Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.
Луковит, 08.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на втори
март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: ВЕСЕЛКА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 6 по описа на съда за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод подадена искова молба от Н.В.Ц., ЕГН **********, с адрес ***
като наемодател, срещу Земеделски производител М.М.П.
с ЕГН ***********, с цена на иска 1240 лева, представляваща рента за две години
по Договор за наем на земеделска земя за селскостопаснко производство от 04.02.2016
г., сключен между ответника М.М.П. / наемател, арендодател/ и ищеца Н.В.Ц. / наемодател, арендополучател/.
В исковата молба се твърди, че
като наемател на земеделски земи, съгласно Договор за наем на земеделска земя за
селскостопанско производство от 04.02.2016 г., ответникът М.М.П.
дължи на ищеца Н.В.Ц. претендираната сума от 1240 лева, поради неизплащане на
рента за ползването на четири земеделски имота. Твърди се, че договорът е
прекратен на 04.02.2018 г.
С исковата молба е представена
и покана за доброволно плащане, до ответника по делото, на рента за двете стопански
години /2016-2018/ в размер на 1240 лева по Договор за наем на земеделска земя
за селскостопаснко производство от 04.02.2016 г. с арендополучател ищецът Н.В.Ц..
Отправя се молба до съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответника Земеделският
производител М.М.П., съществуващо към него изискуемо
вземане на ищеца Н.В.Ц., в размер 1240 лева, представляващо рента за две години
по Договор от 04.02.2016 г., сключен между ответника М.М.П.
и ищеца Н.В.Ц. / арендополучател/.
Към исковата молба като писмени доказателства
са приложени: Договор за наем на земеделска земя за селскостопанско
производство, сключен на 04.02.2016 г., между ищецът и Земеделски производител
/ЗП/ М.М.П., за срок от една година, за стопанска
година 2016-2017 г.; Удостоверение за наследници; Протокол № ** от **** г. за въвод
във владение на имоти в землището на с.Петревене; Решение № ** от **** г. за възстановяване правото
на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в
землището на село Петревене на Поземлена комисия гр. Луковит.
Исковата молба и доказателствата са връчени на
ответника М.М.П. на 10.02.2022 г. по реда на чл. 46,
ал. 1 и ал. 2 ГПК и в предоставения 1-месечен срок не е представил отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се
явява лично. Излага становище, че поддържа исковата молба, към която е изложил
обстоятелства, обосноваващи оснавателствеността на исковата претенция. Моли за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като с исковата молба и предстваените
доказателства се обосновава вероятността на претенцията му за дължимост от
страна на ответника на арендните вноски
за посочения период в исковата молба / двете стопански години 2016-2018 г./.
Ищецът счита, че ответникът му дължи сумата от 1240 лева.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника. В законоустановения едномесечен срок
от страна на ответника не е бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован
по реда на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ГПК, не изпраща представител и не
изразява становище по съществото на спора.
От страна на ищеца е направено искане за произнасяне
на съда с неприсъствено решение.
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 124, ал.
1 ГПК, предявен от Н.В.Ц. против М.М.П., за
установяване на вземане в размер на 1240 лева, представляващо възнаграждение по
Договор за наем на земеделска земя за селскостопанско производство, сключен на
04.02.2016 г., между ищецът и Земеделски производител /ЗП/ М.М.П., за срок от една година, за стопанска година 2016-2017
г.
В случая от данните по делото е видно, че е налице
първата предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като ответникът,
редовно уведомен не е представил в законовия едномесечен срок писмен отговор по
чл. 131 от ГПК, не е ангажирала доказателства и не се е явил в първото по
делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, като изрично са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание. Наред с това налице е и втората
предпоставка на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – вероятна основателност на иска.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице
условията на основание чл. 239, ал. 1, вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Осъдителният иск е процесуално допустим и е с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 8 от Закона за арендата в земеделието.
Ответникът не оспорва фактите, че страните са били в договорно правоотношение
по повод отдадените от ищеца на ответника четири броя земеделски земи, находящи
се в землището на с. Петревене, че договорът е сключен за срок от една година -
за стопанската 2016-2017 г., че същото е прекратено през 2018 г. и ответникът
не е изпълнил задължението си по наемното плащане за две стопански години в
размер на претендираните 1240 лева. Следователно ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от 1240 лева, представляваща арендно плащане по Договор за наем на земеделска земя,
сключен на 04.02.2016 г., дължимо за стопанските 2016 – 2017 и 2017 – 2018
години.
За да приеме, че така предявеният иск е вероятно
основателен по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът съобрази
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства:
Договор за наем на земеделска земя за селскостопанско производство, сключен на
04.02.2016 г., между ищецът и Земеделски производител /ЗП/ М.М.П., за срок от една година, за стопанска година 2016-2017
г.; Удостоверение за наследници; Протокол № ** от **** г. за въвод във владение на имоти в землището на с.Петревене;
Решение № **** от **** г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи
съгласно плана за земеразделяне в землището на село Петревене на Поземлена комисия
гр. Луковит.
От представеният Договор за наем на земеделска земя
за селскостопанско производство, сключен на 04.02.2016 г. е видно, че същият е
сключен между ищецът и Земеделски производител /ЗП/ М.М.П.,
за срок от една година, за стопанска година 2016-2017 г. Според твърденията на
ищеца, след изтичане на договора прекратен 04.02.2018 г., е провел многократни
срещи с ответника за изплащане на арендните вноски в размер на 1240 лева. С
исковата молба ищецът е отправил и показа към ответника за доброволно плащане,
но до момента той не е изпълнил задължението си по наемното /арендно/ плащане, което е било договорено в пари.
Предвид основателността на предявения иск и с оглед
на това, че ищецът бе освободен от заплащане на държавни такси, ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за предявената претенция в
размер на общо 50.00 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 15.00 лева, представляваща извършените по делото разноски за
заплатена държавна такса пред въззивна инстанция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
М.М.П., ЕГН ***********
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.Ц., ЕГН **********
с адрес: ***, сумата от 1240 /хиляда двеста и четиридесет/ лева, дължима
съгласно Договор за наем на земеделска земя, сключен на 04.02.2016 г., и
представляваща незаплатено арендно плащане за стопанските
2016 – 2017 и 2017 – 2018 години.
ОСЪЖДА М.М.П., с
горепосочената самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.Ц., с горепосочената
самоличност, сумата от 15.00 /петнадесет/ лева, представляваща извършените по
делото разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА М.М.П., с горепосочената самоличност, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд гр. Луковит държавна такса за съдебното производство в
размер на 50.00 /петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
ПРЕПИС от неприсъственото решение, на основание чл. 240, ал.
1 от ГПК, да се връчи на ответника, който има право на защита срещу
неприсъственото решение по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: