Присъда по дело №233/2021 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 2
Дата: 26 януари 2022 г. (в сила от 11 февруари 2022 г.)
Съдия: Катя Ганева Савова
Дело: 20213130200233
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Провадия, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Мариана П. Ангелова
и прокурора Св. Ст. К.
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Наказателно дело от общ
характер № 20213130200233 по описа за 2021 година
ПРИЗНАВА подсъдимия ИВ. М. В., *** г. в гр. П., живущ в гр. П., ж.к.. „***,
български гражданин, средно образование, разведен, работи в „Леони България“ ООД
г. София, неосъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че през периода от месец
май 01.11.2020 г. до месец май 2021 г. след като е бил осъден с Решение № 2/05.01.2015
г. по гражданско дело № 5287/2014 г. по описа на РС-Плевен, влязло в законна сила на
05.01.2015 г., да издържа свой низходящ – детето си В.И. В.а, родена на 20.04.2011 г. с
месечна издръжка в размер на 100 лева , чрез нейната майка и законен представител Т.
Анг. Б., изменена с Решение № 89/27.03.2020 г. по гражданско дело № 1331/2019 г. по
описа на РС-Провадия, влязло в законна сила на 25.06.2020 г., с което месечната
издръжка е увеличена от 100 лева на 180 лева, съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на две или повече месечни вноски, а именно седем месечни вноски, всяка с
размер от 180 лева, с общ размер на 1260 лева (хиляда двеста и шестдесет) лева,
ПРИСЪДИ:
поради което и на основание чл. 183, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му налага
наказание ПРОБАЦИЯ, която да се изпълни чрез приложението на следните пробационни
мерки:
На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 1 от НК:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с явяване и
подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице 2
пъти седмично;
1
На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 2 от НК:
Задължителна периодични срещи с пробационния служител за срок от шест месеца.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред ОС-Варна, в петнадесетдневен срок
от днес.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 233 ПО ОПИСА НА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ЗА 2021 ГОД., ІV НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ.


Варненската районна прокуратура е внесла в ПРС обвинителен акт №
505/2021 г., по който на 07.07.2021 г. е образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимия ИВ. М. В. по обвинението за извършено
престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 183 ал.1 от НК

В заключителната част на обвинителния акт е посочено, че:

Подс. ИВ. М. В.:

За периода от 01.11.2020г. до месец май 2021г., след като е бил
осъден с Решение № 2/05.01.2015 г. по гражданско дело № 5287/2014г. по
описа на Районен съд Плевен, влязло в законна сила на 05.01.2015г., да
издържа свой низходящ - детето си В.И. В.а, родена на 20.04.2011г. с месечна
издръжка в размер на 100 лева, чрез нейната майка и законен представител Т.
Анг. Б., изменена с Решение № 89/27.03.2020г. по гражданско дело №
1331/2019г. по описа на Провадийски районен съд, влязло в законна сила на
25.06.2020г., с което месечната издръжка е увеличена от 100 лева на 180 лева,
не изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а
именно: 7 (седем) месечни вноски, всяка с размер от 180 (сто и осемдесет)
лева, с общ размер на 1260 (хиляда двеста и шестдесет) лева.

След внасяне на обвинителния акт, съдът насрочи делото за разглеждане
в разпоредително съдебно заседание, с оглед характера на проведеното
досъдебно производство, като в съдебно заседание служебно разясни
възможността предвидена в разпоредбата на чл.370 ал.1 и 2 от НПК за
предварително изслушване по делото, но по искане на подсъдимия И.В. и
неговия защитник адв.А.А.- АК Варна, производството продължи по общия
ред.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението и моли съда да признае за виновен подсъдимия, като му наложи
наказание „пробация“, която да се изпълни чрез приложението на следните
пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК „задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично; и на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК „задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца“.
1
Защитникът на подс. И.В., моли подсъдимият да бъде признат за
невинен, поради несъставомерност на деянието, като алтернативно счита, че
спрямо подсъдимият следва да бъде приложена разпоредбата на чл.183, ал.3
НК, тъй като е изпълнил изцяло задължението си за издръжка, въпреки че от
тази привилегия се е ползвал веднъж по време на досъдебното производство.
Подсъдимия И.В. не признава вината си, обяснява че е бил без работа за
определен период, затова не е плащал редовно издръжка за детето
си.Съжалява и обяснява, че занапред редовно ще изпълнява това си
задължение. В последната си дума заявява, че няма какво да каже и ще
направи всичко възможно, за да плаща издръжката, която дължи за дъщеря
си.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. М. В. живеел в гр. Плевен. През 2008 г. сключил
граждански брак със св. Т. Анг. Б.. По време на брака им се родило дете, В.И.
В.а, родена на 20.04.2011г..
Гражданският брак между подс. В. и св. Б. бил прекратен с Решение №
2/05.01.2015г. по гр. д. № 5287/2014г. по описа на Районен съд Плевен, влязло
в законна сила на 05.01.2015г.. С решението, освен прекратяване на брака,
били предоставени родителските права по отношение на детето В.И. В.а на
майката, св. Т. Анг. Б.. Със същото решение подс. В. бил осъден да заплаща
на детето си Ваня В.а чрез нейната майка и законен представител Т. Анг. Б.,
живуща в гр. Провадия, месечна издръжка в размер на 100 лева.
След влизане в сила на съдебното решение подс. В. не заплащал
дължимата издръжка на детето си, поради което било образувано досъдебно
производство № 298/2016г. по описа на РУ- Провадия, пр. пр. № 261/2016г. по
описа на РП Провадия за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
С постановление от 09.01.2018 г. на прокурор от РП Провадия,
наказателното производство по образуваното досъдебно производство било
прекратено на основание чл. 183, ал. 3 НК, тъй като подс. В. заплатил
дължимите месечни вноски и се е възползвал от привилегията на посочената
правна норма.
След прекратяването на досъдебно производство № 298/2016г. по
описа на РУ- Провадия, пр. пр. № 261 /2016г. по описа на РП Провадия, подс.
В. отново не заплащал редовно месечните вноски по издръжката на детето си,
поради което било образувано настоящото досъдебно производство №
302/2019г. по описа на РУ- Провадия.
Междувременно с Решение № 89/27.03.2020г. по гр. д. № 1331 /2019г.
по описа на Районен съд Провадия, влязло в законна сила на 25.06.2020г. бил
изменен размерът на определената месечна издръжка с Решение №
2/05.01.2015г., дължима от подс. В. на детето В.И. В.а, чрез нейната майка и
2
законен представител, като е увеличена от 100 на 180 лева, с падеж първо
число на месеца, за който се дължи.
Към месец септември 2020г. подс. В. не бил заплатил месечни
издръжки за месеците май (в размер на 100), юни (в размер на 180), юли (в
размер на 180), август (в размер на 180) и септември (в размер на 180) за
2020г..
Към датата на предявяване на обвинението по настоящото досъдебно
производство на подс. В. - 21.05.2021г., са били събрани доказателства за
неплатени от него тринадесет броя месечни издръжки, за периода м. май
2020г.- м. май 2021 г. с общо размер 2260 лева.
По време на разпита си като обвиняем от 21.05.2021 г. подс. В. е дал
обяснения и е предоставил 6 бр. системни бонове (стр. 101 и 102 от ДП) на
„Български пощи“ ЕАД, съответно от 12.02.2021 г.,12.03.2021 г.,10.12.2020г.,
09.04.2021 г., 14.05.2021 г. и 15.01.2021 г., всеки с превод на сумата от 180
лева, общо 1080 лева, на св. Т. Анг. Б.. Макар да не е посочено основанието на
всеки превод, следва да бъде прието, че те са за дължимата от него месечна
издръжка за детето си В.И. В.а, чрез нейната майка и законен представител.
Поради това обстоятелство, в окончателното обвинение, дължимите
месечни вноски са били редуцирани като са били намалени, респ. се е
намалил и инкриминирания период, а именно от обвинението са били
изключени дължимите месечни вноски за месеците май, юни, юли, август,
септември и октомври, всички за 2020г., а обвинението е останало за периода
от месец ноември 2020г. до месец май 2021г., или 7 месечни вноски, всяка с
размер 180 лв., общо 1260 лева.
В съдебно заседание подс.И.В. е представил системен бон (стр. 21 от
делото) на „Български пощи“ ЕАД, съответно от 28.05.2021 г. за платена сума
на св. Т. Анг. Б. за сума в размер на 1046.50 лв. Писмени доказателства за
сума по издръжката в размер на 213,50 лв. не са били представени.
Разпитана в съдебно заседание св. Т. Анг. Б. е дала показания, които
съдът кредитира изцяло, в които твърди, че почти една година не е
получавала издръжка за детето си Ваня В.а, след което е получила от
подсъдимия сума в общ размер от 1260 лв.
Съдът кредитира и обясненията на подс.И.В. затова, че не е плащал
редовно издръжката за детето си, а през определен период от време, не е
могъл да работи и получава доходи. Обясненията на подсъдимия напълно
кореспондират с останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства. В останалата им част съдът кредитира обясненията на
подсъдимия, и че е погасил изцяло задължението си по издръжка от
инкриминираната сума 1260 лв., тъй като същите непротиворечат на
показанията на свид.Т. Анг. Б. и в частност на писмените доказателства,
представени по делото.От последните е видно, че плащанията, представляват
текущи внесени месечни суми по издръжката, като липсва писмено
3
доказателство единствено за сума в размер на 213,50 лв., която обаче св. Б.
твърди, че е получила.Това твърдение на св. Б., съдът приема за достоверно.
Съдът споделя становището на представителя на обвинението, че
обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин.На практика по
делото има събрани достатъчно доказателства, относно виновното поведение
на подсъдимия.
Относно възражението на защитата, че не е било правилно
квалифицирано изпълнителното деяние от прокурора и същото е
несъставомерно, и че подсъдимия следва да бъде оправдан за внесени суми
през 2021г., това са въпроси, които намериха отговор в хода на съдебното
следствие. Както св.Б., така и самия подсъдим твърдят че сумата от 1260 лева,
дължима от подсъдимия като издръжка за периода от 01.11.2020г. до месец
май 2021г. е била заплатена от последния до приключване на съдебното
следствие по настоящото наказателно производство.

Съдът намира, че обстойния анализ на всички събрани по делото
доказателства, убедително сочи, че са налице категорични и безспорни
доказателства, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и
от субективна страна състава на престъплението, в което е обвинен, поради
което и възраженията на защитата за липса на състав на престъпление по
чл.183, ал.1 НК, не се споделят като основателни. Напротив. Събраните в
хода на досъдебното и съдебно производство доказателства и доказателствени
средства, са подложени на внимателна проверка за тяхната надеждност и
достоверност, изследвани са самостоятелно и в тяхната взаимовръзка,
посочено е в кои части се кредитират, респ. не се кредитират свидетелските
показания и обясненията на подсъдимия, послужили за изграждане на
описаната по-горе фактическа обстановка, която се споделя напълно и
настоящия съдебен състав.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно-
обясненията на подсъдимия И.В., свидетелските показания на св.Т.Б.,
свидетелство за съдимост и другите писмени доказателства по делото,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на фактическия
състав на обвинението и авторството, съдът:


ПРИЗНА Подс. ИВ. М. В.:
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
4

За периода от 01.11.2020г. до месец май 2021г., след като е бил
осъден с Решение № 2/05.01.2015 г. по гражданско дело № 5287/2014г. по
описа на Районен съд Плевен, влязло в законна сила на 05.01.2015г., да
издържа свой низходящ - детето си В.И. В.а, родена на 20.04.2011г. с месечна
издръжка в размер на 100 лева, чрез нейната майка и законен представител Т.
Анг. Б., изменена с Решение № 89/27.03.2020г. по гражданско дело №
1331/2019г. по описа на Провадийски районен съд, влязло в законна сила на
25.06.2020г., с което месечната издръжка е увеличена от 100 лева на 180 лева,
не изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а
именно: 7 (седем) месечни вноски, всяка с размер от 180 (сто и осемдесет)
лева, с общ размер на 1260 (хиляда двеста и шестдесет) лева.

- престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.

Горното решение, съдът взе по следните правни съображения:

От обективна страна са налице признаците на престъплението, предмет
на обвинението. Налице е влязъл в сила съдебен акт, с който деецът е бил
осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, като това задължение не е
изпълнено в размер на повече от две месечни вноски. Инкриминираното
престъпно деяние по чл. 183, ал. 1 от НК, по своята правна природа е
продължено престъпление, чиято изпълнителна форма е бездействието през
инкриминирания период.
В процесния случай, съгласно влязло в сила Решение № 2/05.01.2015
г. по гр. д. № 5287/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен, влязло в
законна сила на 05.01.2015г. подс. И.В. бил осъден да заплаща на детето си
месечна издръжка в размер на 100 лв. С влязло в сила на 25.06.2020 г.
Решение № 89/27.03.2020 г. по гр. д. № 1331/2019 г. по описа на Районен съд
– гр. Провадия, размерът на определената издръжка бил увеличен на 180 лв.
месечно. Считано от датата на влизане в сила на първото Решение,
подсъдимият е имал качеството "осъден" да заплаща издръжка, като към
инкриминирания период това негово качество е останало непроменено.
Именно с бездействието си, чрез неплащане на издръжка за посочения
период, без да са налице основания за прекратяването й, подс. И.В. е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 183 ал.1 от
НК.
За ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия от
субективна страна е необходимо да бъде установено съзнателно
неизпълнение на дължимите алименти, което изисква доказване на обективна
възможност за изпълнение на задължението и липса на пречки от
непреодолимо естество, препятстващи заплащането на месечната издръжка.
5
Преценката за наличието на тази обективна възможност следва да бъде
направена за времето на инкриминирания период. В случая, първостепенният
съд приема, че твърденията на подсъдимия, че е нямал възможност да плаща
издръжката на детето си, са лишени от житейска логика. Самият подсъдим в
обясненията си твърди, че е работел в чужбина, а когато се е върнал в
страната е бил без работа за кратко, след което отново е започнал да работи,
предвид което и се установява, че същият е имал доходи, съотв. не са били
налице непреодолими пречки, поради които да не може да изпълнява
задължението си. Предвид това и според настоящия съдебен състав, деянието
е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, доколкото в
съзнанието на подсъдимия е била формирана представа, че същият е осъден с
влязло в сила решение да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнавал е, че
не е изпълнил това свое задължение за повече от две месечни вноски и е
целял настъпването на общественоопасните последици от деянието си.
Не се споделя и възражението на защитата относно това, че
извършеното от подсъдимия не осъществява състав на престъпление по
чл.183, ал.1 НК, поради заплащане на дължимата сума по издръжката. Съдът
намира, че така извършеното деяние не попада в хипотезата и на чл. 9, ал. 2 от
НК. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две хипотези, при които
деянието не е престъпно, макар и да съдържа привидно признаците на
съответен състав на престъпление: когато то не е общественоопасно въобще и
в действителност не оказва никакво отрицателно въздействие върху
защитените обществени отношения и когато обществената опасност на
деянието е явно незначителна, без да бъде напълно изключена. Въпросът дали
извършеното от подсъдимия деяние е малозначително следва да бъде
разрешен при съвкупна преценка на всички елементи на състава на даденото
престъпление, като от значение са характерът на обекта на посегателство,
степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен, някои особени
характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на
неговата личност, общественоопасните последици от деянието, каквито може
да има то.
Въз основа на обективен анализ на така посочените обстоятелства,
съдът достига да извод, че деянието, осъществено от подсъдимия, е
общественоопасно. В случая е факт, че подс. И.В. е заплатил дължимите суми
за издръжка, предмет на обвинението. Факт е обаче, че същият се е
възползвал вече от привилегията, която дава разпоредбата на чл.183, ал.3 НК.
Следва да се отбележи и че спрямо него е била прилагана привилегията на
чл. 183, ал. 3 от НК – С постановление от 09.01.2018 г. на прокурор от РП
Провадия, наказателното производство по образуваното досъдебно
производство било прекратено на основание чл. 183, ал. 3 НК, тъй като подс.
В. заплатил дължимите месечни вноски и се е възползвал от привилегията на
посочената правна норма.
След прекратяването на досъдебно производство № 298/2016г. по
описа на РУ- Провадия, пр. пр. № 261 /2016г. по описа на РП Провадия, подс.
6
В. отново не заплащал редовно месечните вноски по издръжката на детето си,
поради което било образувано настоящото досъдебно производство №
302/2019г. по описа на РУ- Провадия.
Подсъдимият не се е възползвал и от предоставената законова
възможност, визирана в чл. 150 от Семейния кодекс – да поиска изменение на
размера на присъдената издръжка, в случай, че е счел, че няма обективната
възможност да я заплаща. Предвид изложеното, въззивният съд намира, че
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, е неприложима в конкретния казус.
От обективна страна деянието е осъществено чрез бездействие на
подсъдимия относно едно свое алиементно задължение по отношение
изплащане издръжка на свои низходящи.
От субективна страна- деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл.
Смекчаващи отгворността обстоятелства- чисто съдебно минало.
Отегчаващи отгворността обстоятелства – няма.
Причини за извършване на деянието- незачитане задължението за
издържане на низходящ и на родителските задължения.

Съдът приема, че следва при определяне на наказанието на подс. И.В.
да бъде приложен чл.54 ал.1 от НК, като взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и дееца.
Деянието не се отличава с висока степен на обществена опасност. При
определяне на вида наказание съдът отчита и обстоятелството, че са налице
единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, като от друга страна
отчита и целите на индивидуалната и на генералната превенция. При
демонстрираното от подсъдимия самокритично отношение към извършеното
следва да се приеме, че тези цели могат да бъдат постигнати и с по-малка
доза строгост на закона. Подсъдимият И.В. е млад човек и спрямо него следва
да се приложи точната мяра строгост на закона, с оглед и общия принцип
визиран в чл. 35 ал.3 от НК, че „наказанието е съответно на престъплението”.
В този смисъл съдът определи по-лекото от предвидените наказания
„Пробация“ между наказанието „Лишаване от свобода”. В този смисъл съдът
наложи наказание “ПРОБАЦИЯ” СЪС СЛЕДНИТЕ ПРОБАЦИОННИ
МЕРКИ:
на осн.чл.42А ал.2 т.1 от НК- „задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на срещите два пъти
седмично.
на осн.чл.42А ал.2 т.2 от НК –задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
По този начин и с така наложеното наказание с гореизброените
пробационни мерки съдът счита, че те съответстват в пълна степен на
обществената опасност на деянието и дееца. С налагането им последния ще
7
има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за
в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че по отношение на
подсъдимия ще бъдат постигнати целите, както на специалната, така и на
генералната превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
8