№ 293
гр. С.З., 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мариана М. Мавродиева
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Гражданско дело №
20215500101848 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от В. С. Д., чрез адв. Е.
Б. от АК С.З. против О. С.З., с правно основание чл.49, във вр. чл.49 и чл.86
ЗЗД, с цена на исковете – 27 241,56 лева, представляваща пропуснати ползи за
периода 24.01.2022г. – 18.01.2021г. и 20 000 лева, допълнително обезщетение
за допълнителни неимуществени вреди – ексцес, настъпил в резултат на
травматично увреждане на 24.01.2020г. В съдебно заседание на 16.09.2022г.
претенцията за неимуществени вреди е увеличена на 50 000 лв.
Ищцата твърди в исковата си молба, че с решение на PC - С.З., О. С.З.
била осъдена да и заплати сумата от 11 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на
травматично увреждане, получено на 24.01.2020г. при падане на пътното
платно при слизане от тротоара на ул.“**********” близо до кръстовището с
ул. „***********” срещу зеленчуков магазин, както и на основание чл.49 ЗЗД
да и заплати и сумата в размер на 2 321 лева обезщетение за имуществени
вреди -разходи за лечение в резултат на същото травматично увреждане,
описано по-горе. Сочи, че първоинстанционното решение било влязло в
законна сила на 25.10.2021г., като съдът се съобразил с полученото увреждане
на здравето, изразяващо се в телесни травми, причинените болки и след това
наличието на оперативна интервенция, съобразявайки възрастта на
пострадалата, продължителността и степента на претърпените болки и
страдания около 4 месеца, причинените неудобства, свързани с ежедневното
обслужване, нарушен житейски ритъм, невъзможност да бъде полаган труд,
продължилия страх и при съобразяване с конкретните икономически условия,
1
но при очаквано пълно възстановяване от получената травма, вкл.пълното
възстановяване на хватателната функция и раменната кост. Ищцата твърди,
че след инцидента от 24.01.2020г. се наложило да преустанови работата си
като нотариус, тъй като било невъзможно да пише по никакъв начин - нито
ръкописно, нито на компютър. Тъй като прогнозата била за пълно
възстановяване, решила, че ще и е нужно време, за да се възстанови и да
продължи да работи. В исковата молба ищцата посочва, че до инцидента
реализирала средно месечно възнаграждение в размер на 2 308, 83 лева, / тъй
като след смъртта на сина си работела само по няколко часа на ден/. Счита, че
от датата на травматичното и увреждане до преместването района и на
действие от съдебен район PC - С.З. на район на действие PC - гр.Г., считано
от 18.01.2021 г. пропуснала увеличаване на имуществото си със сума общо в
размер на 27 241, 56 лева за периода от 24.01.2020г. - 18.01.2021г. на база
средно месечно възнаграждение в размер на 2 308, 63 лева за последните 3
години -2017г., 2018г. и 2019г. преди инцидента. Твърди, че при извършен
преглед при специалист през лятото на 2021 г. се установило, че въпреки
очакваното пълно възстановяване, такова няма да настъпи. Като последица от
увреждането, била освидетелствана с опредЕ. пожизнено 20% загуба на
трудоспособността в резултат на счупването на горния край на раменната
кост, считано от 31.03.2021 г. Ищцата посочва, че поради новото и
необратимо, пожизнено състояние, което съществено се отклонявало от
прогнозата при определяне на първоначалното и обезщетение, се налагало да
ходи на прегледи, доста дълго посещавала и рехабилитация, както и да
посещава различни медицински заведения, което представлявало една
поредица от неудобства и неприятности за нея. При посещение на 29.11.2021
г. в гр.С.З. при доктор В. Р. - специалист ортопед и травматолог, след
извършен преглед, се установило пареза на ръката, при която било
невъзможно извършване на движение на пръстите, което било несъвместимо
с извършване на писмени действия с тази ръка, ръкописно или на компютър.
Отново същият специалист и съобщил, че дори след изваждане на металните
тела и предвид многократните рехабилитации, няма да настъпи подобрение в
състоянието и. Ищцата сочи, че ежедневно търпи и ще търпи до края на
живота си нови, допълнителни болки и страдания, а поради парезата на ръката
няма да може да пише ръкописно или на компютър. Твърди, че ежедневно
изпитва и ще изпитва огромни затруднения в извършването на обикновени за
всеки здрав човек битови дейности като къпане, хранене, почистване на дома,
като затрудненията произтичали от това, че не можела да използва дясната си
ръка и трябвало да извършва всичко с лявата. Когато се хранила с лявата си
ръка, изпускала храна и непрекъснато след всяко хранене по дрехите си имала
петна. Твърди, че избягвала да ползва превозни средства, защото не можела
да използва дясната си ръка и сама не можела да се справя с носенето на
багаж и затварянето на вратите на преводното средство. Поради същата
причина не можела да пътува и до С. без придружител, който да и помага.
Оценя, че тези болки и страдания, които ще изпитва до края на живота си,
2
съставляващи неимуществени вреди на 20 000 лева, в последното съдебно
заседание увеличава иска си на 50 000 лв.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди О. С.З. да и
заплати сума в размер на 27 241, 56 лева, за времето от 24.01.2020г. до
18.01.2021 г., /11 месеца по 2 308, 63 лева на месец и 24 дни/ представляваща
пропуснати ползи на база средно месечно възнаграждение в размер на 2 308,
63 лева за последните 3 години -2017г., 2018г. и 2019г., както и сума в размер
на 50 000 лева, представляваща допълнително обезщетение за допълнителни
неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на травматично
увреждане, получено на 24.01.2020г. при падане на пътното платно при
слизане от тротоара на ул.“**********” близо до кръстовището с ул.
„***********” срещу зеленчуков магазин, породени от новото и необратимо
състояние, отклоняващо се съществено от прогнозата при определяне на
първоначално определеното обезщетение, търпени от нея вреди след влизане
в сила на решението по гр.д.№ 1062/2020г. по описа на PC - С.З., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на направените
разноски по делото.
В срока за отговор е постъпил такъв от О. С.З., чрез юриск. С. Н., в
който сочи, че исковата молба по отношение на претендираните пропуснати
ползи в размер на сумата от 27 241,56 лв., за времето от 24.01.2020 г. до
18.01.2021 г. е допустима, но неоснователна, като излага конкретни причини.
Оспорва твърденията на ищцата В. С. Д., че поради инцидента и се е
наложило да преустанови работата си като нотариус и била поставена в пълна
невъзможност да полага труд. Сочи, че съгласно Закона за мерките и
действията по време на извънредно положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, и
по - точно в чл.5, ал.4 (предишна ал.3 - ДВ, бр.34 от 2020 г., в сила от
09.04.2020 г., изм. в бр.44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) до отмяна на
извънредното положение се ограничавали нотариалните производства до
неотложни такива при спазване на здравно - хигиенните изисквания.
Нотариалната камара осигурявала дежурни нотариуси при съотношение най -
малко един нотариус на 50 000 жители за съответния район. Твърди, че след
извършена справка на сайта на Нотариалната камара на Република България
установили, че бил публикуван Списък на дежурните нотариуси от всички
съдебни райони, като в този списък фигурирала като дежурен нотариус В. С.
Д., peг. № 402, с район на действие Районен съд - С.З. и било посочено, че
нотариалната кантора работи със стандартно работно време. Видно било, че
В. Д. извършвала нотариална дейност по собствено желание към месец март
2020 г. и не била преустановявала работата си. Освен това счита, че предвид
епидемиологичната обстановка в страната, с разпоредбата на закона се
предвиждало ограничаване на нотариалните производства до неотложни
такива и предвид това, В. Д. неоснователно искала обезщетение, което да се
равнява на 27 241,56 лв., за времето от 24.01.2020 г. до 18.01.2021 г., /11
3
месеца по 2 308,83 лв. на месец и 24 дни/, представляваща пропуснати ползи
на база средномесечно възнаграждение в размер на 2 308,63 лв. за последните
три години -2017 г., 2018 г. и 2019 г., тъй като в обстановка на пандемия и
законови ограничения за извършване само на неотложни нотариални
производства, това щяло да доведе до спад в извършената работа и оттам и
спад на печалбата. Счита, че по делото липсват доказателства, че в периода
от 24.01.2020 г. до 18.01.2021 г. В. Д. не била упражнявала дейност. На второ
място счита за недоказано твърдението, че инцидентът на 24.01.2020 г. довел
до обективна невъзможност ищцата да извършва дейност като нотариус,
поради затруднение в движението на ръката, тъй като от допълнителната
съдебномедицинска експертиза при извършен преглед на В. С. Д., вещите
лица д-р П. и д-р Б. констатирали ограничени движения в областта на
раменната става на десния горен крайник и според тях възстановяването щяло
да трае около 3-4 месеца, а възстановяването целостта на раменната кост,
както и основната функция на ръката – хващането – било приключило.
Възстановяването на движенията на дясната раменна става в пълен обем щяло
да настъпи след отстраняване на металните елементи. Освен това същността
на нотариалната дейност се изразявала в извършването на нотариално
удостоверителни функции, а не осъществяване на деловодно – канцеларска
дейност от техническо естество. Намира за недоказано твърдението, че
ищцата не можела да извършва дейност като нотариус, поради инцидента, тъй
като в периода посочен в исковата молба по желание на ищцата била
преместена в Г., което счита, че показвало готовност и възможност да
извършва нотариална дейност. По отношение на искането на ищцата О. С.З.
да бъде осъдена да й заплати сумата от 20 000 лв., представляваща
допълнително обезщетение за допълнителни неимуществени вреди - болки и
страдания, в резултат на травматично увреждане, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане, счита исковата молба за недопустима, тъй като Районен съд - С.З.
с решение по гр. дело № 1062/2020 г. присъдил на В. С. Д. сумата от 11000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки
и страдания, в резултат на травматично увреждане, получено на 24.01.2020г.
при падане на ищцата на пътното платно при слизане от тротоара на ул.
„**********“ близо до кръстовището с ул. „***********“, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 24.01.2020 г. до окончателното
плащане, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер 13 000 лв. като
неоснователен. Ако съдът счете иска за допустим, то ответникът счита, че
същият е неоснователен. Цитира допълнителната съдебно -медицинска
експертиза след извършен преглед на В. С. Д. от вещите лица д-р П. и д-р Б..
От представената по делото карта за рехабилитация не ставало ясно кога
ищцата е ходила на рехабилитация.
Ответникът О. С.З. моли да се отхвърли исковата молба като
неоснователна и недоказана по размер. Претендира присъждане на
направените от О. С.З. разноски по делото, включително и юрисконсултско
4
възнаграждение.
В доклада по делото съдът е приел, че правното основание на исковете
е чл. 49, във вр. чл. 45, и чл. 86 ЗЗД. В случая ищецът следва да установи
влошаването на здравословното си състояние след постановяване на
решението по гр.д.№ 1062/2020г. по описа на РС – С.З., причинната връзка
между влошеното здравословно състояние/ексцес/ и инцидента на
24.01.2020г., претърпените имуществени и неимуществени вреди от
влошеното здравословно състояние, както и размера на претърпените от
ексцеса вреди. В тежест на ответника е да докаже възраженията си в отговора,
че ищцата е извършвала нотариална дейност за претендирания период
24.01.2020г. – 18.01.2021г., поради което не е претърпяла твърдените
имуществени вреди, както и че не е настъпило влошеното здравословно
състояние на ищеца – ексцес след постановяване на съдебното решение по
гр.д.№ 1062/2020г. на РС – С.З..
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, като взе предвид становищата и доводите на страните,
както и приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми,
намира за установено следното:
С Решение № 260293/11.11.2020г., постановено по гр.д.№ 1062/ 2020г.
по описа на РС- С.З., се осъжда на основание чл. 49 ЗЗД О. С.З., гр. С.З. да
заплати на В. С. Д. сумата от 11 000, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на
травматично увреждане, получено на 24.01.2020 г. при падане на ищцата на
пътното платно при слизане от тротоара на ул. „**********“ близо до
кръстовището с ул. „***********“, срещу зеленчуков магазин, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 24.01.2020 г. до окончателното
плащане. Старозагорският районен съд е осъдил на основание чл. 49 ЗЗД О.
С.З., гр. С.З. да заплати на В. С. Д. и сумата от общо 2321 лв. представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – сторени разходи за лечение,
в резултат на травматично увреждане, получено на 24.01.2020 г. при падане
на ищцата на пътното платно при слизане от тротоара на ул. „**********“
близо до кръстовището с ул. „***********“, срещу зеленчуков магазин, ведно
със законната лихва върху сумата от 2172,00 лв., считано от 28.01.2020 г. до
окончателното плащане и законна лихва върху сумите от 29 лв. и 120 лв.
считано от 31.01.2020 г. до окончателното плащане.
За да постанови решението си районния съд е обсъдил основно и
допълнително заключение по извършена съдебно-медицинска експертиза,
които са установили, че на ищцата са били причинени следните травматични
увреждания: счупване на горния край на дясна раменна кост, като се е
наложила оперативна интервенция. Вещите лица са дали заключение, че
описаното увреждане е резултат на падане от собствен ръст с подпиране
върху крайника и отговаря по време и начин да е причинено както се
съобщава в данните по делото, т.е. спъване и падане върху терен от собствен
5
ръст. Предвид възрастта на пострадалата оздравителния процес настъпва за
около 3-4 месеца. Към момента на изготвянето на допълнителното
заключение, ищцата все още е в състояние на оперативно поставяне на
метална остеосинтеза /метални свързващи елементи/, които не са отстранени.
Тяхното отстраняване се извършва с операция. Вещите лица са посочили, че
наличието на метални елементи нарушава нормалната биомеханика на
ставата, като възстановяването на целостта на раменната кост и хващането
като функция на ръката вече е настъпило, а движенията на раменната става в
пълен обем ще настъпи след премахването на металните елементи. При
направения преглед са установили ограничени движения в областта на
раменната става на десния горен крайник. Очаква се пълно възстановяване.
От обясненията на вещите лица в с.з става ясно, че рехабилитацията помага
на възстановяването, към момента на делото все още има затруднения с
движението на ръката, особено в крайните положения, тъй като има осем
винта и една пластина. Считат, че ще настъпи цялостно възстановяване след
премахването на металните елементи и физиотерапията.
С решение по в.гр.д.№ 1014/2021г. Старозагорският окръжен съд е
потвърдил решението на Старозагорския районен съд. С определение от
25.10.2021г., постановено по гр.д. № 2025/2021г. Върховният касационен съд
е отказал да допусне касационно обжалване на въззивното решение.
За изясняване на делото от фактическа страна са назначени съдебно –
икономическа и съдебно – медицинска експертизи, които са представили
заключение.
От заключението на вещото лице по СИЕ, се установява, че на база
средно месечно възнаграждение за последните три години - 2017 г., 2018г. и
2019г., изчислено от представените данъчни декларации по настоящото дело,
общата сума, с която В. С. Д. е пропуснала да увеличи имуществото си за
периода 24.01.2020г. - 18.01.2021 г. е 27265,16лв. След извършена проверка в
ТД на НАП - П., офис С.З., в Служба по вписванията - Г. и при нотариус К.В.,
който е поел архива на В. С. Д. като нотариус, вещото лице е установило, че
ищцата не е реализирала и не е декларирала доходи за периода 24.01.2020г. -
18.01.2021г.
От заключението на вещото лице по СМЕ след извършен на
31.05.2022г. клиничен преглед на ищцата В. С. Д., се установява, че в голяма
степен амплитудата на различните движения в раменната става се
припокриват с тези, описани в Амб.лист №1276 от 29.11.2021г, който е следа
от преглед при ортопед. Вещото лице е измерило движенията в дясната
раменна става, при което е констатирал, че фините, координирани движения
на пръстите и китката са не добре контролирани. Това говори за частична
пареза. По назначение на вещото лице по СМЕ, ищцата на 31.05.2022г е
направила ЕМГ /електромиография, електроневрография/, при лекар -
невролог - функционалист. В резултат на извършеното изследване вещото
лице дава следното заключение: Тежка С-5-6 преднокоренчева увреда в дясно
6
и по-лека за С-4-5. Дистално съответно кореспондиращи: тежка аксонална
моторна загуба за н.дорзалис скапуле декстра, до умерено тежка за
н.аксиларис декстра и лека за н.радиалис декстра и н.мускулокутанеус
декстра. ЕНГ - белези кореспондиращи с дезинхибиция/Дезинхибицията е
противоположна на инхибицията, което означава да се контролира начина, по
който се реагира на случващото се наоколо/ на спиналния сегмент. Леко
изразен епикондиларен и кубитален синдроми, съответно за лъчев и лакътен
нерви.
От всичко това вещото лице прави извода, че при ищцата има нарушено
повдигане на рамото нагоре/увреда на н.дорзалис скапуле дестра/и отвеждане
от тялото на ръката в раменната става/увреда на н.аксиларис декстра/. Тежка
е увредата и лечението ще е протрахирано, забавено, без големи очаквания от
повлияване на състоянието в положителна насока. Направеното
функционално изследване е доказало и лека увреда на н.радиалис и н.мускуло
кутанеус, които отговарят за движенията, контролиращи писането на ръка.
Тяхната увреда не е тежка и при активна рехабилитация и медикаментозно
лечение може/би могла да даде положителен ефект. Необходимо е
проследяване на състоянието от невролог на всеки 6 месеца и извършване на
същото функционално изследване/ЕМГ/.
При прегледа вещото лице е установило силно изразена хипотрофия на
делтовидния мускул. Толкова изразена, че се палпира металния имплант в
горната част на раменната кост. Тази хипотрофия обяснява абдукцията - до
40- 45гр /норма - 90гр/. От тук идва и невъзможността на ищцата да пише в
редове - за да изписва текст, тя трябва след всяка дума да премества
травмираната ръка, помагайки си с другата ръка. Мощта на захвата на дясната
ръка е чувствително по-слаба от тази на лявата.
В Заключение вещото лице е установило, че в резултат на травмата на
ищцата, която е лекувана оперативно и с последваща рехабилитация се
наблюдават остатъчни патологични симптоми и усложнения, които
ограничават функцията на дясната ръка и тя е непълноценна за дейностите,
които би могла да извършва в живота и в трудовия процес.
Като изхожда от възрастта на ищцата към момента на травмата - 69
години, и към момента на експертния преглед - 71 години и 4 месеца, като се
има предвид тежката многофрагментна фрактура на дясната раменна кост в
проксималния и край - в зоната на раменната става, която е лекувана
оперативно и което е наложило ползване на имобилизационна ортеза за
повече от 3 месеца, и предвид дългия период на рехабилитация/в
специализирано заведение и в домашни условия/, то според в.л. може да се
заключи, че по-голяма амплитуда на движенията е много малко вероятно да
се получи, дори и при упорити рехабилитации от тук - напред.
Според експерта ищцата В. Д. би могла да пише ръкописно, но
постоянно помагайки си с другата ръка, която ще премества увредената ръка
според вървежа на писмения ред. При направените проби за писмена дейност
тя е изписвала буквите твърде бавно, с много несигурен клатещ се почерк.
7
При опит с компютърна клавиатура и подвижно периферно тяло /мишка/,
проблемът е още по осезаем и изнервящ. От резултата на направеното
функционално изследване ЕМГ също се установяват посттравматичните
увреди, които пречат на спокойното и гладко ръкописно писане. От всичко
това може да се направи извода, че при ищцата има нарушено повдигане на
рамото нагоре/увреда на н.дорзалис скапуле дестра/и отвеждане от тялото на
ръката в раменната става/увреда на н.аксиларис декстра/.Тежка е увредата и
лечението ще е протрахирано, забавено, без големи очаквания от повлияване
на състоянието в положителна насока. Направеното функционално
изследване е доказало и увреда на н.радиалис и н.мускуло кутанеус, които
отговарят за движенията, контролиращи писането на ръка. Тяхната увреда не
е тежка и при активна рехабилитация и медикаментозно лечение може/би
могла да даде положителен ефект.
В съдебно заседание вещото лице обяснява, че в конкретния случай при
ищцата се касае за една тежка травма, която е свързана със счупване на една
от най- големите кости в скелета – раменната кост, в горния и край, близко до
раменната става. При възрастния човек мускулите, които не се движат повече
от 15-25 дни, много трудно могат да си възстановят еластичността и
контрактилността, колкото и рехабилитационни мероприятия да се проведат.
В случая ищцата е посещавала кинезитерапевт няколко пъти. Подобрението е
настъпвало изключително бавно и при такава оценка още на петия-шестия
месец може да се направи заключение, че раменната става няма да се
раздвижи напълно. В случая се касае за година и 7 – 8 месеца към момента на
прегледа. Затова според вещото лице, при ищцата никога няма да се получи
абсолютно раздвижване на раменната става, по - скоро е никаква
вероятността за възстановяване на фините движения, с които се осъществява
писане, дори контрол на яденето. При преглед при невролог, той също е
заключил, че положителен ефект може да се получи до 12 месеца след
травмата при условие, че е лекувана оперативно. След това колкото и
рехабилитационни активности да се проведат няма да се получи повече
положителен ефект. Тъй като травмата е била месец януари 2020г. според
вещото лице месец януари 2021г. какъвто е бил статуса на рамото, на
движенията на пръстите и на ръката, такъв ще остане и завинаги.
От представеното удостоверение № 1090 от 10.12.2021г. на
Нотариалната камара на РБългария и заповед № 182 от 30.10.2020г. на
Министерство на правосъдието се установява, че считано от 18.01.2021г.
нотариус В. С. Д. е преместена от съдебен район на РС – С.З. в съдебен район
на РС – Г..
По делото са допуснати гласни доказателства. От показанията на
свидетелката Катя Д. - рехабилитатор на ищцата, установява, че още от
февруари месец 2020г., след свалянето на конците ищцата от С. и се е
обадила, за да направи комплекс / упражнения/ и да и прати, за да започне да
работи. След това, като се е върнала в С.З., са започнали заедно, ръката е била
с болки, свидетелката твърди, че е помагала за обличане и събличане.
8
Работили са без да спират, когато е имало възможност. За събота и неделя и е
направила комплекси и компрес, който да си прави вкъщи, тъй като когато не
се прави физиотерапия има и болка. Работили са 1 година, до месец 06.2021г.
Според свидетелката Д., ищцата е много упорита, с голямо желание да се
възстанови и раздвижи. Непрекъснато са комуникирали, докато е работила с
нея. С голямо желание е работила. Седмично всеки ден, 5 пъти в седмицата се
е работило. Когато свидетелката е била в отпуска, ищцата е работила вкъщи, с
тояга.
Свидетелката МК.. – приятелка на ищцата, установява, че след
инцидента, В. Д. не е можела да пише, но и до ден днешен не може да пише.
Преди година ищцата е дошла в кантората и е поискала от свидетелката да и
напише елементарно писмо и тогава тя е разбрала, че ищцата изобщо не е
възстановила възможността си да пише ръчно и на компютър. След
инцидента живота и се е променил коренно, качеството и на живот силно се е
влошило, страхувала се е да излиза от къщи. Преди това постоянно са
излизали, ходили са на Аязмото. След този инцидент, тя е отказвала да
излиза. Страхувала се е да не падне. Трудно и е било да се облича, изисквало
е много време да се изкъпе, да се облече, за да може да излезе. Инцидентно не
е могла да излезе. Когато свидетелката К. я е търсила, за да разбере как е, тя е
била заета с рехабилитации, масажи, гимнастики. Свидетелката счита, че
ищцата е положила изключително много усилия да се възстанови, но въпреки
това и до ден днешен, се затруднява в извършване на най-елементарни неща,
когато се къпе, когато простира дрехи, с лявата си ръка придържа дясната, за
да може да простре. Ползва жени за чистене. Трудно се храни. За празници не
може да отиде при дъщеря си в С., защото не може да ползва обществен
транспорт, защото с едната ръка, която движи носи багаж и няма ръка, с която
да се хване в автобуса, да се качи.
Свидетелката Р.Б. – нотариус в гр.С.З. установява, че по принцип
дежурството на нотариусите никога не е било нормативно вменено. Не е
имало задължителни списъци, но когато е бил въведен „локдаун“, тя като
член на съвета на нотариусите, след обаждане на председателката на
националната камара, е казала да включат всички колеги, от всички кантори в
списъка с дежурните нотариуси, защото не е знаела кой колега, какви
ангажименти има поети. Въз основа на това, че са били вписани в този
списък, са им раздали предпазни средства: спирт, маски. Твърди, че това е
било не задължение да се работи, а - възможност. По принцип, свидетелката
Б. твърди, че нормативно нямат задължение дежурен нотариус точно в
определени часове да работи. Заради пандемията се е наложило. Свидетелката
твърди, че тя е посочила всички колеги, за да работят. Идеята е била да се
даде възможност на тези, които имат смелост и възможност да работят по
време на пандемията и дежурствата не са нормативно определени, а са се
наложили от обстоятелствата.
Според свидетелката през това време хората са били стъписани,
стресирани, но който си е имал работа, си е имал и през това време, който не –
9
не. Сделките са си вървели, трябвали са удостоверявания в тази връзка. Сочи,
че при нея не е имало разлика в пандемията в обема на работа. Свидетелката
Б. твърди, че нейните документи си ги изготвя тя. Служителите движат
деловодството. Другото, което извършват е да подготвят някое пълномощно,
но нотариални покани, договори, същинските документи за сделките се
извършват от нотариуса и всички нотариални удостоверявания, нотариусът е
задължен да отрази в общия си регистър и всъщност, ако няма отразено
нотариално удостоверяване в общия регистър, не се счита, че изобщо такова е
извършено. Твърди, че се налага да пише сама, тъй като това е правна работа.
Свидетелката Г.В. – нотариус в гр.С.З. сочи, че не знае В. да е работила
след инцидента. Веднага след инцидента на 24.01.2020г. В. Д. й се е обадила,
че не може да прави нищо сама, да се обслужва, да се храни, да се къпе и
дори малко по-късно се е наложило тя да напише молба до камарата и е
отишла при свидетелката да я напише. Твърди, че отговорността им като
нотариуси е лична и отговарят за това, което вършат дисциплинарно,
наказателно и имуществено. Всички действия, които извършват, трябва да ги
извършват лично. Лично се убеждават в самоличността на лицето, лично
подготвят документи, за да са правно издържани, работят с компютър,
правейки сделките, извършват справки в няколко регистъра, имат електронен
подпис, с който извършват справки и тези действия ги вършат лично и не
могат да се доверят на някой друг. Твърди, че В. Д. не е била в състояние
дори за себе си да напише нещо. Знае, че не е извършвала нотариална дейност
от този момент нататък. Един - два пъти е идвала при свидетелката, от нейния
компютър да напишат нещо. След месец март 2020г. след първия шок, една
седмица свидетелката В. си е стояла вкъщи и после месец 04.2020г. по-малко
хора е имало, но непрекъснато се е работило, имало е сделки. Твърди, че тя не
е прекъсвала и другите колеги също. Сочи, че помощник- нотариус може да
замести понякога нотариуса, когато отсъства, но не е задължително.
Свидетелката твърди, че тя няма помощник- нотариус, работи сама.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин,
че на 24.01.2020 г. при слизане от тротоара на ул. „***********“ близо до
кръстовището с ул. „***********“, срещу зеленчуков магазин ищцата В. Д. е
паднала на земята поради стъпване в дупка на бордюра от непоставено колче,
вследствие на което получава следните травматични увреждания: счупване на
горния край на дясна раменна кост, довело до една оперативна интервенция
за наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, и имплантиране на
метални свързващи елементи на раменната става на десния горен крайник,
неотстранени до настоящия момент. По приложеното гр.д.№ 1062/2020г. по
описа на РС – С.З. е установено, че счупването е съпроводено със значителни
болки и страдания, а възстановяването ще продължи около 3-4 месеца. Към
момента на извършване на съдебно – медицинската експертиза по делото на
10
районния съд, движенията на раменната става са били ограничени поради
наличието на метални елементи в нея. Вещите лица са предполагали, че след
тяхното отстраняване се очаква пълно възстановяване.
От заключението на вещите лица гр.д.№ 1062/2020г. по описа на СтРС, е
видно, че прогнозата за пълно възстановяване на ищцата е била за около 3-4
месеца. Според тях наличието на металните елементи ограничава движенията
на раменната става и нарушава нормалната биомеханика на ставата.
Възстановяването на целостта на раменната кост, както и основната функция
на дясната ръка – хващането е приключило. Възстановяването на движенията
на дясната раменна става в пълен обем ще настъпи след отстраняване на
металните инструменти.
От заключението на вещото лице по настоящото дело се установи по
категоричен начин, че в голяма степен амплитудата на различните движения
в раменната става са ограничени. Фините, координирани движения на
пръстите и китката са не добре контролирани. Налице е частична пареза.
Ищцата има нарушено повдигане на рамото нагоре /увреда на н.дорзалис
скапуле дестра/ и отвеждане от тялото на ръката в раменната става /увреда на
н.аксиларис декстра/. Увреждането е тежко, лечението е забавено и без
големи очаквания от повлияване на състоянието в положителна насока.
Налице е лека увреда на н.радиалис и н.мускуло кутанеус, които отговарят за
движенията, контролиращи писането на ръка. Тяхната увреда не е тежка и при
активна рехабилитация и медикаментозно лечение може /би могла да даде
положителен ефект. Установена е силно изразена хипотрофия на делтовидния
мускул. От там идва невъзможността на ищцата да пише в редове - за да
изписва текст, тя трябва след всяка дума да премества травмираната ръка,
помагайки си с другата ръка. Мощта на захвата на дясната ръка е
чувствително по-слаба от тази на лявата. Наблюдават се остатъчни
патологични симптоми и усложнения, които ограничават функцията на
дясната ръка и тя е непълноценна за дейностите, които би могла да извършва
в живота и в трудовия процес.
Предвид възрастта на ищцата, тежката многофрагментна фрактура на
дясната раменна кост в проксималния и край - в зоната на раменната става,
която е лекувана оперативно и което е наложило ползване на
имобилизационна ортеза за повече от 3 месеца, и предвид дългия период на
рехабилитация/в специализирано заведение и в домашни условия/, вещото
лице е заключило, че по-голяма амплитуда на движенията е много малко
вероятно да се получи, дори и при упорити рехабилитации от тук - напред.
Според вещото лице ищцата би могла да пише ръкописно, помагайки си с
другата ръка, която да премества увредената ръка според вървежа на
писмения ред. Изписването на буквите е бавно, с много несигурен клатещ се
почерк, а при опит с компютърна клавиатура и мишка, проблемът е още по
осезаем. Посттравматичните увреди пречат на спокойното и гладко
ръкописно писане. При възрастния човек мускулите, които не се движат
повече от 15-25 дни, много трудно могат да възстановят еластичността си и
11
контрактилността, колкото и рехабилитационни мероприятия да се проведат.
Всички проведени рехабилитации са се движили в посока към подобряване
изключително бавно и при такава оценка още на петия-шестия месец може да
се направи заключение, че раменната става няма да се раздвижи напълно. В
случая се касае за година и седем – осем месеца след инцидента, поради което
според вещото лице при ищцата никога няма да се получи абсолютно
раздвижване на раменната става, няма вероятност за възстановяване на
фините движения, с които се осъществява писане, дори контрол на храненето.
Тъй като травмата е от месец януари 2020г., според вещото лице, какъвто е
бил статуса на рамото, на движенията на пръстите и на ръката към. М. януари
2021г., такъв ще остане завинаги.
При ексцес, за увредения възниква ново вземане за обезщетение,
различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние
на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено
утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се отклонява
съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение.
Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече репарираните.
При ексцес е налице допълнително обстоятелство по едно вече възникнало
облигационно правоотношение. В този смисъл, вече установеното с влязлото
в сила решение за извършването на деликта, се ползва със сила на присъдено
нещо и не е предмет на установяване по новото дело.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
настъпването на ексцес в здравословното състояние на ищцата.
Принципът на чл. 51 ЗЗД за пълно обезщетяване, изисква
възстановяване на всички реално претърпени вреди, както и на пропуснатите
ползи, щом са в пряка и непосредствена последица от увреждането.
Претърпените имуществени и неимуществени вреди са, както вече
настъпилите, така и бъдещите, които са следствие от деликта и са естествено
продължение на обективния процес на вредоносното проявление на самото
увреждане.
По предявения иск за причинени на ищцата имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи в размер на 27 241.56 лв., съдът намира за
установено следното:
Ищцата твърди, че след инцидента на 24.01.2020г. е преустановила
работа като нотариус, поради невъзможността да пише нито ръкописно, нито
на компютър. Въпреки прогнозата за пълно възстановяване такова не
настъпило и ищцата била в невъзможност да полага труд. Претенцията на
ищцата е за средно месечно възнаграждение в размерна 2308.83 лв., каквото е
реализирала през последните три години от 2017 до 2019г., тъй като е
работила само по няколко часа на ден. Периодът на пропуснатите ползи е от
24.01.2020г. до 18.01.2021г. – датата на преместването и от съдебен район –
РС – С.З. в съдебен район – РС - Г..
Възраженията на ответника по този иска са, че по време на обявеното
12
извънредно положение от 13.03.2020г. до отмяната му, Нотариалната камара
е осигурила дежурни нотариуси, по публикуван списък, в който е включена и
ищцата, и е посочено, че кантората работи със стандартно работно време.
Другото възражение на ответника е, че по време на извънредното положение
и пандемична обстановка, предвидените законови ограничения за
извършване само на неотложни нотариални производства, щели да доведат до
спад в извършваната работа и от там до спад на печалбата. Оспорва, че през
претендирания период, ищцата не е работила, както и, че е била в обективна
невъзможност да извършва дейност като нотариус, поради затрудненията в
движението на ръката, тъй като нотариалната дейност се изразявала в
удостоверителни функции, а не в деловодно – канцеларска дейност.
От заключението от вещото лице по назначената ССчЕ, се установява,
че ищцата В. Д. не е реализирала и не е декларирала доходи като нотариус за
периода 24.01.2020г.-18.01.2021г., както и, че видно от общия регистър на
нотариус Д., последното регистрирано действие с рег.№ 57, е от 24.01.2020г. -
датата на инцидента. Видно от заключението на експертизата е, че в Служба
по вписванията гр. Г. и в кантората на нотариус Красен Банчев, който е поел
архива на В. Д. като нотариус, не са установени документи - доказателства за
осъществявана дейност от нотариус Д.. Също така и при направена справка в
НАП - П., офис С.З. не са установени декларирани доходи за процесния
период. Според вещото лице сумата, на база средно месечно възнаграждение,
с която нотариус Д. е пропуснала да увеличи имуществото си за периода
24.01.2020г.- 18.01.2021г., поради инцидента е 27 265, 16 лева.
Съдът намира, че претенцията за пропуснати ползи е основателна.
Доказа се по категоричен начин, че през процесния период от 24.01.2020г. до
18.01.2021г. ищцата не е полагала труд като нотариус, поради обективната и
невъзможност да пише ръкописно и на компютър, след инцидента, с което е
пропуснала да реализира доходи от трудова дейност. Налице са претърпени
вреди под формата на пропуснати ползи. Доколкото тези вреди произтичат от
уврежданията на дясната ръка на ищцата при претърпения инцидент на
24.01.2020г., налице е причинно - следствена връзка между инцидента и
липсата на реализирани доходи - невъзможността вследствие на инцидента
ищцата да полага труд като нотариус. Налице е противоправно поведение на
ответника, което е причинило увреждането на ищцата, установено с влязло в
сила решение на СтРС по гр.д. № 1062/2020г. на СтРС и вина.
Неоснователни са възраженията на ответника, изложени в отговора на
исковата молба. От показанията на разпитаната като свидетел Р.Б.- Нотариус
от гр.С.З. се установява, че по нейна препоръка от Нотариалната камара са
вписани нотариусите от всички кантори в списъка с дежурните нотариуси.
Това не е задължение да се работи, а само възможност за нотариусите.
Установява се също, че по време на пандемията, който нотариус е имал
работа, е работил. Нейната кантора не е затваряла. В подобен смисъл са и
показанията на св. Г.В. – нотариус в гр.С.З., която твърди, че показанията си,
че след първоначалния шок, от началото на м. април 2020г. работата
13
тръгнала, макар и по – малко хора първоначално да са посещавали кантората
и не е спирала.
Предвид така събраните доказателства, съдът намира, че по делото се
установи по категоричен начин, че В. Д. не е полагала труд от момента на
инцидента – 24.01.2020г. до 18.01.2021г. Същата е била вписана в списъка на
дежурните нотариуси, по препоръка на нотариус Р.Б., заедно със всички
останали нотариуси в гр.С.З.. На следващо място, от показанията на
разпитаните по делото св. Б. и В. се установи, че работата на нотариусите
леко е намаляла в началото на обявеното извънредно положение, но не е
спирала, а впоследствие е продължила в нормални темпове на заетост. В тази
връзка, съгласно чл. 162 ГПК, съдът има право, ако искът е установен в
своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, да определи
размера по своя преценка или да вземе заключение на вещо лице. От
заключението на вещото лице по СМЕ и обясненията му в съдебно заседание
се установи, че ищцата няма да получи абсолютно подобрение в движенията
на раменната става. Вероятност за възстановяване на фините движения на
дясната ръка на ищцата, с които се осъществява писане и хранене липсва.
Предвид така установеното, съдът приема, че ищцата е била в обективна
невъзможност да полага труд като нотариус за процесния период 24.01.2020г.
– 18.01.2021г.
Според заключението на вещото лице по ССчЕ размерът на сумата, на
база средно месечно възнаграждение, с която В. Д. е пропуснала да увеличи
имуществото си за периода 24.01.2020г. – 18.01.2021г. е 27265.16 лв.
Претенцията на ищцата е за 27241.56 лв. В случая, доколкото претенцията е
основателна по своето основание, предвид настъпилите извънредни
обстоятелства по време на обявеното извънредно положение в страната,
включени в процесния период, съдът намира, че следва да приложи
разпоредбата на чл. 162 ГПК, като установи размера на иска по своя преценка.
Претенцията на ищцата за 2308. 63 лв. на месец е в размер на среден доход за
страната за процесния период, поради което съдът намира, че е основателна
изцяло и следва да бъде уважена в размера общо 27 241.56 лв., за периода
24.01.2020г. – 18.01.2021г.
Доколкото ищцата не е предявила претенция за заплащане на законна
лихва, такава не следва да се присъжда върху обезщетението за причинените
имуществени вреди – пропуснати ползи.
По отношение на претендираните неимуществени вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага и не
биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
14
определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение съдът в настоящия
съдебен състав съобрази характера на настъпилото влошаване на
здравословното състояние на ищцата, което по своите физико-морфологични
характеристики представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал. 2 НК, - причинило е трайно затруднение на движението на десния горен
крайник, което затруднение се изразява в ограничаване движенията на
крайника, с изразено затруднение на обичайни функции, което ще продължи
до края на живота, без възможност за пълно възстановяване. Налице е
ограничена амплитуда на различните движения в раменната става. Фините,
координирани движения на пръстите и китката са не добре контролирани.
Налице е частична пареза. Ищцата има нарушено повдигане на рамото нагоре
и отвеждане от тялото на ръката в раменната става, от което идва
невъзможност на ищцата да пише. Мощта на захвата на дясната ръка е
чувствително по-слаба от тази на лявата. Наблюдават се остатъчни
патологични симптоми и усложнения, които ограничават функцията на
дясната ръка и тя е непълноценна за дейностите, които би могла да извършва
в живота и в трудовия процес. Прогнозата предвид възрастта на ищцата към
момента на травмата - 69 години, и към момента на делото - 71 години и 4
месеца, след проведени рехабилитации и лечение, е за невъзможност за
възстановяване на фините движения, с които се осъществява писане, контрол
на яденето и други.
Следователно, при определяне размера на заместващото обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от виновното бездействие на служители
при ответника е необходимо да се отчете степента на влошаването на
здравословното състояние – ексцес, невъзможността за пълно възстановяване
на движенията и функциите на десния горен крайник, неудобствата в
нормалното ежедневие, водеща до съществена негативна промяна в начина й
на живот, както и възрастта на ищцата. При анализа на всички обективни
обстоятелства в конкретния казус – полученото влошаване на здравето,
изразяващо се в увреда на функциите и движенията на горния десен крайник;
причинените болки и страдания в резултат на настъпилия ексцес, което
положение е трайно и без възможност за пълно подобрение, съобразявайки
възрастта на пострадалата, и продължителността и степента на болките и
страданията до края на живота, причинените неудобства, свързани с
ежедневното обслужване, нарушен житейски ритъм, невъзможност да бъде
полаган труд, и при съобразяване с конкретните икономически условия, съдът
приема, че справедливият размер на заместващото обезщетение на ищцата е в
размер на 50 000 лв. Заместващото обезщетение представлява парично благо,
като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на
имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият,
като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици
от причинените му болки и страдания в резултат на настъпилото влошаване
на здравословното му състояние, след присъждане на първоначалното
15
обезщетение.
Определеното обезщетение за неимуществени вреди е дължимо заедно
със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 29.12.2021г.
до окончателното и плащане.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в общ размер на
6578 лв., представляващи платено в брой адвокатско възнаграждение
съобразно договор за правна защита и съдействие от 29.12.2021 г. /л. 8 от
настоящото дело/ - 1947 лв. и договор за правна защита и съдействие от
15.09.2022г. /л. 147 от делото/ - 1130 лв., възнаграждение за вещи лица – 411
лв. и платена държавна такса – 3090 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД О. С.З., гр. С.З., бул.
„*************, Булстат ********** да заплати на В. С. Д., ЕГН: **********
и адрес: гр. С.З., ул. *********** сумата 27 241.56 лв. /двадесет и седем
хиляди, двеста четиридесет и един лева и 56 ст. /, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди за времето от 24.01.2020г. до
18.01.2021 г., /11 месеца по 2 308, 63 лева на месец и 24 дни/ представляващи
пропуснати ползи на база средно месечно възнаграждение в размер на 2 308,
63 лева за последните 3 години -2017г., 2018г. и 2019г., в резултат на
невъзможността да полага труд, вследствие травматично увреждане,
получено на 24.01.2020 г. при падане на ищцата на пътното платно при
слизане от тротоара на ул. „**********“ близо до кръстовището с ул.
„***********“, срещу зеленчуков магазин.
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД О. С.З., гр. С.З., бул.
„*************, Булстат ********** да заплати на В. С. Д., ЕГН:
**********, гр. С.З., ул. *********** сумата 50 000 /петдесет хиляди/ лева,
представляваща допълнително обезщетение за настъпили вследствие
влошаване в здравословното състояние – ексцес неимуществени вреди -
болки и страдания, в резултат на травматично увреждане, получено на
24.01.2020г. при падане на пътното платно при слизане от тротоара на
ул.“**********” близо до кръстовището с ул. „***********” срещу
зеленчуков магазин, изразяващи се в ново и необратимо състояние,
отклоняващо се съществено от прогнозата при определяне на първоначално
определеното обезщетение, търпени от нея вреди след влизане в сила на
решението по гр.д.№ 1062/2020г. по описа на PC - С.З., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2021г. до
окончателното и изплащане.
16
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК О. С.З., гр. С.З., бул.
„*************, Булстат ********** да заплати на В. С. Д., ЕГН: ********,
гр. С.З., ул. *************, сумата 6578 лв. / шест хиляди, петстотин,
седемдесет и осем лева/, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещи лица и държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му чрез Окръжен съд С.З. пред Апелативен съд П..
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
17