№ 1353
гр. София, 24.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000501264 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 2948/23 г. – Т. Т.. Същият е оспорил на
основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124 ГПК вземането по изп.д. 20238380400616 по описа на ЧСИ М.
Б., образувано от Банка ДСК АД, в чиято полза на 28.03.2013 г. бил издаден на основание чл. 417
ГПК изпълнителен лист. Твърденията на ищеца се основават на извод за настъпила погасителна
давност след първоначалното образуване на изп.д. 201383800403947, перемирането на същото и
изтичането на 5 годишен срок от последното, прекъсващо протичането на давността изпълнително
действие по първото дело.
С решение 947/20.02.24 г. СГС е приел, че на основание ТР 3/20 г. ОСГТК ВКС и 2/15 г.
ОСГТК ВКС в рамките на първото изпълнително производство са правени регулярни искания за
провеждане на изпълнителни действия, осъществена е публична продан, за която е издадено
възлагателно постановление и на 20.05.19 г. и е поискана справка за разкритите от длъжника
банкови сметки и притежаваните МПС. Това искане съдът кредитира като валидно изпълнително
действие и приема, че от него до 20.02.23 г., когато е възбранен имот на длъжника в ж.к. Люлин по
новообразуваното изпълнително дело не е изтекла регламентираната от чл. 117, ал. 2 ЗЗД
петгодишна погасителна давност. На това основание искът е отхвърлен.
С въззивната жалба се оспорва правилността на решението. Въззивникът-ищец също се
позовава на визираната в обжалваното решение тълкувателна практика на ВКС, съдържаща
задължителни за съдилищата указания, но прави различни изводи от първостепенния съд.
Въззивникът счита, че изп.д. 3947/13 г. е перемирано и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8, вр. ТР 2/15 г.
ОСГТК ВКС същото е прекратено екс леге. Извършваните след това изпълнителни действия не
водят до прекъсване на протичането на погасителната давност (чл. 116, б. „в“ ГПК) и затова при
предприемане на изпълнителни действия по новообразуваното при същия ЧСИ изпълнително дело
липсва подлежащ на принудително изпълнение дълг. Иска се отмяна на първоинстанционното
решение и уважаване на предявения иск.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства.
При служебна проверка се установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо и
съдът следва да се произнесе за правилността му с оглед доводите за неправилност, съдържащи се
1
във въззивната жалба.
Въззиваемата банка оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Въз основа на твърденията на страните и наличния по делото доказателства,
събрани в първоинстанционното производство, в рамките на очертания предмет на
проверка, САС приема за установено следното:
Хронологията на процесуалните действия по повод проведеното заповедно
производство, приключило с невъзразена заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден на
основание чл. 417 ГПК изпълнителен лист за описаните в исковата молба суми, е правилно
възпроизведена в първоинстанционното решение.
Така възприетите действия обаче, в качеството им на правопораждащи факти,
въззивният състав тълкува по различен начин.
С оглед указанието на ВКС, съдържащи се в ТР 2/15 г. ОСГТК че „не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др“, настоящият състав не споделя извода на СГС за
това, че молбата с искане за справка от 20.05.19 г. за установяване на банкови сметки на длъжника и
регистрирани на негово име МПС е последно валидно изпълнително действие по изп.д.
201383800403947 по описа на ЧСИ М. Б. и от този момент започва да протича срока на
погасителната давност.
Видно от материалите по делото, след успешно проведена публична продан на
недвижим имот на длъжника, на 22.08.14 г. е издадено възлагателно постановление. След тази дата
има депозирани молба за възбрана на друг недвижим имот, искане за запориране на банкова сметка
в ПИБ АД, искане за изнасяне на публична продан на имот на длъжника в ж.к. Люлин, въз основа
на които не са проведени обезпечителни или изпълнителни действия. Следователно след 22.08.14 г.
е започнало протичането на визирания от т. 8 на чл. 433 ГПК срок и той е изтекъл на 22.08.16 г.
Съобразно указанията на ВКС действието на процесуалната перемпция е по силата на закона, без
да е нужна допълнителна санкция от ЧСИ чрез издаване на постановление за прекратяване на
изпълнителното производство. Това обосновава извод че изпълнителните действия, осъществени
по изп.д. 20238380400616 по описа на ЧСИ М. Б. след 22.08.16 . не са валидни и на това основание
не могат да прекъснат протичането на давността и започването да протича нов давностен срок.
Според чл. 117, ал. 2 ЗЗД за погасяването по давност на съдебно установените вземания
срокът е винаги 5-годишен. От датата 22.08.14 г. петгодишният срок изтича на 22.08.19 г.
Първото изпълнително действие по новообразуваното изпълнително дело
20238380400616 - възбраняване на недвижим имот от 20.02.23 г. е осъществено след погасяване на
възможността дългът на Т. И. Т. към Банка ДЗИ АД да се събере по принудителен ред.
С оглед на горното постановеното от СГС решение следва да се отмени, а вместо това
предявеният установителен иск – да бъде уважен.
На основание чл. 38 ЗА в полза на адв. П. Х. САК се дължи адвокатски хонорар за
безплатна защита на интересите на ищеца пред двете съдебни инстанции в общ размер 24 348.32
лв.
Водим от разгърнатите съображения САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 947/20.02.24 г., постановено по гр.д. 2948/23 г. по описа на СГС и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124 ГПК в отношенията
между Т. И. Т. като кредитополучател и Банка ДСК АД като кредитор, че вземането, за което е
образувано изп.д. 20238380400616 по описа на ЧСИ М. Б. е погасено поради изтичане на
погасителна давност и същото не подлежи на събиране чрез способите на принудителното
2
изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА Банка ДСК АД да заплати на адв. П. Х. САК адвокатски
хонорар за процесуално представителство пред СГС и САС в общ размер 24 348.32 (двадесет и
четири, триста четиридесет и осем 0.32) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3