Р Е Ш Е Н И
Е
770/23.10.2017г.
Гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На деветнадесети октомври, през две хиляди и
седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2982 по
описа на ШРС за 2017 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.
В
молбата си до съда, Т.В.Л. , ЕГН ********** адрес *** и В.А.З. –Л., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адв. Д.Р. при ШАК, с правно основание чл. 50 от СК, излагат,
че са съпрузи от ***година. От брака си имат дъщеря М., родена на ***г., която
е навършила пълнолетие.
Твърдят, че са
постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят
споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички
лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с
което да допусне развода по взаимно съгласие и да одобри представеното
споразумение.
Личното явяване на молителите е
предвидено, с оглед задължението на съда да се убеди, че съгласието за развод
между съпрузите е сериозно и непоколебимо, но текстът не изключва възможността,
при наличие на уважителни причини, молителите да бъдат представлявани по силата
на изрично пълномощно. В тази насока е и съдебната практика /Опр.№534/27.09.10г
на ВКС по гр д №453/10г., ІVг.о/. В съдебно заседание, молителката и молителят не се явяват лично .За молителите се явява адв. Р., упълномощена с изрично пълномощно от
всеки един от молителите и представя доказателства за невъзможността същите да
присъстват в съдебно заседание, поради обстоятелството, че постоянно пребивават
в П.. В конкретния
случай страните са приложили молба–споразумение, като двамата молители са
действали чрез пълномощника си -адв.Р. при ШАК, на която всеки един е дал
изрично пълномощно-нотариално заверено, в което страната подробно е вписала
условията на споразумението за развод по взаимно съгласие и тези условия са
възпроизведени в самото споразумение.
С оглед данните по делото че, молителите отсъстват от Б.
и пребивават в П., където работят, което, според съда е трудно преодолима
причина за явяването им в българския съд за потвърждаване на споразумението, но явяването в съда на процесуалния
представител на всяка от страните, на който молителите са дали изрично нотариално заверено пълномощно,
с подробно визирани условия на споразумението за
прекратяване на брака, сочи за непоколебимата воля на молителите Т.В.Л. и В.А.З.
–Л. относно искането им за развод и последиците от същия.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
молителите са съпрузи от ***година, когато сключват граждански
брак, за
което бил съставен Акт за граждански брак № ***г.., от длъжностното лице
по гражданско състояние в Община Б. обл. С..
Предвид изразеното от молителите сериозно и
непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице
всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът
следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК. Представеното от молителите
споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на
закона, поради което следва да бъде утвърдено.
На осн. чл. 6, т. 2 от Тарифата за ДТ по ГПК, по
делото следва да бъде определена окончателна държавна такса при решаване на
делото в размер на 40,00лв., които са дължими от Т.В.Л. , ЕГН ********** предвид изявлението на
представляващия го в съдебно заседание .
Предвид гореизложеното и на основание чл. 330,
ал. 3 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак,
сключен на ***година, с акт № ***., съставен от длъжностното лице по
гражданско състояние в Община Б., между Т.В.Л., ЕГН **********, адрес: *** и В.А.З. –Л., ЕГН **********,
адрес: ***,
ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ, на основание чл. 50
от СК .
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Т.В.Л., ЕГН ********** и В.А.З. –Л.,
ЕГН **********,
споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:
Семейното жилище, придобито по време на брака-
къща с дворно място , находящо се в. гр. Ш., квартал Д., ул. „Т.П.“№ 11 , след развода ще се ползва от двамата, като обикновени съсобственици.
ОБЯВЯВА, че за в бъдеще
молителите не си дължат взаимно издръжка.
След
прекратяване на брака, молителката В.А.З.–Л., си връща фамилно име З. и във фамилията й ще отпадне фамилията Л..
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при
допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 40,00 лв.(четиридесет)лева.
ОСЪЖДА Т.В.Л., ЕГН **********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, сума в размер на 40лв.(четиридесет) лева, на основание
чл. 6, т.3 от Тарифа за ДТ по ГПК.
Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК,
не подлежи на обжалване.
Районен съдия: