Определение по дело №1857/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1105
Дата: 9 октомври 2019 г.
Съдия: Петко Иванов Минев
Дело: 20195300601857
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1105

 

гр. Пловдив, 09.10.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОВА                                                                          ПЕТКО МИНЕВ

 

след като се запозна с докладваното от чл. съдия Петко Минев ВЧНД № 1857/2019г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.243 ал.8  НПК.

Постъпила е жалба от пострадалия Г.И.Н. чрез адв. Н.Б.против Определение № 1303 от 09.08.2019г. на Районен съд – Пловдив по ЧНД № 4793/2019г. по описа на ПРС, 18 н.с., с което  е потвърдено постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 10.07.2019г., с което наказателното производство по досъдебно производство № 828/2017г. по описа на І РУ при ОДМВР – Пловдив, водено срещу З. С. Д., за престъпление по чл.343а, ал.1, б.„А“, пр.2, вр. чл.343, ал.1, б. „Б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение на ПРС е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Излагат се доводи за доказаност на обвинението, както и за немотивираност на крайния извод за липса на достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл.343а, ал.1, б.„А“, пр.2, вр. чл.343, ал.1, б. „Б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК. Иска се отмяна на първоинстанционното определение и постановяване на ново, с което да бъде отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство на РП – Пловдив.  

Районна прокуратура – Пловдив не е взела становище по жалбата пред въззивната инстанция.

Пловдивският окръжен съд, проверявайки  законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за установено следното:

Жалбата на адв. Н.Б.е подадена в законоустановения 7-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:  

Досъдебно производство № 828/2017г. по описа на І РУ при ОДМВР – Пловдив е започнало по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК на 10.10.2017г. срещу неизвестен извършител, а впоследствие към наказателна отговорност е привлечен в качеството на обвиняем З. С. Д., ЕГН:********** за това, че на 10.10.2017г. в гр. Пловдив, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „***”, модел „***“ с peг. № ***, е нарушил правилата за движение от Закона за движение по пътищата:

-        чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”;

-        чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства”;

-        чл.25, ал.1 от ЗДвП - „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“ и

-чл.116 от ЗДвП -„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“,

и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г.И.Н. ***, изразяваща се в непълно счупване на малеола на малката пищялна кост на левия долен крайник, довело до трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник, като деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл.343а, ал.1, б.„А“, пр.2, вр. чл.343, ал.1, б. „Б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК.

С постановление на РП – Пловдив от 09.01.2019г. обвиняемият З..С. Д. е бил предаден на съд за горепосоченото престъпление, като е било направено предложение да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК.

В хода на съдебното производство по АНД №196/2019г. по описа на РС – Пловдив, І н.с. е била назначена и изготвена комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза от три вещи лица – инженер, лекар ординатор и съдебен медик. Тъй като в хода на съдебното следствие пред първата инстанция са били установени нови фактически положения съдебното производство е било прекратено и делото е било върнато на РП – Пловдив на осн. чл.378, ал.3 от НПК.

Впоследствие прокурорът се е произнесъл с атакуваното постановление. С него е прекратил наказателното производство по досъдебното производство, като е счел, че е налице основанието на чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК.

Представителят на РП – Пловдив е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 10.10.2017г. около 08.45 часа обв. З. С.Д. управлявал лек автомобил марка „***”, модел „***“ с peг. № ***, като бил сам в автомобила. Същият се движел с моторното превозно средство по северната /дясна/ лента на северното платно за движение на бул. „Н.В.“ в гр. Пловдив, в посока бул. „К. Ш.“, т.е. в посока от изток на запад. Движението по бул. „Н.В.“, в този участък на северното му платно, се осъществявало в две пътни ленти, от които съответно северната позволявала движение надясно, т.е. на север. Кръстовището на бул. „Н. В.“ с бул. „К. Ш.“ било регулирано със светофарна уредба и с пътни знаци. Светофарната уредба била изправна. Успоредно на северното платно за движение на автомобилите на бул. „Н.В.“ била изградена велоалея, намираща се северно от пътното платно. Продължение на същата се явявала велопътека, маркирана с червена боя върху уличното платно на бул. „К. Ш.“. По същото време на 10.10.2017г. свид. Г.И.Н. управлявал велосипед марка „ ***“, модел „***“, като се движел с него в посока от изток на запад по гореописаната велоалея, успоредно на бул.„Н.В.“ в гр.Пловдив, т.е велосипедът се движел успоредно на посоката на движение на гореописания лек автомобил „***“. Когато достигнал до кръстовището на бул. „Н. В.“ с бул. „К. Ш.“, свид. Н. продължил да управлява велосипеда си, огледал се, възприел, че за преминаване на пътното платно на бул. „К. Ш.“ сигналът на светофара бил „зелен“ и предприел пресичане на пътното платно на бул. „К.ш.“ в посока изток – запад, с ниска скорост. В този момент „зелен“ сигнал светел и за предприемащите маневра „завиване надясно“ МПС - та, идващи от бул. „Н. В.“. Обв. Д. започнал да извършва маневра „завиване надясно“, докато свид. Н. преминавал през пътното платно на бул. „К. Ш.“ при сигнал на светофара „зелен“. Когато обвиняемият възприел свид. Н. набил спирачки и спрял МПС – то. От своя страна свидетелят Н. също възприел лекия автомобил, управляван от обвиняемия, поради което спрял велосипеда, скочил от педалите на земята и по невнимание и от бързане стъпил на външната част на левия крак, при което се получило травматично увреждане - непълно счупване на малкопищялния малеол на левия му крак. Пострадалият Н. и колелото му паднали на пътното платно. Между пострадалия и МПС – то, управлявано от обвиняемия не настъпил сблъсък. Обв. Д. транспортирал пострадалия до медицинско заведение, където му била оказана медицинска помощ.

На база на гореизложените факти прокурорът е приел, че наказателното производство следва да се прекрати на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК. Прокурорът е приел, че не е настъпил сблъсък между управлявания от обв. Д. автомобил и колелото, което е карал пострадалия Г.Н.. Той е мотивирал този извод с липса на следи от удар по автомобила и по колелото, със заключението на изготвената на комплексната съдебно – медицинска и автотехническа експертиза, която изключва като механизъм на травмата удар от ляво от автомобил, а посочва, че се касае за свръхмерно  движение на глезенната става при стъпване върху външната част на ходилото. Прокурорът е приел, че пострадалият е карал, а не бутал велосипеда, както е заявил той пред полицейските служители непосредствено след инцидента. Не са кредитирани последващите показания на пострадалия, в които заявява, че е бутал велосипеда, а не го е карал, тъй като влизат в противоречие както с механизма на причиняване на травмата /съобразно КСМЕАТЕ/, така и със заявеното от самия св. Н.. Тези показания прокурорът е приел като заинтересовани с оглед изхода на делото и качеството му на пострадал. При този доказателствен анализ прокурорът е приел, че водачът на МПС – обв. Д. не е имал досег с велосипеда и със самия пострадал Н. и няма вина за причинената травма на св. Н.. Прието е, че същата е причинена от действията на самия пострадал при рязкото слизане от велосипеда, съчетано със стъпване върху външната част от ходилото. Липсата на причинна връзка между виновно поведение на обв. Д. и уврежданията на св. Н. е мотивира прокурора да приеме липсата на извършено престъпление.

Първоинстанционният съд изцяло е възприел гореизложената фактическа обстановка в постановлението на РП – Пловдив, възприел е доказателствения анализ и правния извод на прокурора. ПРС е приел, че са събрани всички възможни доказателства и на базата на тях е възприет за правилен изводът на прокурора, че  липсва виновно поведение на водача Д., свързано с нарушаване на правилата за движение, което да се намира в причинна връзка с причинената травма на пострадалия Н.. Въз основа на горното ПРС е потвърдил постановленето на РП – Пловдив като правилно и законосъобразно.

Въззивният състав намира, че атакуваното определение на ПРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При самостоятелен прочит на събраните в хода на наказателното производство доказателства, ПОС намира че не е имало сблъсък между автомобила, управляван от обв. Д. и св. Н., който е спрял рязко управлявания от него велосипед и е травмирал крака си при слизането от същия. Изцяло се възприема в тази насока заключението на изготвената в с.з. пред РС – Пловдив КСМЕАТЕ. Обосновано не са кредитирани с доверие предходните АТЕ и СМЕ, тъй като при изготвянето на едната не е участвал специалист ортопед, който да установи механизма на причиняване на травмата. Този извод е от решаващо значение предвид липсата на следи от удар между автомобила на обвиняемия и велосипеда на пострадалия. Заключението на КСМЕАТЕ е мотивирано и правилно прокурорът и първата инстанция са се доверили именно на него. Правилно е прието от ПРС, че от фактическа страна липсва удар между МПС и велосипеда на св. Н.. Самият пострадал е заявил пред полицейските служители Ц. и Т.непосредствено след инцидента, че е управлявал велосипеда. Изнесените впоследствие от него твърдения, че е бутал велосипеда не отразяват обективни факти, а са израз на желанието му да реализира правата си на пострадал, поради което не следва да бъдат кредитирани. При липса на удар от страна на автомобила на обв. Д.липсва причинна връзка между престъпния резултат – причинената средна телесна повреда на св. Н. и виновно поведение на обвиняемия. По делото безспорно е установено, че телесната повреда на св. Н. е получена при стъпване върху външната част на ходилото с отвеждането на ходилото навътре спрямо надлъжната ос на крайника. Този механизъм изключва удар от автомобил от ляво и последващо падане върху външната част на дясното ходило. Ето защо и възраженията на пострадалия за доказаност на обвинението са неоснователни и жалбата му следва да бъде оставена без уважение. Определението на РС – Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1303 от 09.08.2019г. на Районен съд – Пловдив по ЧНД № 4793/2019г. по описа на ПРС, 18 н.с., с което  е потвърдено постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 10.07.2019г., с което наказателното производство по досъдебно производство № 828/2017г. по описа на І РУ при ОДМВР – Пловдив, водено срещу З. С. Д., за престъпление по чл.343а, ал.1, б.„А“, пр.2, вр. чл.343, ал.1, б. „Б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

                                                                   

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

  

                                                                    

                                                                                     2.