МОТИВИ към
присъда №……/19.10.2016г.
постановена по НОХд № 415/2016г. по описа на БСлРС
Районна прокуратура гр.Бяла Слатина е повдигнала
обвинение против Н.Ц.Д. ***, за това че при условията на опасен
рецидив на 23.06.2015 г. в с.Враняк, обл.Враца е
отнел от владението на Д.Б.М. ***, парична сума в размер на 1 000 лева,
собственост на М., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои -
престъпление по чл.196, ал.1, т.1
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б."а" и б.”б” НК.
Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ,
чл.370 и следващи от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред
първата инстанция.
Участващия
в делото прокурор поддържа обвинението, така както е внесено с обвинителния
акт. Поддържа в пледоарията си по същество, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание при условията на чл.54 НК, под средния размер предвиден за това
престъпление. Пледира, че по отношение на подсъдимия следва наказанието да се
изтърпи при първоначален режим –Строг.
На
основание чл.371, т.2 НПК подсъдимия призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.
В
хода на съдебните прения лично и чрез назначеният му служебен защитник
пледираха за по-леко наказание.
По
делото е предявен граждански иск от пострадалия Д.Б.М. ***, който поиска съдът
да осъди подсъдимият да му заплати сумата от 1000 лева, представляваща предмета
на престъплението, ведно със законната лихва върху нея от датата на кражбата до
влизане в сила на присъдата, който иск бе приет за съвместно разглеждане в настоящето производтво.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в своята
съвкупност, намира за установено
следното:
През месец юни 2015 год. подс.Д. живеел на
семейни начала с Ц.Б.Б. в с.Враняк, обл.Враца. С тях живеела и
дъщерята на Б. – Д.Ц.Б.. В близост до дома, обитаван от подсъдимия, се намира
домът на гражданския ищец Д.Б.М.. Последният е
възрастен човек, а неговата съпруга била инвалид и се налагало в ежедневните
грижи за съпругата му св. М. да търси помощ. Той бил наел Д.Ц.Б. да му оказва
такава помощ. Един ден в грижите за болната жена помагала и Ц.Б.Б.. Когато се
прибрала в дома си, последната казала на подс. Н.Ц.Д.,
че под дюшека на леглото има пари, като го предупредила да не ги краде, тъй
като, ако направи това дъщеря й ще си изгуби работата.
Узнавайки факта, че в къщата на М. има пари, подс.Д. решил да
отиде до дома на гражданския ищец и да ги открадне. На 23.06.2015год. подс.Д. отишъл в
дома на св.М.. Последният бил в двора на дома си и попитал подс.Д. защо е
отишъл. Той му казал, че Д.Ц.Б. си е забравила зарядното за телефона и той е
дошъл да го вземе. Св. М. пуснал подсъдимият да влезе
вътре в къщата, за да вземе това зарядно. Когато влязъл в стаята подс.Д. вдигнал
дюшека на едно от леглата и от там взел плик за писмо, в който имало пари, собственост
на Д.Б.М.. Занесъл ги в дома си и там установил, че
вътре има сумата от 1000 лв., в банкноти с номинал от 20 лв. и 50 лв. Подсъдимият решил с тези
пари да отиде до Гърция. Още същия ден
се обадил на св.П.Б.К. с молба да го закара с автомобила си „Рено Меган“
до там. Св.К. от своя страна се обадил на още едно момче от с.Попица и на сина
си. Четиримата тръгнали с лекия автомобил още същата вечер. Подс.Д. заплатил
на св.К. сумата от 400 лв. за пътя. По пътя подс.Д. променил
намерението си и казал на св.К., че всъщност иска да отидат до гр.Варна. Всички
отишли до гр.Варна, плували в морето и тръгнали да се връщат. Подс.Д. помолил
св.К. да го остави в гр.Кнежа. Там той отседнал на хотел, купил си дрехи и
живял известно време, докато похарчил цялата сума откраднати пари, след което
се върнал в с.Враняк, обл.Враца. Там отишъл направо до дома на служителя на РУ
на МВР-Бяла Слатина – св. Коцев. Извикал го да излезе и му разказал какво е
направил, а той от своя страна го изпратил в полицията, за да даде сведение по
случая.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от изложеното в
обвинителния акт, самопризнанията на подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 от НПК, който призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти, разпитаните на досъдебното
производство свидетели, както и от приложените на досъдебното производство
писмени доказателства.
Анализирайки събраните в наказателното производство писмени
и гласни доказателства, съдът намира, че от обективна страна
подсъдимия Д. е извършил престъпление против собствеността -
кражба, като на 23.06.2015 г. в с.Враняк, обл.Враца е
отнел от владението на Д.Б.М. ***, парична сума в размер на 1 000 лева,
собственост на М., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои .
Настоящето деяние подсъдимият Н.Ц.Д. е
извършил на 23.06.2015 год., т. е. след като вече е бил осъждан два пъти за
тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода за срок повече от една
година, както следва:
С Определение
№118/29.04.2009 год. по НОХд №175/2009 год. на РС-Бяла Слатина, с което е
одобрено споразумение, подс. Н.Ц.Д. е осъден за извършено престъпление по
чл.198 ал.1 от НК, като му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване
от свобода.На основание чл.66 ал.1 от НК, изпълнението на това наказание е
отложено с изпитателен срок от три години. Определението на съда е влязло в
сила на 29.04.2009 год.
С присъда №10/14.02.2012 год. по НОХд №
21/2012 год. на РС-Бяла Слатина, подс. Н.Ц.Д. е осъден за престъление по чл.195
ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, като му е наложено наказание
осем месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение и наложеното на подс.Д.
наказание по НОХд №175/2009 год. на РС-Бяла Слатина в размер на една година и
шест месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален режим –
строг. Присъдата е влязла в сила на 01.03.2012 год.
С Определение
№58/22.05.2012 год. по НОХд №194/2012 год. на РС-Бяла Слатина, с което е
одобрено споразумение подс. Н.Ц.Д. е осъден за извършено престъпление по чл.339
ал.1 от НК, като му е наложено наказание една година лишаване от свобода, което
да изтърпи при първоначален строг режим. Определението на съда е влязло в сила
на 22.05.2012 год.
С Присъда №29/16.07.2012 год. по НОХд № 213/2012
год. на РС-Бяла Слатина, подс. Д. е осъден за извършено от него престъпление по
чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.26 ал.1 от НК, като му е наложено наказание една
година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален режим – строг. На
основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК на подс.Д. е определено едно общо
наказание между наложените му с описаните по – горе наказания по НОХд
№ 194/2012 год., №21/2012 год. и по НОХд №213/2012 год., всички на РС-Бяла
Слатина, като му е определено общо наказание в размер на една година лишаване
от свобода, което да изтърпи при първоначален режим– строг. На основание чл.68
ал.1 от НК отново е постановено привеждането на наложеното наказание на подс.Д.
по НОХд №175/2009 год. на РС-Бяла Слатина в размер на една година и шест месеца
при първоначален режим на изтърпяване – строг.Присъдата е влязла в сила на
01.08.2012 год.
С
Определение №141/08.04.2014 год. по ЧНд №149/2014 год. на ОС-Враца е
постановено условното предсрочно освобождаване на обв.Д. от описаното по- горе
групирано наказание с остатък от наказанието 2 месеца и 26 дни, като е
определен изпитателен срок от шест месеца. Определението е влязло в сила на
08.04.2014 год.
Наказанието, наложено по НОХд №175/2009 год.
на РС-Бяла Слатина е изтърпяно от подс.Д.,***, с помощта на 19 дни от работа.
Общото наказание, наложено по НОХд № 213/2012
год. на РС- Бяла Слатина, е изтърпяно от подс. Д. ***, с помощта на 1 месец и
25 дни от работа и както е описано по- горе с УПО от 2 месеца и 26 дни.
С оглед горното и тъй като деянието, за което бе осъден Д.
с настоящата присъда е извършено в рамките на срока по чл.30 ал.1 от НК, то
същото се квалифицира
като извършено при условията на “ОПАСЕН РЕЦИДИВ” по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а”
и „б”от НК. Деянието е извършено след изтичане на изпитателния срок по УПО.
От субективна страна подс.Д. е действал при
пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасните последици на деянието, предвиждал е тяхното
настъпване и е целял именно това с
присвоително намерение.
От обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б."а" и б.”б” НК.
При горните съображение съдът с присъдата си
призна подсъдимия Д. за виновен в престъпление по чл.196, ал.1, т.1
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б."а" и б.”б” НК по
който текст му наложи наказание.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание
съдът взе предвид следното:
Извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК е умишлено и за същото се предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години лишаване от свобода.
При
определяне вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подсъдимия за
описаното по-горе престъпление се съобрази с императивната норма чл.373, ал.2 НПК и определи такова при условията на чл.58а, ал.1 НК, като му определи
наказание, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК. Така на Н.Ц.Д.
определи наказание от 3 години Лишаване от свобода. Съобразно чл.58а, ал.1 НК
това наказание следва да се редуцира с 1/3 и осъдения да изтърпи 2/3 от
наказанието Лишаване от свобода, поради което с Присъдата съдът осъди подс.Д.
да изтърпи наказание от 2 години Лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор
при първоначален режим „Строг”.
При
определяне размера на наказанието по отношение на подс.Д. съдът прие като
смекчаващи вината обстоятелства, семейното и финансово положение – безработен, обстоятелството,
че сам се е предал на полицейските власти и е признал вината си, изразеното
разкаяние, а от друга страна отчете като отегчаващи обстоятелства обществената
опасност на престъплението, размера на сумата, която е присвоил и която за
гражданския ищец се явява доста голяма, лошите характеристични данни за
подсъдимия, поради което определи такова над минимално предвидения в закона
размер.
Настоящият
състав прие, че изброените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не могат да
обосноват приложението на чл.55 от НК. Същите не се приемат от съда като
изключителни или многобройни такива, поради което прие, че не са налице
едновременно условията по ал.1 до ал.3 на чл.58а от НК и условията на чл.55 от НК. Посочените по-горе смекчаващи вината обстоятелства единствено и само могат
да обосноват по-ниския размер на наказанието, определено в условията на чл.54
ал.1 от НК.
При
този изход на делото съдът осъди Н.Ц.Д. да заплати
на гражданския ищец Д.Б.М., ЕГН **********,***, сумата от 1000 /хиляда/ лв.,
представляваща паричната сума предмет на престъплението, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 23.06.2015г. до окончателното й изплащане.
С оглед горното съдът осъди подсъдимия Д. да
заплати в полза на Държавата д.т. върху уважения
граждански иск
в размер на 50,00 лева.
При
тези мотиви съдът се произнесе с присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: