№ 1655
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110104922 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на . срещу ., с която по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №26761/2021г. на СРС, 41 състав, а именно: сумата от
общо 736,28 лева - неустойка за неизпълнение на договорни задължения на ответника
по договор за мобилни услуги, формирана, както следва: сума в размер на 199,80 лева,
като сбор от стойността на 12 месечни такси, всяка по 16,65 лева за мобилен номер .;
сума в размер на 396,48 лева, като сбор от стойността на 14 месечни такси, всяка по
28,32 лева за интернет услуга № 101002117305; сума в размер на 140 лева,
представляваща неустойка за неизпъленение на задължение на абоната за връщане на
предоставено му от оператора оборудване - устройство data box, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението /14.05.2021 г./ до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че между страните е бил сключен договор № *********, ID . за
мобилни услуги, като за всяка отделна услуга, ползвана от абоната, е сключвано
допълнително приложение, неразделна част от договора. С приложение № 1 от
15.01.2020 г. към договора за срок от две години е била активирана услугата фиксиран
интернет през мобилна мрежа - А1 Net Box за номер . с месечна такса 19,99 лева. На
абоната е било предоставено за ползване за срока на договора оборудване, което
последният се е задължил да върне след прекратяване на договора. Уговорена е била
неустойка при неизпълнение на това задължение. С приложение № 1 от 05.02.2020 г. за
срок от две години към договора е била добавена услуга фиксиран интернет А1 Нет с
№ 101002117305, за която е избран план със стандартна месечна такса 33,99 лева и
промоционална цена за срока на договора 25,49 лева. Уговорени с приложенията са
били неустоечни клаузи, дължими от абоната при неизпълнение на задълженията
съобразно договора. След м.юни 2020 г. абонатът е спрял да заплаща дължимите към
1
оператора суми. Договорът е бил прекратен, считано от 20.12.2020 г. на осн. т. 54.12. от
ОУ, приложими към договора. Начислени са били процесните три неустойки на обща
стойност 736,28 лева. Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да се
признае за установено в отношенията между страните дължимостта на вземанията по
заповедта за изпълнение. Претендира разноски за заповедното и исковото
производство.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.
Твърди, че в качеството си на изпълнител на СМР в обект, финансиран от трето за
спора лице, е заплащал редовно дължимите към ищеца суми за интернет услуги до
30.06.2020 г., когато е напуснал обекта, на който е ползвал същите. Устройството за
ползване на услугата, предоставено му от страна на ищеца, останало на обекта. След
тази дата инвеститорът /трето за спора лице/ е сключил нов договор с ищеца, с оглед
което счита, че договорите се дублират - сключени са били два договора за един и същ
обект, канцелария, монитор. Освен това оборудването е останало да се ползва от
следващия клиент на ищеца, който ползвал същата услуга, с оглед което и поддържа,
че тази претенция е неоснователна. Счита, че е бил изправна страна по договора, че е
погасил задълженията си към ищеца, с оглед което предявените искове, като
неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и това се установява от приетите по делото
писмени доказателства, че между ., като абонат на електронни далекосъобщителни
услуги, и ., като оператор на такива, е бил сключен договор № ********* от 15.01.2020
г. при общи условия /ОУ/ с предмет предоставяне на абоната на електронни
съобщителни услуги, съгласно който влизането в сила, срокът и прекратяването на
договора за всяка една ползвана от абоната услуга, в т.ч. дължими суми за неустойки
или обезщетения, се посочват в съответното приложение към договора, като за всяка
услуга могат да се договарят и прилагат различни срокове. Ответникът не оспорва
също, а и това е установено в производството, че страните са подписали към договора
като неразделна част от същия Приложение № 1 от 15.01.2020 г. за услугата фиксиран
интернет през мобилна мрежа A1 Net Box 50 за номер ., с месечна такса 19,99 лева
(16,65 лева без ДДС) за срок от две години и Приложение № 1 от 05.02.2020 г. за
услугата фиксиран интернет А1 Нет 100 със стандартна месечна такса 33,99 лева (28,32
лева без ДДС) и промоционална цена за срока на договора 25,49 лева за срок от две
години.
С Приложение № 1 от 15.01.2020 г., т. 5.1 – т.5.3 е предвидено, че абонатът
получава за временно ползване за срока на договора следното оборудване: 4 Wi-Fi
рутер (LTE рутер) в комплект със SIM карта, като страните са уговорили
предоставянето на оборудването да се удостоверява със съставянето на приемо-
предавателен протокол. Съгласно клаузата на т. 5.4 при прекратяване на договора
абонатът се задължава да върне същото, като е предвидено предаването на
оборудването също да се удостоверява с приемо-предавателен протокол.
В раздел 7. „Отговорност“, т. 7.1 от същото приложение към договора, е
предвидено, че ако абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива
или вина на абоната преди изтичане на срока на ползване, определен за абонамента,
абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен
2
размер без отстъпки до изтичане на съответния срок за ползване. Съгласно т. 7.2. ако
при прекратяване на договора за съответната услуга или в останалите случаи,
предвидени в ОУ, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на
абоната бъде върнато в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има
право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването,
съгласно действащия ценоразпис на оператора.
С приложение № 1 към договора, подписано на 05.02.2020 г., т.6.3.
„Отговорност“ е предвидено, че ако абонатът наруши задълженията си, произтичащи
от договора, приложението, ОУ, в т.ч. ако по негово искане или вина договорът бъде
прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът има право да
прекрати договора и да получи неустойки в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси без отстъпки, дължими от датата на прекратяване до изтичане на
определения срок за ползване.
Видно е от приетия като доказателство по делото приемо-предавателен протокол
от 15.01.2020 г., че на ответника е било предоставено оборудване /крайно устройство/
за ползване по време на договора – Huawei B 311-221 white+ext. Antenna, което
ползвателят се е задължил да върне при прекратяване ползването на услугата в пълна
комплектност и изправност.
Приети като доказателство са и общите условия, приложими към договора.
Съгласно клаузата на чл. 54.12. от ОУ, при които договорът между страните е сключен,
договорът на абоната се счита едностранно прекратен от страна на А1, в случай че
забавата в плащанията на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни.
Не е спорно между страните и това се установява от допълнение към Приложение № 1
от 15.01.2020 г., че абонатът е приел общите условия на оператора.
Установява се от приетия по делото ценоразпис на допълнителни услуги,
предлагани от . на клиенти, с които операторът се намира в договорни
правоотношения, че е разписан размер на неустойка за 4G устройство за услугата Net
Box и същият възлиза на сумата от 140 лева без ДДС.
От страна на ответника е представен и е приет като доказателство платежен
документ, от съдържанието на който съдът приема за установено, че е заплатил на
ищеца на 08.10.2021 г. сума в размер на 234,57 лева, с които са погасени задължения
по фактури, както следва: № *********/23.10.2020 г., за сумата от 54,20 лева; №
*********/24.08.2020 г. за сумата от 45,47 лева; № *********/24.09.2020 г., за сумата
от 45,47 лева; частично плащане по фактура № *********/24.11.2020 г., за сумата от
43,96 лева; № *********/24.07.2020 г., за сумата от 45,47 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД. По същите в тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните
е възникнало валидно договорно правоотношение по сключен договор за предоставяне
на електронни съобщителни услуги и приложения към същия, който е бил развален
/прекратен/ поради неизпълнение на задълженията на абоната, че с договора /и
приложенията към него/ страните са уговорили валидни неустоечни клаузи, по силата
на които за ответника са възникнали задължения за заплащане на процесните
неустойки в претендирания размер.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му, в
т.ч. че е бил изправна страна по договора и/или че е погасил процесните задължения.
3
С постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, съдържащо проект за
доклад на делото, обявен за окончателен в проведеното на 17.11.2022 г. открито
съдебно заседание, съдът е указал на страните, че следи служебно в производството за
нищожност на клаузите за неустойки, въз основа на които ищецът претендира
вземанията си, поради противоречие на същите със закона или с добрите нрави
съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/ 27.04.2022 г. по т.д.
1/2020 г. ОСГТК, ВКС/.
Съдът приема, че ответникът не оспорва в производството твърденията на
ищеца, че сключеният помежду им договор е бил развален с действие занапред, тъй
като ответникът е спрял да заплаща задълженията си за месечни такси и услуги по
абонаментите, съгласно подписаните между страните към договора приложения. В
подкрепа на този извод е и извършеното от страна на ответника след образуване на
заповедното производство плащане на сумата от 234,57 лева съгласно приетия като
доказателство по делото касов бон. Следователно и съдът приема, че страните са били
обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет предоставяне на
електронни съобщителни услуги, като поради неизпълнение на задълженията на
абоната по същия за заплащане на дължимите за услугите суми е настъпила забава и
договорът е бил развален от оператора на осн. чл. 54.12 от ОУ.
По отношение действителността на клаузите за компесаторни неустойки поради
прекратяване на договора поради неизпълнение на задълженията на абоната по същия
да заплаща договорените цени на ползваните абонаменти, съдът приема следното:
В конкретния случай ищецът основава вземанията си за неустойки в размер на
сумата от 199,80 лева, формирана като сбор от стойността на 12 месечни такси по 16,65
лева за мобилен номер . и в размер на сумата от 396,48 лева, формирана като сбор от 14
месечни такси по 28,32 лева за интернет услуга № 101002117305, позовавайки се на
последиците от развалянето на договора и на клаузите на т. 7.1 от Приложение №
1/15.01.2020 г. към договора за мобилни услуги и т. 6.3. от Приложение № 1/05.02.2020
г.
Съгласно възприетото с мотивите на ТР № 1/2022 г., ОСГТК, ВКС, когато
предмет на делото са правоотношения, произтичащи от правна сделка /иск за
собственост, иск за изпълнение по чл.79 ЗЗД и др./, ответникът може да
противопостави правоизключващи възражения, основани на нищожността на сделката
или на отделни части от нея. Но и при липса на такива възражения, съдът не е обвързан
да зачете нейните правни последици. Императивните норми, уреждащи нищожността
на сделките, не могат да бъдат дерогирани по волята на страните, които са ги
сключили. Договорната автономия не е абсолютна, тя е ограничена от чл.9 ЗЗД, според
който страните могат да свободно да определят съдържанието на договора, доколкото
той не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Когато тази
забрана не е спазена, при оценката на правното действие на договора, съдът трябва да
се ръководи от принципа на законността и да приложи закона точно. Материалният
закон няма да бъде приложен точно, ако съдът игнорира установените от него при
преценката на доказателствата факти, опорочаващи сделката. След като страните по
сделката имат задължение да спазват правопорядъка и да не договарят в противоречие
с императивните правни норми, когато ги нарушат, следва да понесат последиците на
нищожността, която при отнесен до съда спор, ще бъде констатирана служебно.
Съгласно дадените задължителни за съдилищата указания, за да бъде спазен
принципът на състезателното начало, страните следва да са информирани преди
устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете
4
правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, както и да
имат възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат
доказателства. В конкретния случай това е сторено, като с доклада по делото съдът е
уведомил страните, че ще извърши таква проверка, с оглед което и е осигурил
възможност да вземат становище във връзка с тази проверка.
В резултат от извършената служебна проверка относно валидността на
процесните клаузи за компесаторни неустойки с оглед развалянето на договора поради
неизпълнение на задължението на абоната да заплаща в срок и съобразно уговореното
с договора задълженията си към мобилния оператор, съдът приема, че клаузите, въз
основа на които ищецът извежда вземанията си за неустойки, са нищожни като
противоречащи на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД/, като съображенията за това
са следните:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се доказват. Неустойката представлява договорен способ, при който страните при
сключване на договора уговарят начин на обезвреда за едната страна по договора, ако
е допуснато неизпълнение от насрещната страна на договорно правоотношение. В
хипотезата, когато е уговорена неустойка, страната не е длъжна да доказва вредите си,
а има правото да претендира уговорената в нейна полза неустойка. За да бъде
действителна клаузата за неустойка, необходимо е неустойката да съответства на
нейните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съгласно разясненията, дадени с тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, начинът на определяне на неустойката, както и границите на същата, не са
уредени с императивни правни норми, поради което договарянето й без краен предел,
както и евентуалната й прекомерност, сами по себе си не водят до нищожност на
клаузата за заплащане на неустойка. Неустойката следва да се приеме за нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии като
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението
е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди. При всяка преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други
критерии, като се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен
случай.
В последователната практика на върховната съдебна инстанция по граждански и
търговски дела е възприето становището, че макар да е договорена между търговци,
неустойката може да бъде нищожна, поради несъответствието й с добрите нрави /така
напр. Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 395/2008 г., I т. о., ТК,
Определение № 885 от 14.12.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 1993/2018 г.и др./. Както се
посочи и по-горе, съдът е задължен да следи служебно за валидността на клаузата за
неустойка /за съответствие на същата с добрите нрави/, независимо от субектите по
правоотношението и дали последните имат качеството на търговци или на
потребители, в случай на предявен иск, с който се претендират последиците от
5
договорната отговорност по правоотношението. В този смисъл са напр. Решение № 4
от 25.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 395/2008 г., I т. о., ТК, Определение № 885 от
14.12.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 1993/2018 г.и др.
Съгласно обсъжданите неустоечни клаузи се предвижда за оператора да
възникват вземания, чийто размер е формиран като сбор от месечните абонаментни
такси до края уговорения срок за ползване на абонаментите при прекратяване на
договорното правоотношение между страните по вина на абоната преди изтичане на
срока. Тези уговорки според настоящия съдебен състав се явяват в противоречие с
добрите нрави, доколкото претендираните неустойки излизат извън присъщите на този
институт на договорната отговорност функции. Това е така, тъй като въз основа на
тези клаузи мобилният оператор по претендира, че има право да получи прекратения
договор имуществена облага в размер, който би получил, ако договорът не беше
прекратен, като същевременно е освободен от договорната обвързаност, съответно от
изпълнение на своите задължения по договора. Последното съставът на
първоинстанционния съд приема, че създава значителна нееквивалентност между
страните по правоотношението, нарушава принципите за справедливост и недопускане
на неоснователно обогатяване, който дисбаланс се явява в противоречие с добрите
нрави /в този смисъл Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, І т. о.,
Решение № 110/21.07.2016 по дело № 1226/2015 на ВКС, ТК, I т. о /.
В аспекта на изложеното съдът приема, че клаузите, въз основа на които ищецът
счита, че за него са възникнали вземания за неустойки в претендирания размер, са
нищожни на посоченото основание. В тази част претенциите на ищеца следва да бъдат
отхвърлени.
Относно претенцията за неустойка за невърнато оборудване след прекратяване
на договора:
За установяване основателността на това вземане ищецът следва да установи, че
между страните е възникнало валидно договорно правоотношение по сключен договор
за предоставяне на електронни съобщителни услуги, в изпълнение на който ищецът е
предоставил на ответника оборудване за ползване на услугата, а за последния е
възникнало задължение за връщането му след прекратяване на ползването на услугата,
че договорът е бил развален поради неизпълнение на задълженията на ответника по
същия, че с договора страните са уговорили валидна неустоечна клауза, по силата на
която за ответника е възникнало задължение за заплащане на неустойка в
претендирания размер поради неизпълнението на задължението за връщане на
предоставеното му оборудване.
В тежест на ответника по този иск е да установи, че след преустановяване на
ползването на услугата е върнал на ищеца оборудването, респ. че е погасил
задължението си за заплащане на неустойката.
Както се посочи и по-горе, съдът приема, че страните са били обвързани от
договор за предоставяне на съобщителни услуги, по които ответникът е бил
неизправна страна, съответно действието на договора е преустановено по силата на чл.
54.12 ОУ.
Установено е, че съгласно чл. 5 от Приложение № 1 от 15.01.2020 г., абонатът е
получил за временно ползване от оператора оборудване – 4G Wi-Fi рутер в комплект
със SIM карта за срока на действие на договора. Получаването на устройството е
удостоверено с приетия като доказателство приемо – предавателен протокол от
15.01.2020 г., подписан от представители на оператора и ответника. В производството
6
от страна на ответника не е оспорено получаването на оборудването. Следователно
съдът приема, че с преустановяване действието на договора за ответника е възникнало
задължение за връщане на полученото оборудване в пълна комплектност и изправност,
като за предаването му обратно страните са предвидили да се съставя приемо-
предавателен протокол. В производството от страна на ответника не са ангажирани
доказателства това задължение да е било изпълнено. Ето защо и следва да се приеме, че
за ищеца е възникнало по силата на клаузата на т. 7.2. от Приложение № 1/15.01.2020 г.
право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването,
съгласно действащия ценоразпис на оператора. Настоящият съдебен състав счита, че с
обсъжданата клауза от договора страните са уговорили именно
компесаторна неустойка за неизпълнение на договорно задължение, като е определен
нейният размер, а именно стойността на предоставеното оборудване на абоната, което
не е заплатено от него при сключване на договора. Ответникът не е оспорил
твърдяната от ищцовото дружество стойност на предоставеното устройство, като
неустойката съгласно ценоразписа, приет по делото, възлиза на сумата от 140 лева.
Така определеният размер на неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. С оглед изложеното се налага изводът, че е
установен фактическият състав на предявеното вземане по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и в тази
част претенцията е доказана по основание и размер и следва да бъде уважена.
По отношение на възраженията на ответника, че е погасил задълженията си към
ищеца чрез плащане:
Установява се от приложеното към настоящото ч.гр.д. № 26761/2021 г., по описа
на СРС, 41 състав, че предмет на същото е било и вземане на заявителя /ищец по
делото/ в размер на сумата от 234,57 лева, представляваща главница за месечни такси и
потребление за използване на услуги за периода от 21.06.2020 г. до 20.11.2020 г.
Съобразявайки становищата на страните и събраните в исковото производство
доказателства, в т.ч. и представения от ответника касов бон, съдът приема, че
ответникът е заплатил, респ. погасено чрез плащане е било вземането на заявителя в
размер на сумата от 234,57 лева – главница за месечни такси и потребление. Това
вземане не е предмет на исковото производство, доколкото за същото не е бил
предявен иск. Следователно с направеното от ответника плащане са били погасени
вземания, които не са предмет на настоящото производство.
С оглед всичко гореизложено, съдът приема, че претенцията на ищеца следва да
бъде уважена в частта за сумата от 140 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължението на ответника да върне на ищеца предоставеното му по
силата на договора оборудване. В останалата част исковете следва да бъдат
отхвърлени.
Относно разноските:
При този изход от спора право на присъждане на съдебни разноски възниква и
за двете страни.
Ответникът не е претендирал такива, поради което разноски се следват само на
ищеца, съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
за настоящото производство в размер на сумата от 4,75 лева от общо реализирани
25,00 лева за държавна такса.
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
7
разноските, направени и в заповедното производство. Съобразно изхода от спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на страната се следва сумата от 125,39 лева от общо
реализирани разноски в размер на сумата от 325,00 левa, от които 25 лева за заплатена
държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „. ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., иск с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, че ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Триадица“, ., ДЪЛЖИ на „. ЕАД сумата от 140 лева, ведно със законната лихва за
периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/14.05.2021 г./ до окончателното плащане, представляваща неустойка по т. 7.2 от
Приложение №1 от 15.01.2020 г. към договор за електронни съобщителни услуги №
********* за неизпълнение на задължението на абоната за връщане на получено от
оператора оборудване /data box/, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 26761/2021 г. по описа на СРС, 41
състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 140
лева до пълния претендиран размер от 736,28 лева /за вземанията за сумата от 199,80
лева, формирана като сбор от 12 месечни такси, всяка по 16,65 лева за мобилен номер .,
и за сумата от 396,48 лева, формирана като сбор от 14 месечни такси, всяка по 28,32
лева за интернет услуга № 101002117305/.
ОСЪЖДА ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Триадица“, ., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „. ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: ., сумата от 4,75 лева, представляваща разноски за
исковото производство, и сумата от 125,39 лева, представляваща разноски за
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, подадена до Софийски
градски съд чрез Софийски районен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8