Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 14.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
ГО, 8 с-в в открито заседание на девети май, през две хиляди и деветдесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 13407 по
описа на състава за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищцата Д.Г.Д. твърди, че понесла значителни неимуществени
и имуществени вреди, в резултат от действията на органите на държавното
обвинение и на съда. Наказателното преследване срещу ищцата били инициирано с
образуването на сл.д.№ 364а/2004г., пор.№152/2004г. по описа на Районна
прокуратура гр. Сливен. Към момента на образуването на досъдебното
производство, ищцата пребивавала постоянно в Кралство Испания, била встъпила в
трудово правоотношение с работодател в тази държава и живеела в жилище под
наем. Поради постоянното й пребиваване в друга държава, ищцата била привлечена задочно
в качеството на обвиняем. Спрямо нея била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и след издаване на европейска заповед за арест на
19.05.2015г. ищцата била задържана на територията на Кралство Испания, а на
03.07.2015г. била транспортирана с конвой до затвора в гр. Сливен. Наказателното
производство се развило доколкото обвинението за извършено престъпление по
чл.211, вр. с чл. 210, ал.1, т.2 и т.5 вр. с чл. 209, ал.1 и чл.26, ал.1 от НК
било поддържано от органите на П. на РБ С Присъда №144 по НОХД№622/2008г. по
описа на Сливенски районен съд, 2-ри наказателен състав, ищцата била призната
за виновна в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5 във вр. с
чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и осъдена да изтърпи наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца. В хода на въззивното обжалване
наложената мярка за неотклонение „задържане под“ стража била изменена в мярка за процесуална
принуда „домашен арест“. Ищцата била задържана под стража във връзка с
провеждането на наказателното производство, в периода от 19.05.2015г. до
03.02.2016г. Но дори и след изменение на мярката за неотклонение от „задържане
под стража“ в по- леката „домашен арест“, поради повдигнатото обвинение, на
ищцата била наложена друга мярка за процесуална принуда – забрана за напускане
на територията на Р.Б.. С Решение №96 от 18.01.2016г. по ВНОХД №518/2015г. по
описа на Сливенски окръжен съд първоинстанционната осъдителна присъда била
отменена, като делото било върнато на Сливенска прокуратура за отстраняване на
допуснатите процесуални нарушения. С протоколно определение от 03.02.2016г.
наложената мярка за неотклонение домашен арест била заменена с парична гаранция
в размер на 4 000 лева. Наказателното производство срещу ищцата приключило
по силата на Постановление за прекратяване от 29.06.2017г. Едва в този момент наложената
мярка за процесуална принуда – забрана за напускане на територията на Р.Б.,
била отменена. При описаните по- горе фактически твърдения, ищцата поддържа, че
е понесла значителни вреди в следната насока: неимуществени вреди, произтичащи
от накърняване на честта, достойнството и добро й име в обществото;
неимуществени вреди произтичащи от изпитано чувство на страх и притеснение,
влошаване на личните и семейните й отношения; неимуществени вреди, произтичащи
от прекратяване на трудовото й правоотношение и невъзможността да си намери
работа, неимуществени вреди, произтичащи в следствие невъзможността да
изпълнява задълженията по сключен договор за наем на жилище и последвалото му
прекратяване, неимуществени вреди, произтичащи от влошаване на здравословното
състояние, които твърди да е претърпяла поради повдигането и поддържането на
обвинение срещу нея в извършването на споменатото тежко умишлено престъпление
от общ характер. Ищцата твърди, че е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи
се в направени разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение в
наказателното производство и престой на адвоката в друго населено място при
провеждане на отрити съдебни заседания. Същевременно ищцата претърпяла
имуществени вреди, изразяващи се в направени съдебни разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение в провежданото съдебно производство на територията на
Кралство Испания с предмет законосъобразността на прекратяването на трудовото й
правоотношение вследствие на образуването на наказателното производство в Р.Б..
При изложените фактически твърдения претендира за осъждане на ответника да й
заплати обезщетение за понесените неимуществени вреди в общ размер на сумата от
50 000 лева, заедно със законната лихва върху сумата на претендираното
обезщетение, считано от 03.07.2017г. до деня на окончателното плащане. Ищцата
претендира за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за имуществени
вреди в размер на сумата от 3 184 лева, представляваща сумата за
заплатеното адвокатско възнаграждение и сумата от 64 лева за командировъчни
разходи /нощувка/ на упълномощения от нея защитник в наказателния процес по
НОХД № 518/2015г. по описа на ОС Сливен, заедно със законната лихва върху
сумата на претендираното обезщетение, считано от 03.07.2017г. до деня на
окончателното плащане; да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер
на сумата от 4 107 лева, представляваща извършени разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждения за защита по трудово дело в Кралство Испания с общ
рег.№29.079.00.4-2015/0031061, считано от 03.07.2017г. до деня на окончателното
плащане. С оглед на очаквания благоприятен изход от процеса ищцата претендира
за осъждане на ответника да й заплати сумата на направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника – П. на РБ,
чрез подадения отговор от Софийска градска прокуратура, по съображения,
подробно изложени в отговора.
Ответникът оспорва твърденията на ищцата за влизане в
сила на Постановлението за прекратяване на наказателното производство като
недоказани. Ответникът оспорва фактическите твърдения за настъпване на
вредоносния резултат и за обема на твърдените вреди, както и за наличието на
пряка причинно-следствена връзка между релевирания вредоносен резултат и
действията на органите на П. на РБ. Ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Независимо
от изложеното ответникът поддържа становище за прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди с оглед действителния обем и характер на
вредите, които ищцата твърди да е понесла. Оспорва претенцията за изплащане на обезщетение
за имуществени вреди – направени разноски за адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, като недоказан по основание и размер. Оспорва претенцията
за изплащане на обезщетение за имуществени вреди – направени разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по трудовоправен спор в Кралство
Испания, като неоснователен поради липса на пряка причинно-следствена връзка
между релевирания вредоносен резултат и действията на органите на П. на РБ.
Оспорва дължимостта на претендираната законна лихва.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл.
235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Според съдържанието
на приет като доказателство препис от Обвинителен акт по сл. дело №364а/04г.,
пор. №152/2004г. (вх.№ 1458/04г.), по описа на
Районна прокуратура – гр. Сливен, съдът намира за установено, че на ищцата е
било повдигнато обвинение за това, че през м. юни 2003г. в гр. Твърдица и в
Кралство Испания след предварителен сговор с И.П.в условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си и за И.П.имотна облага, възбудила и
поддържала заблуждение (обещание за
уреждане на работа в Кралство Испания) у множество лица и с това им причинила имотна вреда в
размер на 16 917 лева, съставляващо престъпление по чл.211, вр. с чл.210,
ал.1, т.2 вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. В изготвения обвинителен
акт на обвиняемата е наложена мярка за неотклонение „подписка“.
Видно от
предоставеното за послужване сл. дело №364а/04г. по описа на ОСО при ОП-Сливен с
протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 29.05.2008г.
първоначално наложената мярка за неотклонение „подписка“ е изменена в „задържане
под стража“.
Видно от писмо с
рег.№А-171, Екз. №2 от 06.01.2010г. на Директор на Дирекция „Международно
оперативно полицейско сътрудничество“ към МВР с телеграма на ДМОПС №13052,
считано от 29.12.2009г. въз основа на издадена Европейска заповед за арест Д.Г.Д.
е обявена за международно издирване.
По силата на
разпореждане от 11.12.2014г. на Сливенски районен съд поради обстоятелството,
че издирването на подсъдимата е продължило прекалено дълго е насрочено открито
съдебно заседание на 11.05.2015г.
На 19.05.2015г.
Д.Д. е издирена и задържана на територията на Кралство Испания. След
осъществена процедура по екстрадиция по силата на Постановление №18982/2009г. –
IV от
30.06.2015г. на прокурор К. В. при ВКП Д.Д. е била настанена в ареста при ОС
„ИН“ гр. София на 03.07.2015г. за налагане на мярка за неотклонение „задържане
под стража“, а на 06.07.2015г. е предадена за конвоиране до затвора в гр.
Сливен.
С Присъда от 24.09.2015г.
по НОХД №622/2008г. по описа
на Сливенски районен съд, 2-ри наказателен състав ищцата е призната за виновна
по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.2 вр. с
чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК като й е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален
общ режим в затворническо общежитие от открит тип, а по първоначално повдигнатото
обвинение по чл.211 от НК подсъдимата е призната на невиновна. Заедно с
постановяването на осъдителната присъда с протоколно определение от
24.09.2015г. - наказателният съд е потвърдил взетата по отношение на
подсъдимата мярка за неотклонение „задържане под стража“ до влизане в сила на
присъдата.
С протоколно
определение, постановено в открито съдебно заседание от 21.12.2015г. Сливенския
окръжен съд е изменил наложената мярка „задържане под стража“ в по-лека мярка за неотклонение - „домашен арест“.
По образуваното
въззивно наказателно производство е постановено Решение №96 от 18.01.2016г. по
ВНОХД №518/2015г. по описа Сливенски окръжен съд, по силата на което първоинстанционната
осъдителна присъда е отменена, а делото е върнато за ново разглеждане на
Районна прокуратура – Сливен.
С протоколно
определение, постановено в открито съдебно заседание от 03.02.2016г. по
ВНЧД№64/2016г. по описа на Сливенския окръжен съд наложената мярка „домашен
арест“ е изменена в по-лека мярка за неотклонение – „парична гаранция“ в размер
на 4 000 лева.
С Постановление
за прекратяване на наказателното производство от 29.06.2017г. на основание
чл.243, ал.1, т.2 от НПК наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното
производство, водено срещу Д.Д. за извършено престъпление по чл.211, вр. с
чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 от НК.
По делото е
представена и приета като писмено доказателство Служебна бележка №112/2015г. от
21.12.2015г., издадена от Сливенският затвор, която удостоверя обстоятелството,
че ищцата Д.Д. е била задържана в затвора на 07.07.2015г. в изпълнение на
постановление от 30.06.2015г. по д.№18982/2009г. на ВКП-София, а на
21.12.2015г. е освободена, за да и бъде наложена мярка за неотклонение „домашен
арест“.
Приетото като
доказателство по делото Медицинско свидетелство, изготвено на 18.12.2015г. от
д-р Д.Д., директор на Медицински център при затвора гр. Сливен, по повод
извършен преглед на ищцата в периода на изтърпяване на наложената мярка
неотклонение „задържане под стража“. В заключението на медицинския специалист
се посочва, че ищцата се намирала в състояние на стрес, провокирано от
условията на адаптация в затвора, което допълнително засилвало депресивните
епизоди.
Приетият като
доказателство документ- Извадка от клинична история на Д.Д., издаден от Здравен
център „Ц.С. П.Е.“ – Мадридска област, на 29.11.2017г. съдържа данни за
здравословното състояние на ищцата.
От съдържанието
на представеното писмо УРИ285300-5368-27.05.2016г., адресирано от Министерство
на вътрешните работи, Дирекция „Български документи за самоличност“, до ищцата,
се установява, че наложената принудителна административна мярка по чл. 75 т.3
от ЗБДС спрямо ищцата е отменена.
По делото са
представени и приети оригинали и легализирани преводи от постановени съдебни
актове по образувано дело пред Съд по трудови въпроси №6 в Мадрид по
трудовоправен спор между ищцата и работодателя й (трето лице). Установява се, че
този спор във връзка със законосъобразността на акта за прекратяване на трудово
правоотношение е разгледан и разрешен пред съда в Кралство Испания и е постановено
съдебно решение за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност.
По делото са
представени и приети (в оригинал и превод) препис от Безсрочен трудов договор,
сключен между „К.С.Д.С.“ ООД, в качеството на работодател и Д.Г.Д., в
качеството на служител, заедно с ведомости за изплатени трудови възнаграждения
и справка за трудов стаж. По делото са приложени като писмени доказателства
оригинали и преводи от документи за регистрация като безработен на ищцата Д.Д.,
подадени пред Главна дирекция по заетостта, Съвет по икономика Заетост и
Финанси, област Мадрид.
Приетите като
доказателства оригинали и легализирани преводи от Договор за наем с опция за
закупуване на жилище със социална защита от 01.10.2011г. и Допълнение към
договора, сключени между LAZORA S.A., в качеството наемодател, и Д.Д., в
качеството на наемател се установява наемното правоотношение за наем на жилище
между ищцата и трето лице, с действие на територията на Кралство Испания.
Видно от
представеното по делото в оригинал и в превод Решение №71/2017г., което е постановено от Първоинстанционен и
следствен съд №1, гр. Парла, наемният
договор от 01.10.2011г., сключен между LAZORA S.A. и ищцата, е
прекратен, а ищцата е осъдена да освободи жилището заедно с прилежащите
паркомясто и мазе.
По делото са
представени извадки от информационни сайтове, в които е отразена новината за отмяната
на постановената първоинстанционна осъдителна присъда срещу ищцата Д.Д..
Като
доказателства по делото са представени два броя извлечения за извършени банкови
преводи от банкова сметка ***, с посочено основание на преводите заплащане на
адвокатски хонорар, общо в размер от 2 100 евро.
Като
доказателство по делото е представен Договор №3220 от 14.12.2015, сключени
между ищцата от една страна и Адвокатско дружество „Д., А. и Съдружници“ от
друга страна, с предмет предоставяне на правна защита пред въззивна съдебна
инстанция по ВНОХД №518/2015г. по описа на Сливенски окръжен съд.
Като
доказателство по делото е представена и приета Фактура/ Хотелска сметка
№********** от 20.12.2015г. за заплатена цена на нощувка в Х.П.Ц. ЕООД – гр.
Сливен.
В дадените пред
съда показания, свидетелката А.С.заявява, че е родина по сватовство с ищцата. В отговор на
поставени от съда въпроси свидетелката заяви, че поддържала контакт с ищцата предимно
от дистанция, по телефона. Преди да бъде задържана, ищцата живеела в Испания,
като през 2009г. и 2011г. свидетелката и съпругът й лично я посетили там. През
май ищцата се обадила обезпокоена на свидетелката – обаждането било от Испания,
а ищцата съобщила, че е задържана без да уточни повода за задържането си. В
период от 10 дни преди обаждането свидетелката нямала контакт с ищцата. След
това, ищцата била екстрадирана в България, но свидетелката нямала яснота за
деня на пристигането й и не се е срещала с нея. Поддържала контакт със сина на
ищцата, който имал информация от упълномощения адвокат в Испания. Ищцата била
екстрадирана пред юли, но след кратък престой в място за задържане в гр. София,
била отведена в затвора в Сливен. През месец септември се провело първото
заседание по делото, в което била постановена ефективна осъдителна присъда
срещу ищцата. В този момент състоянието на ищцата било „изключително тежко“
/цит/, защото била силно изненадана и стресирана. След постановяването на
присъдата ищцата продължила да пребивава в затвора в Сливен. Поради
обстоятелството че свидетелката живеела в гр. Сливен тя всяка седмица ходела на
свиждане на ищцата и по нейна молба се обърнала за съдействие към адв. З. С.. По-късно
мярката на неотклонение „задържане под стража“ била изменена в „домашен арест“.
Свидетелката помни, че животът на ищцата преди да бъде задържана бил уреден –
имала постоянна работа на трудов договор в Кралство Испания, имала наето жилище
и започнала и лична връзка с трето лице.
След задържането, животът на ищцата претърпял драстична промяна. Приятелите й в
България се дистанцирали от нея, а тя самата изпитвала притеснения за
здравословното състояние на сина си, за бъдещето на възрастната си майка и за
трудовия и социално-битовия си статус в Испания, който претърпял бързи
негативни промени. Наложената мярка за неотклонение сама по себе си повлияла
още по- негативно върху самочуствието и присохолигеския статус на ищцата. При
последните свиждания между свидетелката й ищцата тя била много отчаяна, във
видимо депресивно състояние. В периода от месец май до месец
декември пребивавала в ареста и затвора. От месец декември била под домашен
арест, а след това мярката й била изменена в парична гаранция. Към момента Д. се
намирала в Испания и изпитвала значителни социални трудности в намирането на
работа, защото работодателите знаели, че е била обвинена и ефективно осъдена. Трудовият
договор на ищцата датирал преди образуваното на наказателното производство
срещу нея. Към момента на задържането си през 2015г. ищцата работела от около
година. Свидетелката лично прочела в информационните сайтове в област Сливен,
как излезли публикации със съдържание „измамничката Д. е пусната на свобода“, а
преди това със заглавие „измамничката Д. е арестувана“. Свидетелката излага
предположение медиите са използвали като източник на информация информационния
бюлетин на полицията.
В открито
съдебно заседание от 09.05.2019г. бяха събрани свидетелските показания на
свидетелката Б.Б.. Още при запознаването им, през 2004г. ищцата споделила на
свидетелката, че има проблеми с правоохранителните органи в България. И
към момента свидетелката често контактувала с ищцата, която се намирала в
Испания. Свидетелката се запознала в ищцата в Испания. Там Д. започнала работа
като охранител във фирма на „Пежо“ и „Ситроен“. След това била обявена за
издирване от ИНТЕРПОЛ, задържана и отведена в България. По време на
изтърпяването на мярка „домашен арест“ през 2016г. ищцата се свързала по
телефона със свидетелката. Свидетелката посетила ищцата в дома й - в град
Твърдица. Впечатленията от посещението били, че ищцата се намира в затруднено
състояние, имала проблеми с жилището и работата в Испания. Основаните
притеснения на Д. били свързани с намирането на работа и възникналата финансова
несигурност. Свидетелката по- късно узнала, че ищцата в крайна сметка била
оправдана по повдигнатото обвинение. При задържането Д. била загубила
възможността да уведоми лицата, с които се намира в договорни отношения, за
настъпилите обстоятелства. В Испания Д. била задържана около месец, а в
България в период от около 7-8 месеца. В периода на задържането й в Сливенския
затвор ищцата била настанена в обща килия с момиче, обвинено в извършване на
убийство, както и с жена, страдаща от психическо заболяване, а тези две
обстоятелства й повлияли силно негативно в емоционален план. При
транспортирането й от Испания до България - Д. била конвоирана в самолета с
поставени белезници заедно с други пътници, което също повлияло отрицателно на
самочувствието й. В момента свидетелката контактувала с ищцата само по телефона.
Свидетелката заявява, че не е посещавала Д., докато последната била задържана, а
само в дома й - по време на прилагането на мярката за неотклонение „домашен
арест“.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск за
присъждане на обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Държавата,
представлявана от Прокуратура на РБ в качеството й на процесуален субституент.
Искът е
процесуално допустим, доколкото е насочен срещу надлежен процесуален
субституент на Държавата, като субект на особената деликтна отговорност,
регламентирана от чл. 7 на КРБ, вр. с чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Държавата
отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица, но тази отговорност може да бъде реализирана при
наличието на определени фактически основания. Сред тези основания е и релевираното
в исковата молба основание, свързано с повдигането на незаконосъобразно
обвинение в извършването на престъпление, за което лицето е оправдано с влязъл
в сила съдебен акт. Държавата е надлежно пасивно легитимирана да отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П. или съда, при повдигнато обвинение
в извършване на престъпление по което впоследствие подсъдимият е бил оправдан с влязъл
в сила съдебен акт или наказателното производство срещу него е било прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
С оглед на
представените писмени доказателства по делото съдът намира за доказано, че образуваното
срещу ищцата наказателно производство е приключило с Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 29.06.2017г., влязло в законна сила на 12.07.2017г., по
силата на което образуваното производство срещу ищцата по повдигнато обвинение
в извършване на престъпление по чл.211, вр. с чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2,
чл.26, ал.1 от НК е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК.
В резултат от
извършения комплексен анализ на събраните доказателства, при така изложените
твърдения за претърпени неимуществени вреди - засягане правото на свободно
придвижване, правото на чест, достойнство и добро име в обществото на ищцата настоящият
съдебен състав намира така изложените фактически твърдения за частично доказани.
На първо място,
на ищцата са били наложени последователно всички видове законоустановени мерки
за неотклонение предвидени в НПК, в следния ред – мярка за неотклонение
„подписка“ с внасянето на Обвинителен акт по сл. дело №364а/08г., пор.
№152/2004г. (вх.№ 1458/04г.) по описа на Районна прокуратура – гр. Сливен;
мярка „задържане по стража“, наложена с протоколно определение в открито
съдебно заседание от 29.05.2008г., потвърдена в постановената осъдителна
присъда от 24.09.2015г. по НОХД №622/2008г. по описа на Сливенски районен съд,
2-ри наказателен състав; мярка „домашен арест“ наложена с протоколно
определение, постановено в открито съдебно заседание от 21.12.2015г. по описа
на Сливенския окръжен съд; мярка „парична гаранция“ в размер на 4 000
лева, наложена с протоколно определение, постановено в открито съдебно
заседание от 03.02.2016г. по ВНЧД№64/2016г. по описа на Сливенския окръжен съд.
Налагането на описаните мерки за неотклонение е било обусловено от целите на
наказателното производство, но при това, доколкото в последствие това
производство е било прекратено, тези мерки следва да се разглеждат като
източник на вреди, защото са засегнали съществено основните права и законните
интереси на ищцата. Засягането е било най- съществено и е правно релевантно за настоящия
спор - по претенцията за определяне на
обезщетение за вреди - в периода на прилагане на най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Представената Служебна бележка №112/2015г.
от 21.12.2015г., издадена от Сливенският затвор, се установи, че ищцата Д.Д. е
била задържана в затвора на 07.07.2015г. в изпълнение на постановление от
30.06.2015г. по д.№18982/2009г. на ВКП-София, и е била освободена на
21.12.2015г., следователно общата продължителност на задържането на ищцата в затвора
в гр. Сливен обхваща период от близо пет месеца и половина.
Повдигнатото и
поддържано обвинение в извършването на престъпление от общ характер е засегнало
правото на ищцата на чест и достойнство. Тъй като тя е неосъждана, следва да се
приеме, че действията на разследващите органи в конкретния случай са засегнали
положителната й самооценка.
От събраните
свидетелски показания се установи изпитаното от ищцата чувство на силно притеснение
и тревога. Тези показания сочат, че негативните стресови преживявания които
ищцата е понесла, са довели до общо влошаване на психологическото й състояние и
отслабване на способността й за социална
адаптация.
Твърдението за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име на
ищцата в обществото, в резултат от процесното наказателно производство не беше
установено. Специфичното в конкретния случай е обстоятелството, че ищцата не
установи да е настъпила негативна промяна на отношението към нейната личност в
по- близък социален кръг: тъкмо напротив – очевидно е че близките и познатите
на ищцата са я подкрепяли и са вярвали в нейната невиновност. Доброто име на
ищцата може да е било негативно повлияно вследствие на медийни публикации, но
при това, не се установи пряка причинно- следствена връзка между конкретно
поведение /актове или действия/ на правораздавателните или разследващите органи
и начина на интерпретиране на наказателното производство в определени средства
за масова информация. Отразената информация в представените публикации са резултат
от субективни интерпретации на авторите, за които отговорността на Държавата
няма как да бъде ангажирана. Чрез осъществените процесуални действия в хода на
наказателното производство, разследващите органи и правораздавателните органи
не са извършили преки действия, които да са довели до накърняване на доброто
име на ищцата в обществото, поради което предявения иск за изплащане на
обезщетение на това основание следва да бъде отхвърлен.
Представеният
медицински документ по делото - Извадка от клинична история от 29.11.2017г.
/стр.180 от делото/ не може да бъдат ценен като достатъчно пълно и убедително
доказателства, установяващо факта на породени заболявания у ищцата през периода
на провеждане на наказателното производство. В съдържанието на документа са
изброени с хронологична последователност епизодични прояви на множество
заболявания в сравнително продължителен времеви период от 2007г. до 2017г. Съдът
приема, че непридружената от диагностични изследвания или други първични медицински
документи „история на заболяванията“ не способства за изясняване медико-биологичния
характер на заболяванията и за установяване на необходимата пряка причинно- следствена връзка между
провеждането на наказателното производство и появата на тези заболявания.
Възникналите
затруднения от социално-битов характер свързани с ползването на наетото жилище,
както и настъпилите усложненията, касаещи трудовия статус на ищцата в Кралство
Испания, също не могат да бъдат възприети като непосредствена последица от проведеното
наказателно преследване срещу нея. Физическото задържане на ищцата по време на
пребиваването й на територията на Кралство Испания без съмнение е довело до
обективна невъзможност – тя лично да уведоми работодателя и наемодателя си за продължителното
фактическо отсъствие. Не може да бъде кредитирана обаче тезата, че ищцата не е
могла да стори това чрез своя адвокат/ защитник или чрез свои близки, с каквито
се е намирала в социален контакт. От друга страна, настъпилите неблагоприятни
последици за трудовия и социалния статус на ищцата не могат да бъдат еднозначно
и категорично оценени като закономерен и непосредствен резултат от действията и
актовете на разследващите органи, доколкото прекратяването на трудовото и
наемното правоотношение на ищцата не е извършено по предписания на
разследващите органи, но е резултат и на субективната преценка на лицата, с
които тя се е намирала в договорно правоотношение – работодателя, респ.
наемодателя.
В заключение на
изложените изводи и обсъждайки внимателно доказателствената стойност на
събраните в хода на съдебното дирене доказателства, настоящият състав на съда
намира предявения от Д.Г.Д. иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за частично
основателен. По въпроса за определяне
размера на претендираното обезщетение настоящият съдебен състав приема, че
искът е доказан по размер. Съгласно задължителна съдебна практика - т. 3 и т.
11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение №
95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III г.о. на ВКС, както и според
разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и съдебни решения на състави на Върховния
касационен съд по реда на чл. 290 ГПК- решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
733/2011 г. на III г.о.о на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр.
д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. №
697/2010 г. на III г.о. на ВКС, справедливостта винаги трябва да се свързва с
преценката на конкретни, според случая, обективно настъпили и установени по
делото обстоятелства, които, в конкретния случай, носят обективни
характеристики за реално причинените морални вреди, в каква степен и колко
продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, което още е от
значение и за извършване на съпоставка с разрешенията на съдебната практика в
аналогични случаи. Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за
предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на
наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражение върху
личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване
на здравословни увреждания.
В конкретния
случай, съдът прецени за доказани твърденията, касаещи засягането на честта и
достойнството на ищцата, силно негативно засягане на психологическия й статус -
изпитано чувство на основателен страх от осъждане, притеснение и тревожност, негативното
въздействие върху положителната самооценка на ищцата, значително ограничаване
на правото й на свободно придвижване в период от около пет месеца.
По всички
изложени съображения предявеният от Д.Г.Д. срещу П. на РБ иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – следва да бъде уважен за сумата от 10 000
лева, като в останалата част до пълния размер искът следва да бъде отхвърлен.
По иска за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди:
По смисъла на чл.7
от КРБ, вр. с чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени
от незаконни актове или действия причинени на граждани от разследващите органи,
П. или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано. Обема на отговорността на държавата обхваща репарирането както
претърпените неимуществените, така и имуществените вреди.
Представените
писмени доказателства, касаещи развитието на повдигнатия трудов спор между
ищцата и нейния работодател на територията на Кралство Испания установяват, че
издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е била обявена
за незаконосъобразна, а работодателят е бил осъден при условията на
алтернативност да възстанови ищцата на заеманата служебна длъжност или да прекрати
трудовия й договор с изплащане на обезщетение, възлизащо на 8 727,10 евро.
Съгласно сключено споразумение между ищцата и работодателя й „К.С.С.“ ЕАД
страните са постигнали съгласие на ищцата да бъде изплатено обезщетение за
прекратяване на трудовото правоотношение в размер на сумата от 5 000 евро, като
служителката изрично се е съгласила, че с получаването на посочената сума се
счита за напълно обезщетена за понесените вреди. Ето защо, повторно обезщетение
за същите вреди от страна на Държавата не й се дължи.
Претенцията за
обезщетение в размер на сумата от 4 107 лева, представляваща имуществени вреди,
поради направени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в хода на
съдебното производство по трудов спор в Кралство Испания е неоснователна. Според
настоящия състав на съда, такова обезщетение е принципно недължимо -доколкото
не може да бъде възприета тезата на ищцата, за наличие на пряка
причинно-следствена връзка между осъществените от българските правозащитни
органи процесуални действия и причинилото съдебния спор прекратено трудово
правоотношение на ищцата в Кралство Испания. Ако се приеме, че такива
имуществени вреди в действителност са налице, то надлежно легитимиран да
отговаря за тях е другата страна в процесуалното правоотношение пред испанския
съд т.е. испанският работодател на ищцата, а не българската Държава. По тези
съображения, настоящият състав намира, че предявеният иск да присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски
за адвокатски хонорар в рамките на производство по трудов спор в Кралство
Испания следва да бъде отхвърлен.
В исковата
молба се излагат твърдения, че във връзка с осигуряването на процесуална защита
в наказателното производство ищцата заплатила сумата от 3 120 лева за
адвокатско възнаграждение и 64 лева за нощувка на назначения защитник, което
определя като претърпени имуществени вреди.
От
представените като писмени доказателства по делото - договор за правна защита и
съдействие и извлечение от банкова сметка, ***, че ищцата е заплатила по банков
път уговорената сума в Договор от 04.12.2015г. в размер от 2 400 лв. за оказване на „защита по ВНОХД
518/2015г. по описа на Сливенски окръжен съд“.
Необходимо е
обаче да се отбележи, че не са представени доказателства, относими към факта на
възникване на договорно основание за заплащане на претендираната сума в размер
на 720 лв. – адвокатски хонорар за предоставена правна защита по ВНЧД №64/2016г.
по описа на Сливенски окръжен съд. Представеното извлечение от банкова сметка ***мер
на 720 лв. по сметка на адвокатското дружество, но в съдържанието на
представения Договор да правна защита и съдействие № 3220 от 04.12.2015г. страните
не са уговорили задължение за изплащане на
адвокатски хонорар за оказаната правна защита и процесуално представително
по ВНЧД №64/2016г. Следователно в тази част искът за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско
възнаграждение, е недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен.
Направеното
възражение от страна на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар
заплатен в хода на наказателното производство не следва да бъде уважено. Защитниците
на ищцата са я представлявали в хода на въззивното производство, явявали са се
във всички проведени открити съдебни заседания и са осъществявали активна
процесуална защита, до момента на прекратяването на наказателното производство,
водено срещу нея.
Претенцията за
присъждане на сумата от 64 лева, представляваща претърпени имуществени вреди – заплатена
цена на нощувка на защитника на ищцата в наказателния процес, не бе подкрепен с
достатъчно убедителни доказателства, необходими за установяването на факта на
извършени разноски за сметка на ищцата. Представената хотелска сметка
№********** от 20.12.2015г., която е издадена на получателя З.Д., установява,
че последната е заплатила сумата от 64 лева за предоставени хотелски услуги в „Х.П.Ц.“
ЕООД, гр. Сливен, но в хода на съдебното дирене не бяха предоставени платежни
документи, обосноваващи извода, че посочената сума е била за сметка на ищцата
или е била възстановена от нея. При така изложените съображения предявената
претенция за заплащане на сумата от 64 лева остана недоказана по основание и
размер, поради което настоящият
съдебен състав намира, че следва да бъде отхвърлена.
В заключение
съдът намира, че претенцията на ищцата за присъждане на имуществени вреди,
произтичащи от разходи за осъществено процесуално представителство следва да
бъде уважена само частично, до размер на 2400 лева, а за разликата до пълния
претендиран размер- следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По претенцията за присъждане на мораторна лихва;
От приложеното
известие за получаване и поставеното пощенски клеймо в предоставеното за
послужване сл.д.№364/2004г. по описа на ОСО-ОП-Сливен се установи, че ищцата е
получила препис от акта на 04.07.2017г., следователно считано от 12.07.2017г. постановлението за
прекратяване на наказателното производство е влязло в законна сила. При това
положение заедно с присъденото обезщетение, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата и законната лихва, изчислена върху сумата на присъденото
обезщетение за периода от датата на влизане в сила на прекратителното
постановление – 12.07.2017г., до деня на окончателното плащане (съгласно
задължителните указания към съдилищата, съдържащи се в т.11 от ТР № 3/2005г. на
ОСГК на ВКС).
По съдебните разноски в настоящия процес;
С оглед
изхода на спора, при условията на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата Д.Г.Д. направените от нея съдебни разноски
съгласно списъка, представен по реда на чл.80 от ГПК. Ищцата е направила разноски за заплащане на
държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2 700
лева по Договор за правна защита и съдействие от 10.10.2018г.
Ответникът П.
на Р.Б. не предявява претенция за присъждане на направени разноски във връзка с
настоящото производство. По тези съображения, ищцата не следва да бъде осъждана
да заплаща съдебни разноски.
Същевременно ответникът
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищцата. Съдът съобрази размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение от страна на ищцата с
размера, приет в чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба №1 от 09.07.2017г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет и
след сравнение на споменатите стойности приема извода, че не е налице
прекомерност в направените разноски, а възражението по чл. 78, ал.5 от ГПК е
неоснователно.
Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищцата
сумата от 422 лева, представляваща направените съдебни разноски в настоящото
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р.Б., със седалище гр. София, бул. ********, да
заплати на Д.Г.Д., ЕГН:**********, със съдебен адрес: ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата
от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат повдигнато срещу нея обвинение в извършване на престъпление от
общ характер по чл.211, вр. с чл.210, ал.1, т.2 вр. с чл.209, ал.1,
вр. с чл.26, ал.1 от НК, в рамките на ДП сл.д.№364/2004г. по описа на
ОСО-ОП-Сливен, НОХД №622/2008г. по описа на 2-и наказателен състав при Сливенски
районен съд и ВНОХД №518/2015г. по описа
на Сливенски окръжен съд, и за сумата, представляваща
законна лихва върху размера на присъденото обезщетение, изчислено за периода от
12.07.2017г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля иска в останалата
част до пълния размер на претенцията за сумата от 50 000 лева.
ОСЪЖДА П. на Р.Б. да заплати на Д.Г.Д. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди – заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, в
резултат на повдигнато срещу нея обвинение в извършване на престъпление от общ
характер по чл. 211, вр. с чл.210, ал.1, т.2 вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.26,
ал.1 от НК, в рамките на ДП сл.д.№364/2004г. по описа на ОСО-ОП-Сливен, НОХД
№622/2008г. по описа на 2-и наказателен състав при Сливенски районен съд и
ВНОХД №518/2015г. по описа на Сливенски окръжен съд, както и за сумата,
представляваща законна лихва върху размера на присъденото обезщетение,
изчислено за периода от 12.07.2017г. като отхвърля претенцията за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в частта за разликата до пълния претендиран
размер от 3 184 лева и изцяло претенцията за сумата от 4 107 (четири
хиляди сто и седем) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди – заплатено адвокатско възнаграждение за защита по трудово дело с общ рег.№28.079.00.4-2015/0031064
в Кралство Испания, както и претенцията за присъждане на законна лихва в тази
част.
ОСЪЖДА П. на Р.Б., със седалище гр. София, бул. „********, да
заплати на Д.Г.Д., на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ сумата от 422 (четиристотин двадесет и два) лева,
представляваща направени съдебни разноски в производството пред Софийски
градски съд, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: