори, ръководители и участници, като за
съставомерността на деянието не е необходимо тази продължителност на контактите
да бъде предварително фиксирана като определен срок. Според определението,
дадено в чл. 93 т. 20 от НК сдружението е структурирано и без наличие на
формално разпределение на функциите между участниците или на развита структура.
За да е съставомерно деянието е необходимо и достатъчно членовете на
сдружението да осъзнават, че са част от група, че наред с тях за постигане на
общата престъпна цел действат и други лица, че както техните действия, така и
постъпките на останалите са подчинени на едно общо решение за извършване на
определена категория или категории престъпления. Но без да е нужно всички
членове на групата да се познават поименно, да контактуват непрестанно с всички
останали участници, да получават непрекъснато нареждания от едно и също лице.
По отношение персоналният състав на групата, не е необходимо той да остава един
и същ, непроменен през целия период на функционирането и съществуването й. Тук
е възможно някои от членовете да преустановят участието си по – рано, други да
се включат по – късно, а трети да променят функциите, които изпълняват.
Единственото изискване на разпоредбата на чл. 93 т. 20 от НК е във всеки един
момент числеността на групата – броят на членовете, независимо дали са
организатори, ръководители или участници, да бъде не по – малка от трима души.
Също така, за да се приеме, че съществува организирана престъпна група, не е
необходимо да бъдат осъществени престъпленията, които групата си е поставила за
цел. А ако те са извършени, то не е необходимо в тяхното извършване да са взели
участие всички членове на престъпното сдружение. Достатъчно е само да се
установи, че свързва-нето и контактите между членовете на сдружението са
подчинени на общото им намерение да бъдат извършени престъпления, които са
наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. Целта – да се вършат
престъпления които са наказуеми с повече от 3 г. лишаване от свобода, се явява
обединяващото, свързващото звено между членовете на групата. В разпоредбата на
чл. 321, ал. 1 и 2 от НК са посочени три самостоятелни форми на изпълнителното
деяние на престъплението „Организирана престъпна група”. Първата форма на
изпълнителното деяние - образуването на престъпна група се характеризира със
съгласуване волите на три или повече лица, за да се създадат трайни взаимоотношения
между тях. Организаторът дава началото на дейността на престъпното сдружение с
неговото образуване, като извършва действия по създаването на организирана
престъпна група, чрез привличане на други лица за постигане на целите на
групата. Втората форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 321
ал. 1 пр.2 от НК е ръководенето на организирана престъпна група, т. е. едно или
няколко лица да поставят общи или конкретни задачи в изработването на план за
действие или да дават други указания по осъществяване на поставените цели от групата.
Това е лицето или лицата, които вземат управленски решения, как и по какъв
начин ще бъдат реализирани целите за постигането на които е създадено
престъпното сдружение. Третата форма на изпълнително деяние, визирана в чл. 321
ал. 2 от НК е участието в така създадената група. Легалното определение на понятието организирана
престъпна група се съдържа в чл.93, т.20 от НК. Според този текст организираната
престъпна група е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да
вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание
лишаване от свобода повече от три години. Сдружението е структурирано и без наличие
на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието
или развита структура. Сдружението се приема да е структурирано и без наличие на
формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието
или развита структура. Сдружението следва да не е за конкретно, а да е за две или
повече престъпления.
Организираната престъпна група е сдружение, което структурирано,
състои се от три или повече лица, то е трайно, участниците в него действат съгласувано,
като преследват за цел - извършването на
престъпления. Участието в организирана престъпна
група е предварителна престъпна дейност, доколкото представлява умишлено създаване
на предпоставки или условия за последващи престъпни действия на приготовление и
най - вече за извършване на нови престъпления за в бъдеще. В това се изразява съществената
разлика между участието в престъпна група
и останалите престъпления на т. нар. „необходимо съучастие“. Участието в престъпна
структура следва да се разграничи от приготовлението като стадий в развитието на
умишленото престъпление, което е главна форма на предварителната престъпна дейност.
Приготовлението се изразява в умишлено създаване на условия, създаващи възможността
или улесняващи извършването винаги на конкретно индивидуално определено престъпление.
Между участниците в задружно осъществяване на приготовление липсва устойчивата организационна
връзка на йерархическа субординация. Докато организираните сдружения са създадени
с цел най-често за неограничен брой и видово определени престъпления, като между
участниците съществува трайна и устойчива връзка.
След горните пояснения,в настоящото
производство, доказателствата по делото сочат, по небудещ съмнение начин, че участниците
в деянието са повече от трима, следователно е установено от обективна страна, че
се касае до структурирано трайно сдружение на повече от три лица, действащи обединено
и с обща цел, съгласувано да извършват в страната престъпления, наказуеми с повече
от три години лишаване от свобода, като дейността им не е инцидентна- за някакво
точно определено и конкретно престъпление,а напротив обхваща и съгласието на посочените
лица в групата относно създаване на предпоставки за извършване на множество престъпления
от определен тип, като те са съзнавали, че с дейността си подпомагат постигането
на общи престъпни резултати. Организирана група по смисъла на чл. 321 НК е налице,
когато има съгласуване на волята на три и повече лица за осъществяване на едно или
повече престъпления, тоест има общ умисъл
на участниците в сдружението да извършват престъпления, какъвто в случая се доказва
по несъмнен начин от доказателствата по делото.
Няма никакво съмнение, а и по делото е събран категоричен доказателствен материал,
сочещ на задружната престъпна дейност на
подсъдимите Шегро А., Т.П.Д. , К. М.Б. ,
И.Н.Т. и Ц.П.Д. по отношение на целите на групата материална
облага чрез извършване на престъпления по чл.28 НК , както и създаване на организация
за осъществяването на тази дейност.
Изпълнителното деяние на чл. 321 , ал.1,пр.2 НК ръководство на организирана
престъпна група изисква деецът да дава нареждания на един или повече членове на групата , като им
възлага общи или конкретни задачи или им дава указания за постигане на поставените
цели.Деянието е довършено с достигането на нареждането на ръководителя до един или
няколко членове на групата.Необходимо е волеизявлението на ръководителя на групата
да съдържа поставяне на задачи или даване на конкретни указания свързани с изпълнение
на поставената цел на групата. В случая се касае за една сложно организирана
престъпна дейност, като единствено подсъдимия
Ш.З.А. А. е човека , който контактува със всички останали звена от нея с
цел по-голяма конспирация и най-вече с цел елиминиране на възможността от създаване
на преки връзки между тях, която би омаловажила и игнорирала неговата важна роля.
В резултат на тази дейност, съответно се реализират и високи печалби за всички участници
в групата. Действително отделните членове
комуникират, чрез Ш. З.А. А.
, но несъмнено всеки един от участниците съзнава, че принадлежи към такава структура
и осъществява такава обща задружна дейност.
Видно от събраните в х. на разследването доказателства,
се налага извода, че така структурираната ОПГ действала на определена територия,
а именно гр. София и страната. Структурата на групата е изградена съобразно ролите
на участниците. В настоящия случай тя е структурирана
около Ш.А. . Неговата роля е на основен участник и поради обстоятелството,
че той извършва характерните дейности свързани
с функцията и ролята на участниците в групата и
контактува и извършва дейности насочени непосредствено към останалите подсъдими.
Във връзка с осъществяването на дейността на местно нИ.същия се грижи за даване на съвети относно администрирането,
организирането и упражняването на дейността, както и такива, които той е преценил,
че следва да бъдат сведени до знанието на осъществяващите дейността на групата на територията на гр. София и страната .
В х. на наказателното производство категорично е
установено,че Ш.А. е действал на територията на страната в изпълнение на целите
и нарежданията на трансгранична престъпна група която си поставила за цел да
осигури незаконното преминаване на лица и
групи от лица от арабски , кюрдски и афганистански
произход желаещи да заминат за страни от Европейския съюз и по специално Австрия , Германия и Швеция но и не притежаващи валидни разрешения за преминаване
на границите на Европейския съюз или на България .
Изпълнителното деяние на чл. 321 , ал.2 НК членуване в
организирана престъпна група следва да се осъществи чрез извършване на определени
активни действия , чрез които лицето следва да се обвърже в трайни фактически взаимоотношения
с останалите членове на групата.Деянието от субективна страна е осъществено само
тогава когато деецът е съзнавал , че поне три лица с изяснени трайни структурни
и организационни връзки помежду им съгласуват своята дейност за да вършат конкретни престъпления , които отговарят на критериите
на чл.93,т.20 НК.
Доказа се категорично, от целия достоверен доказателствен
материал по делото, и йерархично място на
подсъдимите А. и Т. в изградената престъпна структура. Доказателствата по делото
сочат, че подсъдимите и посочения свидетел не са действали при обикновено съучастие.
Общият умисъл на участниците в сдружението е да извършват множество престъпления
от посочения тип, а не на конкретно определено
посегателство, като те са осъществили обективните признаци на престъпния
състав на чл. 321 от НК.
С оглед характера
на извършваната дейност всеки от участниците в групата е изпълнявал определени функции,
като се е стремял да ограничи възможността да бъде разкрит от органите на полицията,
поради което не би могло да се очаква, че ще демонстрира връзката си с останалите
и ще извършва демонстративно дейност при
реализиране на целите на групата. От гледна точка на приложението на закона / чл.
93 т. 20 от НК/ съдът намира, че според законодателя ,за да се квалифицира деянието
като престъпление по чл. 321 от НК е достатъчно само от обективна страна групата
да е структурирана от три и повече лица . Що се касае до изискванията за осъществяване
на престъпния състав от субективна страна, не е необходимо член на групата да познава
всички в нея или три и повече лица и да подържа връзки най-малко с двама, трима
или повече лица. Достатъчно е всеки от членовете да съзнава че, осъществява престъпната дейност
в такава група и в условията на подчиненост и зависимост поне по отношение на едно
горестоящо над него в групата лице, с чиято воля и действия съгласува своите действия.
Подсъдимите са осъзнавали, че извършват дейността
в престъпна обвързаност.
Описаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства, достатъчни по обем
и категорични гласни доказателства, показания на свидетели, депозирани в х. на досъдебното
и съдебното производство изслушани свидетели, приобщени към доказателствената съвкупност
по надлежния ред ВДС, събраните писмени и ВД.Всички доказателства дават
основание да се направи категоричен извод,
че подсъдимите Ш.А. и И.Т. са извършили престъпленията, в които са обвинени, а именно
такива по чл.321, ал. 3, т.2, вр.ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като в подкрепа на този извод са и конкретно
разпитите на свидетелите И.Н., Г.Г.М., Г.И.Т., Н.М.М., Н.М.Р..
Безспорно
е налице и участието на длъжностно лице в престъпната група, а именно
подсъдимия И.Н.Т..Видно от приложените писмени доказателства той е изпълнявал
длъжността държавен служител, командир на отделение в група ”Охрана на обекти на вододовеждащи съоръжения”
към отдел „Охранителна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, съгласно
заповед № 2540/2015г. на Директора на СДВР.Многобройни са свидетелските
показания, че при осъществяване на престъпната дейност е използвал служебното
си качество за улесняване постигането на целите от групата.
От субективна
страна, деянието е извършено от подсъдимите
виновно, при форма на вината- пряк умисъл,
тъй като всеки е съзнавал противоправността на престъпното деяние и е целял настъпването
на обществено опасните последици, като е
съзнавал деятелността на останалите членове
в структурираната група и неговите действия са били насочени към реализирането на
общия за групата резултат.
Престъплението
е осъществено при наличието на специфичната цел от субективна страна, а именно да
реализират регулярни и немалки по стойност доходи, посредством престъпления по
чл.280 НК, което сочи на създаването и участието в групата при наличието на користната
цел, от субективна страна.
За престъплението по чл. 281, ал. 2, т.1, т.2 и т.4,
вр.ал. 1 от НК
Подсъдимият И.Т. е осъществил от обективна и субективна
страна състава престъплението по чл. 281, ал. 2, т.1, т.2 и т.4, вр.ал. 1 от НК.
При така изяснената фактическа обстановка подсъдимият И.Н.Т.
с цел да набави за себе си имотна облага
противозаконно подпомага (превозва с лек автомобил, марка АУДИ, модел А4,
с рег.№ ***) петима чужденци да пребивават и преминават в страната в нарушение на закона, като деянието е извършено
чрез използване на моторно превозно средство
- лек автомобил, марка АУДИ, модел А4, с рег.№ ***, по отношение на лице, ненавършило
16-годишна възраст – малолетното лице Н. Ф.М.С., родена на ***г., с гражданство – Ирак, по отношение на повече от едно лице – пет лица:
Ф.М.С. Ш., роден на ***г. с гражданство
- Ирак; А.Ф. М.С., роден на ***г., с гражданство - Ирак; А.Ф.М.С., роден на ***г.,
с гражданство - Ирак; Х.Ф.М.С., родена на ***г., с гражданство - Ирак, Н. Ф.М.С., родена на ***г., с гражданство – Ирак.
Твърденията на защитата, че подсъдимият не е преминал държавната
граница, не е превел през границата на страната чужди граждани, по-ради което не
може да и се търси наказателна отговорност по чл.280 от НК, са неоснователни поради
следното: Обект на престъплението по чл.280 от НК са обществените отношения, свързани
с дейността на държавните органи, обществените организации и лица, изпълняващи публични
функции. Предмет на престъплението са именно тези отно-шения, насочени против дейността
на държавните органи - в случая дейността на ГКПП през което следва да се премине
държавната граница с Р. България. Непосредствен обект на престъплението
по чл. 280 от НК са обществените отношения, свързани с опазване на установения ред
за преминаване на държавната граница, защитен от закона. Изпълнителното деяние на
престъплението, в извършването на което е обвинен подсъдимият Т. е посочено от законодателя като „преведе” / през
границата на страната /. Превеждането по смисъла на чл. 280 от НК е налице тогава,
когато деецът е започнал непосредствено преодоляване на контрола, осъществяван на
границата на Р. България, като това преодоляване е съпътствано да бъде преведено през границата на страната, но без разрешение
на надлежните органи на властта, отделно лице. В настоящия случай от анализираното
и безспорно установено поведение на подсъдимият, се извеждат обективните признаци
на престъплението, в извършването на което е обвинен. Не се изисква деецът да е
преминал границата, заедно с превежданите лица, а само да извърши всичко необходимо
за настъпването на този резултат.
На това място се налага изричното
уточнение, че така изброените лица, граждани на Ирак и Сирия, не са имали намерение
да се установяват като бежанци в Република България и не са притежавали документи
за пребиваване на територията на Република България, съгласно чл. 22, ал. 1, т.
1, вр. чл. 9а, ал.2 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, според
която пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа
на издадена виза по чл. 9а, ал. 2 /чл. 9а ал. 2 т. 1 от ЗЧРБ - за летищен транзит;
чл. 9а ал. 2 т. 3 от ЗЧРБ - за краткосрочно пребиваване; чл. 9а ал. 2 т. 4 от ЗЧРБ
- за дългосрочно пребиваване/, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, която гласи,
че пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на
международни договори за безвизов или облекчен визов режим и съгласно чл. 22, ал.
1, т. 3 от ЗЧРБ. Последната от цитираните правни норми предвижда, че пребиваването
на чужденците в Република България се осъществява въз основа на разрешение на службите
за административен контрол на чужденците. По силата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ,
чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната
територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ
за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава
е необходима. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 3 от Допълнителни разпоредби на Закона
за чужденците в Р България по смисъла на този закон, редовен документ за задгранично
пътуване или друг заместващ документ е този, който е издаден по законоустановения
ред на съответната държава, в който може да бъде положена виза и който дава право
на чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в държавата на произход
или в трета държава, снимката в него позволява установяване самоличността на притежателя
му, не съдържа преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните,
няма следи от подмяна на снимката, положените печати са ясни, изображението на снимката
съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл. В т. 3а от
същия текст е предвидено че разрешение за пребиваване е всяко разрешение за пребиваване,
издадено от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи в съответствие
с единния формат, установен с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни
2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети
страна, а според т. 3б, незаконно пребиваващ чужденец е всеки чужденец - гражданин
на трета държава, който се намира на територията на Република България и не отговаря
или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване. Следователно
с тези действия – осигуряването на транспорт и най – вече транспортирането във вътрешността
на страната на лица, попадащи в кръга по чл. 281, ал. 1 от Нказателния кодекс, каквито
изброените по – горе 5 лица е осъществено от обективна страна изпълнителното деяние
на престъплението по чл. 281, ал.1 от НК
в тази особена форма на подпомагане на тяхното пребиваване и най – вече преминаването
им като чужденци на територията на страната. Доказана е и последващата съставомерна
по същия текст престъпна деятелност, а срещу заплащане. Това установява и специалната
цел по чл. 281, ал. 1 от НК, обосноваваща съставерността на деянието по този текст
въобще.
На следващо място, за извършване на деянието
в посочената особена форма по чл. 281, ал. 1 от НК – преминаване в страната са използвани
моторни превозни средства ,л.а марка АУДИ,
модел А4, с рег.№ ***, по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст – малолетното
лице Н. Ф.М.С., родена на ***г., с гражданство – Ирак, по отношение на повече от едно лице – пет лица:
Ф.М.С. Ш., роден на ***г. с гражданство - Ирак; А. Ф. М.С., роден на ***г., с гражданство
- Ирак; А.Ф.М.С., роден на ***г., с гражданство - Ирак; Х.Ф.М.С., родена на ***г.,
с гражданство - Ирак, Н. Ф.М.С., родена на
***г., с гражданство – Ирак, което обсновава едновременното наличие на квлаифициращите
признаци на престъплението по чл. 281, ал. 1 от НК по ал. 2 т. 1, т.2 и т. 4 .
От субективна страна, съдът намира, че
деянието е извършено от подс.И.Н.Т. умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавал е общественоопасния
характер на извършеното, включено в интелектуалния апсект при формиране на умисъла,
както и факта на незаконното пребоваване на групата чужденци на територията на страната.
Въпреки това ги е подпомогнал, осъществявайки деянието, описано по – горе, явяващо
се волевия момент в проявлението на прекия умисъл. Същият е съзнавал умисъла и целта
и на останалите участници в съвместната инкриминирана деятелност. Всъщност поведението
на подс. И.Н.Т. и на останалите участници е било мотивирано и насочено тъкмо към
постигане на специалната цел, посочена в състава на престъплението, а именно - да
набавят за себе си имотна облага, която цел в крайна сметка е и реализирана. Това
само по себе си е показателно, както от гледна точка съставомерността въобще, така
и за вида и формата на вината и конкретно на умисъла. В обобщение, подсъдимия Т.
е извършил престъплението при пряк умисъл, съзнавайки общественоопасния характер
на деянието си, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му
последици, като чрез него са искали да постигнат и специална за тях, користна цел
- конкретна имотна облага. Тя се изразява се в получаването на пари, предварително
точно определена сума за всеки отделен чужденец, като всеки от извършителите е съзнавал
умисъла на останалите участници в тази дейност, което предопределя и извода за наличие
на общност в умисъла.
От субективна страна: Деянието е осъществено
при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.II, пр.I от НК - деецът е
съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е настъпването на неговите обществено
опасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на престъп-лението,
съзнавал неправомерността на поведението си и е искал настъпването на последиците
от него.
Предвид това подсъдимият е действал виновно с пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал.
ІІ пр. 2 от НК. Настоящия съдебен състав счита, че деянието извършено от подс.И.Н.Т.
е съставомерно от неговата обективна и субективна страна и безспорно доказано, тъй
като анализирайки разпоредбата на чл.
281 от НК следва да се направят необходимите правни изводи относно съставомерността
на престъплението по чл.280 ал.І от НК от обективна и субективна страна, а именно
- за да бъде осъществено от обективна страна престъплението по чл. 280 ал. І от НК, е необходимо да бъдат предприети действия за непосредствено преодоляване на
надлежния граничен контрол, съпроводено с превеждане през границата на страната
отделно или група лица, но без разрешение на надлежните органи на властта. От субективна
страна, престъплението може да бъде осъществено само при пряк умисъл. Престъплението
по чл. 280 НК е умишлено допринасяне друго лице да извърши деяние, като това друго
деяние не следва непременно да бъде престъпление. Достатъчно е то - последното,
само от обективна страна да осъществява признаците на престъпния състав по чл.
279 НК. Дори и когато лицето извърши престъплението по чл. 279 НК, то деянието на
превелия го пак ще се квалифицира по чл. 280 НК, а не като дейност по подпомагане
или подбуждане към престъпление по чл. 279 НК, защото самата деятелност по превеждането
е въздигната в самостоятелен престъпен състав. Изпълнителното деяние по чл.
280, ал. І НК се осъществява чрез превеждане през границата на лица или група от
хора без разрешение или на не установени места, а престъпният резултат е самото
преминаване на тези лица през границата. Необходимо е извършителят му ясно да съзнава
какви общественоопасни последици ще предизвика с поведението си и в същото време
да цели тяхното настъпване. Такъв пряк умисъл е налице у подсъдимия Т..
В подкрепа на тезата на съда, че
е налице изпълнително деяние по този текст от наказателния кодекс, е изложеното в Тълкувателно решение № 2 от 16.07.2009 г. на ВКС
по тълк.д.№2/09 г. ОСНК, където е изрично посочено, че основанието за „ …ангажиране
на наказателната отговорност на дееца е създаването на условия за превеждане на
другиго през границата на страната. С преминаване на прехвърленото лице отвъд пределите
на страната, престъплението е довършено, защото законът не изисква същото условие
и за прехвърлящия, т.е. за дееца.”
Следва да се посочи, че помагачеството
е форма на физическо или интелектуално участие в престъплението и допринася за неговото
извършване чрез създаване на условия за това, като чл. 20,ал. 4 от НК обявява за
помачач, онзи който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрз съвети,
разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне
на средства или по друг начин. В този смисъл от обективна страна помагачеството
като форма на съучастие винаги се изразява в улесняване извършването на престъплението,
създаване на условия, които в някакава степен благоприятстват изършителя /но не
и в участие на самото изпълнително деяние/, а от гледна точка момента на изпълнение
следва да предшества или съпътства изпълнителното деяние на извършителя.
В процесния случай съдът намира,
че от установените по делото действия на
подсъдимият И.Т. безспорно се установяват не само обективните, но и субективните
признаци на престъплението. Анализът на събраните по делото доказателства, ценени
поотделно и в тяхната съвкупност води до единствения и категоричен извод, за участие
на подсъдимият в престъпното посегателство
като помагач. Самото помагачество се е изразило в улесняване на извършеното престъпление,
чрез обещание да се даде помощ след извършване на деянието – осигуряване придвижването/транспортирането
със собствения му лек автомобил на незаконно преминалите границата афганистански
граждани срещу заплащане.
Установени по безспорен начин
са квалифициращите обстоятелства по чл.281,ал.2,т.1,2, и 4 от НК.Последния факт
се установява от показанията на свидетелите В.В.Ц., служител при МВР, А.Т.А. – служител
на ГДГП на МВР, Б.М., Яни Я., Р.Д., В.П. и Б.В., задържали подсъдимия И.Т. на място
с лица от арабски произход в автомобила му. Значение относно направените изводи
за осъществените престъпления от подсъдимите, считам че имат и показанията на С.Д.С.,
В.В.С. и А.И.М...
Причината за извършване на престъплението следва да се търси
в незачитането на установения в държавата правов ред и желанието за лесна
печалба .
ІІІ.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Разпоредбата на чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК предвижда
налагането на наказание „Лишаване от свобода” в размер на от три до десет години
за участие в ОПГ .
За престъплението по чл.
281, ал.2, т.1 , т.2 и т.4, вр.ал.1 от НК законът предвижда наказание ЛОС от една
до шест години, глоба от пет до двадесет
хиляди лева.
Наказанието е средство за
постигане целите по чл. 36 НК. За да реши какъв обем наказателна принуда да
бъде упражнен по отношение на подсъдимите, съдът следва да прецени по какъв
начин тези цели биха се постигнали най-пълно. При тази преценка следва да бъде
отчетена относителната тежест на всички обстоятелства от значение за определяне
размерите на наказанията, каквито са степента на обществена опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършването на престъплението, както и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Организираната престъпна група- това е най- висшата форма на престъпна
дейност. Налице е трайна организация , в
която е постигнато съгласие между
членовете и за вършене на престъпления, определени по вид. Налице е
организираност на същата- подчиняване на определено ръководство, разпределяне
на задачите, планиране. Налице е
конкретизация участниците в ОПГ,
вида на престъпленията, извършените деяния които са в изпълнение на конкретни
решения на организираната престъпна група.Всички тези обстоятелства определят
огромната обществена опасност на деянието. Подбудите на всеки от подсъдимите
за участие и извършване на престъплението са користни- получаването на облаги
чрез извършване на престъпление. Високата обществена опасност на лицето намира
израз и в действията им.
Всички
изброени обстоятелства сочат не само на високата обществена опасност на
конкретния подсъдим, но и представляват отегчаващи вината обстоятелства.
По индивидуализация на наказанията на всеки от
подсъдимите
За подсъдимият Ш. З.А. А.
При определянето на наказанията за извършеното
от подсъдимия Ш. З.А. А. престъпление
– членуване на организирана престъпна група , съдът взе предвид всички обстоятелства,
визирани в нормата на чл. 54 от НК. Като отегчаващи обстоятелства съдът взе предвид
обремененото съдебно минало ,високата степен на ангажираност на подсъдимия при осъществяването
на инкриминираното деяние, както и обстоятелството, че е действал като лице високо в структурата на престъпното сдружение , контролирал и координирал
действията на другите подсъдими и е бил един от най – доверените хора на ръководителя
на групата.Този подсъдим има изключително важна роля в структурата на ОПГ и неговите действия са спомогнали
в значителна степен за осъществяване целите на организираната престъпна група. Негова е основната заслуга
за функциониране на организираната престъпна група на територията на
страната.Неговата роля е на основен участник.
За престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 1, пр.
2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода от три до десет години. При индивидуализиране на размера
на наказанието, което наложи на подс. Ш. З.А. А., освен изброените по-горе обстоятелства, съдът
отчете високата степен на обществена опасност на деянието, както и дейността на
подсъдимия за реализирането на инкриминираното деяние. С това свое поведение подсъдимият
е демонстрирал грубо незачитане на обществените отношения и установения в страната
законов ред. Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото деяние, на личността
на подсъдимия и тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
съдът прие, че справедливото наказание на подсъдимия, което ще постигне целите по
чл. 36 от НК и ще защити пълноценно и генералната и индивидуалната превенции, следва
да бъде определено при условията на чл.54 от НК при решаващ превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства в размер над средния, предвиден в закона за това престъпление,
а именно седем години лишаване от свобода.
Съдът не приложи разпоредбата на чл. 55, ал.
1 от НК, тъй като прецени, че не е налице нито една от кумулативно дадените в този
текст предпоставки за приложението му, а именно: по отношение на подсъдимия А. не
са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства
и така определеното наказание не се явява
несъразмерно тежко.
Съдът определи режима и типа на пенитенциарното
заведение, в което подс. Ш. З.А. А. следва да изтърпи наложеното му наказание от седем години лишаване от свобода,
като се съобрази с разпоредбите на ЗИНЗС.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, когато наказанието на осъдено за първи път
лице надвишава пет години лишаване от свобода, същото се изпраща в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. Нормата на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС предвижда за последното
да бъде определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Поради това съдът определи
подс. Ш. З.А. А. да изтърпи наложеното му наказание в затвор,
при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
За подсъдимият
И.Н.Т.
СЪДЪТ,
при определянето на наказанията за извършеното от подсъдимия И.Н.Т. престъпление
– членуване на организирана престъпна група , съдът взе предвид всички обстоятелства.
Като отегчаващи обстоятелства съдът взе предвид обстоятелството, че е действал като длъжностно лице . При определяне
на размера на наказанието за конкретното престъпление , съдът съобрази и дадените
от Т. в ДП подробни обяснения които допринасят за разкриване на обективната истина
.
За престъплението по чл. 321, ал.
3, пр. 1, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК
се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. При индивидуализиране
на размера на наказанието, което наложи на подс. И.Н.Т., освен изброените по-горе обстоятелства, съдът отчете
високата степен на обществена опасност на деянието, както и дейността на подсъдимия
за реализирането на инкриминираното деяние. С това свое поведение подсъдимият е
демонстрирал грубо незачитане на обществените отношения и установения в страната
законов ред. Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото деяние, на личността
на подсъдимия и тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
съдът прие, че справедливото наказание на подсъдимия, което ще постигне целите по
чл. 36 от НК и ще защити пълноценно и генералната и индивидуалната превенции, следва
да бъде определено при условията на чл.55 от НК при решаващ превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер към средния,
предвиден в закона за това престъпление, а именно две години лишаване от свобода.
Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото
деяние, на личността на подсъдимия и тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съдът прие, че справедливото наказание на подсъдимия, което ще постигне
целите по чл. 36 от НК и ще защити пълноценно и генералната и индивидуалната превенции,
следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК при решаващ превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в размер под минималния , предвиден в закона, а именно
три години лишаване от свобода.Подс.Т. е неосъждан.
За да намери приложение нормата на чл.
55 НК съдът следва да установи наличието на две предпоставки - изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства
и констатация за това, че и най – лекото наказание, предвидено за съответното престъпление,
се явява не-съразмерно тежко.
Изключителни смекчаващи обстоятелства
са тези, които са оказали много и необичайно
силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието, поради което
съществено отличават разглеждания казус от типичните случаи. Независимо от употребеното
множествено число в разпоредбата на чл.55 НК, в съдебната практика е прието, че
и само едно изключително смекчаващо обстоятелство може да даде основание за прилагане
на чл. 55 от НК – Решение № 49/1977 год. на ІІ н. о.
По отношение на втората предпоставка за приложение
на разпоредбата на чл.55 НК, съдът следва да констатира, че и най-лекото предвидено
в закона наказание е несъразмерно тежко като реакция срещу извършеното престъпление,
т.е. че когато е формулирал санкцията на съответната норма от Особената част на
НК, законодателят е имал предвид деяния със значително по-висока степен на обществена
опасност. Практиката на В(К)С е категорична, че при липса на такава констатация,
приложението на чл. 55 НК е незаконосъобразно, като в този смисъл са и Решение №
861/1969 на III н.о. и Решение №315/1972 на I н.о.
За да определи наказанието при условията на
чл. 55 НК, съдът е длъжен да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
да прецени едните и другите и да направи извод, че в конкретния случай смекчаващите
обстоятелства са изключителни или многобройни, което обуславя значително по-ниска
от типичната степен обществена опасност за този вид престъпления.
Безспорен е изводът в практиката,
че нормата на чл. 55 НК се прилага по изключение само в случаите, когато данните,
които характеризират престъплението и автора му, показват, че действително е налице
по-ниска обществена опасност на деянието и дееца - Решение № 63/1983 год. на ІІ
н. о..
В настоящия случай съдът прие, че по отношение
на подсъдимия И.Т. са налице материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата
на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Подсъдимият не е осъждан и участието му в престъплението
е епизодична и спомагателна. Съвкупната преценка на степента на обществена опасност
на деянието, от една страна и на подсъдимия, от друга страна, чистото му
съдебно минало, обуславят извода, че и най – лекото, предвидено в нормата на закона
наказание би било прекалено тежко и такова под предвидения минимум би осъществило
установените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието.
За престъпленията по чл. 281, ал. 2, т.1, т.2 и т.4, вр.ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване
от свобода от една до шест години и глоба от пет до двадесет хиляди лева. При индивидуализиране
на размера на наказанието, което наложи на подс. Т. съдът съобрази обществената
опасност на деянието и прецени, че следва да му наложи наказание в минимален
размер лишаване от свобода.Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото
деяние, на личността на подсъдимия и тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съдът прие, че справедливото наказание на подсъдимия, което ще постигне
целите по чл. 36 от НК и ще защити пълноценно и генералната и индивидуалната превенции.
Съдът не наложи наказанието глоба,
тъй като сметна, че целите , посочени в чл.3 НК биха се реализирали с наложения
размер на наказанието лишаване от свобода.
С оглед обстоятелството, че подсъдимия И. Т. е извършил две отделни престъпления, при условията
на реална съвкупност, съдът счете, че в настоящия случай са налице предпоставките
по чл. 23, ал. 1 от НК, поради което определи на подс. Т. едно общо, най-тежко наказание,
в размер на две години лишаване от свобода.
На основани чл.66 НК , съдът отложи
изпълнението на така определеното общо най тежко наказание в размер на две години
лишаване от свобода за срок от четири години.
На основание чл. 66 от НК съдът
отложи изтърпяване на наказание лишаване от свобода. След анализ на относителната
тежест на всички гореизложени факти съдът намира, че целите на наказанието получават
успешна реализация спрямо този подсъдим чрез налагане на условна санкция. Заради
спецификата на извършените престъпления, изолацията от обичайната им среда в места
за лишаване от свобода не е наложителна, както за постигане на ефективното поправително,
възпитателно и превантивно въздействие върху подсъдимият, така и за гарантиране
на обществената сигурност.
Предвид наличните доказателства съдът на
основание чл.281,ал.3 НК отне в полза на държавата лек автомобил, марка АУДИ, модел
А4, с рег.№ ***.
ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА
ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като такива следва да се
посочат ниското правно съзнание на подсъдимите, незачитане нравствените устои и
законите на обществото, трайно изградените престъпни навици, безразличието към
резултата от противоправното им поведение, желанието им за бързи и лесни доходи.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Тъй като
подсъдимият Ш.З.А.А. /S.Z.A.A.//със снета по делото самоличност/ е осъден следва да
заплати в полза на държавата,съответната част от направените по делото разноски в размер на
318,32/триста и осемнадесет лева и 32 стотинки/лева, в полза на Държавата по сметката на СНС.
Тъй като подсъдимият
И. Н.Т., ЕГН: ********** /със снета по делото самоличност/, е осъден следва да
заплати в полза на държавата да заплати в полза на държавата,съответната част
от направените по делото разноски в
размер на 318,32/триста и осемнадесет лева и 32 стотинки/лева, в полза на Държавата по сметката на СНС.
Съдът обсъди естеството на писмените и веществените доказателства,
тяхната правна характеристика и връзката им с предмета на доказване и стигна до
следните изводи:
На основание чл.53,ал.2 1 б.“а“ НК ОТНЕМА в полза на
държавата:
Иззетите при извършеното претърсване и изземване на
15.01.2016 г. в ***, жилище обитавано от Ш.З. А.А. /S.Z.A.A./, роден на *** г.
с ЛНЧ ********** вещи както следва:
1. 1 /един/ бр. мобилен телефон
“Самсунг” с IMEI ***със СИМ карта в него с надпис “Mtel” с № ***.
2. 1 /един/ бр. мобилен телефон
“Самсунг” с IMEI ***/02 със СИМ карта в него с надпис “Vivacom” с № ***.
3. 1 /един/
бр. мобилен телефон “Самсунг” с IMEI ***със СИМ карта в него с надпис “Vivacom”
без номер поставена в микросим адаптер.
4. 1 /един/
бр. мобилен телефон “IPhone” с IMEI ***със СИМ карта в него с надпис “Mtel” с №
***.
5. 1 /един/
бр. мобилен телефон “Самсунг” с IMEI ***със СИМ карта в него с надпис “Vivacom”
с № ***.
Всички
запечатани в полиетиленов прозрачен плик с картон серия А № 0241457 и силиконов
печат № 015 НЕКД-СДВР
6. 1 /един/ бр. тефтер с жълти корици
и изписан ръкописен текст на чужд език в него – запечатани в полиетиленов
прозрачен плик с картон серия А № 0241458 и силиконов печат № 015 НЕКД-СДВР.
7. 1 /един/ бр. тефтер с черни корици
с изписан в него ръкописен текст на чужд език.; 1 /един/ бр. тефтер с кафяво-черни корици с изписан ръкописен текст
вътре в него на чужд език; 1 /един/ бр. ксеро копие на регистрационна карта на Б.К.Р., род. на ***г. с ЛНЧ **********;
2 /два/ бр. тетрадки с цветни картинки на кориците с изписан ръкописен текст на
чужд език; 2 /два/ бр. тефтери без корици с изписан ръкописен текст в тях на
чужд език; 7 /седем/ бр. листове с изписан ръкописен текст на тях на чужд език
– всички запечатани в найлонов плик с картон серия А № 0241500 и силиконов
печат № 015 НЕКД-СДВР.
8. 1 /един/
бр. мобилен телефон “IPhone” с пукнат дисплей с написан на гърба на телефона
IMEI ***със СИМ карта с надпис “Telenor” с № ***.
9. 1 /един/
бр. мобилен телефон “DELL” с IMEI ***, без СИМ карта.
10. 1 /един/
бр. мобилен телефон “Soni Ericsson” с IMEI ***със СИМ карта в него с надпис
“Vivacom” без номер.
11. 1 /един/
бр. мобилен телефон “HTC” с IMEI ***, без СИМ карта.
12. 1 /един/
бр. мобилен телефон “Sony Xperia” черен
на цвят без СИМ карта.
13. 2 /два/
броя СИМ карти с надпис “Vivacom” с № ***и № ***.
Всички
запечатани в полиетиленов плик с картон серия А № 0241468 и силиконов печат №
015 НЕКД-СДВР.
Съдът смята,че посочените вещи са послужили за
извършване на престъплението като мобилните телефони били използвани за връзка
с останалите участници в групата и създаване на организация по незаконното
преминаване на чуждите граждани през територията на страната.
Иззетите при извършеното претърсване и изземване на
15.01.2016 г. в грБ.К.Р.жилище обитавано от К.М.Б., ЕГН ********** вещи както следва:
1. ОБЕКТ 1 – копие на лична карта № ***изд.
на Р.М.Н.- запечатан в полиетиленов плик с картон серия А № 0257539 и силиконов
печат № 057 НЕКД-СДВР.
Джоб с
документи – Договор за покупко-продажба на МПС рег. № *** от 25.11.2013 г.; 3
/три/ бр. документи за платени такси; 1/един/ бр. свидетелство за регистрация
Част I на автомобил Сузуки Витара с регистрация ***собственост на А. Р.М-
запечатани в полиетиленов плик с картон серия А № 0257536 и силиконов печат №
057 НЕКД-СДВР.
1 /един/ бр. мобилен телефон “Самсунг” черен
на цвят с поставена СИМ карта надпис “Vivacom”, модел “S6EDGE” № на компилация ***.
1 /един/ бр. СИМ карта с № ***, с надпис
“Telenor” и 1 /един/ бр. мобилен телефон
“Самсунг” бял на цвят с поставена батерия, с IMEI ***, модел “S5”.
Обект 3 и
обект 4 - запечатани в полиетиленов прозрачен плик с картон серия А № 0257503 и
силиконов печат № 057 НЕКД-СДВР.
Иззетите при извършеното претърсване и изземване на
15.01.2016 г. в автомобил марка “Фолксваген Пасат” с ДК № ***, собственост на К.М.Б.,
ЕГН ********** вещи както следва:
3 /три/ бр. фотоснимки ведно с фискален бон поставени в калъфче с
надпис “Foto Vittorio” - запечатани в
полиетиленов прозрачен плик с картон серия А № 0257502 и силиконов печат № 057
НЕКД-СДВР.
2 /два/ бр. пластики с надпис WWW.VIVACOM.BG с
№ ***, PIN 1 - 5870, PUK 1 – 72597192, PIN 2 – 4392, PUK 2 - 22022797 и пластика с № ***с PIN 1 – 7222, PUK 1 –
81416072, PIN 2 – 4597, PUK 2 – 55078511 - запечатани в полиетиленов прозрачен
плик с картон серия А № 0241269 и силиконов печат № 057 НЕКД-СДВР.
Иззетите при извършеното претърсване и изземване на
15.01.2016 г. в ***, жилище обитавано от Ц.П.Д., ЕГН ********** вещи както следва:
1. 1 /един/ бр. мобилен телефон “Самсунг” със
СИМ карта “BOB” с № ***, IMEI ***с поставена карта памет “Nokia 256 mb” -
запечатан в полиетиленов прозрачен плик с картон серия А № 0257814 и силиконов
печат № 037 НЕКД-СДВР.
2. 2 /два/
бр. тефтери, сини на цвят - запечатан в
полиетиленов прозрачен плик с картон серия А № 0257815 и силиконов печат № 037
НЕКД-СДВР.
Иззетите при извършеното Претърсване и изземване на
15.01.2016 г. в автомобил марка “Мицубиши” с ДК № ***, собственост на фирма “И
Еф Джи Лизинг” с Булстат: ***– ползван и управляван от Т.П.Д., ЕГН ********** вещи както следва:
1. 9 /девет/
бр. листа формат А4 съдържащи различна информация (копия на документи,
удостоверения и др.) и 6 /шест/ бр. листа в различни формати и с различно
съдържание - запечатани в полиетиленов прозрачен плик с картон серия А №
0257757 и силиконов печат № 028 НЕКД-СДВР.
Иззетите при извършеното Претърсване и
изземване на 15.01.2016 г. в ***, жилище обитавано от Т.П.Д., ЕГН ********** вещи както следва:.
1.1 /един/
бр. мобилен телефон марка “NOKIA” с IMEI ***, със СИМ карта с надпис “Vivacom”
в него като надписът е изтъркан.
2. 2 /два/ бр. мобилни телефони както следва: 1
/един/ бр. мобилен телефон марка “NOKIA” модел “100”, с IMEI ***, без СИМ карта
в него; 1/един/ бр. мобилен телефон марка “SAMSUNG”, модел “GT-S 5230”, с IMEI ***,
без СИМ карта в него.
3. 1 /един/
бр. мобилен телефон марка “NOKIA” модел “RM-1037”, с IMEI ***, със СИМ карта с
надпис “Vivacom” в него с № ***. Обекти 1, 2 и 3 са запечатани в прозрачен
полиетиленов плик с картон серия А № 0257766 и силиконов печат № 028 НЕКД-СДВР.
4. 1 /един/ бр. мобилен телефон марка “NOKIA”,
модел “100” с IMEI ***, със СИМ карта с надпис “Vivacom” в него с № ***-
запечатани в прозрачен полиетиленов плик с картон серия А № 0257783 и силиконов
печат № 028 НЕКД-СДВР.
Иззетите на 19.10.2015 г. - лек автомобил, марка „Ауди“
модел „А4“ с рег.№ ***, ползвано от Иво Н.Т.,*** /, срещу № 69 вещи както следва:
1. индигиран екземпляр на АУАН № 251180, серия Т, издаден срещу Иво Н.Т., запечатани в прозрачен полиетиленов плик с
картон серия А № 0226094и силиконов печат № 021 НЕКД-СДВР;
2. автоключ с емблема на Ауди и дистанционно управление на автоаларма, оставени на отговорно пазене на А. А.С. –съдебен деловодител на СлО –СГП – ***
Иззетите при извършеното Обиск на Иво Н.Т.,
ЕГН ********** вещи както следва:
1. Служебна карта на името на И. Н.Т. № ***,
поставена в прозрачен полиетиленов плик, запечатан със силиконов печат №
021-ОЕКД-СДВР, поставен върху картон серия А № 0302944, предадена на съхранение
в СДВР, Отдел „Човешки ресурси“, М.Й.– началник О“ЧР“-СДВР
2. 1 /един/
бр. мобилен телефон марка “NOKIA” с IMEI ***, със СИМ карта с надпис “Vivacom”
с № ***и 1 /един/ бр. мобилен телефон
марка “NOKIA” с IMEI ***, със СИМ карта с надпис “MTeл” с № ***, поставени в
прозрачен полиетиленов плик, запечатан със силиконов печат № 021-ОЕКД-СДВР,
поставен върху картон серия А № 0226103.
Съдът смята,че посочените вещи са
послужили за извършване на престъплението като мобилните телефони били използвани
за връзка с останалите участници в групата и създаване на организация по незаконното
преминаване на чуждите граждани през територията на страната.Документите
свързани с автомобила също следва да се отнемат в полза на държавата защото
следват отнетия на основание чл.281,ал. НК автомобил.Останалите веществени
доказателства принадлежат на подсъдимите и са послужили за ивършване на
престъпната дейност.
По изложените
мотиви Съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: