РЕШЕНИЕ
гр.Кърджали,06.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Дарина Байданова
при секретаря Марияна
Суркова като разгледа докладваното от съдията
гр.д. №
1514 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид:
Постъпила е искова молба от ЗК “Лев
инс” АД гр.София против Д.Д.И. за установяване на вземане по издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 878/2018г.по описа на РС
Кърджали, връчена на ответника при условията на чл.47, ал.1 и 5 от ГПК. Твърди се в исковата молба , че на 16.07.2014
г. около 12,00 ч . в гр.Шумен, на бул. „Ришки проход" № 154 , в двора на
Митническо бюро Шумен, ответникът Д.Д.И.
като водач на автомобил марка „Ивеко" с рег.№ 35 EUT 66 , при
извършване на маневра ударил паркирания автомобил марка „ Греат уол",
модел „Стиид 5", с рег. № СА 9228ТВ, собственост на Агенция
„Митници", като му причинил материални щети. От съставения протокол за ПТП
№ 1480778/16.07.2014г. се установявало , че ответникът управлявал МПС без
задължителна застраховка „ГО", а в деня на събитието увреденият
автомобил марка „Греат уол", с peг.
№ СА 9228 ТВ имал валидна сключена застраховка „ Каско" при ищеца със срок
на валидност от 01.10.2013 г. до 30.09.2014г. и водачът на автомобила подал
уведомление за настъпилото застрахователно събитие и била образувана щета №
2701-1261-14-406453 в дружеството на ищеца. След извършен оглед са установени
вида и степента на нанесените щети и определено застрахователно обезщетение в
размер на 639,44 лв., което ищеца изплатил на доверения сервиз за извършване на
ремонт с бордеро №*********/25.08.2014 г. Сочи се, че във връзка с изплатеното
обезщетение по застраховка „ Каско" на основание чл. 213, ал. 1, изр. 1 от КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение ищецът придобил правото
на регрес срещу виновния водач до размера на изплатеното застрахователно
обезщетение от 639, 44 лева. Сочи още , че по силата на чл. 213, ал. 1, изр. 1
от КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение по имуществена
застраховка „Каско" на МПС ищецът е встъпил в правата на застрахования
против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение и
обичайните разноски , направени за неговото определяне, в конкретния случай в
размер на 10,00 лева. Моли да се постанови решение, с което да бъде прието за
установено по отношение на ответника , че дължи на ищеца сумата от 649,44 лв., представляващо
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 2701-1261-14-406453, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.
Претендира разноски , в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание
в писмено становище чрез процесуалния си представител поддържа исковете и моли
съда да ги уважи. Представя списък на разноските.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, чрез назначения особен представител, с който намира
исковете за процесуално допустими и с оглед представените доказателства за
основателни. Заявява, че исковете са предявени в срока на чл.110 ЗЗД и в
случай, че съдът уважи главния иск , следва да уважи и акцесорния иск за
лихва за забава и разноски.В съдебно заседание чрез особения представител
поддържа отговора и моли съда да постанови решение съобразно събраните по
делото доказателства.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства-поотделно и в тяхната
съвкупност, доводите и възраженията на страните, намира следното:
С доклада по делото по чл.146,ал.1 от ГПК съдът е признал
за безспорно, че на 04.06.2018г. ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.дело №
878/2018г. по описа на КРС и е издадена Заповед № 436/05.06.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в която е разпоредено
ответникът по настоящото дело да заплати на ищеца сумата от 649,44 лева
–главница, произтичаща от регресно вземане на застрахователя, заплатил
застрахователно обезщетение по щета № 2701-1261-14-406453, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 04.06.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и деловодни разноски в размер на 75 лв., от които 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. - внесена държавна такса. Признато е за
безспорно, че заповедта е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал.1 и
5 от ГПК и в едномесечния срок по чл. 415,
ал.4 от ГПК ищецът е предявил установителния иск за установяване на вземането
по издадената заповед за изпълнение.
По
делото ищецът извежда правното си основание на кредитор от чл.214 от КЗ /отм./ с предмет на вземането си изплатеното на застраховано лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, като в настоящото производство не са
спорни изложените в исковата молба и установяващи се от приобщените
доказателства обстоятелства,а именно, че ответникът при извършване на маневра на
16.07.2014 г. около 12,00 ч . в гр.Шумен, на бул. „Ришки проход" № 154 в двора на Митническо
бюро Шумен, управлявайки автомобил марка „Ивеко" с рег.№ 35 EUT 66, ударил паркирания автомобил марка „ Греат
уол", модел „Стиид 5", с рег. № СА 9228ТВ, собственост на Агенция
„Митници" и причинил материални щети на същия автомобил. Не се оспорват
констатациите на съставения протокол за ПТП № 1480778/16.07.2014г. , че ответникът
управлява МПС без задължителна застраховка „ГО", както и че при ответника
била образувана щета № 2701-1261-14-406453 за обезщетяване причинените щети на
автомобил марка „Греат уол", с peг.
№ СА 9228 ТВ по уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица №
93001310014888,депозирано при ищеца – застраховател на 17.07.2014г. Размерът на
изплатеното от застрахователя застрахователно обезщетение за отстраняване на
щетите с бордеро №*********/25.08.2014 г. също не се оспорва.
Установява се по
делото ,че по сключената застраховка „Каско“ с посочената застрахователна
полица страните са договорили разсрочено плащане на застрахователната премия на
4 вноски, последната от които - на
01.07.2014г., като в договора изрично е посочено, че в случай на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се
плащат в срока, уговорен в застрахователния договор,а при неплащане на
разсрочена вноска от застрахователната премия, застрахователният договор се
прекратява с изтичане на 15-дневен срок от датата на падежа на разсрочената
вноска. Приети са и Общите условия за застраховане на сухопътни превозни
средства, без релсови превозни средства,видно от които т.10 изр.3, 4 и 5
разпорежда, че в случаите на разсрочено плащане ,вноските от застрахователната
премия се плащат в срока ,уговорен в застрахователния договор, а при
неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят
може да намали застрахователната сума, да измени договора или да го прекрати с
15-дневно писмени предупреждение, което се счита за връчено ,когато в
застрахователната полица е посочено конкретното право,което застрахователят
желае да упражни след изтичане на 15-дневния срок. Последното е договорено
изрично и като право на застрахователя в раздел V т.15 от ОУ.
Промените в застрахователния договор по издадена
застрахователна полица на основание ОУ е договорено,че са валидни само,когато
са приети от застрахователя чрез издаване на анекс /т.57 от ЗР на ОУ/, като
самите Общи условия могат да бъдат изменяни и/или допълвани със специални
условия и добавъци /т.58 от ЗР на ОУ/. Такива по делото не са представени и
ищецът не се позовава на тях в исковата молба.
По делото от изслушаната СЧЕ и разпита на в.л. в съдебно
заседание, което не се оспорва от
страните се установява, че четвъртата вноска по дължимата застрахователна
премия по застраховка „Каско“ на МПС с полица № 93001310014888, в размер на
192,78 лв. е заплатена на 24.07.2014г.,
или, след настъпване на падежа за четвъртата разсрочена вноска - 01.07.2014г. и след настъпване на увреждащото
събитие на 16.07.2014г.
Съгласно разпоредбата на чл.202,ал.1 от КЗ /отм./ в случаите на разсрочено плащане вноските от
застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния
договор. При неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия
застрахователят може да намали застрахователната сума, да измени договора или
да го прекрати. А съгласно ал.2 на същият текст застрахователят може да упражни
правата по ал. 1 не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е
получил писмено предупреждение. Писменото предупреждение ще се смята връчено и
когато в застрахователната полица застрахователят изрично е посочил кое от
правата по ал. 1 ще упражни след изтичането на 15-дневния срок от датата на
падежа на разсрочената вноска.
В случая безспорно е установено, че ищецът –
застрахователна дружество изрично е посочил в застрахователния договор,че при
неплащане на разсрочена вноска в срок застрахователния договор се прекратява с
изтичането на 15-дневен срок от датата на падежа на разсрочената вноска. Същата
е била дължима на 01.07.2014г., от която дата тече 15-дневния срок за писмено
предупреждение за прекратяване на застрахователния договор. Т.е., към датата на
разсроченото плащане на последната четвърта вноска по застрахователната премия,
договорът е прекратен, респ. застрахованият не се ползва от застрахователна
закрила и плащането е извършено без основание. До този извод съдът стига след
като съобрази задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015 г. по тълк. дело №
1/2014 г. на ОСТК на ВКС, т. 2 и Решение № 163 от 11.11.2016 г. на ВКС по т.
д. № 2821/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева, съгласно
което застрахователят може да упражни правото си по чл. 202, ал. 2, изр. 2 КЗ (отм.) за
прекратяване на застрахователния договор при неплащане пълния размер на
разсрочената вноска от застрахователната премия, като в мотивите на т. 2 от посоченото Тълкувателно решение
е прието, че законодателят е въвел особена хипотеза на разваляне на
застрахователния договор поради виновно неизпълнение на основното задължение на
застрахования и посочената правна норма не подлежи на разширително тълкуване и
е създадена в интерес на застрахования, предвид установената фикция за връчено
писмено предупреждение само в случаите, когато в застрахователната полица
застрахователят изрично е посочил кое от правата по чл. 202, ал. 1 КЗ (отм.) ще упражни след
изтичане на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска от
застрахователната премия. В решението се сочи още,че потестативното право на
застрахователя да прекрати застрахователния договор на основание чл. 202, ал. 2, изр. 2 КЗ (отм.) поради
неплащане на последваща разсрочена вноска от застрахователната премия се
поражда при кумулативно наличие на елементите от фактическия състав, предвиден
в посочената правна норма: настъпил падеж на разсрочена вноска от
застрахователната премия; изтекъл срок от 15 дни от датата на падежа; неплащане
на цяла разсрочена вноска от застрахователната премия в този срок; фингирано
връчване на писменото предупреждение; изрично посочване в застрахователния
договор, че след изтичане на 15-дневния срок от датата на падежа на
последващата разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователният
договор се прекратява.Даден е отговор, че застрахователят по договор за
застраховка "Каско на МПС", в който е включена клауза "при
неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователният
договор се прекратява в 24 часа на петнадесетия ден от датата на падежа на
неплатената разсрочена вноска", има право да се позове на прекратяване на
застрахователния договор на основание чл. 202, ал. 1, изр. 2 КЗ (отм.) при
наличие на следните кумулативни предпоставки: настъпил падеж на разсрочена
вноска от застрахователната премия; изтекъл срок от 15 дни от датата на падежа;
неплащане на цяла разсрочена вноска от застрахователната премия в този срок;
фингирано връчване на писменото предупреждение. Писменото предупреждение се смята
връчено на застрахования /фингирано връчване/, тъй като в застрахователната
полица застрахователят изрично е посочил кое от правата по ал. 1 ще упражни
след изтичането на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска,
а именно прекратяване на застрахователния договор. На следващо място, направен
е извод,че застрахователният договор е формален, двустранен, консенсуален и
възмезден договор, подчиняващ се на специалните разпоредби на КЗ (отм.) и
общите правила на ТЗ и ЗЗД,
предвид препращащата разпоредба на чл. 183, ал. 2 КЗ (отм.),като поради
обстоятелството, че застрахователният договор е абсолютна търговска сделка
съгласно чл. 1, ал. 1, т. 6 КЗ (отм.) по отношение
на него намират приложение и разпоредбите на чл. 293 ТЗ,съгласно чиято ал.6 когато за
сключването на търговската сделка е предвидена определена форма, тя се отнася и
за измененията и допълненията на сделката. С прекратяване на застрахователния
договор на основание чл. 202, ал. 2 КЗ (отм.) поради неплащане
на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователното
правоотношение е развалено по вина на застрахования с действие за в бъдеще и плащането
на последващата вноска от застрахователната премия след изтичане на 15-дневния
срок след падежа по смисъла на чл. 202 КЗ (отм.) е извършено след
прекратяване по вина на застрахования на договорната връзка, поради което
представлява плащане без основание и сумата подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. А за да бъде
продължено действието на застрахователния договор, е необходимо волята на
страните да бъде изразена в същата форма,
в която е сключен застрахователният договор. Получаването от застрахователя на
извършеното от застрахования след изтичане на срока от 15 дни след падежа
плащане на последващата вноска от застрахователната премия, т. е., след прекратяването на застрахователното
правоотношение, не представлява изявление за продължаване на прекратеното
договорно правоотношение, нито изявление за сключване на нов застрахователен
договор, поради което не може да се
тълкува като продължаване на действието на застрахователния договор. В този
случай действието на застрахователния договор може да бъде продължено за
периода след извършване на плащането на разсрочената вноска от застрахователната
премия до края на срока на договора, ако това изрично е предвидено в него. Ако
страните са уговорили и други условия за продължаване действието на
застрахователния договор, тези условия следва да са настъпили.
В случая не бе установено страните да са договорили, че с
плащане на вноска след първоначално договорения срок за плащане, договорът ще
продължи своето действие. Освен това не се установява и страните по
застрахователния договор да са подписали анекс или да са предвидили специални
условия и добавъци за изменение и/или допълване на приетите Общи условия.
С оглед горното,следва да се направи извод,че при
прекратено застрахователно правоотношение на основание чл. 202, ал. 2 КЗ (отм.) и настъпило
застрахователно събитие след прекратяване на застрахователния договор искът за установяване
по отношение на ответника дължимостта на обезщетение в размер на 649,44 лв. -главница,
произтичаща от регресно вземане на застрахователя, заплатил застрахователно
обезщетение по Договор за застраховка „Каско“ на МПС,
обективиран с полица №
93001310014888/16.09.2013г. по щета № 2701-1261-14-406453, за което вземане е
издадена Заповед № 436/05.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 878/2018г. по описа на КРС, е неоснователен. А предвид
неоснователността на главния иск и акцесорния характер на вземането за
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.422,ал.1 от ГПК също е неоснователен.
С оглед изхода на направените от ищеца разноски следва да
останат в негова тежест.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против Д.Д.И., с ЕГН ********** ***, установителни искове
за признаване за установено по отношение на последния, че съществува
вземане на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ***, гр.София, в размер на 649,44 лв. - главница, произтичаща от регресно
вземане на застрахователя, заплатил застрахователно обезщетение по Договор за
застраховка „Каско“ на МПС, обективиран с полица № 93001310014888/16.09.2013г. по щета № 2701-1261-14-406453, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за които
суми е издадена Заповед № 436/05.06.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 878/2018г. по описа на КРС, като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: