№ 16742
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110168272 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на
/ФИРМА/ срещу ответника М. Д. Д., съответно от сумата в
размер на 352,73 лв. – главница, представляваща неплатена
цена на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден имот, находящ
се в /АДРЕС/, аб. № ******, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 26.07.2022г. до окончателното плащане, сумата в
размер на 54,50 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 11.07.2022 г.,
както и суми за дялово разпределение за сумата от 4,74 лв.
1
–главница за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва за периода от 26.07.2022г. до
изплащане на вземането и 1,12 лв. – лихва за периода от
31.07.2019г. до 06.04.2021 г. и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 18.08.2022 г., в производството по ч.гр.д. №
40238/2022 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз
основа на сключен договор от ищцовото дружество
разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало
по системата за дялово разпределение, което било
възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да
бъде привлечено в производството като трето лице –
помагач, предвид евентуално предявяване на регресни
претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от
ответника М. Д..
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
2
призован се представлява от юрисконсулт И., която
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
Ответникът М. Д. Д., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, не се
представлява.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца /ФИРМА/, редовно
призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно
чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. №
40238/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 ГПК и при подадено
възражение от ответника в срока по чл. 414 от ГПК. Предмет на исковете по чл. 422 от ГПК е
установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. В тази
връзка следва да е налице идентитет по отношение страни, размера на сумите и основанието
посочени в заповедта за изпълнение и в обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Съдът е констатирал този идентитет, което прави исковете допустими, и предполага, че следва
да бъдат разгледани по съществото на спора.
По същество съдът намира, исковете за основателни, по следните съображения:
Действително в срока по чл. 131 от ГПК не е подаден отговор на исковата молба, но във
възражението подадено от ответника, той посочва, че от 20г. живее в ******, за което
свидетелстват и изисканите служебно справки по НБД и представеното от ответника
удостоверение за постоянен и настоящ адрес. Също така ответникът посочва, че в имота в
гр.София живеят сестра и В.Н., заедно с М.Н..
Ищцовото дружество в качеството му на топлопреносно предприятие /ноторно известен
факт/ за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства, а именно, че продажба на
топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е ангажирало писмени доказателства в тази насока,
съдържащи се на лист 45 от досието на делото, както следва: Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/, приети с Решение по Протокол № 7 от
23.10.2014г на Съвета на директорите на /ФИРМА/ и одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г на КЕВР, на основание чл. 150 от ЗЕ. Визираните общи условия уреждат реда и
условията за продажба на топлинна енергия между /ФИРМА/ и битовите клиенти на топлинна
енергия, присъединени към топлопреносната мрежа на територията на града. Тези общи
условия регламентират правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане,
разпределяне и заплащане на топлинна енергия, отговорност при неизпълнение на
задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела средствата за
3
търговско измерване и и дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и
получаване от клиентите на индивидуалните сметки за разпределение на топлинна енергия.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава се издава
ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал. 2 на чл. 32 след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава
за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Според чл. 33 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
По делото е приет протокол от решение на ОС на ЕС в /АДРЕС/, от който е видно, че
собствениците на самостоятелно обекти в СЕС са взели решение за сключване на договор за
извършване на услугата „дялово разпределение“ като за целта са упълномощени конкретно
лица от името на ЕС да подпишат договор с /ФИРМА/. За ап.55 подпис е положен от Д.Г.Н.,
наследодател на ответницата. Решението, като необжалвано е влязло в сила и подлежи на
изпълнение, като обвързва всички собственици на самостоятелни апартаменти в сградата на
СЕС, включително и техните правоприемници. Сключен е договор за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“, приет на л.23 по делото. В раздел 2, т.2.5 страните са уговорили, че
договора се сключва за срок от две години, с опция за удължаване, в случай, че никоя от
страните не го прекрати с отправено писмено предизвестие месец преди прекратяването му.
Няма данни по делото да е отправено такова предизвестие.
От приетото по делото удостоверение за наследници на СО, район Искър се установява,
че лицето Д.Г.Н. е починало на 03.12.2009г., като след смъртта си е оставило за свои законни
наследници съпругата си М.И.Н. и двете си дъщери В. Д. К. и М. Д. Д.. Установява се че
процесният имот е придобит приживе от М.Н. и Д.Н. по време на брака им с договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
23.12.1982г. Видно е, че впоследствие с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане М.Н. е прехвърлила на дъщеря си В. Д. Н. собствените си
2/3 идеални части от имота, срещу задължението на В. Д. Н. да издържа и гледа майка си, като
с договора М.Н. си е запазила и пожизненото право на ползване върху имота. По делото са
приети и заявление-декларация от М.Н. за откриване на партида, като и декларации, подписани
и от двете й дъщеря, включително от ответницата М. Д., че са съгласни партидата да се води на
името на майка им – М.И.Н.. По смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като
ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. Съгласно чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от
4
ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен
при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по
силата на облигационно право на ползване. Ето защо облигационната връзка по договора за
доставка на топлинна енергия възниква от момента на възникване на вещното или
облигационно право на ползване. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Общите условия на ищцовото
дружество при промяна на собствеността или вещното право на ползване, новият и предишен
собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в 30 дневен срок заявление за
откриване, промяна или закриване на партидата като според ал. 3 на разпоредбата ако
предишният собственик или ползвател не закрие партидата си продавачът събира дължимите
суми от стария собственик или ползвател до момента на откриване на партида на новия
собственик. В контекста на гореизложеното собственикът на топлофицирания недвижим имот
е длъжник към топлопеносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в
случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото си на собственост- право да
владее, да ползва и да се разпорежда с вещта.
Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че ответника М. Д. е собственик на 1/6
идеална част от имота. Съобразно постановките на т.1 от ТР № 2/2017г. собствениците,
респективно бившите съпрузи като собственици, или титулярите на ограничено вещно право
на ползване върху имот дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й.
Съдът намира, че в конкретиката на процесния случай не следва по аналогия да се
приложат постановките на горепосоченото тълкувателно решение, тъй като не се установи
договорно правоотношение между ответника и майка и и сестра и по силата на което имота е
предоставен за ползване само на тях до размера на притежаваната от ответника 1/6 идеална
част, а от друга страна в рамките на процесния период не се установи сключен договор между
М.Н. и В.Н. с топлореносното дружество, че единствено те ще са ползватели на топлинна
енергия. Това че са представени доказателства, че ответника не ползва и не пребивава в
процесния имот е ирелевантно, доколкото е собственик на 1/6 идеална част от имота.
Партидата още от 2012 година се води на името на майката – М.Н., която през м.06.2021г. е
прехвърлила своите 2/3 идеални части на другата си дъщеря и която си е запазила пожизненото
право на ползване върху имота, което обаче не дерогира собствеността на ответника до
размера на 1/6 идеална част от имота, а и тази продажба следхожда процесния период.
Не се оспорва количеството на доставената в имота топлинна енергия и размера на
нейната цена, както и дължимостта на сумите за главница за дялово разпределение, както и
5
акцесорните искове за мораторна лихва, поради което с оглед процесуална бързина съдът не
следва да ги обсъжда по същество.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищеца. На последния в заповедното производство следва да му се присъдят
разноски в размер на 16,50 лева. В исковото производство следва на ищеца да му се присъдят
разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса, като на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да
му се присъди и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева, или
разноски в общ размер на 125,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от /ФИРМА/, ЕИК ************
срещу М. Д. Д., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
че М. Д. Д. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 352,73
лв. – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021 г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/,
аб. № ******, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.07.2022г. до
окончателното плащане, сумата в размер на 54,50 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 11.07.2022 г., както и суми за
дялово разпределение за сумата от 4,74 лв. –главница за
периода от 01.07.2020г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва за периода от 26.07.2022г. до изплащане на вземането
6
и 1,12 лв. – лихва за периода от 31.07.2019г. до 06.04.2021 г.
и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.08.2022 г., в
производството по ч.гр.д. № 40238/2022 г. по описа на СРС,
45-ти състав.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ************, сумата в размер на 16,50
лева, деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ************, сумата в размер на 125,00
лева, деловодни разноски в исковото производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в качеството му на трето лице-
помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7