О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Гр.София …………….2019 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,
4-ти въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АТАНАС Н. АТАНАСОВ
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря ..............., като разгледа
докладваното от съдия Атанас Н. Атанасов ВНЧД
№ 4295 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243 ал.7 и 8 НПК
Образувано е по жалба на А.Т. със знанието и
съгласието на нейната майка и законна представителка и чрез нейния процесуален
представител адвокат Я.С.срещу определение от 22.03.2019 година на СРС, НО, 99
състав, с което е било потвърдено постановление на СРП от 20.12.2018 година за
прекратяване на наказателното производството по пр.пр. № 29984/2018 година по
описа на СРП, образувано за престъпление по чл.343 ал.3 вр. ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 НК.
Жалбата съдържа недоволство от контролираното
определение и искане за неговата отмяна. Твърди се, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорват се изведените правни изводи за липса на
престъпление от общ характер.
СГС, след като прецени събраните по
досъдебното производство доказателства и материалните си предели на дейност в
това производство, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е
в срок и от лице, което има правен интерес срещу акт, който подлежи на проверка
в производство по въззивен съдебен контрол.
За да се произнесе по неговата основателност,
СГС прецени следното:
Наказателното производство е било образувано и
водено за извършено престъпление по чл.343
ал.3 вр. ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 НК. За прекратяване на производството
прокурорът се е позовал на разпоредбата на чл.243
ал.1 т.1 вр. чл.24
ал.1 т.1 от НПК – деянието не съставлява престъпление.
По същество правомощието на първоинстанционния съд е да провери
обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на
наказателното производство. В този смисъл съдът не разполага с компетентност,
равнозначна и еднаква с тази на прокурора, тъй като не решава въпроса за
прекратяването, а упражнява единствено последващ контрол върху неговата
законосъобразност и обоснованост. В това производство съдът не може да
проверява установените фактически положения, а също и да приема нови фактически
положения, тъй като по този начин би се заместила функцията на прокурора.
На първо място,
съдът се произнася по обосноваността на постановлението за прекратяване на
наказателното производство. Същото е обосновано, когато установените по делото
фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото
доказателствен материал. Разследването е било проведено обективно, всестранно и
пълно, без допуснати съществени процесуални нарушения.
Прави
впечатление, че в случая приетите за установени от прокуратурата факти, а и
първоинстанционния съд, обективно съответстват на събраните по делото
доказателства. Наличните противоречия и разминавания в доказателствените
материали са били анализирани и обсъдени обстойно, като е бил даден обоснован и
аргументиран отговор за това защо определени доказателства се кредитират, а
други се отхвърлят и защо. По делото като цяло няма съществени колебания
относно релевантните факти, както и че пострадалата е предприела пресичане на
платното за движение на червен за пешеходците светофар. Този фактически извод е
категорично установен и подробно аргументиран, поради което не намират опора в
доказателствата твърденията на пострадалата, изразени чрез нейния повереник, че
същата не е пресичала на червен светофар.
Това, което е
спорно касае изведените на тази фактическа база правни изводи и най-вече заключението
за липса на съставомерно престъпно деяние – пътнотранспортно престъпление.
Въззивният съд изцяло се солидализира със
становището на първоинстанционния такъв, инкорпорирано и в постановлението на
прокуратурата за прекратяване, съобразно което в случая липсва виновно
поведение от страна на водача на МПС. Същият е спазил изцяло предвидените в ЗДвП
правила, като е предприел маневра на светещ зелен светофар, за разлика от
пешеходката, която е продължила своето пресичане на пътното платно въпреки вече
светналия за нея червен забранителен светофар след острова, на който е била
стъпила. В този смисъл може да се приеме с необходимата степен на категоричност
и несъмненост, че вина за реализираното телесно увреждане има самата
пострадала, която не е предприела законосъобразно пресичане и сама се е
блъснала в задната дясна, странична част на автобуса.
Напълно неоснователни в случая се явяват
възраженията на повереника, че водачът на автобуса е имал възможност и
задължение да забележи и съобрази своето поведение с това на пешеходката,
доколкото първо автобусът е преминал законосъобразно на зелен светофар и второ
е бил пресякъл значително мислената конфликтна точка на сблъсъка, когато
пешеходката се е появила е се е блъснала в него, за да може изобщо да се претендира
реакция от негова страна.
Несъстоятелни са доводите, изложени от
повереника на пострадалата за наличието на порок при анализа и кредитирането на
гласните доказателства. Прокуратурата, а и първоинстанционния съд мотивирано и
детайлно са анализирали съответните доказателства и са отговорили защо приемат
едни и отхвърлят други. Нещо повече, следва да бъде отбелязано, че в случая
показанията на св.Димитрова, която се е движела заедно с пострадалата Т., не
само че не опровергават казаното от св.Коджабашев и св.Байрамовска, но в
известна степен ги допълват и подкрепят, тъй като същата заявява, че бутона за
пешеходци не е светел зелен светофар, което кореспондира напълно на казаното от
другите двама свидетели, а освен това и тя самата е спряла, като не е
продължила своето движение по-нататък, което поведение само по себе си е
достатъчно ясно като реакция и насочва на извода, че светофара за пешеходци
действително е бил червен.
Всички тези изводи са изведени и по експертен
път, като потвърждават тезата на прокуратурата за липса на виновно поведение от
страна на водача на автобуса, респективно извършено от него престъпление от общ
характер.
При така изложеното и правилно възприетия
доказателствен материал, изводите на първата инстанция се явяват обосновани и
правилни. Тези изводи се споделят изцяло от въззивният състав. Поради
изложеното по-горе, настоящият състав намира атакуваното определение на СРС за
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.03.2019 година
на СРС, НО, 99 състав, с което е било потвърдено постановление на СРП от
20.12.2018 година за прекратяване на наказателното производството по пр.пр. № 29984/2018
година по описа на СРП.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.