Р Е Ш Е Н И Е
№ 1532
Гр. П., 31.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на трети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 06089/2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу Й.Г.Н.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата от 977,40 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017
г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***, с абонатен № ***, законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 09.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 124 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018 г., за които суми по ч. гр. дело №
04781/2018 г. по описа на Районен съд-П., НО е издадена Заповед №
3533/10.07.2018 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответницата Й.Н.,
в качеството ѝ на потребител – клиент за битови нужди, съществува
облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна
енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на
ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия
период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с
изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението
си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата,
като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на сума в размер на 124 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018
г. С тези съображения отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответницата Й.Н. оспорва предявените искове по основание при
твърдението, че не е доказано наличието на соченото от ищеца облигационно
правоотношение и същата няма качеството потребител на топлинна енергия.
Заявява, че не е установено към кой момент партидата на имота е открита на
нейно име, доколкото до този момент отговорността за задълженията за топлинна
енергия се носи от предишния собственик. Намира процесните вземания за
недължими и като погасени по давност. Твърди, че не е изпаднала в забава,
доколкото не е била уведомена от ищцовото дружество за размера на задълженията
си. През исковия период в абонатната станция не е съществувал законно монтиран
и сертифициран топломер, не са били сключвани договори с фирма за дялово
разпределение, която да разпределя постъпилата топлинна енергия до отделните
абонати в етажната собственост. С тези доводи отправя искане за отхвърлянето на
исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо
съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени в заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът, като съобрази, че възражението на
длъжника срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от
съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице
интерес от търсената защита.
По
същество:
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на
ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно,
при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на
закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/ 29.04.2008 г. и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
Изясни
се, че с отговора на исковата молба ответницата изрично оспорва пасивната си
материалноправна легитимация в процеса с твърдението, че между нея и ищцовото
дружество не е съществувало твърдяното облигационно правоотношение, което
обуславя проверката на съда относно тази първа и основна материалноправна
предпоставка за възникване на процесните вземания.
За
доказване на предявените искови претенции по основание от страна на ищцовото
дружество са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че с Декларация
с вх. № 37665/20.04.2001 г. по чл. 14 ЗМДТ ответницата Й.Г.Н. *** правото на
собственост върху процесния недвижим имот – ***, находящ се в гр. П., кв. „***с
посочено придобивно основание – по наследство. В декларацията е отразено, че
имотът е съсобствен между декларатора и третите за процеса лица Р.Г.И.и М.Г.И.при
квоти: 4/6 идеални части за ответницата и по 1/6 за останалите съсобственици.
От
приобщеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № 377/07.08.2019 г.,
издадено от Община Р.се изяснява, че лицето Г.И.Н.е починало на ***., оставяйки
за свои законни наследници съпругата си Й.Г.Н. – настоящата ответница и
синовете си Р.Г.И.и М.Г.И..
При
анализ на така събраните доказателства и следващите от тях фактически изводи,
съдът намира, че от страна на ищцовото дружество, въпреки разпределената му
доказателствена тежест, не е установено при условията на пълно и главно
доказване съгласно чл. 154 ГПК съществуването през процесния период на
облигационно правоотношение между него и ответницата Й.Н., обусловено от
притежавани от нея права върху имота.
В
тази връзка следва да се отбележи, че макар подадената от нея деклларация по чл. 14 ЗМДТ да обективира нейно
извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че деклараторът
– ответницата Й.Н. е собственик на 4/6 идеални части от жилището, придобито от
нея по наследство, в случая това изявление остава неподкрепено от останалите доказателства
съгласно чл. 175 ГПК, поради което и не е достатъчно за извод за притежавани от
Й.права върху топлофицирания имот. В този смисъл е и Решение №
266/18.07.2016 г. по в. гр. дело № 384/2016 г. по описа на Окръжен съд – П.,
постановено между същите страни, но касаещо друг отчетен период, в което е
прието, че сама по себе си тази декларация не е от естество да докаже наличието
на право на собственост върху имота, при липсата на други доказателства за
това.
Няма
такъв характер представеното удостоверение за наследници, което сочи, че лицето
Г.И.Н.– съпруг на ответницата е починало на ***г., оставяйки за свои законни
наследници съпругата си Й.Н. и двамата си синове. По делото липсват
доказателства, от които да се установи, че процесният имот е придобит от това
лице и към момента на смъртта му е бил част от наслествената маса, съответно,
че е придобит заедно с ответницата в режим на СИО, което да обуслови посочените
от нея идеални части от правото на собственост.
Същевременно,
от страна на ищеца не са ангажирани други, косвени по характера си
доказателства, при чието тълкуване в съвкупност да се достигне до единствено
възможен извод, че ответницата е потребител на топлинна енергия за процесния
имот – не е представено искане за откриване на партида, протоколи от общи
събрания на етажната собственост, подписани от нея и др. п.
Ето защо,
съдът приема, че предявените искове се явяват недоказани по своето основание
– поради липсата на първата и основна предпоставка за уважаването им –
съществуването на облигационно правоотношение между страните, поради което
подлежат на отхвърляне. Това прави ненеобходимо обсъждането на останалите доводи
на ответната страна, насочени към оспорване на вземанията поради погасяването
им по давност.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само ответницата, в т.ч. и за тези, направени
в хода на ч. гр. дело № 04781/2018 г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12
на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК
на ВКС. Н. е претендирала разноски в общ размер от 800 лв. – по 400 лв. за
двете производства за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно
релевирано от ищеца с исковата молба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно
претендираното възнаграждение за заповедното производство, намирайки, че с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и конкретно
осъщественото процесуално представителство на ответницата – подаването на
възражение, същото следва да бъде редуцирано до законовия минимум от 300 лв.,
установен в разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1, вр. ал. 7 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съобразно заявения материален интерес. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да бъде присъдена и
сумата от 200 лв. – разноски в исковото производство. В останалата претендирана
част от още 200 лв. адвокатски хонорар искането се явява недоказано, с оглед
отразеното в представения по делото договор за правна защита и съдействие от
28.02.2019 г. /лист 27 от делото/ реално плащане в брой само на част от сумата
– 200 лв., с уговорено заплащане на останалата част на 28.03.2019 г., за което по
делото не са представени доказателства. Сторените от ищцовото дружество
разноски следва да останат за негова сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ж.к. Мошино срещу Й.Г.Н., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че Й.Г.Н. *** АД сумата от 977,40 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден
недвижим имот, находящ се в ***, с абонатен № ***, законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 09.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 124 лв., представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018 г.,
за които суми по ч.
гр. дело № 04781/2018 г. по описа на Районен съд-П., НО е издадена Заповед № 3533 от 10.07.2018 г. за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Й.Г.Н., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: гр. П., кв. „***сумата от 300 лв., представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение по ч. гр. дело № 04781/2018 г. по описа
на Районен съд – П.,
НО и сумата от 200 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 04781/2018
г. по описа на съда,
с приложен към същото заверен препис от настоящото решение, да се
изпрати на съответния съдебен състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: