№ 487
гр. Варна, 07.10.**** г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно частно наказателно
дело № ****310060**** по описа за **** година
Производството е по реда на чл. 342 и сл. от НПК и е образувано въз основа на
частна жалба на адв. М. К. от АК-Варна, процесуален представител на И. В. Н. срещу
определение №****/29.08.****г. по НЧХД № ****/****г. на Районен съд – Варна, с което
частният тъжител И. В. Н. е осъден да заплати на Г. С. М. направени в производството по
ВЧНД №554/****г. по описа на ВОС, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
900 лева.
По същество в жалбата се оспорва постановения съдебен акт, като несправедлив,
неправилен и процесуално недопустим. В обем от девет страници, излага пространни
възражения, касаещи правилността на атакуваното определение, поради неговото
несъответствие с практиката на съдилищата на ЕС, ЕСПЧ и ВКС. В тази връзка е изброена
многобройна съдебна практика от посочените институции. Според жалбоподателят, молбата
на адв. Иванов е депозирана след датата на провеждане на последното с.з. пред Окръжен
съд-Варна и черпейки основанията си от чл. 80, изр. 2 от ГПК намира, че същата е следвало
да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима. Акцентира върху липсата
на изрично волеизявление от процесуалният представител на Г. М. в проведеното съдебно
заседание на 22.07.****г. по ВЧНД№554/****г. на ВОС за присъждане на разноски за адв.
възнаграждение, като в него не е представен пред съда договор за правна помощ и защита,
която да установява платения адвокатски хонорар. Оспорва сезирането на
първоинстанционния съд, който според жалбоподателят не разполага с компетентност за
произнасяне по направеното искане за присъждане на разноските във въззивната инстанция.
В заключение се иска обезсилване на атакуваният съдебен акт, като процесуално
недопустим. Алтернативно - неговото изменение, поради прекомерност или въобще да не
бъдат присъждани разноски на молителката Г. М., поради нарушаване на принципа за
справедливостта.
Накрая моли за присъждане на разноските в настоящото производство, съгласно
1
приложен по делото списък с разноски по чл. 78, ал.1 от ГПК и документ за внесена
държавна такса.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната частна жалба от адв. А.
А. от ВАК, в качеството му на пълномощник на Г. С. М.. Оспорва възведените в ч.ж.
твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд.
Моли, определението на РС-Варна да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно, и за присъждане на сторените по делото разноски. Към молбата са
приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция намери за
установено следното:
С Разпореждане №2916 от 10.05.****г. е било прекратено наказателното
производство по НЧХД №****/****г. Разпореждането е било обжалвано от процесуалният
представител на ч.т. И. В. Н.. В хода на проведеното въззивно производство Г. С. М. е била
представлявана от адв. А. Т. А. от ВАК, надлежно упълномощен за процесуално
представителство пред ВОС по ВНЧХД №554/****г. С решение на ВОС №152 от
25.07.****г. е потвърдено разпореждането за прекратяване на наказателното производство.
Във връзка с депозирана от адв.А. А., молба от 04.08.****г., с искане за присъждане
на сторените разноски в производството по ВЧНД №554/****г. по описа на ВОС, с
определение №****/29.08.****г., Районен съд-Варна е осъдил ч.т. И. Н., да заплати на Г. С.
М. направените от нея разноски в размер на 900.00 лева, съгласно т.III от Договора за правна
защита и съдействие.
Определението e обжалванo от частния тъжител във връзка с което е образувано и
настоящото производство по ВЧНД №****/****г. по описа на Окръжен съд – Варна.
При така установеното, ВОС намира, че наведените във въззивната жалба от страна
на адв. М. К. от АК-Варна доводи срещу обжалваното определение не могат да бъдат
кредитирани по изтъкнатите от същия съображения, поради следното:
Съгласно чл. 190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или
наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела, образувани по тъжба на
пострадалия до съда, се възлагат в тежест на частния тъжител. Тази разпоредбата съдържа
ясен регламент по въпроса на кого следва да се възложат разноските в случай като
настоящия. С оглед на това изрично законодателно разпореждане, разноските следва да се
възложат на частния тъжител инициирал образуването на производството по НЧХД №
****/**** г. по описа на Районен съд-Варна, приключило с влязло в сила на 25.07.****г.
разпореждане за прекратяване на наказателното производство, на осн. чл. 250, ал.1, т.1 пр. 2
от НПК.
В конкретния случай, видно от приложените по делото материали, на
упълномощения от М. защитник - адв.А. от АК-Варна, съгласно Договор за правна защита
и съдействие от 24.06.****г. / лист 33-гръб, от ВЧНД 554-22 на ВОС/ е изплатено
договореното в т.III възнаграждение в размер на 900.00 лева за оказване на правна защита и
2
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по ВЧНД №554/****г. по описа
на ВОС. Видно от отбелязването в същия /в тази част има характера на разписка/,
договореното възнаграждение е заплатено в брой. Поради горното, цитираната сума следва
да бъде възложена в тежест на частния тъжител, в какъвто смисъл е и определението на
първата инстанция.
Осъществено е реално процесуално представителство, включително и в открито
съдебно заседание проведено на 22.07.****г., респ. от страна на адв. А. е изпълнено поетото
с договора задължение. Присъждането на разноски в наказателното производство е
допустимо само когато същите са действително направени.
В откритото съдено заседание на 22.07.****г. пред ВОС страната не е изразила
изричното си желание да й бъдат присъдени сторените по делото разноски. Липсата на
заявено искане за присъждане на разноски не лишава правоимащият да сезира съда за
произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК. Не случайно при пропуск, НПК допуска
произнасяне с допълнително определение – това визирано в чл. 306, ал. 1 от НПК.
Приемайки развитата от тъжителя теза бихме отнели възможността и на съда да се
произнесе служебно по посочения ред, което без съмнение не е в духа на закона. Поради
горното, правилно ВРС се е произнесъл по направеното искане с атакуваното определение.
Същото е процесуално допустимо и доколкото то е такова, следва жалбата да се разгледа по
същество.
Настоящият въззивен състав счита, че релевираните във въззивните жалби аргументи
досежно прекомерност на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, които ч.т. И.
В. Н. е осъден да заплати, са неоснователни, дотолкова, доколкото в НПК не съществува
възможност за преценка от страна на съда, свързана с несъразмерност/ прекомерност / на
договорения хонорар, както това е предвидено в ГПК. Очевидно частният тъжител или
неговият представител адв. К. от ВАК, не разграничават наказателният процес от този воден
по ГПК, като в иницииращата настоящото производство частна жалба излагат своите
претенции, намиращи опора единствено в нормите на ГПК, които по никакъв начин не
касаят наказателното производство, в т.ч. преклузивните срокове за депозиране на молбата
за присъждане на сторените разноски или намаляване на договореното възнаграждение за
адвокатско представителство. Съдебната практика на ВКС по този въпрос е
непротиворечива. Възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, за
присъждане в по-нисък размер от претендираните и доказани от страната разноски не
намира приложение в наказателното производство. Това е така, тъй като въпросът за
разноските, сторени от страните в наказателния процес, е уреден изрично в чл. 189 -190 от
НПК и тези текстове на закона не предвиждат възможност при прекомерност на платеното
възнаграждение за адвокат същото да бъде намалено при направено възражение от
насрещната страна. Единствената препращаща норма на процесуалния закон в този смисъл е
чл. 88, ал. 1 НПК, който обаче касае неуредените въпроси, единствено по отношение
разглеждането на предявен граждански иск. Предвид и посоченото, възражението за
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение е недопустимо в наказателния
процес.
В НПК не присъства разпоредба, която да дава възможност за въвеждане от съда на
корекция, относно размера на направените разноски при съзиране на прекомерност, още по-
малко да преценява дали хонорара е морално укорим или конституционно нетърпим.
3
Съдът намира за неоснователно и второто отправено искане на частния тъжител, да
му бъдат присъдени направените в хода на настоящото въззивно производство разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 330.00 лева, въз основа на Договор за правна защита
и съдействие от 16.09.****г. и приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК., както и
разписка от 20.09.****г. за сумата от 5 лева - държавна такса и 1 лева – такса за превод,
удостоверяващо извършеното плащане, поради което искането следва да бъде оставено без
уважение.
По отношение на направените с отговора на въззивната жалба искания за присъждане
на разноските, ВОС намира, следното:
Съдът в настоящото производство констатира множество съществени пропуски в
изискуемите реквизити на пълномощното и договорът за правна защита и съдействие.
Съгласно чл.25 от Закона за адвокатурата, адвокатът представлява своя клиент въз
основа на писмено пълномощно. Договора с процесуалния представител има за цел да се
определят насрещните престации на двете страни – предоставена услуга по оказване на
правна защита и съдействие от една страна и цена на тази услуга от друга.
От една странна е видно, че на неустановена дата / поради това, че същата не се
чете/ Г. С. М. упълномощава адв. А. Т. А. от ВАК да осъществи процесуално
представителство по ЧГрД№****/**** – 38 състав. Видно от Договор за правна защита и
съдействие от 04.10.****г. между Г. М. и адв. А. е договорено възнаграждение в размер на
600,00 лева, платени в брой, за оказване на правна защита и съдействие изразяващи се в
„написване на отговор на жалба“, като в договорът не е посочен вид и номер на конкретно
дело. Дори да се приеме, че посоченият вид на делото,/ посочено гражданско, вместо
наказателно/ се дължи на техническа грешка при неговото изписване, то за съда не става
ясно, дали страната и към настоящият момент желае адв. А. да я представлява, с оглед на
това, че отразената в пълномощното дата не може да бъде установена, поради което на това
основание искането за присъждане на разноските в това производство следва да бъде
оставена без разглеждане, като депозирана от ненадлежна страна.
Отделно от това и съгласно ТР№ 6/2012 от 6.11.2013 г. на ОСГТК , договорът за
адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване.
С него следва да бъде удостоверено, че разноските са заплатени, както и начинът на
плащане, което в представеният по делото договор е изпълнено. Не така стои въпросът с
основанието и предметът, като за съдът остава неясна волята на упълномощителя, дали
представеният договор за правна защита и съдействие важи за настоящото наказателно
производство, тъй като в него не са посочени индивидуализиращи данни, от които да става
ясно, във връзка с кое производство е договорено адвокатското възнаграждение и е платена
сумата.
За пълнота на изложеното, съдът следва да отбележи, че в Раздел IV от Наредбата за
4
минималните адвокатски възнаграждения са изброени изчерпателно всички основания, на
които се дължи адвокатско възнаграждение и съответния им размер. В представения от адв.
А. договор е отбелязано, като основание „написване на отговор на жалба“. Това действие е
намерило своето законово основание в предходния Раздел III от същата наредба, касаеща
възнагражденията по граждански и административни дела за една инстанция.
Написването на отговор на жалба не е процесуално представителство, поради което
и на самостоятелно основание е предпоставка искането за присъждане на сторените от
страна на Г. С. М. разноски в настоящото производство, да бъде оставено без уважение.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 4 и
чл. 190, ал. 1 и 2 от НПК настоящия въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №**** от 29.08.****г. постановено по НЧХД №
**** / ****г. на ВРС, с което И. В. Н., ЕГН ********** е осъден да заплати на Г. С. М.
сумата от 900,00 лева, представляваща направени от последната разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.
ОТКАЗВА присъждането на разноски на ч.т. И. В. Н. по ВЧНД№****/****г. по
описа на ВОС.
ОСТАВЯ без уважение искането за присъждане на разноски на Г. С. М. по
ВЧНД№****/****г. по описа на ВОС.
Препис от определението, да се изпрати на:
Ос.л. И. В. Н. и адв. М. К. - ВАК.
Г. С. Н.а и адв. А. А. от ВАК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5