№ 8395
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110107567 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено
между страните, че ответниците дължат разделно на ищцовото дружество суми
/главница и лихви/, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна
енергия, за които е издадена заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер по
съображения, изложени в отговора на ИМ, в т.ч. с твърдения за погасяване на част
от задълженията по давност. Претендира разноски.
Третото лице помагач не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, въз основа на подадено заявление, срещу
ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови
задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №2/2017г. на ВКС,
ОСГК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на
принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично
извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен
субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови
2
нужди.
Установява се по делото от представените писмени доказателства, че през
процесния период ответникът е бил настанен в общинско жилище, което е
топлоснабдено, с аб.№ ..., като е подал до ищеца заявление за откриване на
партида. Поради това съдът прие за доказано, че ответникът има качеството
клиент на ТЕ, ползващ топлоснабдения имот за битови нужни. Ответникът е
сключил договор по доставка на ТЕ с откриването на индивидуална партида/ при
публично известни Общи условия, поради което дължи и цената на доставената
ТЕ. Доводите в противната насока, поддържани от процесуалния представител на
ответника, съдът намира за неоснователни.
Установено е /от приетите по писмени доказателства – дакументи за реален
отчет и извлечение от сметка/ и това, че в процесния период в имота с абонатен №
... е доставена топлинна енергия, както и правилното отчитане и фактуриране на
задълженията, които не са платени и възлизат на исковите суми.
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са установени
въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и
представените едностранно съставени частни докменти, а въз основа на
представените доказателства за отчитане показанията на измервателни уреди
относно количеството потребена топлонергия, което е остойностено по
регулирани от държавен орган цени.
Ответникът не доказа плащане на задълженията си /пълно или частично, но
като последица от заявеното от него възражение за изтекла погасителна давност,
част от тези задължения са погасени. С оглед задължителната практика на ВКС
/ТР 3 от 2012г. по т.д.№ 3/2011г. ОСГК/, задълженията се погасяват с тригодишна
давност. Непогасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия и за
дялово разпредeление, които са станали изискуеми три години преди датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, т.е станалите изискуеми след 14.06.2019г.
Размерът на тези вземания /по представеното извлечение от сметка и с оглед
разпоредбата на чл.162 от ГПК/е както следва: 344.88 лева главница за доставена
ТЕ, 76.20 лева лихва за забава върху главните вземания на ищеца за доставена ТЕ,
както и 33.11 лева – главница за извършено дялово разпределение и 5.78 лихва за
забава върху главницата за извършено дялово разпределение.
Исковете са основателни и доказани в тези размери, в които следва да бъдат
уважени. За разликата до пълния размер, претенцията за главница и лихви за
доставена ТЕ са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Ответникът дължи и
3
законната лихва, изтекла върху главното вземане след подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК, което е постановено с издадената заповед за изпълнение.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, страните
имат право на разноски.
Ищецът е извършил разходи в размер на 86,08 лева в заповедното и 173.08
лева, при юрисконсултско възнаграждение в минималните размери по чл.26 и
чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, от които се присъждат
съответно 21.95 лева за заповедното и 44.13 лева в настоящото производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът е извършил разходи в размер на 400 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, от които се присъждат 208.02 лева, съразмерно на
отхвърлената част от претенциите.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че К. Г. Л. с
ЕГН: ********** и адрес: ..., дължи на ..., ЕИК ..., с адрес ..., сумата от сумата от
344.88 лева - главница за доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за аб.№ ..., ведно със законна лихва за период от
14.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 76.20 лева - лхва за период от
15.09.2019 г. до 01.06.2022 г., сумата от 33,11 лева - главница за извършена услуга
за дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 14.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и 5,78
лева – лихва за забава за период от 31.08.2019 г. до 01.06.2022 г. върху главницата
за дялово разпределение, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК на 30.06.2022 г. по гр.д. № 32096/2022г. на СРС, 138 с-в, като ОТХВЪРЛЯ
претенциите за главница и лихви за доставена ТЕ за разликата до пълните им
предявени размери.
ОСЪЖДА К. Г. Л. с ЕГН: ********** и адрес: ..., да заплати на ..., ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: ..., сумата от 21.95 лева– разноски в
заповедното производство, както и 44.13 лева– разноски по делото.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати
на К. Г. Л. с ЕГН: ********** и адрес: ..., сумата 208.02 лева – разноски по
делото.
4
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на ... като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5