РЕШЕНИЕ
№. 1134
гр. Пловдив, 16.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на деветнадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа
докладваното от съдията ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело № 953 по описа
на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Еко България“ ЕАД, ЕИК , със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ***, комплекс Литекс
Тауър, ет. 9, представлявано от изпълнителния директор - А. ТV , чрез
адвокат Я.К., срещу Решение № 94 от 11.01.2022 г.,
постановено по а.н.д № 7112 по описа за
2021 г., на Районен съд - Пловдив, V-ти наказателен състав, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 590045 - F595430/29.07.2021
г. на Началник на Отдел „Оперативни дейност“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на
"Еко България" ЕАД, ЕИК на
основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за нарушение
на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с
чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че в случая не са налице предпоставките извършеното нарушение да
бъде квалифицирано като маловажен случай. Твърди се, че районният съд е крепил
изводите си на факти и обстоятелства, които не са заявени като релевантни от
административнонаказващия орган, нито са безспорно потвърдени в хода на
съдебното дирене. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърденото с него наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни
разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт
А. , поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли съдебното решение
да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски и се
възразява срещу размера на разноските на другата страна.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от "Еко България" ЕАД срещу НП 590045 - F595430/29.07.2021 г. на Началник на
Отдел „Оперативни дейност“ – Пловдив в ЦУ на НАП. Наказателното постановление е
издадено въз основа на АУАН № F595430 от 01.03.2021 г., съставен от Е. Л. Ф. –
на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на НАП. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното: На 19.02.2021 г., в интервала от 10,45 до
15,30 часа била извършена проверка от контролни органи на обект –
Бензиностанция и Търговски комплекс „ЕКО Пловдив – Васил Априлов“ – 1106,
находящ се в град Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 156Б, стопанисван от „ЕКО
България“ ЕАД. В хода на проверката било констатирано, че „ЕКО България“ ЕАД в
качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н – 18/ 2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е
допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка
продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите.
Съгласно разпоредбата на
чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба Н – 18/ 2006 г. на МФ, лицата по чл. 3, с
изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да
регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на
продажбите – в случая – в група „А“ – за стоки и услуги, продажбите на които са
освободени от облагане с данък, за стоки и услуги продажбите на които се
облагат с 0% ДДС, както и за продажби за които не се начислява ДДС.
В хода на проверката бил
изведен дневен финансов отчет от ФУ с рег. № 4465163, видно от който за деня на
проверката общият оборот в размер на
3663,36 лв. е отчетен
изцяло и само в групи „Б" и „В" на фискалното устройство.
Изведен бил КЛЕН от ФУ -
ФПр Epson TMT810F KL 01 с ИН на ФУ ОР002045 и ИН на ФП 55002171 за 19.02.2021г.,
от който се установило, че има извършена продажба на електронна винетка на
стойност 97,00 лв., отчетена в данъчна група „Б" на ФУ за продажба на
стоки и услуги, които се облагат с 20% ДДС, която е следвало да се отчете в
данъчна група „А" – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени
от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0%
ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС.
Констатираното било
квалифицирано като нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Нарушението
е първо и не води до неотразяване на приходи.
За констатирането на
нарушението, извършено на 19.02.2021 г. в гр. Пловдив, бил съставен нарочен ПИП
сер. АА № 0076975/ 19.02.2021 г.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложил на нарушителя имуществена
санкция в размер на 500 лева.
7. При така
установената фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е
установено безспорно като от обективна, така и от субективна страна без да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на
издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно липсата
на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. В
подкрепа на този извод съдът се позовал и на данни от ПИП сер. АА № 0076975/
19.02.2021 г., според които в обекта били извършени и други нарушения на
данъчната дисциплина, поради което приел, че
деянието не е еднократен и
изолиран случай. Посочил, че при същата проверка са констатирани и други
нарушения на приходното законодателство, отново свързани със задълженията
визирани в чл. 27, ал. 1 от Наредба Н – 18/ 13.12.2006 г. / отчитане в
ненадлежната данъчна група и на други продажби на други винетки от 19.02.2021
г., както и продажби на храни и напитки, отразени в група „Б“ вместо в група
„Г“/. Тези обстоятелства сочели на трайно непознаване от персонала на дружеството
на разпоредбите на ЗДДС и наредбите по прилагането му, като с оглед преустановяване
на това състояние се налага реалното санкциониране на юридическото лице, като
както вече беше отбелязано, наложената от наказващия орган санкция в минимален
размер според съда е адекватна и пропорционална на преследваните цели.
Съдът не е намерил и основания за намаляване размера на наложеното
наказание.
ІV. От правна страна:
8. Страните не спорят по
процедурата, както и в частта относно компетентността на органите, участвали в
административната фаза на производството. Не е спорен и фактът на извършеното
административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено и установено
деянието. Спорът е правен и се
концентрира по въпроса налице ли са в случая обстоятелства, които да
обосновават квалифицирането на нарушението като „маловажен случай“.
Противно на съжденията
на районния съд, към момента на обявяване делото за решаване, е била налице
легална дефиниция на понятието „маловажен случай“, съдържаща се в пар. 1, т. 4
от ДР на ЗАНН, според която „маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение
от съответния вид.
Според ТР № 1/2007 г. на ОСНК, ВКС, а и по смисъла на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН - всякога когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона.
Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки
конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално.
В този аспект видът и характерът на защитените обществени отношения не
може да бъде самостоятелно основание за изключване приложимостта на института
на „маловажния случай“. За да се прецени степента на обществена опасност на
нарушението, е необходимо да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с
обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже
спрямо обекта на посегателство. За нуждите на тази преценка следва да бъдат
претеглени всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, с оглед отличаването
на конкретното деяние от типичните нарушения от същия вид.
Извършената в случая от районният съд проверка е формална и в отклонение
от релевантната за спора фактическа обстановка.
На първо място отличителен белег на процесното деяние се явява фактът, че
като е отчел единичната продажба в група с по - висока данъчна ставка
търговецът не е ощетил фиска, напротив задължил се е да разчете по - висок
размер на данъка. Това обстоятелство без съмнение придава нужната по - ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
Макар за съставомерността на нарушението да не се изисква настъпване на
вреда не може да бъде пренебрегнат и фактът, че в случая не са настъпили вредни
последици за фиска. Това обстоятелство по дефиницията на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е релевантно и
следва да бъде ценено като смекчаващо.
Не на последно място релевантно обстоятелство се явява и фактът, че
нарушението е първо. Тук е мястото да се отбележи, че районният съд напълно
необосновано е отрекъл отразената в НП поредност на нарушението като се е
позовал на данни от протокола от извършената проверка, които не са
квалифицирани от наказващия орган като фактически основания за ангажиране
отговорността на търговеца за други административни нарушения. След като на
нарушителя не са предявени подобни обвинения, срещу които да е могъл да се
защити, то незаконосъобразно е при преценката за поредността на нарушението
тези обстоятелства да бъдат въвеждани за пръв път от съда при решаване на спора
по същество.
Съвкупната преценка на посочените смекчаващи обстоятелство без съмнение
разкрива по – ниска обществена опасност на деянието спрямо типичните нарушения
от същия вид. Отделно, както е приел за безспорно и районният съд, в случая
своевременно е предприето и действие от нарушителя за отстраняване на технически
проблеми с фискалното устройство с цел привеждане дейността в обекта в
съответствие с установения ред на държавно управление, с което без съмнение е
манифестирана воля за спазване на данъчната дисциплина.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен ведно с издаденото наказателно
постановление.
Според правилото на чл.
63, ал. 4 от ЗАНН, когато съдът отменя наказателното постановление, при наличие
на маловажен случай на административно нарушение, следва с решението си да
предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Разпоредбата на чл. 3 от ЗАНН, предвижда, че за всяко административно
нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на
извършването му (ал. 1), съответно, ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя (ал. 2).
Цитираните законови текстове, отнесен към конкретния случай, налагат да
се приеме, че нарушителят не следва да бъде предупреден със съдебното решение,
доколкото нормата на чл. 63, ал. 2, т. 2 приложима във връзка с чл. 63, ал. 4
от ЗАНН (ДВ бр. бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), която предвижда
това правомощие и задължение на съда при отмяна на наказателното постановление
в хипотезата на маловажен случай на административно нарушение, от една страна,
към датата на извършване на нарушението, не е била в сила, а от друга - се
явява по-неблагоприятна за нарушителя по смисъл на ал. 2 на чл. 3 от ЗАНН.
V. По съдебните
разноски.
9. Предвид изхода на делото и правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски пред се явява основателна. Същите се доказват в размера на 300 лева за адвокатска защита пред първата инстанция. Доказателства за извършени разноски пред касационната инстанция не са ангажирани.
Ответникът е направил своевременно
възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78,
ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в
случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.4 вр. ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по
административнонаказателни дела с материален интерес до 1000 лв. – минималното
адвокатско възнаграждение е 300 лв. Претенцията на жалбоподателя е за
присъждане на разноски за адвокатска защита именно в посочения минимален
размер. При това положение възражението на ответника се явява неоснователно и
разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер.
По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските
следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 94 от 11.01.2022 г., постановено
по а.н.д № 7112 по описа за 2021 г., на Районен съд - Пловдив, V-ти наказателен
състав.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
590045 - F595430/29.07.2021 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейност“ –
Пловдив в Централно управление на Националната
агенция за приходите, с което на "Еко България" ЕАД, ЕИК на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1
от Закона за данък върху добавената стойност
е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за нарушение на
чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 118,
ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Централно управление на Националната агенция за приходите
да заплати на "Еко България" ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Изгрев“, ***, комплекс Литекс Тауър, ет. 9,
представлявано от изпълнителния директор - А. ТV , сумата от 300 (триста) лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.