Р Е Ш Е Н И Е
№ 2064
гр.Пловдив, 11.11.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на първи октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 5518/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 564 от 30.04.2019г., издадено от
З. И. В.,
на длъжност *** община Пловдив, с което на М.А.Н., ЕГН:**********, с адрес ***,
на основание чл.43, ал.4 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на гр.Пловдив е наложено административно
наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за нарушение на чл.4,
бук.„б“ от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на гр.Пловдив.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно
и съставено в противоречие с материалния
процесуалния закон, тъй като фишът е съставен в нейно отсъствие. Също
сочи, че АУАН не е съставен в нейно присъствие, в нарушение на чл.40, ал,1 от ЗАНН, а изготвен предварително и връчен на работното и място, не е била
поканена да присъства при съставяне на АУАН. Предлага наказателното
постановление да бъде отменено, алтернативно – глобата в размер на 20 лева да
бъде намалена.
Ответната страна – Община Пловдив, чрез процесуалният си представител –
юрисконсулт М. оспорва жалбата, сочи че по делото е несъмнено установено, че на
посочените в АУАН и наказателно постановление дата и място, собствения на
жалбоподателя автомобил е паркиран на забранено за това място, а именно – срещу
посоката на движение на ул.„Иларион Макариополски“ № 23А, като доколкото жалбоподателя бе е бил на мястото, то се
касае за паркиране, а не за престой. Посочва също, че по несъмнен начин се
установява автора на деянието, доколкото липсва декларация на жалбоподателя,
сочеща друго лице, управлявало МПС. Също взема становище, че е неоснователно
възражението относно нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, като поддържа, че
моментът на съставяне на АУАН е неговото подписване, в който смисъл сочи и
съдебна практика. Сочи, че са спазени всички императивни разпоредби на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, като предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 28.08.2019г. видно от приложеното известие за доставяне, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив на 30.08.2019г., съгласно отразения входящия номер.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния
съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 06.01.2019г., около 13:05 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Иларион
Макариополски“ срещу № 23А, свидетелят А.Д.С., в качеството му на *** при ОД на
МВР – гр.Пловдив констатирал, че МПС – лек автомобил „Ауди“ с рег. № „***“,
собственост на жалбоподателя М.А.Н., било паркирано от лявата страна на същата
улица, срещу посоката на движение.
За същото свидетелят С. съставил глоба с фиш № ********** от 06.01.2019г.
срещу жалбоподателя Н.. След като получила екземпляр от глоба с фиш № **********
от 06.01.2019г., жалбоподателят оспорил същия фиш.
На 24.03.2019г., свидетелят А.Д.С. съставил АУАН с бланков № 039465 от 24.03.2019г.
срещу жалбоподателя М.А.Н. за нарушение на чл.4, бук.„б“ от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на
гр.Пловдив. Същият АУАН бил съставен в присъствието на срещу жалбоподателя Н.,
която го подписала. Въз основа на последния акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел А.Д.С.. Последният помни случая, като описва
констатираните от него факти включително, че гореописаното МПС е било паркирано
от лявата страна на улицата, срещу посоката на движение, както и процедурата по
съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля С. за последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се установява
начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и
процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
горепосочените свидетелски показания.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така представените
Заповед № 18ОА418 от 06.03.2018г. на кмет на Община Пловдив, а тази на актосъставителя
– от Заповед № 15ОА1328 от 20.05.2015г. на кмет на Община Пловдив. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което М.А.Н., ЕГН:**********,
с адрес *** виновно е нарушила разпоредбата на чл.4, буква „б“ от Наредба за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на гр.Пловдив, за това, че на 06.01.2019г., около 13:05 часа, в гр.Пловдив, на
ул.„Иларион Макариополски“ срещу № 23А е паркирала собствения си лек автомобил „Ауди“
с рег. № „***“ от лявата страна на същата улица, срещу посоката на движение.
Съгласно чл.4, буква „б“ от Наредба за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на гр.Пловдив – За престой и паркиране в населените места
пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение
по посока на движението и успоредно на оста на пътя, а на път с еднопосочно
движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако
това не пречи на движението на пътните превозни средства.
Предвид горното, паркирането от лявата страна на пътното платно е винаги
забранено, отделно от това – винаги е забранено и паркирането срещу посоката на
движение, ето защо в случая е без значение дали пътят е бил с еднопосочно или
двупосочно движение.
Съдът намети за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
процедурата е опорочена, тъй като фишът е съставен в нейно отсъствие. В този
смисъл ясно, че предвидения в чл.186, ал.3 от ЗДвП фиш, който се издава в
отсъствие на нарушителя, се издава именно в отсъствие на нарушителя и
последното не съставлява процесуално нарушение, като жалбоподателя разполага с
правото си по чл.186, ал.3 от ЗДвП да оспори последния, което в случая е
сторено.
Също като неоснователно следва да се прецени и възражението, че АУАН не
е съставен в присъствие на нарушителя, в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, а
изготвен предварително и връчен на работното и място, не е била поканена да
присъства при съставяне на АУАН. В случая безспорно се установява, че
жалбоподателят Н. е присъствала при подписване на АУАН с бланков № 039465 от
24.03.2019г., което именно е и момента на съставяне на същия по смисъла на
чл.40, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл без значение е дали част или дори целия текста върху АУАН с бланков № 039465 от
24.03.2019г. е бил нанесен предварително, доколкото момента на съставяне на
всеки документ, включително и официалния такъв, може да бъда само този на
неговото подписване. Не на последно място следва да се съобрази и вложения от
законодателя смисъл в нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, който несъмнено се
изразява в идеята нарушителят да се запознае със съставения срещу него акт и да
даде обяснения, да направи искания и възражения, на не да му се гарантира
„право“ да стои и наблюдава как актосъставителя изписва текста в АУАН.
Не се установиха и основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
доколкото съгласно описаната и възприета от съда фактическа обстановка,
констатираното нарушение и обстоятелствата по извършване на същото разкриват
една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на
нарушение разпоредбата на чл.4, буква „Б“ от Наредба за реда за спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр.Пловдив,
отчетена от нормотворецът при въздигане на деянието в нарушение. Процесното
нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не
е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на
чл.43,
ал.4 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства
на територията на гр.Пловдив, за процесното нарушение е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 20 лева. В случая нормотворецът е
предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да
индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е
приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното
наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Предвид горното остава неясно основанието на алтернативното искане на
жалбоподателя наложената глоба в размер на 20 лева да бъда намелена, доколкото
в случая се касае за административно наказание, размера на което не може да
бъда индивидуализиран в определени граници.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
564 от 30.04.2019г., издадено от З. И. В., на длъжност *** община Пловдив, с
което на М.А.Н., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.43, ал.4 от
Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на гр.Пловдив е наложено административно наказание – глоба в размер
на 20 лв. /двадесет лева/, за нарушение на чл.4, бук.„б“ от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на
гр.Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.