№ 137 / 26.3.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
26.03.2020 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 27.02.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна И. и с участието на прокурора......................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2683 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.2, ал.1, във връзка с чл.8, ал.1 от ЗАЗ и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът, О. Б., гр. Б.. ул. Гаврил Генов № 2, област Монтана, с ЕИК xxxx , представлявана от Николай Илиев Ангелов, за кмет на О. Б., съгласно Заповед № 604/20.09.2019 година, издадена от Светлин Алексиев Сретениев - кмет на О. Б., чрез процесуалния си представител адвокат К. xxx, е предявила иск ПРОТИВ: Й.Л.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, с правно основание: чл. 79, ал. 1 и чл. 86. ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба твърди, че съгласно сключен Договор за отдаване под аренда на земеделска земя № 39 от 22.05.2003 година с нотариална заверка на подписа и вписан с вх.рег. № 1582/23.05.2003 година под № 75, том ІІІ, партида 415, 6730 на СВ-Монтана, между доверителя и като арендодател и ответника като арендатор на основание чл. 1, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието и чл. 26, ал. 3 от НРПУРОИ и във връзка е Протокол № 1 от проведен конкурс на 08.05.2003 година доверителя и е предоставил за временно и възмездно ползване общински имот, представляваш ПАСИЩЕ-МЕРА, четвърта категория, представляваща имот № 138012, целият е площ от 187,349 дка, находящ се в местността „Над село” в землището на село Лехчево за засаждане на трайни насаждения.
Договорът за аренда е сключен за 30 (тридесет) години, като периодът на арендуване е от 01.09.2003 година до 31.08.2033 година, съгласно чл. 4.1 от договора.
Договорът е регистриран по съответния ред пред ОСЗГ Б., за което е издаден талон за регистрация на договор за аренда.
Съгласно договора, арендаторът следвало да заплаща на доверителя и годишно арендно плащане в размер на 993,00 лева (деветстотин деветдесет и три лева), платимо на две вноски: 20% до 01.03. в размер на 198,60 лева (сто деветдесет и осем лева и шестдесет стотинки) и 80% до 01.09. в размер на 794,40 лева (седемстотин деветдесет и четири лева и четиридесет стотинки).
До 2011 година арендатора е изпълнявал договора, като последното плащане е на 28.02.2011 година първата вноска в размерна 198,60 лева за 2011 година. От тогава до настоящия момент арендатора не заплаща дължимото годишно арендно плащане.
С Писмо изх. № К-3376 от 28.12.2012 година, доверителя и отправил до ответника - арендатор Покана за доброволно изпълнение на задълженията в срок до 10.01.2013 година да издължи доброволно задълженията си по Договор за отдаване под аренда на земеделска земя № 39 от 22.05.2003 година с нотариална заверка на подписа и вписан с вх.рег. № 1582/23.05.2003 година под № 75, том ІІІ, партида 415, 6730 на СВ-Монтана.
Поканата е получена на 04.01.2013 година лично от Й.Л.П..
Към настоящия момент няма плащане. Съгласно Справка към 23.10.2019 година дължимите суми по Договор за отдаване под аренда на земеделска земя № 39 от 22.05.2003 година с нотариална заверка на подписа и вписан е вх.рег. № 1582/23.05.2003 година под № 75, том ІІІ, партида 415, 6730 на СВ-Монтана възлизат в размер, както следва:
- 17 (седемнадесет) вноски на стойност 8738,40 лева (осем хиляди седемстотин тридесет и осем лева и четиридесет стотинки).
- начислена лихва в размер на 6 664,42 лева (шест хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки).
Съгласно сключен Договор за отдаване под аренда на земеделска земя № 98 от 21.10.2003 година с нотариална заверка на подписа и вписан с вх.рег. № 3158/28.10.2003 година под № 183, том ІV, партида 415, 6730 на СВ-Монтана, между доверителя и като арендодател и ответника като арендатор на основание чл. 1, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието и чл. 26, ал. 3 от НРПУРОИ и във връзка с Протокол от проведен конкурс на 02.09.2003 година доверителя и е предоставил за временно и възмездно ползване общински имот, представляващ: ПАСИЩЕ-МЕРА, шеста категория, представляваща имот № 001001, целият с площ от 126,000 дка, находящ се в местността „Лъката” в землището на село Бели Брод, при граници и съседи на имота: нива № 001002-на наследниците на Милети Начов Петров, полски път № 001021 на О. Б., пасище-мера № 001006 на О. Б., Дървопроизводство пл.землищиа граница № 100001 на МЗГАР-Държавно лесничейство и вътрешна река № 000001 на МОСВ, за засаждане на трайни насаждения.
Договорът за аренда е сключен за 30 (тридесет) години, като периодът на арендуване е от 21.10.2003 година до 20.10.2033 година, съгласно чл. 4.1 от договора.
Договора е регистриран по съответния ред пред ОСЗГ Б., за което е издаден талон за регистрация на договор за аренда.
Съгласно договора, арендаторът следвало да заплаща на доверителя и годишно арендно плащане в размер на 642,60 лева (шестстотин четиридесет и два лева и шестдесет стотинки), платимо до 31 (тридесет и първо) число на 12 (дванадесети) месец на всяка календарна година.
С Анекс № 14 от 20.04.2004 година, страните се договорили да се създаде точка 3.10 от Раздел ІІІ, „Права и задължения на арендатора”: да почисти имота по т. 1.1 от храсти и други насаждения като го приведе във вида предназначен по договора за засаждане на трайни насаждения за сметка на двегодищно арендно плащане определено в Раздел V ”Арендно плащане” в размер на 1285,20 лева, за периода от 21.10.2003 година до 20.10.2005 година.
Последно ответника-арендатор по договора е заплатил годишно арендно плащане за 2010 година в размер на 642,60 лева.
От тогава до настоящия момент арендатора не заплаща дължимото годишно арендно плащане.
С Писмо изх. № К-3376-(1) от 28.12.2012 година, доверителя и отправил до ответника - арендатор Покана за доброволно изпълнение на задълженията в срок до 10.01.2013 година да издължи доброволно задълженията си по Договор за отдаване под аренда на земеделска земя № 98 от 21.10.2003 година с нотариална заверка на подписа и вписан с вх.рег. № 3158/28.10.2003 година под № 183, том ІV, партида 415, 6730 на СВ-Монтана.
Поканата е получена на 04.01.2013 година лично от Й.Л.П..
Към настоящия момент няма плащане.
Съгласно Справка към 23.10.2019 година дължимите суми по Договор за отдаване под аренда на земеделска земя № 98 от 21.10.2003 година с нотариална заверка на подписа и вписан с вх.рег. № 3158/28.10.2003 година под № 183, том ІV, партида 415, 6730 на СВ-Монтана възлизат в размер, както следва:
- 8 (осем) вноски на стойност 5 140,80 лева (пет хиляди сто и четиридесет лева и осемдесет стотинки).
- начислена лихва в размер на 4 076,33 лева (четири хиляди седемдесет и шест лева и тридесет и три стотинки).
Съгласно сключен Договор за отдаване под аренда на земеделска земя № 111 от 18.08.2004 година с нотариална заверка на подписа и вписан с вх.рег. № 4211/28.09.2004 година под № 160, том VІ, партида 415, 6730 на СВ-Монтана, между доверителя и като арендодател и ответника като арендатор на основание чл. 1, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието и чл. 26, ал. 3 от НРПУРОИ и във връзка с Протокол № 1 от проведен конкурс на 13.07.2004 година и заповед № 360/19.07.2004 година на Кмета на О. Б., доверителя и е предоставил за временно и възмездно ползване общински имоти, представляващи:
- имот № 137060 от 48,077 дка представляващ пасище-мера, ІV (четвърта) категория, находящ се в землището на село Лехчево, местността „Над селото”;
-имот № 001006 от 16,032 дка представляващ пасище-мера, ІV (четвърта) категория, находящ се в землището на село Бели брод, местността ,,Лъката”;
-имот № 001007 от 10,888 дка, представляващ пасище, мера, ІV (четвърта) категория, находящ се в землището на село Бели Брод, местността ,,Лъката”;
-имот № 001011 от 8,570 дка, представляващ трайни насаждения (в момента свободен), VІ (шеста) категория, находящ се в землището на село Бели брод, местността ,,Лъката”;
-имот № 001012 от 2,718 дка, представляващ пасище, мера, VІІ (седма) категория, находящ се в землището на село Бели брод, местността ,,Лъката”.
Договорът за аренда е сключен за 30 (тридесет) години, като периодът на арендуване е от 01.08.2004 година до 31.07.2034 година, съгласно чл. 4.1 от договора.
Договоът е регистриран по съответния ред пред ОСЗГ Б., за което са издадени талони за регистрация на договор за аренда.
Съгласно договора, арендаторът следвало да заплаща на доверителя и годишно арендно плащане в размер на 590.20 лева (петстотин и деветдесет лева и двадесет стотинки), платимо на две вноски: авансово плащане в размер на 30% от арендната вноска до 31.12. в размер на 177,00 лева (сто седемдесет и седем лева) и 70% до 30.09. в размер на 413.20 лева (четиристотин и тринадесет лева и двадесет стотинки).
До 2010 година арендатора е изпълнявал договора, като последното плащане е до 31.12.2010 година първата вноска в размер на 177,00 лева за 2010 година. От тогава до настоящия момент арендатора не е заплащал дължимото годишно арендно плащане.
С Писмо изх. № К-3376-(2) от 28.12.2012 година, доверителя и отправил до ответника - арендатор Покана за доброволно изпълнение на задълженията в срок до 10.01.2013 година да издължи доброволно задълженията си по Договор за отдаване под аренда на земеделска земя № 111 от 18.08.2004 година с нотариална заверка на подписа и вписан с вх.рег. № 4211/28.09.2004 година под № 160, том VІ, партида 415, 6730 на СВ-Монтана.
Поканата е получена на 04.01.2013 година лично от Й.Л.П..
Към настоящия момент няма плащане.
Съгласно Справка към 23.10.2019 година дължимите суми по Договор за отдаване под аренда на земеделска земя № 111 от 18.08.2004 година с нотариална заверка на подписа и вписан с вх.рег. № 4211/28.09.2004 година под № 160, том VІ, партида 415, 6730 на СВ-Монтана възлизат в размер, както следва:
- 17 (седемнадесет) вноски на стойност 5 134,60 лева (пет хиляди сто тридесет и четири лева и шестдесет стотинки).
- начислена лихва в размер на 3 906,99 лева (три хиляди деветстотин и шест лева и деветдесет и девет стотинки).
През годините доверителят и многократно е провеждал срещи с ответника – арендатор по трите договора, описани по-горе, като е поемал ангажимент за доброволно уреждане на задълженията към О. Б..
С Покана за доброволно изпълнение изх. № К-2788/26.11.2014 година, доверителят и е поканил отново ответника да изпълни задължението си по трите договора. Тази покана е изпратена на адреса на ответника, но същата се е върнала като получателя непознат на посочения адрес.
След направена справка в ЕСГРАОН се установило, че и постоянния и настоящия адрес на ответника е град София, жк. „Яворов” 31, вх. ,,Б”, ст. 1, ап. 13.
Ето защо за О. Б. остава възможността да предяви пред съда иск по чл. 79 от ЗЗД за изпълнение на задълженията по договорите от страна на ответника-арендатор ведно със обезщетение за забава.
Моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответника Й.Л.П. xxx да заплати на О. Б., годишно арендно плащане на основание чл. 79 от ЗЗД, както следва:
- по Договор за отдаване под аренда на земеделска земя № 39 от 22.05.2003 година с нотариална заверка на подписа и вписан с вх.рег.№ 1582/23.05.2003 година под № 75, том ІІІ, партида 415, 6730 на СВ-Монтана в размер на 17 (седемнадесет) вноски на стойност 8738,40 лева (осем хиляди седемстотин тридесет и осем лева и четиридесет стотинки), ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до датата на окончателното изплащане;
- по Договор за отдаване под аренда на земеделска земя № 98 от 21.10.2003 година с нотариална заверка на подписа и вписан с вх.рег. № 3158/28.10.2003 година под № 183, том ІV, партида 415, 6730 на СВ-Монтана в размер на 8 (осем) вноски на стойност 5 140,80 лева (пет хиляди сто и четиридесет лева и осемдесет стотинки), ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до датата на окончателното изплащане;
- по Договор за отдаване под аренда на земеделска земя № 111 от 18.08.2004 година с нотариална заверка на подписа и вписан с вх.рег. № 4211/28.09.2004 година под № 160, том V1, партида 415, 6730 на СВ-Монтана възлизат в размер на 17 (седемнадесет) вноски на стойност 5 134,60 лева (пет хиляди сто тридесет и четири лева и шестдесет стотинки), ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до датата на окончателното изплащане, както и да заплати 6 664,42 лева (шест хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки); 4 076,33 лева (четири хиляди седемдесет и шест лева и тридесет и три стотинки) и 3 906,99 лева (три хиляди деветстотин и шест лева и деветдесет и девет стотинки) мораторна лихва за забава, съобразно падежите по трите договора до предявяване на иска.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК претендира да им се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът Й.Л.П., с адрес xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Ел. Балева , в срока, предвиден за отговор представя становището си по исковата молба на О. Б., във връзка с твърдяното задължение в сочения в молбата размер.
Счита исковете, предявени на основание чл.79, ал.1, ЗЗД и акцесорния по чл. 86, ал.1 ЗЗД за допустими и частично основателни.
С исковата молба са предявени искания за заплащане на арендно възнаграждение по три броя договори, сключени между О. Б. и него, за имоти, подробно описани в исковата молба. От изложеното в исковата молба са видни датите, на които последно е заплащал арендното възнаграждение, но не е сочен периода, за който се претендира плащането. Отчитайки броя на вноските, които са описани от ищеца като претендирани и дължими, става ясно, че претенцията е от датата на прекратяване на плащанията от негова страна.
Счита, че арендните вноски представляват периодични плащания по смисъла на закона и се погасават с кратката три годишна давност, съобразно разпоредбата на чл.111 в ЗЗД. Съобразно трайната съдебна практика и Тълкувателно решение от 12.04.2012 г. на ВКС по тълк.д.№ 3/ 11 г. ОСГК, със задължителна за съдилищата сила, че „Понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви”. Подобно тълкуване е дадено и в решение № 1206 от 30.10.2008 г. на ВКС по гр.д.№ 5498/07 т. V г.о. - „При задълженията с повтарящо се периодично изпълнение длъжникът трябва в течение на определено време да извърши редица /няколко на брой/ еднакви престации, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време”. Като има предвид тази задължителна съдебна практика, вземанията на арендодателя по договор за аренда се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност, тъй като представляват периодични плащания, и по следните съображения: съгласно чл.4 от ЗАЗ минималният срок на договора за аренда е четири стопански години, а на осн.чл.8 ал.5 ЗАЗ, ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичане на стопанската година, която съгласно §2 т.3 от ДР на ЗАЗ е времето от първи октомври на текущата до първи октомври на следващата година. Законът дори дава възможност да се уговарят и други, по-кратки срокове /периоди/ на арендното плащане. В конкретния случай договорите за аренда са сключени за тридесет стопански години, а арендното плащане по договори № 39/22.05.2003г и № 111/18.08.2004г. е на две вноски, а по договор № 98/21.10.2003г. е на една вноска и се заплаща до 31.12 на всяка календарна година. Налице е единен правопораждащ факт - договор за аренда. Ответникът дължи пари, определен е падеж, който настъпва след предварително определен интервал от време, поради което в продължение на тридесет години арендателят дължи периодични плащания. Следва да се има предвид и фактът, че с нотариални покани, изпратени до ищеца, арендните договори са развалени, считано от датите на получаването на нотариалните покани, респективно арендни вноски след тези дати не се дължат.
Счита, че всички плащания, които са предявени преди изтичане на 3 години от подаване на исковата молба са погасени по давност, а тези след разваляне на договорите са недължими.
С оглед акцесорния характер на вземането по чл.86, а.п.1 ЗЗД, счита, че лихва върху вземанията се дължи само за плащанията, които не са погасени по давност.
Не прави възражение за местна подсъдност.
Моли съда да постанови решение, с което да се отхвърлят като погасени по давност исковете, в частта, в която същите са погасени. В останалата част да се постанови решение, съобразно представените доказателства.
Доказателствата по делото са писмени.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице Ц.В., приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, съобрази констатациите в съдебно-икономическата експертиза, на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Безспорно е установено, че между страните са подписани 3 броя Договора за отдаване под аренда на земеделска земя, с нотариална заверка на подписите, съответно № 39 от 22.05.2003 г.; № 98 от 21.10.2003 г. и № 111 от 18.08.2004 година, вписани по предвидения в закона ред и за срок от 30 години всеки един от тях.
Не се спори и относно обстоятелството, че до 2010 - 2011 година ответникът, в качеството на арендатор на отдадените под аренда земи е заплащал арендните вноски, съгласно договорените клаузи по трите договора в сроковете, в които е следвало това да бъде извършено.
Самият ответник не оспорва твърдението, че в периода след 2011 година не е извършвал дължимите плащания по арендните вноски.
Прави възражение за изтекла давност и недължимост, поради прекратяването на договорите.
Спорен е въпросът, основателна ли е претенцията на ищеца и налице ли е погасено по давност вземане?
Погасителната давност е установена в обществен интерес. Целта е да стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права. Правните норми, които уреждат погасителната давност, са императивни. Чрез този институт на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време, Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на правата на кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на гражданското правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно вземане не се търси защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес. Погасителната давност има важна функция и в осигуряването на справедливо съдопроизводство поради трудността за доказване на факти, които са се осъществили далеч назад във времето. С оглед на тези функции и голямото разнообразие на субективните права законодателят е предвидил освен общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД и по- кратки специални давностни срокове като по този начин се отчитат особеностите на различните облигационни отношения. В чл.111 ЗЗД като изключение е установена тригодишна давност за три групи вземания, едната от които е за наем, за лихви и за други периодични плащания. Целта на определяне на специален, по-кратък давностен срок за тези вземания, е да бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания, които са предварително известни на страните по правоотношението. Кредиторът и длъжникът в тези случаи знаят изначално времето на изпълнение.
В тази връзка, както посочва ВКС в ТР № 3/2012 г., ОСГТК, давността допринася за бързото уреждане на гражданските и търговските правоотношения, което е в интерес на всички.
Фактът, че законодателят изключва определена категория плащания от приложното поле на общия давностен срок не е случаен. Давността като институт се свързва с идеята за активността на кредитора и интересът му от изпълнение на задължението. Според ВКС в цитираното по-горе тълкувателно решение, целта в тези хипотези е защита на интереса на длъжника, за категориите плащания, при които на страните предварително е известно времето на изпълнението, доколкото в тези случаи „с настъпването на всеки падеж на кредитора се напомня за съществуващите задължения за периодични плащания и евентуално за наличието на неизплатени такива“.
В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 в на ОСГТК на ВКС съдът определя, че едно плащане се характеризира като периодично без оглед на това по какъв начин е определен интервалът от време, след изтичането на който то става изискуемо - годишен, месечен, седмичен или дневен. Направено е заключението, че периодично е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в рамките на определен срок. Тези множество престации се обединяват от това, че имат единен правопораждащ факт (договор) и че падежьт им настъпва периодично. Обстоятелството дали плащането е еднакво или различно по размер няма отношение към характеристиката му като периодично. Единствено е необходимо размерът на дължимото плащане да е предварително определен или определяем.
Трайната и последователна съдебна практика е ориентирана към правилният извод, че давностният срок следва да се брои от датите на падеж на всяка вноска за главница и лихва.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за изтекла тригодишна погасителна давност, съгласно чл. 111 б. "в" ЗЗД относно дължимото арендно плащане и лихва за забава преди 25.10.2016 година
По този въпрос е формирана трайна съдебна практика на ВКС. Съгласно ТР 3/18.05.2012 ОСГК понятието периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Действително, вземанията за наем и за лихви също съдържат изброените принципи на понятието, поради което са периодични плащания. Задълженията на арендатора са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт-договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Конкретният случай е такъв.
Ответникът се позовава на кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД, идентифицирайки вземането на О. Б. като такова за периодично плащане. Следва да се отбележи и следното: Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ арендодателят може да развали договора за аренда поради забавяне плащането на арендното плащане за повече от три месеца, като развалянето на договори за аренда, сключени за срок по дълъг от десет години или пожизнено става по съдебен ред. В случая договорът за аренда е сключен за срок от тридесет години. Арендно плащане не е правено след 2011 година и до завеждането на исковата молба. Не може да не се отчете обстоятелството, че разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ урежда предвиденото в специалния закон специфично основание за разваляне - прекратяване поради неизпълнение, изразяващо се в забава на арендното плащане за повече от три месеца. Развалянето на договора е правна възможност за изправната страна да се освободи от обвързаността си, като предизвика прекратяване на договорното отношение с неизправната страна. Правото на разваляне като вторично потестативно по своя характер субективно право възниква в полза на кредитора при изпълнение на предвидените в закона условия. Следователно в настоящият случай договорът за аренда се прекратява при неизпълнение - по предвидения в ЗАЗ ред. Що се касае до реда за упражняване на правото на разваляне, по аргумент на противното основание от правилото на чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ, и след като договорът е със срок от тридесет години, при договори за аренда със срок над десет години, включително, това е съдебния ред, чрез подаване на искова молба до компетентният съд. Фактът на неизпълнение на задължението за заплащане на арендните вноски от страна на арендатора е отрицателен, т. е. ответната страна е тази, която следваше да ангажира по делото доказателства, че е извършила арендни плащания, така както същите са уговорени в договорите, т. е. да докаже, че е изпълнила задължението си и че е изправна страна по тях. Ответната страна не ангажира каквито и да е било доказателства, установяващи извършени арендни плащания по цитираните договори след 2011 година. Същата организира защитата си, като не оспори твърдението на О. Б. за липсата на извършени арендни плащания по договорите, позовавайки се на изтекла в нейна полза погасителна давност и липса на задължение, поради прекратяването на договорите за аренда, в каквато насока убедителни доказателства не са ангажирани. В тази връзка, съдът намира, че не е налице прекратяването на арендните договори по предвидения в закона ред и се дължи плащане по същите, като счита за частично основателни предявените искове, тъй като се установи неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника, а именно: Относно неизпълнение по Договор № 39 от 22.05.2003 година размера на задължението е от 2 979.00 лв. главница, и лихва за забава в периода 25.10.2016 г. до 25.10.2019 година в размер на 906.95 лв.; по Договор № 98 от 21.10.2003 година главницата е от 1 927.80 лв. и лихва за забава в посочения по-горе период от 639.07 лв.; по Договор № 111 от 18.08.2004 година главницата е в размер на 1 770.60 лв. и лихва за забава от 417.75 лв., над тези размери предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива.
При този изход на делото, в тежест на ответника са и направените разноски в хода на исково производство от ищеца, съобразно уважената част на исковете. Ответникът не е представил списък за разноски по реда на чл.80 ГПК и такива не се присъждат, с оглед отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Й.Л.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на О. Б., със седалище гр. Б., ул. Гаврил Генов № 2, област Монтана, с ЕИК xxxx , годишно арендно плащане на основание чл. 79 от ЗЗД и по чл.86 ЗЗД, както следва:
- по Договор за отдаване под аренда на земеделска земя № 39 от 22.05.2003 година с нотариална заверка на подписа и вписан с вх.рег.№ 1582/23.05.2003 година под № 75, том ІІІ, партида 415, 6730 на СВ-Монтана, сума в размер на 2 979.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.10.2019 г. до окончателното изплащане; като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения такъв от 8 738.40 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН, ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ; сумата от 906.95 лв. лихва за забава в периода 25.10.2016 г. до 25.10.2019 година, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения такъв от 6 664.42 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН, погасен по ДАВНОСТ;
- по Договор за отдаване под аренда на земеделска земя № 98 от 21.10.2003 година с нотариална заверка на подписа и вписан с вх.рег. № 3158/28.10.2003 година, под № 183, том ІV, партида 415, 6730 на СВ-Монтана, сума в размер на 1 927.80 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.10.2019 г. до окончателното изплащане; като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения такъв от 5 140,80 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, погасен по ДАВНОСТ; сумата от 639.07 лв. лихва за забава в периода 25.10.2016 г. до 25.10.2019 година, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения такъв от 4 076.33 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН, погасен по ДАВНОСТ;
- по Договор за отдаване под аренда на земеделска земя № 111 от 18.08.2004 година с нотариална заверка на подписа и вписан с вх.рег. № 4211/28.09.2004 година под № 160, том V1, партида 415, 6730 на СВ-Монтана, сума в размер на 1 770.60 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.10.2019 г. до окончателното изплащане; като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения такъв от 5 134,60 лева (пет хиляди сто тридесет и четири лева и шестдесет стотинки), като НЕОСНОВАТЕЛЕН, погасен по ДАВНОСТ; сумата от 417.75 лв. лихва за забава в периода 25.10.2016 г. до 25.10.2019 година, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения такъв от 3 906,99 лева (три хиляди деветстотин и шест лева и деветдесет и девет стотинки), като НЕОСНОВАТЕЛЕН, погасен по ДАВНОСТ;
ОСЪЖДА Й.Л.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на О. Б., със седалище гр. Б., ул. Гаврил Генов № 2, област Монтана, с ЕИК xxxx , сумите както следва: 345.65 лв. за направените разноски относно платена държавна такса в настоящото производство, съобразно уважената част от исковете; 665.35 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете и 450.00 лв. за изплатеното възнаграждение на вещото лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: