Решение по дело №2503/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 817
Дата: 29 юли 2022 г.
Съдия: Яна Дичева Атанасова - Митева
Дело: 20222120202503
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 817
гр. Бургас, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
в присъствието на прокурора Ад. Ж. Х.
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120202503 по описа за 2022
година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия И. Н. И. ЕГН: **********, роден в гр.Б,
************* за ВИНОВЕН в това, че на 07.07.2022г. в гр.Бургас, ж.к.„В.е“, ул.„П.
Е.“ до №***, без надлежно разрешително, съгласно чл. 7, чл. 30 и чл. 73, ал.1 от Закон
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал в себе си
наркотично вещество по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗКНВП вр. чл.3 от Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение
№1, Списък I “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от употребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” - Обект № 1 - 1/един/ бр. чернa, полиетиленова опаковка,
съдържащa суха, зелена растителна маса - коноп с нето тегло 4,595 грама, със
съдържание на тетрахидроканабинол - 10,30 % на стойност 27,57 лева /двадесет и
седем лева и петдесет и седем стотинки/, изчислена съгласно Постановление № 23 на
МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, като случаят е маловажен - престъпление по чл.354а, ал.5, вр.
ал.3, т.1 от НК, вр. чл.3, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. чл.3 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични и Приложение №1, Списък I от същата, вр.
чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
1
прекурсорите/ЗКНВП/ и чл.1 сл. от Наредбата Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейности по чл.73, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, като на основание чл.78а НК го ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 1000,00 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА основание чл.189, ал.3 вр. ал.1 от НПК обвиняемия И. Н. И. ЕГН:
**********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ОД МВР гр.Бургас
сума в размер на 67,05 (шестдесет и седем лева и пет стотинки) лева,
представляваща направени в хода на досъдебното производство по делото разноски, а
по сметка на Районен съд гр.Бургас да заплати сума в размер на 5,00 (пет) лева,
представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – опаковки, запечатани в бял
хартиен плик, да останат приложени по делото за срока на съхранение на същото, след
което да бъде унищожено по реда на ПАС.
ОТНЕМА на основание чл.354а, ал.6 НК в полза на държавата вещественото
доказателство остатък от наркотични вещества – 1бр. черна полиетиленова опаковка,
съдържаща суха, зелена растителна маса – коноп с нетно тегло 4,595 грама, което да се
УНИЩОЖИ по предвидения за това ред като вещ, притежаването, на която е
забранено.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок, считано от
днес пред БОС.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 817/29.07.2022 година по НАХД № 2503/2022г. на
БРС.

Производството е по реда на чл.375 НПК и е образувано по повод постановление от
14.07.2022г. на прокурор при БРП, с което е внесено мотивирано предложение обвиняемият
ИВ. Н. ИВ., ЕГН: **********, роден в гр.Б., български гражданин, неосъждан, с адрес: гр.Б.
******, да бъде освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл.354а, ал.5, вр.
ал.3, т.1 от НК и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а НК.
В съдебно заседание за БРП се явява прокурор А.Х., която поддържа внесеното
предложение. Същата моли съда да признае обвиняемия за виновен по отношение
извършването на вмененото му във вина деяние, като го освободи от наказателна
отговорност и му определи административно наказание „Глоба” в рамер на 1500лв.
Обвиняемият, редовно призован, се явява в съдебно заседание, като заявява, че се
признава за виновен, изразява съжаление за стотеното и обещава да коригира поведението
си.
Защитникът на обвиняемия - адв. Н. Б.-А. от БАК, моли съда да признае обвиняемия
за виновен по отношение извършването на вмененото му във вина деяние, като го освободи
от наказателна отговорност и му определи административно наказание „Глоба” в рамер на
1000лв.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК,
намери за установено следното:
От събраните в хода на наказателното производство доказателства -
материалите по Бързо досъдебно производство № 434 ЗМ - 365/2022 година по описа на
02 РУ - Бургас, Пор. № 1478/2022 г. по описа на Районна прокуратура гр.Бургас, се
установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият ИВ. Н. ИВ., с ЕГН: **********, е роден на **.**.****г. в гр.Б.,
български гражданин, с адрес: гр.Б. ******.
От справката за съдимост на обвиняемия И. се установява, че същият не е осъждан и
не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на раздел IV на глава VIII от общата част на НК.
На 07.07.2022г. във Второ РУ на МВР гр.Бургас била получена оперативна
информация, че ИВ. Н. ИВ., намиращ се в района на ул.„ПП.Е. в гр.Бургас, к-с „В държи в
себе си наркотични вещества. По повод на тази информация, полицейските служители,
свидетелите В. Т. и Х. К., незабавно се насочили към района.
Около 14,30 часа на същия ден в гр.Бургас на ул.„ПП.Е. в близост до №113,
служителите на МВР установили обвиняемия И.. Те поискали личната му карта от която
установили и самоличността му. На въпрос, дали държи в себе си забранени от закона вещи
и предмети, обвиняемият заявил, че държи в себе си марихуана за лична употреба. Същата
той държал в бельото си и предал на разследващите с протокол за доброволно предаване.
Наркотичното вещество представлявало суха зелена тревна маса и било поставено в черна
полиетиленова торбичка.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-химическа експертиза.
Съгласно Протокол №495/11.07.2022г. за извършена физико-химична експертиза от вещо
лице при БНТЛ при ОДМВР - Бургас /л. 23-24 от ДП/ в предоставения за изследване обект е
установено наличие на високорисково наркотично вещество „коноп“ с нето тегло 4,595
грама, със съдържание на тетрахидроканабинол - 10,30 %. Конопът и активния му
1
компонент тетрахидроканабинол са поставени под контрол /забрана/, съгласно Закона за
контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно Постановление № 23 на
МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, общата стойност на посоченото количество е 27,57 лева /двадесет и
седем лева и петдесет и седем стотинки/.
Остатъчното количество от обекта е предадено за съхранение на ЦМУ София с
приемо-предавателен протокол от 12.07.2022г. и съпроводително писмо peг. № 434000 -
8222 от 12.07.2022г. /л. 25-26 от ДП/.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от материалите по Бързо
досъдебно производство № 434 ЗМ - 365/2022 година по описа на 02 РУ - Бургас, Пор. №
1478/2022 г. по описа на Районна прокуратура гр.Бургас: протоколи за разпит на
свидетелите – В. С. Т. /л.11 от ДП/ и Х. М. К. /л.13 от ДП/, обясненията на обвиняемия,
изготвения по делото Протокол №495/11.07.2022г. за извършена физико-химична
експертиза от вещо лице при БНТЛ при ОДМВР - Бургас /л. 23-24 от ДП/, протокол за обиск
на лице от 07.07.2022г. /л.29 от ДП/, протокол за доброволно предаване от 07.07.2022г. /л.14
от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /л.16 от ДП/, писмо до ЦМУ
гр.София, приемо - предавателен протокол /л.15 от ДП/, оглед на ВД /л.17 от ДП/, справка за
съдимост и останалите писмени доказателства по делото.
Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се,
поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода
на проведено досъдебно производство. Събраните писмени доказателства, в съвкупност с
гласните такива допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа
обстановка. Показанията на разпитаните свидетели са последователни, логични и водят до
установяване на едни и същи факти. По делото не се събраха доказателства, които да
поставят под съмнение така установените факти. В проведения на досъдебно производство
разпит, а и пред настоящата съдебна инстанция, обвиняемият И. също признава за
стореното.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че обвиняемият И. е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от
НК, като на 07.07.2022г. в г******** без надлежно разрешително, съгласно чл.7, чл.30 и
чл.73, ал.1 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП),
държал в себе си наркотично вещество по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗКНВП вр. чл.3
от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и
Приложение №1, Списък I “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от употребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” - Обект № 1 - 1/един/ бр. черна, полиетиленова опаковка,
съдържаща суха, зелена растителна маса - коноп с нето тегло 4,595 грама, със съдържание на
тетрахидроканабинол - 10,30 % на стойност 27,57 лева /двадесет и седем лева и петдесет и
седем стотинки/, изчислена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като
случаят е маловажен.
При извършване преценка в тази връзка БРС взе предвид, че показанията на
полицейските служители Т. и К. са последователни, логични и водят до установяване на
едни и същи факти. Същите са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се,
поради което следва да се кредитират изцяло, като липсват основание да се приеме, че тези
свидетели са предубедени. Свидетелите излагат една и съща обстановка, като по същество
изложеното от тях не се оспорва от защитата.
Съдът кредитира изцяло и протокола за доброволно предаване, находящ се на л. 14 от
ДП и протокола за оглед на веществени доказателства на л.16 от ДП.
2
БРС основава своето решение и на заключението на изготвената на досъдебното
производство химическа експертиза, която е компетентно извършена и отговаря
изчерпателно и достатъчно пълно и ясно на поставените въпроси.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за
виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по – горе фактическа обстановка, настоящият състав
счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на
състава на престъплението по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 НК, за което му е повдигнато
обвинение.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА с действията си обвиняемият осъществява обективните
признаци от състава на посоченото престъпление, като изпълнителното деяние на същото е
осъществено чрез действие, изразяващо се в държане без надлежно разрешително на
наркотични вещества. Поведението на обвиняемия И. е засегнало обществените отношения,
свързани с опазването и съхраняването на личното и общественото здраве, и като
инкриминирано такова реализира състав на престъпление от раздел трети „Престъпления
против народното здраве и против околната среда“ от глава единадесета „Общоопасни
престъпления“ от НК - такива, които поради своята висока степен на обществена опасност
може да засегнат неограничен кръг от лица.
И. се явява годен субект на вмененото му във вина престъпление, като настоящият
съдебен състав намира, че по несъмнен начин е доказано авторството на същото.
Наркотичното вещество е намерено в самия деец, поради което и не може да има каквото и
да е съмнение, че същото е държано именно от него.
Налице е и предметът на престъплението - „коноп“, като същият подлежи на контрол
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, който в чл.30
разпорежда, че се забранява притежанието на растенията, наркотичните вещества и техните
препарати от Списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3 от ЗКНВП. Тази забрана не важи за
определени цели, за които се издава разрешение за извършване на дейности с посочените
обекти. Това разрешение се издава по ред, установен с наредба, приета от Министерски
съвет - Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП.
По делото безспорно се установи, че такова разрешение по отношение на обвиняемия И. не
е налице.
С действията си, обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние „държане“.
Същият е осъществявала фактическа власт върху конопа, като е безпротиворечиво
възприето в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги непосредствен
физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно
извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху него,
включително и да се разпореди с този предмет ( Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на ВКС,
III н.о.).
Конкретното деяние представлява маловажен случай на инкриминирано „държане”
чрез упражняване на фактическа власт върху процесния предмет от страна на обв. И. -
високорисковото наркотично вещество „коноп”. Съгласно дефинираното в чл.93, т.9 от НК
едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на обществената му опасност
е по - ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства. Преценката по този въпрос се извършва на основата на фактическите данни
по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното. В Решение №241 от 11.06.2014г. по н.д. № 679/2014г. на ВКС е
3
посочено, че когато се обсъжда наличието на маловажен случай следва да се интерпретират
в кумулативна даденост както относимите към тежестта на престъпното деяние
обстоятелства (времеви и пространствени измерения на престъплението, реализирания
механизъм, характеризиращите инкриминирания предмет особености, липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите, ръководещи
дееца, социалните отражения и отзвук на престъплението), така и тези досежно личността
на автора.
Безспорно в конкретния казус не може да се обсъжда наличие на вредни последици,
разбирани като общественоопасен резултат, тъй като престъплението е на формално
извършване. При това следва да се обсъдят останалите обстоятелства, които имат значение
за определянето на случая като маловажен. Определящо, макар и не единствено
обстоятелство за престъпленията, свързани с наркотични вещества, е самият предмет на
престъплението. Касае се за държане на много малко количество наркотично вещество.
Следва да бъде наблегнато и на личността на дееца. И. не е осъждан, а също така е на
ниска възраст, на която може да се приеме, че не са изградени в пълна степен задръжки за
извършване на противоправни деяния и която възраст предпоставя извършването на
противоправни деяния поради увлечение.
Всички тези изброени обстоятелства, както тези, характеризиращи деянието, така и
тези, характеризиращи дееца, сочат на по - ниска степен на обществена опасност на
извършеното деяние, съпоставено с обществената опасност на други престъпления от същия
вид, каквото е и изискването на чл.93, т.9 НК.
Следва да се отбележи, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 НК,
тъй като макар и в малки количества, се касае за държане на наркотично вещество на
оживено обществено място в централната част на града, което обезателно сочи, че е налице
обществена опасност, обуславяща юридическа отговорност.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА инкриминираното деяние е осъществено от
обвиняемия виновно, при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния
характер на действията си и е предвиждал общественоопасните последици от своето
поведение. Във волево отношение деецът е искал и е целял настъпването на тези последици.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „глоба” до хиляда лева. В същото време по отношение на И. са налице законово
предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а от НК, а
именно: 1) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2) с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3) към
процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4) не са налице множество
престъпления. Останалите отрицателни предпоставки на чл.78а, ал.7 НК са неприложими по
настоящото обвинение.
Предвид това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи
дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът по принцип следва да
отчете отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. В конкретния случай
обаче, съдът счита, че не може да бъде наложена различна санкция от „глоба” в размер на
1000 лв., като законът не оставя възможност за налагане нито на по - висок размер, нито на
по – нисък такъв. Изложеното произтича от тълкуването на чл.78а, ал.5 НК, съгласно който,
когато за престъплението е предвидено само наказание глоба или глоба и друго по - леко
4
наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.
Очевидно, идеята на законодателя е била е да ограничи размера на наказанието, което може
да бъде наложено на дееца, изравнявайки максималните санкции - административната по
чл.78а и наказателната, посочена в съответния текст на Особената част на НК, когато
последната предвижда като най - тежка санкция именно глобата. Изложеното означава, че
когато за извършеното престъпление е предвидено единствено наказание глоба (или глоба и
по - леко наказание) и размерът на тази глоба е по - нисък от 1000 лв., то съдът следва да
наложи административно наказание по чл. 78а НК именно в по - ниския размер.
Не може обаче да се приеме обратното - че когато в особената част на НК е
предвидена долна граница на наказанието глоба в размер под 1000 лв., то съдът при
приложението на чл.78а НК, може да определи размер на административното наказание под
установения в ал.1 на същия член размер. Освобождаването от наказателна отговорност е
винаги по - благоприятно за дееца, като при прилагането на този текст установените
граници на наказанието са императивни. Тяхното изменение следва да бъде изрично
въведено, както е в хипотезата на чл.78а, ал.5 НК. След като липсва изрично правило за
изменение на минималния размер на санкцията по чл.78а НК, то за такъв размер винаги
трябва да се взема размерът от 1000лв. Не може да се приеме, че това би утежнило
положението на дееца, когато разпоредбата на Особената част предвижда по - нисък
минимум на глобата, доколкото както бе посочено, независимо от тежестта си,
административното наказание по чл.78а НК е винаги по - благоприятен резултат от
осъждането.
Аргумент за това е и липсата на текст в НК, който да урежда хипотеза, при която за
извършеното престъпление е предвидено единствено наказание (или няколко наказания),
което е по-леко от глобата съобразно посочената в чл.37 НК последователност. Съгласно
действащия Наказателен кодекс, всяко от предвидените в чл. 37 наказания има характера на
главно, т.е. формално може да бъде наложено самостоятелно, тъй като липсва разделението
на наказанията на главни и допълнителни (които могат да бъдат налагани само наред с
главните), каквото разделение е съществувало например в чл.13 от Наказателния закон от
1896г. т.е., макар практически такава хипотеза да не съществува към момента, е напълно
възможно законодателят да предвиди за дадено престъпление да бъде наложено единствено
някое от наказанията, посочени в чл.37, ал. 1, т. 6, 7, 9, 10 и 11 НК. След като в чл.78а НК не
е уредена обаче такава хипотеза, следва да се приеме, че в този случай деецът трябва да бъде
освободен от наказателна отговорност с определяне на административно наказание глоба в
размер от 1000 лв. до 5000 лв., макар за престъплението да е предвидено наказание, което е
по - леко от глоба. По аргумент за по - силното основание, когато видът на двете санкции -
административна и наказателна съвпада и е глоба, то изключенията за размера на
административната касаят единствено предвидения в ал.1 на чл.78а НК максимум на
основание ал.5 на същия текст.
Следователно, минималният размер на санкцията по чл.78а НК е винаги 1000лв.,
освен в случаите, когато в Особената част на НК е предвидено най - тежко наказание
„глоба” в размер до 1000лв., когато по същество е налице съвпадение между минимум и
максимум на санкцията по чл.78а НК (доколкото очевидно минимумът не може да
надвишава максимума), т.е. размерът на санкцията става абсолютно определен. В тази
насока е и съдебната практика, като в Решение № 69 от 29.03.2010г. по нак.д. № 684/2009г.
на ВКС, е прието, че в хипотезата на чл.354а, ал. 5 НК, когато е приложима разпоредбата на
чл.78а НК, съдът не може да определи административното наказание глоба под предвидения
в чл.78а, ал.1 НК минимален размер.
Поради изложеното, съдът наложи на обвиняемия наказание „глоба” в размер на
1000лв.
Изложените съображения на практика обезсмислят съобразяването на смекчаващи и
5
отегчаващи отговорността обстоятелства, но за пълнота следва да се посочи, че по делото
липсват отегчаващи обстоятелства. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете
чистото съдебно минало на И.. Действително, предпоставка за прилагането на
привилегирования институт на чл.78а НК е лицето да не е осъждано, но в разпоредбата е
визирано осъждане за престъпление от общ характер. В случая обвиняемият е неосъждан за
каквито и да е престъпления, което следва да бъде отчетено в негова полза при преценката
за неговата обществена опасност. Съдът съобрази също така ниската степен на обществена
опасност на дееца, добрите му характеристични данни, липсата на предходни
противоправни прояви, взе предвид изразеното от същия съжаление и обещанието да
коригира поведението си. В същото време се констатира, че обвиняемият е съдействал на
органите по разследването, което навежда към извода, че изразеното от него съжаление не е
формално и той действително желае да се поправи. Не се констатираха отегчаващи вината
на дееца обстоятелства.
Ето защо, съдът намира, че целите на наказанието по чл.36 НК ще бъдат постигнати в
пълна степен, като на обвиняемия бъде наложено административно наказание – глоба в
минималния предвиден в чл.78а, ал.1 НК размер - 1000 лв. По този начин ще се постигнат
както целите на индивидуалната превенция спрямо обвиняемия, така и тези на генералната
такава, а именно превенция на сходни прояви от останалите членове на обществото.
По вещестрвените доказателства:
Съдът постанови веществените доказателства по делото - опаковки, запечатани в бял
хартиен плик, да останат приложени по делото за срока на съхранение на същото, след което
да бъде унищожено по реда на ПАС.
Останалите веществени доказателства – остатък от наркотични вещества - 1 бр. черна
полиетиленова опаковка, съдържаща суха, зелена растителна маса - коноп с нетно тегло
4,595 грама, съдът отне на основание чл.354а, ал.6 НК в полза на държавата, като разпореди
същите да се унищожат по предвидения за това ред като вещи, притежаването, на които е
забранено.
По разноските:
На основание чл.189, ал.3 вр. ал.1 от НПК обвиняемият ИВ. Н. ИВ. ЕГН: **********
беше осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР гр.Бургас сума в размер
на 67,05 (шестдесет и седем лева и пет стотинки) лева, представляваща направени в хода на
досъдебното производство по делото разноски, а по сметка на Районен съд гр.Бургас да
заплати сума в размер на 5,00 (пет) лева, представляваща държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал.4, т.1 НПК, съдът постанови
решението си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни