№ 1873
гр. Пловдив, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330202751 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 21-0329-000900 от
31.12.2021г. на Началника РУ Раковски към ОД на МВР - Пловдив, с което на
П. И. И., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от Закон
за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, П. И. И., по съображения изложени в жалбата, моли
съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се
представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, Началника РУ „Полиция“ - Раковски към ОД на
МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание. До съда е депозирана писмена молба - становище по делото от
Началника, с която пледира за потвърждаване на обжалваното НП като
правилно и законосъобразно. Прави възражение за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение до минимума, предвиден в Наредбата, при
евентуално уважаване на жалбата.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а
разгледана по съществото, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
1
В конкретния случай жалбоподателят П. И. И. е бил санкциониран за това, че на
16.12.2021 г. около 16:00 часа в община Раковски, на път Трети клас № 565 – между с.
Белозем и с. Опълченец е управлявал собствения си лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. №
СА 3252 НТ, който обаче служители на РУ Раковски, сред които и св. П. В. К., спрели за
проверка и установили, че бил с изтекла застраховка „Гражданска отговорност“,
посредством справка в ОДЧ, като приели, че жалбоподателят управлявал спряно от
движение МПС от дата 24.03.2021г. За така констатираното нарушение св. К. съставил на
същата дата акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ срещу П. Васил И.,
като вписал в него, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП. П.
И. подписал акта без възражения, но подал писмени такива в срока по чл.44 от ЗАНН.
Административнонаказващия орган /АНО/ приел възраженията му за неоснователни и издал
наказателно постановление срещу него, но за нарушение по чл.140 от ЗДвП, като приел че
на процесната дата и място П. И. е управлявал дерегистрирано МПС от 04.03.2021г.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените и събрани по делото
писмени доказателства, както и от гласните доказателства – от показанията на свид. П. В. К..
В тази връзка свидетелят заявява, че не си спомня с точност конкретния случай, но
обяснява, че била направена справка с дежурния в районното и било установено, че
процесният автомобил е бил без гражданска застраховка, за което му били свалени табелите.
Това актосъставителят обяснява, че е приел за спряно от движение МПС, което се
дерегистрирало.
Съдът кредитира показанията на свидетеля дотолкова, доколкото служат за
установявне на обективната действителност.
Безспорно установеното е, че на процесната дата и място, жалбоподателят П. И. И. е
управлявал лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *** със служебно прекратена регистрация
на номера рег. № *** на 24.03.2021 г., поради липса на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, видно от приложената по преписката справка от Гаранционен
фонд, което обстоятелство, всъщност прави МПС без регистрация по надлежния ред и не се
оспорва дори от самия жалбоподател, а съгласно посочената в НП норма на чл.140, ал.1 от
ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Въпреки това в настоящия случай не може да се направи извод, че поведението на
жалбоподателя И., което се субсумира под състава на административно нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДвП е извършено виновно. Превозното средство е било служебно дерегистрирано
в резултат на данните получени по електронен път от Гаранционния фонд, сочещи на
липсата на задължителна застраховка "Гражданска отговорност". При това обаче, доколкото
липсват данни за служебната дерегистрация да е издаден какъвто и да е административен
акт, който да е връчен някому, нито да е уведомен собственикът на когото е регистриран
автомобила, въпреки изричното указание на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, не може да се вмени в
чиято и да е вина, управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В
настоящия случай, доколкото се касае за формално нарушение, т. е. такова лишено от
обществено-опасни последици, по дефиниция вината е възможна само под формата на
умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението обаче, а
именно – прекратяването на регистрацията по служебен път, налага извод за липса на
виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка
2
по смисъла на чл. 14 НК вр. чл. 11 ЗАНН, която всякога изключва умисъла.
Отделно от горното, при извършената служебна проверка, Съдът констатира и
допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила по чл. 42, т. 5 и т. 6 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН,
засягащи реквизита на нарушените норми и описанието на нарушението.
В конкретния случай в АУАН и НП една и съща деятелност е възприета от
актосъставителя и наказващия орган по различен начин като в акта нарушението е
квалифицирано под нормата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, а в НП по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Посвоему разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, визира нарушение при управление на
спряно от движение МПС /което може да се случи по различни причини и ред и при налична
регистрация/, а нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП безспорно се отнася до управление на
нерегистрирано МПС. Отделно от това в самото описание на нарушението в АУАН и НП са
описани елементи, смесени от двата състава – „спряно от движение“, „дерегистрирано“,
което допълнително внася неяснота и двусмислие за действително вмененото нарушение.
Нещо повече така даденото описание в АУАН, отразяващо, че процесното МПС е "спряно"
и квалификацията в АУАН, противоречат на квалификацията, отразена в НП. Друг е
въпросът, че нарушение за управление на спряно от движение МПС по чл. 5, ал. 3, т. 2 от
ЗДвП съответства на съвсем друга санкционна норма, а не на така посочената в НП по чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, което потвърждава
различието между двата състава на нарушенията.
Коментираните нарушения са от категорията на съществените и пряко рефлектират
върху правото на жалбоподателя да организира защитата си, доколкото внасят
противоречие, неяснота и двусмислие в това за какво поточно нарушение е ангажирана
отговорността му.
При това положение, Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
По отношение на разноските:
Въпреки изхода на делото няма изрично искане за присъждане на
разноски от никоя от страните, поради което съдът не следва да се произнася
по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 21-0329-000900 от
31.12.2021г. на Началника РУ Раковски към ОД на МВР - Пловдив, с което на
П. И. И., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от Закон
3
за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4