Р Е Ш Е Н И
Е № 61
гр.Стара Загора, 09.04.2014 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на единадесети март
през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря С.Х.
и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 61 по описа за 2014 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.87 от Закона за
убежището и бежанците /ЗУБ/ във връзка с чл.146 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от М.А., гражданка на Армения, с адрес за кореспонденция
гр.Стара Загора, ул.”Страцин” №1, против Решение № 1716/ 25.09.2013г. на Председателя
на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/
при Министерски съвет на Република България, с което й е отказано предоставяне
на статут на бежанец и хуманитарен статут.
В жалбата са изложени оплаквания, че решението е
постановено в противоречие с материалния закон и при нарушения на
административнопроизводствените правила. Според подателката пропускът на
административния орган да отчете основни факти от бежанската й история прави
акта му немотивиран. Твърди, че липсата на съществуваща връзка с държавата по
произход може да се разглежда като причина от хуманитарен характер за
предоставяне на статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ. Моли Решение № 1716/ 25.09.2013г.
на Председателя на ДАБ да бъде отменено
като неправилно.
Ответникът - Председател на ДАБ при МС на Република България, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Славова с писмено становище оспорва
жалбата като неоснователна. Поддържа, че с оспореното решение законосъобразно е отказано предоставяне на
бежански и хуманитарен статут след преценка на всички правнозначими факти,
свързани с личното положение на жалбоподателката и с държавата й по произход.
Представителят на Окръжна прокуратура
Стара Загора дава заключение за неоснователност на така подадената жалба.
От събраните по делото доказателства
съдът установи следната фактическа
обстановка:
М.А., гражданка на Република Армения
е подала молба за предоставяне на хуманитарен
статут вх.№ 192/ 10.06.2013г до ДАБ, която е последваща по смисъла на § 1, т.6
от ДР на ЗУБ. На 10.06.2013г с нея е проведено интервю от длъжностно лице при
ДАБ. В съставения протокол е отразено, че А. не желае да се завърне в държавата
си по произход, защото там няма приятели, не знае езика, няма образование за
там и няма да има реализация. Посочено е, че в България е от 19 години и в
Армения не познава роднините си.
С докладна записка рег.№ УП-74/
14.06.2013г е заявено преминаването на производството от ускорено в такова по
общия ред.
На основание чл.57, ал.8 от ЗУБ е
изискано становище на Директора на специализирана дирекция Т-ДАНС по подадената
от А. молба, в което е посочено, че ДАНС не възразява да й бъде предоставена
закрила в Република България в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
На 10.08.2013г е проведено ново интервю
с жалбоподателката, въз основа на данните в което и събраните доказателства
младши експерт в РПЦ –Баня дава становище рег.№ УП-74/ 14.08.2013г да се откаже
статут на бежанец и хуманитарен статут на М.А..
С оспореното решение № 1716/ 25.09.2013г.
Председателят на ДАБ при МС на РБ, на
основание чл.75, ал.1, т.2 вр.чл.8 и чл.75, ал.1, т.4 вр.чл.9 от ЗУБ е
отхвърлил молбата като явно неоснователна по смисъла на чл.13, ал.1, т.5 от
ЗУБ.
В мотивите е прието, че за молителката
не са налице условията на чл. 8, ал.1 от ЗУБ, тъй като не е посочила никакви
факти, обосноваващи страх от разследване поради раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или
убеждение. Административният орган обосновава, че в твърденията си тя не сочи
данни за осъществено спрямо нея преследване по смисъла на чл.8, ал.2-6от ЗУБ и
риск от бъдещо такова, поради което намира искането за предоставяне на бежански
статут за неоснователно.
По отношение предоставянето на
хуманитарен статут е изведен извод за липса на реална опасност от тежки
посегателства по чл.9, ал.1 от ЗУБ, както и на липса на нови обстоятелства,
незаявени в предходните административни производства. Ответникът базира
решението си на информационна справка № 2096/ 19.04.2012г. на Дирекция „Европейски
въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд” на ДАБ, от която се
установява, че Конституцията на Република Армения и законите в страната
гарантират основните права и свободи на
гражданите, няма данни за груби нарушения на човешките права, свободата на
религията е гарантирана и не се ограничава академичната свобода. По тези
съображения и тъй като в молбата и интервютата жалбоподателката не се позовава
на други причини от хуманитарен характер, нито на нови обстоятелства относно
личното й положение или относно държавата по поризход, молбата й за
предоставяне на статут е отхвърлена като неоснователна.
По делото са приети като доказателство справка
№ 01-127/ 03.01.2014г. и справка № 01-2259/ 224.02.2014, двете на Дирекция „Международна
дейност” на ДАБ, от които е видно, че Република Армения е изправена предимно
пред икономически предизвикателства. Няма данни за политически репресии и
нарушаване на основни човешки права и свободи.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.87 от ЗУБ от лице с правен интерес, за което
оспореният административен акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, се явява
неоснователна.
Обжалваното решение е
издадено в рамките на производство общия ред по чл. 72 и сл. от ЗУБ от компетентен
орган по чл.75 от ЗУБ - Директорът на ДАБ. Спазена е предвидената от закона писмена форма
и са съобразени предвидените в ЗУБ административно-производствени правила.
Издаването на оспореното решение в общото производство, извън сроковете по чл.
75 ЗУБ, не представлява съществено нарушение на административно-производствените
правила, тъй като не се отразява на крайния извод относно законосъобразността
на оспореното решение.
Правилен и законосъобразен
е изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки
в процесната хипотеза за предоставяне на статут на жалбоподателката по ЗУБ.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ,
статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от
преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към
определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира
се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да
се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. По смисъла на
ал.4 от същия текст "преследване" е нарушаване на основните права на
човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права
на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. В настоящия
случай, видно от заявеното от М.А. по време на двете проведени интервюта, по отношение на нея не
се установя преследване по някой от изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ признаци. Изводът
на ответника, че лицето не е посочило конкретни причини, от които да се направи
извод или предположение за наличието на основателен страх от преследване у
молителката, е верен. Сочените мотиви,
обуславящи желанието й да получи статут, не попадат в предметния обхват на
закрила по ЗУБ, а касаят причини от личен
характер.
Правилно административният
орган е приел, че липсват основания за предоставяне на статут на бежанец на
заявителката. Едновременно с това се установява, че липсват и условия за
предоставяне на кандидата на хуманитарен статут. Заявеното от А. по време на
интервютата /не познава никого в Армения, не знае езика, желае да живее и работи
в България/ не сочи на реална опасност
от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание; тежки и лични заплахи срещу
живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на
вътрешен или международен конфликт. При издаване на оспорения административния
акт органът се е съобразил със задължителното тълкуване на чл. 15 "в"
от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решение по дело № С-465/07 на Съда на
Европейския съюз, тъй като в решението е посочено, че предвид липсата на тежки
и лични заплахи по отношение на кандидата не се установяват предпоставките по
чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В настоящия случай няма обективни данни в Армения да
съществува такова насилие или въоръжен конфликт, което да представлява тежка
заплаха за живота и сигурността на кандидата, за да обоснове предоставянето на
закрила под формата на хуманитарен статут. Следователно от доказателствата по
делото не може да се направи извод, че спрямо кандидата за закрила са налице
сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание
присъствието си на територията на държавата си по произход той би бил изправен
пред реален риск да стане обект на заплаха. Нежеланието на лицето да се завърне в държавата си по
произход, както и причините от личен характер, обуславящи искането му да остане
да пребивава в България, не се обхващат
от хипотезата на правната норма на чл.
13, ал. 1, т. 5 от ЗУБ, тъй като се касае за субективно състояние на кандидата,
а не за определено обстоятелство, което е от обективен характер, стоящо извън
неговата воля.
Неоснователно е
поддържаното оплакване за незадълбочено обсъждане от административния орган на посочените
в молбата факти относно предоставяне на хуманитарен статут в хипотезата на чл.
9, ал. 8 ЗУБ. Действително хуманитарен статут може да бъде предоставен и по
други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в
заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на
обединените нации, но в случая такива причини не са налице. Предоставянето на
статут на бежанец и хуманитарен статут е закрила за чужденеца по причини,
свързани с държавата му по произход, в която не може да се завърне.
Характеристиките на закрилата изключват факти и обстоятелства, произтичащи от
желанието на чужденеца за пребиваване по икономически, социални причини и други
причини, зависещи изцяло от волята му без да е налице реална опасност от
посегателствата, описани в чл. 9 от ЗУБ и без да е налице страх от преследване
по причините в чл. 8 от ЗУБ. Изложените в молбата обстоятелства /преценени като
липса на нови обстоятелства в сравнение с проведените предходни административни
производства, също приключили с отказ за предоставяне на статут по ЗУБ/ са
обсъдени от административния орган в обжалваното решение, но те не водят до
предоставяне на закрила по ЗУБ и постановеното решение в този смисъл е
правилно. Пребиваването на територията на Република България за определен
период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен
статут по Закона за чужденците в Република България, но не и за статут по
приложимия в случая специален закон. Обстоятелства от вида на сочените от
жалбоподателката нямат правно значение в настоящото производство, което има за
цел да предостави международна закрила на чужденец, от каквато жалбоподателката
на практика не се нуждае.
По тези съображения съдът
намира, че решение № на ДАБ при МС на РБ е валидно, допустимо и законосъобразно,
поради което подадената срещу него жалба от М.А. подлежи на отхвърляне като
неоснователна.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.172, ал.2, предл.5 от АПК във връзка с чл. 87 и чл.90, ал.3 от
ЗУБ съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Решение № 1716/ 25.09.2013г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при
Министерски съвет на Република България по жалбата на М.А., ЛНЧ **********, гражданка на Армения, с адрес за кореспонденция
гр.Стара Загора, ул.”Страцин” № 1, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: