Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………/02.05.2019 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на двадесет и шести
февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева, като разгледа
докладваното от съдията т. дело № 3216
по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
„Е.Е.Е.Г.“ ЕАД твърди, че с договор от 11.12.2008 г. продал
на две юридически и едно физическо лице свои движими вещи – машини, оборудване,
съоръжения и други материални активи, намиращи се в негови недвижими имоти.
Поддържа, че сред купувачите е бил и ответникът, който е придобил собствеността
върху 18 % от закупеното и, по силата на договора, се е задължил да заплати цена
от общо 1 040 000 лева в срок до 31.12.2010 г. Ищецът твърди, че изпълнението било
разсрочено чрез допълнително споразумение от 02.03.2009 г., съгласно което ответникът се е задължил да заплати цена от 1
000 000 лева в срок до 31.12.2012 г. Ищецът излага, че ответникът е заплатил едва 40 000 лева
/с ДДС/, като незаплатена останала сумата от 960 000 лева. С исковата
молба е предявен частичен иск за осъждане на ответника да плати сумата 5 000
лв., част от дължимата продажна цена, както и сумата 2 496,92 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху предявената главница от 5 000 лв.,
начислена за периода от 31.12.2012 г. до 28.11.2017 година.
Ответникът
„К.“ ЕООД оспорва по същество иска изцяло, като твърди, че такъв договор никога
не е подписван от ответното дружество и че същият е неистински или че подписите,
положени върху него са пренесени от друг документ. Твърди освен това, че
вземането, претендирано от ищеца, е било прехвърлено на
трето лице, поради което ищецът няма качеството „кредитор“. Оспорва всички
твърдения в исковата молба, включително и това, че някога е плащал суми по
договора и твърди, че представените от ищеца документи, включително и
споразумението от 02.03.2009 г. са неистински. Сочи изрично, че не е получавало
и осчетоводявало представената фактура № 944/07.02.2011 г. Ако се приеме, че
договорът е истински и валиден, поддържа, че движимите вещи, предмет на този
договор, никога не са били предавани на ответника и не са станали негова
собственост, поради което, при условията на евентуалност, прави и изявление за
разваляне на договора поради неизпълнение. Също при условията на евентуалност
прави възражение за погасителна давност по отношение и на двете претендирани суми, както и прави възражение за неизпълнени
договори и смята, че ако бъде осъден да плати търсените суми, това следва да
стане под условието, че му бъдат предадени движимите вещи. Претендира разноски
и представя списък на основание чл. 80 ГПК.
Ответникът
депозира писмени бележки, в които поддържа направените възражения по
основателността на иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на
ответника, намира за установено следното от фактическа страна:
С
исковата молба са представени препис от договор за покупко-продажба на движими
вещи и оборудване от 11.12.2008 г., със страни ищецът „Е.Е.Е.Г.“
ЕАД, ЕИК: като продавач на движими вещи – машини, оборуудване,
съоръжения и други ДМА на АД „Е.Е.Е.Г.“ по баланс към
31.12.2007 г. , находящи се в две, описани в договора сгради – едната в гр.
Благоевград и едната в гр. Сандански, и „У.“ ЕООД, ЕИК: ********, М.Г.Г.– Костадинова и ответника „К.“ ЕООД, ЕИК: ********, като
купувачи по договора (стр. 8 по делото); препис от споразумение от 02.03.2009
г. между същите страни за отсрочване на изпълнението по договора, съгласно
което ответникът „К.“ ЕООД се е задължил да изплати сумата от 1 млн. лева до
31.01.2012 г. (стр. 12 по делото); копие от фактура № 944 от 07.02.2011 г., за
извършено от страна на ответника „К.“ ЕООД на ищеца „Е.Е.Е.Г.“
ЕАД плащане в размер на 33 333,33 лева /без ДДС/, с основание „плащане по
договор за продажба на движими вещи и оборудване от 11.12.2008г.,
приемо-предавателен протокол към него и споразумение от 02.03.2009 г.“,
приложена по делото в оригинал за целите на изследване в рамките на СГЕ(стр.
152 по делото). Към исковата молба са приложени и 2 бр. приходен касов ордер –
в оригинал (стр. 153 и 154 по делото), за внесени в дружеството - ищец суми на стойност, съответно 10
000 лева и 30 000 лева.
Представените
договор за покупко-продажба от 11.12.2008 г. и споразумението към него от
02.03.2009 г., в качеството
им на частни диспозитивни документи, са оспорени и с определение от 19.04.2018 г.
съдът е открил на основание чл. 193 от ГПК процедура по оспорване на
автентичността им, заедно с други частни диспозитивни документи: фактура № 944
от 7.02.2011 г. и два приходни касови ордера, приложени към исковата молба.
Във
връзка с оспорването, по делото е изготвено заключение на съдебно - графологична експертиза СГЕ (стр. 242 от делото и
следващите по делото). Вещото лице Г. е дало разяснения, в съдебно заседание,
проведено на 26.02.2019 г., че заключението е изготвено при непосредствено
изследване от страна на оригиналите от документите, включително на договора за
покупко-продажба и споразумението по него, като достъп до оригиналите от
последните вещото лице е получило в деловодството на Административен съд –
София град, тъй като документите са приложени по адм.
дело 10618/2017 г. на АС-София-град, 8 състав. За изготвяне на експертизата, по
т. дело 3216/2017 г. по описа на СГС са представени оригинални екземпляри на
оспорената фактура и 2 бр. приходни касови ордера.
В
заключението вещото лице сочи, че, при анализ на документите, е ползвало за
сравнителен материал подписи на всяка от страните по документите от дати, възможно
най-близки до датата на изследването, като самото изследване е извършено чрез
визуално сравняване и съпоставяне на подписите с помощта на лупа, микроскоп „GAOSUO”,
мерителни прибори,
различен режим на осветление и цветови филтри, оптическо съпоставяне и
съвместяване, както и заснемане с цифров фотоапарат, като непосредствени обекти
на изследване при всеки един от документите са подписите, химикалната паста,
тонерните частици, хартията и принтерното устройство.
В хода на изследването по
ангажираната съдебно- графологична експертиза, вещото лице е установило, че при
договора за покупко-продажба и споразумението към него не се установяват
признаци за пренасяне на подписите с техническо средство от друг документ,
същите са положени с партидно сходна химикална паста, като няма дописани щрихи
и точки, които да луминисцират по различен начин, отпечатани са на монохромно
лазерни принтери, най-вероятно едни и същи, както и хартията, върху която са
принтирани е партидно сходна.
При непосредствено
изследване на положените подписи и сравняването им с предоставения на вещото
лице сравнителен образец, е установено, че подписите, положени за ищцовото
дружество, действително принадлежат на представителя Ю.Я., докато подписите, за
които се твърди че са положени от А.К. като представител и на „Е.Е.Е.Г.“ ЕАД и на „К.“ ЕООД върху оспорените документи, не
са положени същия. При сравняването на образите и на подписите на А.К., вещото
лице е установило частични съвпадения в общите признаци (транскрипция,
свързаност), но и различия (степен на обработеност, размер, наклон, темп и
натиск) и в частни признаци. С оглед установените частнични
съвпадения и установените относително
постоянен натиск натиск, с който са положени, тъпи
начала и краища на подписите, немотивирани забавяния и прекъсвания при
изписването, вещото лице е заключило, че подписите в оспорените документи са
положени със старание за имитация на действителен подпис на - А.К.. Аналогично,
положените под оспорената фактура и приходни касови ордери подписи се установява,
че не са положени от представителя на ответника.
За изготвяне на
експертизата вещото лице е посочило, че е ползвало като сравнителен материал
образци от документи, които са положени в относително близък времеви порядък с
датата на оспорените документи и са нотариално заверени. Посочено, че т.нар
„експериментални образци“ – образците, които лицата дават за целите на
експертизата, по принцип са с най - малка стойност при изготвяне на експертизата,
тъй като имат субективен случай, и са
дадени специално за нуждите на експертизата, след като лицето е
подготвено. Също така обикновено има
значителен период от време между датата на изследвания документ и датата на
даване на образците от подписите.
Съдът намира експертното
заключение за пълно и подробно, компетентно и обективно изготвено, поради което
възприема изцяло изводите на вещото лице.
По
делото бе депозирано заключение по съдебно- счетоводна експертиза (стр. 180 от
делото) и допълнителна ССчЕ (стр. 219 от делото), с
което се даде отговор на въпросите след справка в Национална агенция по
приходите, дали фактура № 9 от 07.02.2011 г. и фактура № 946 от 25.11.2011 г.
са включени в дневника на продажби на ищеца, както и дали при ищеца и ответника
са осчетоводени фактурите и приходните касови ордери, и включени ли са като
активи в баланса на ищцовото дружество описаните в договора за покупко-
продажба движими вещи.
Вещото лице е посочило,
че към датата на сочената от ищеца фактура № 946/25.11.2011 г., дружеството-ищец,
издало фактурата, е било дерегистрирано по смисъла на чл. 106 и сл. ЗДДС,
считано от 05.08.2011 година. При
справка в НАП вещото лице е установило, че фактури №№ 944/07.02.2011 г. и
946/25.11.2011 г. не са включени в дневниците за продажби на дружеството -
ищец. От проверката в счетоводството при ответното дружество е констатирана
липса на данни за включване на фактура с № 944/07.02.2011 г. и фактура №
946/25.11.2011 г. в дневниците за покупки на дружеството, както и на
осчетоводени плащания по посочения договор за покупко-продажба. При извършения
анализ на достъпната на вещото лице информация, същото е констатирало, че в
балансите на ищцовото дружество липсват данни за
стойности на наличните съоражения, поради вероятното
им пълно изхабяване, поради което същите не се включват в масата на актива на
дружеството със стойност.
Заключението и
допълнителното заключение по ангажираната съдебно- счетоводна експертиза съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвени.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Относно иска по чл. 327, ал.1 ТЗ
Исковете
са неоснователни, доколкото по делото не се установи твърдяното правоотношение.
Ищецът
основава претенциите си срещу ответника на твърдението за липса на изпълнение
на задължението му да плати цената по сключен договор за покупко- продажба.
Следователно,
за успешното провеждане на своята искова защита, ищецът следваше да докаже: 1)
наличието на валидно сключен договор за покупко-продажба; 2) изпълнение на
задължението му да достави вещите, предмет на договора, в качеството му на продавач.
Договорът за търговска
продажба е по начало неформален, като в случая ищецът се позова на сключен писмен
договор с ответника, както и на формално споразумение с дата 02.03.2009 г. за
разсрочване на задължението по плащане на цената от страна на ответника, с
оглед на което, за успешно провеждане на своята искова защита, същият следваше
да установи тяхното съществуване в производството по делото.
При преценка на събраните
в хода на производството по чл. 193 от ГПК доказателства, съдът приема, че
горепосочените документи не обективират изявление от
страна на представителя на ответника „К.“ ЕООД. От заключението на съдебно - почерковата експертиза, подробно обсъдено по-горе,
безспорно се установява, че подписът за дружеството като „купувач“, не е
положен от А.К., в качеството му на управител на ответника. Същия не е положил
и подпис и за един от управителите на продавача. Следователно, формалната доказателствена сила на документите е опровергана.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, също не се установиха факти, които да
подкрепят извода, че твърдените от ищеца облигационни отношения между страните
действително са се осъществили. От една страна, не е осигурен достъп до
счетоводството на ищеца, като недоказани останаха твърденията, че същото не е
налично при ищцовото дружество. Неотразяването на
част от фактурите в собственото счетоводство на ищеца, сочи на извод, че се
касае за документи, съставени за целите на процеса.
Заключението по експертизата кореспондира на
останалите събрани по делото доказателства, като по делото не бяха представени
други такива, които да са в подкрепа на твърдението на ищеца, че ответникът е
изпълнил някаква част от задължението си по договора, което да е, макар и
косвена, индиция, че в действителност са налице облигационни
отношения между страните във връзка със сключена търговска продажба. В тази
връзка, съдът намира, че ищецът не успя да докаже, при условията на пълно,
главно доказване и и обстоятелството, че
е предал продаваните вещи на ответника. Въпреки направените твърдения в този
смисъл, във второто по делото открито съдебно заседание, по делото не бе представен
приемо- предавателен протокол, който фигурира и в
основанието на фактура № 944/07.02.2011 г., като не бяха ангажирани други
доказателства, от които да се установи това обстоятелство. Освен това, както
вече бе уточнено, подписите, положени за ответника върху фактурата и двата
приходни касови ордера, не принадлежат на лицето, посочено за автор на
волеизявлението за приемане, а именно - управителят на ответното дружество, поради
което и тези документи не се ползват дори и с формална доказателствена
сила в тази част.
С оглед горното, съдът
приема, че не е налице сключен между страните договор за покупко-продажба, по
силата на който ответника „К.“ ЕООД да дължи претендираната
с иска сума. Поради това, предявеният частичен иск се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед становището по
иска, не следва да се разглежда възражението на ответника за прехвърляне правата
на ищеца по договора за продажба чрез цесия на трето лице и евентуалното
възражение за изтекла погасителна давност.
Относно иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Съобразно
установената неоснователност на иска за заплащане на стойността на доставените
от ищеца вещи, неоснователни и недоказани се явява и акцесорната
претенция на ищеца по чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата от 2 496,92 лева – претендирано обезщетение за забава при изпълнение на
задължението за плащане.
Относно разноските по делото
При
този изход на спора, право на разноски има ответникът. На същия следва да бъдат
заплатени разноски в размер на 600 лева
– платен депозит за извършване на съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, 1800 лева
– платен депозит за извършване на съдебно - графологична
експертиза и на допълнителна съдебно - графологична
експертиза, както и възнаграждение за
извършено в хода на производството процесуално представителство в размер на 2000 лева, с оглед установената правна
и фактическа сложност на делото и направеното от страна на ищеца в открито
съдебно заседание от 26.02.2019 г. възражение за прекомерност на
възнаграждението.
Водим
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.Е.Е.Г.“
ЕАД, ЕИК: ********, със седалище адрес на управление:***, представлявано от А.
К. А., съдебен адрес:***, адв. И.С., срещу „К.“ ЕООД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.И.К.,
съдебен адрес:***, адв.
С.С., иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ, частично предявен за заплащане на сумата от 5 000 лева, част от цялата
претенция от 960 000 лева, по договор за покупко-продажба на движими вещи и
оборудване от 11.12.2008 г. и споразумение от 02.03.2009 г., и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
за заплащане на обезщетение за забава в размер на 2 496,92 лева, начислени върху
предявената главница от 5 000 лв. за
периода от 31.12.2012 г. до 28.11.2017 година.
ОСЪЖДА „Е.Е.Е.Г.“
ЕАД, ЕИК: ********, със седалище адрес на управление:***, съдебен адрес:***, адв. И.С. ДА ЗАПЛАТИ
НА „К.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото в размер на 2400 лева - за депозити за вещи лица и 2000 лева -
възнаграждение за извършено в хода на производството процесуално представителство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: