РЕШЕНИЕ
№ 1908
гр. Пловдив, 08.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20225330201887 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Б. О., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Електронен фиш серия К № 4430119 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от
ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 3, т. 5
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 800 (осемстотин) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди атакуваният електронен фиш (ЕФ) да е
незаконосъобразен, без да се сочат конкретни пороци. Моли се за неговата
отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** И.П., приложено на
лист 3 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, да осигурява
неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без
контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването, както и
1
да е отчетена приложимата максимално допустима грешка в полза на водача
от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Б. Б. О., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
07.03.2022 г., установено от приложената по преписката разписка, а жалбата е
подадена на 18.03.2022 г. пред Районен съд – Пловдив и е препратена за
окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което срокът
по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен
фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 29.04.2019 г. в 09:59 часа на републикански път II-86, км 19+000 в
посока към гр. Асеновград жалбоподателят Б. Б. О. управлявал лек автомобил
за обществен превоз на пътници „Шевролет Авео“ с рег. № ***, собственост
на „Котогруп“ ЕООД, със скорост на движение от 106 км/ч при разрешена
скорост от 60 км/ч, която била сигнализирана на водачите с пътен знак В26.
Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр.
номер 11743CA. Стойността на измерената скорост от техническото средство
била 110 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от
„минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 106 км/ч,
с което жалбоподателят превишил разрешената скорост с 46 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 3, т. 5 от ЗДвП
против жалбоподателя О. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К
№ 4430119, с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 800 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните и проверени писмени доказателства, както и на гласните
доказателствени средства по делото.
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.
2
От Протокол от проверка № 59-С-ИСИ/11.10.2018 г. се изяснява, че
процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743CA е
преминало последваща проверка на 11.10.2018 г. със заключение, че
съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими
надписи и означения върху средството за измерване. Изяснява се и че
максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при
движение над 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-11633/30.04.2019 г. се установява, че на дата
29.04.2019 г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с
фабр. № 11743CA е заснела статични изображения с начален час на работа
08:30 ч. и краен час на работа 18:00 ч. и с място на контрол път II-86, км
19+100 в посока от север към юг, където е действало ограничение на
скоростта за движение от 60 км/ч, сигнализирано с пътен знак В26.
От снимка № 0172355 от радар с №11743CA (лист 13 от делото) се
изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***,
че стойността на измерената скорост е 110 км/ч, а заснемането е извършено на
29.04.2019 г. в 09:59 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото
средство.
От писмо с вх. № 30435/15.04.2022 г. от директора на Областно пътно
управление – Пловдив (лист 15 от делото) се установява, че към дата
29.04.2019 г. в участъка от км 14+860 до км 25+250 на път II-86 „Пловдив –
Асеновград“ в двете посоки на движение е въведена временна организация на
движението, като скоростта е ограничена на 60 км/ч. Изяснява се и че това
обстоятелство е указано на водачите на МПС с монтирани пътни знаци В26
(60 км/ч)
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на „Котогруп“ ЕООД.
От справка от търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ за актуално
състояние към 26.01.2021 г. по партидата на търговеца „Котогруо“ ЕООД
(лист 10-11 от делото) се изяснява, че управител на дружеството е свид. К. С.
Ч..
От декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с УРИ 103000-2334/29.01.2021 г.
от К. С. Ч. се изяснява, че същият писмено е декларирал пред ОДМВР-
Пловдив, че на 29.04.2019 г. в 09:59 часа процесният лек автомобил с рег. №
*** е бил предоставен във владение на жалбоподателя Б. Б. О.. Изяснява се
още, че декларацията е подадена на дата 26.01.2021 г., а към нея е
представено копие на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на жалбоподателя О..
От справка от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив от АИС
АНД (лист 14 от делото) се установява, че на дата 22.01.2021 г. на свид. К. С.
Ч. като законен представител на „Котогруп“ ЕООД е връчен Електронен фиш
серия К № 2872110 /приложен по преписката/. За същия се установява да е
издаден против свид. К. Ч. в качеството му на законен представител на ЮЛ-
3
собственик на автомобила „Шевролет Авео“ с рег. № *** за извършено с
превозното средство нарушение за скорост на 29.04.2019 г. в 09:59 часа на
републикански път II-86 км 19+000 в посока гр. Асеновград. Установява се от
представената справка и че Електронният фиш серия К № 2872110, издаден
против свид. К. С. Ч., е анулиран.
От показанията на свид. А. С. Ч. се установява, че за лекия таксиметров
автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № *** е имало има издадено разрешение
за таксиметров превоз към 2019 г.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – републиканки път II-
86, км 19+100 в посока гр. Асеновград; датата – 29.04.2019 г.; точният час на
извършване на нарушението – 09:59 часа; регистрационният номер на МПС –
***; ползвателят, който е управлявал превозното средство – жалбоподателят
Б. Б. О.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с
превишена скорост от 106 км/ч при максимално разрешена скорост от 60
км/ч, сигнализирана с пътен знак В26; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2
вр. с ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 800 лева; срокът, сметката и
мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по
указаната банкова сметка.
Макар да липсва изрично направено възражение в този смисъл, но
доколкото съдът съгласно ППВС № 10 от 28.09.1973 г. по н. д. № 10/1973 г. е
длъжен служебно да следи за спазването на давностните срокове в
административнонаказателния процес, то следва да се отбележи, че не е
изтекъл срокът на преследвателската давност за реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното от него нарушение на дата 29.04.2019 г. При осъществяване на
отговорността на нарушителя чрез издаване на електронен фиш не намират
приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Тук не са предвидени два етапа,
подобно на общия процес по ЗАНН с повдигане и предявяване на обвинение и
налагане на наказание. Електронният фиш съчетава и двете. Затова
давностният срок тече от датата на извършване на деянието. В случая 3-
годишният давностен срок, течащ от 29.04.2019 г., е прекъснат с
образуването на настоящото съдебно производство, от който момент е
започнала да тече нова давност. Съдебното производство е образувано на
31.03.2022 г., като с Разпореждане № 2183 от 05.04.2022 г. по делото на
жалбата е даден ход като допустима и делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание. Към момента на постановяване на съдебното
решение не е изтекъл и срокът на абсолютната давност от 4 години и 6 месеца
съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС.
4
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
ARH CAM S1 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ
от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният
случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между обжалвания ЕФ и изготвеното статично
изображение с № 0172355 от радар № 11743CA. От протокола за използване
на АТСС се установява, че видеоконтролът е извършван на път II-86, км
19+000 в посока от север към юг, посоката на задействане на радара е при
приближаване на МПС към него, а работата с техническото средство е
започнала на 29.04.2019 г. в 08:30 часа и е приключила в 18:00 часа на същата
дата. През този времеви интервал и на посоченото място е заснето и
процесното статично изображение № 0172355 от АТСС тип ARH CAM S1 с
№ 11743CA.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 29.04.2019
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят О. е извършил от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. От
обективна страна на 29.04.2019 г. в 09:59 часа на републикански път II-86 км
19+000 в посока към гр. Асеновград жалбоподателят е управлявал лек
автомобил за обществен превоз на пътници „Шевролет Авео“ с рег. № ***,
като се е движил със скорост от 106 км/ч при максимално разрешена скорост
от 60 км/ч, сигнализирана с пътен знак В26.
Така направеното описание на нарушението и на мястото на извършване
на деянието еднозначно определят част от земната повърхност, която попада
5
на територията на страната. Това позволява мястото на деянието да бъде
отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, поради
което не възниква съмнение или неяснота къде точно е осъществено
движението на процесния автомобил в нарушение на правилата за движение.
Доказва се от справката от Областно пътно управление – Пловдив и че на
това място към датата на процесното деяние разрешената максимална скорост
за движение е 60 км/ч съгласно въведена временна организация на
движението за времето от 02.08.2017 г. до 21.05.2019 г. Установява се и че в
посоката от гр. Пловдив към гр. Асеновград, в която се е движил
автомобилът, управляван от жалбоподателя, е имало монтирани пътни знаци
В26 (60 км/ч), оказващи на водачите това ограничение.
От обективна страна доказано е и наличието на квалифициращото
отговорността на жалбоподателя обстоятелство по чл. 182, ал. 3 от ЗДвП, тъй
като лекият автомобил, с който е извършено нарушението, е предназначен за
извършването на обществен превоз на пътници. От показанията на свид. А. С.
Ч. се установи по делото, че процесният лек автомобил с рег. № *** е
притежавал издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз. От
снимковия материал се изяснява, че конкретно в момента на деянието
автомобилът се е придвижвал при осъществяването на обществен превоз на
пътници, тъй като знакът „ТАКСИ“ не е свален или закрит с калъф, както
следва да се процедира при преустановяване на работа съгласно чл. 46, ал. 1
от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя О..
В тази връзка съдът намира, че процедурата по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от
ЗДвП е надлежно проведена. За извършеното нарушение първоначално е
издаден ЕФ серия К с № 2872110 против свид. К. С. Ч. като законен
представител на юридическото лице, което е собственик на автомобила, при
чието управление е осъществено деянието. За този електронен фиш от
справката на лист 14 от делото се установява да е връчен на свид. К. Ч. на
дата 22.01.2021 г. Последният е подал писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП на 26.01.2021 г. Следователно е спазен 14-дневният срок за
извършването на това действие. Декларацията е надлежно попълнена с данни
за лицето, управлявало процесния автомобил на датата и часа на извършване
на нарушението. Към нея е представено и необходимото приложение – копие
на СУМПС на жалбоподателя О.. За първоначално издадения Електронен
фиш серия К № 2872110 се доказва по делото да е анулиран, след което нов
електронен фиш – а именно обжалваният такъв от серия К № 4430119, е
издаден против лицето, посочено в декларацията, тоест жалбоподателя Б. Б.
О.. Последният не е декларирал писмено, че нарушението е извършено от
друго, различно от него лице. При тези факти авторството на деянието от
страна на жалбоподателя се явява доказано по делото.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
6
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, че то е
автомобил за обществен превоз на пътници, с каква скорост се движи, както и
какво е действащото ограничение при движение на посочения пътен участък,
следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното
превишаване в съответен размер на разрешената максимална скорост на
движение, но въпреки това е осъществил деянието си. Във връзка със
субективната страна протоколът за използване на АТСС с рег. № 1030р-
11633/30.04.2019 г. служи като доказателство за това, че преди началото и
след край на осъществявания контрол с автоматизираното техническо
средство е извършена проверка за наличието към конкретната дата на пътните
знаци. Следователно водачът обективно е могъл да възприеме
сигнализираното ограничение на скоростта за движение.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 3, т. 5 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 46 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 41 до 50 км/ч на разрешената
максимална скорост при управление на МПС за обществен превоз на
пътници. Правилно е установена и стойността на скоростта на движение на
автомобила, а именно 106 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в
него е вписана не измерената скорост, а установената стойност на скоростта,
както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3 %“.
Следователно установената стойност на скоростта се получава като от
измерената скорост, за която в случая се изясни да е 110 км/ч, се извадят 3 %
максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). След
извършване на аритметичната операция се получава и установената стойност
на скоростта, а именно 106 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния
фиш. Стойността на разрешената скорост пък е 60 км/ч, поради което
превишаването й е с 46 км/ч.
Видът и размерът на наказанието са предвидени от законодателя във
фиксиран размер и в тази връзка наложеното на жалбоподателя наказание с
електронния фиш е правилно определено. По аргумент от чл. 27, ал. 5 от
ЗАНН в случая липсва процесуална възможност за налагане на наказание под
предвидения най-нисък размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин, а обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде
потвърден.
7
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед
неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за
въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното
присъждане в писменото становище на лист 3 от делото. Съгласно правилото
на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. При определяне на размера на
възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към
максималния размер, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че с
оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна
сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят Б. Б. О..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4430119 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Б. Б. О., ЕГН: **********, с
адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 3, т. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 (осемстотин)
лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Б. Б. О., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
8
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9