Определение по дело №79/2021 на Окръжен съд - Хасково

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№260124                                        19.02.2021 г.                                           Хасково

 

Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:           АННА ПЕТКОВА

                                                                                   ЙОНКО ГЕОРГИЕВ

                                                                                   

като разгледа докладваното от съдия Георгиев в. ч. гр. д. №79 по описа за 2021 г., да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба вх.261134/04.02.2021г. подадена „Банка ДСК“АД София ул.“Московска“№19 ЕИК121830616 срещу решение,имащо характер на определение №260069/03.11.2020г. по г.д. №2059/2019г. по описа на Районен съд Димитровград за прекратяване на производството по поради недопустимост на иска по чл.422 от ГПК и обезсилване на издадена по частно гражданско дело  №1735/2019г. на Районен съд Димитровград заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за 4340лв.

          В частната жалба се правят оплаквания за неправилност,незаконосъобразност и необоснованост на постановеното определение за прекратяване на производството,поради недопустимост на иска по ч.422 от ГПК. Не се споделя извода на съда за липсата на идентичност между параметрите на двете претенции в двете производства.Напротив счита,че е налице пълно съвпадане на заявеното по чл.410 от ГПК и исковата претенция по чл.422 от ГПК-идентичност на страни,на основание и предмет и размер,като жалбоподателят е претендирал по-малко от действителния размер.Иска се отмяна на

           В срок  е постъпил писмен отговор от М.М.С.,чрез адвокат Валентина Кунева,в който се оспорва жалбата като неоснователна.

           Съдът, след като прецени направените в жалбата доводи и материалите по делото, намира за установено следното:

           Производството пред Районен съд Димитровград е образувано по иск с правно основание чл.422 от ГПК,предявен от „Банка ДСК“АД София против М.М.С. *** за признаване за установено,че дължи сумата от 4340лв.,включваща главница от 4131,14лв. и договорна лихва в размер на 208,86лв.,произходящи от договор за кредит за текущо потребление  от 18.01.2008г. за 9000лв. сключен с П* Н*С*,починал на 15.02.2015г.  и  поръчител Д* П* Н* оставил за наследници М.  Н* С. съпруга,Д* П* Н* и Н* П*Н*  деца. Д* П* Н* и Н* П* Н* са се отказали от наследството,който отказ е вписан на 06.03.2015г.Съпругата и ответник по иска М.С. е приела наследството по опис обективиран в определение от 30.102015г. по чгд №521/2015г. по описа на РС Димитровград до размер на 4340лв. Банката е упражнила правото си по чл.410 от ГПК да се снабди със заповед за изпълнение на парично задължение №965/17.10.2019г. по чгд.№1735/2019г. на РС Димитровград за сумата от 4340лв. срещу М.М.С. и Д* П* Накова,които са подали възражение по чл.414 от ГПК,като иска на банката е предявен само против М.С..В хода на първоинстанционното производство след постъпилия отговор от ответника, ДРС е оставил исковата молба без движение с указания ищецът да уточни как е формирано вземането,каква част е платена по посочения договор за кредит от 2008г.След уточняването на исковата претенция,съдът е прекратил производството,поради недопустимост на иска с мотив,че липсва идентичност на параметрите по двете претенции по двете производства.

                  Настоящата инстанция не споделя този извод на районния съд и намира същият за неправилен, а атакуваното решение, имащо характер на определение за незаконосъобразно и неправилно.Съдът е изградил своя извод,  като се е подвел по отговора на исковата молба и направеното уточнение от ищеца,който е посочил как е формирана исковата сума 4340лв. и от какво произхожда- главница в размер на 4131лв. и лихва от 208,86лв. предявена като частична или общо 4340лв.,като източника на задължение е неизпълнение по договор за кредит от 18.01.2008г..И двете суми , първоначално на развилото се заповедно производство и впоследствие исковото по чл.422 от ГПК имат пълен идентитет. В случая няма никакво разминаване, настоящият жалбоподател е упражнил правото си до размера на сумата,за която М.С. би могла да отговаря,като наследник приел наследство по опис.Предявеният иск по чл.422 от ГПК за 4340лв. е в размер, за който има издадена заповед по чл.410 от ГПК

                 Изложеното налага извод,че жалбата се явява основателна, а обжалваният акт следва да бъде отменен и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

      Водим от гореизложеното,окръжният съд              

ОПРЕДЕЛИ:

 

                Отменя решение,имащо характер на определение №260069/03.11.2020г. по г.д. №2059/2019г. по описа на Районен съд Димитровград за прекратяване на производството по поради недопустимост на иска по чл.422 от ГПК и обезсилване на издадена по частно гражданско дело  №1735/2019г. на Районен съд Димитровград заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за 4340лв.

              Връща делото на Районен съд Димитровград за продължаване на съдопроизводствените действия

            Определението не  подлежи на обжалване .

 

  Председател:                            Членове: