О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е № 260106
град Шумен, 29.10.2020г.
Шуменски
окръжен съд в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ралица Хаджииванова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Теодора Димитрова
2. мл. с. Соня Стефанова
Като
разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в.ч.гр. дело № 383 по описа за
2020 година на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
413, ал. 2, вр. чл. 411, ал. 2, т. 3,
вр. чл.
274 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба, депозирана от "Профи кредит България" ЕООД, ЕИК: ...,
със седалище и адрес на управление: гр. С...., действащо чрез процесуалния си
представител юриск. Р.И. срещу Разпореждане № 1954/14.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1339/2020
г., по описа на Районен съд – Ш., в частта, с която е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК срещу длъжника М.К.А. за сумата от 89,52 лева - договорна лихва.
В
жалбата се навеждат твърдения, че уговореният лихвен процент не противоречи на
добрите нрави като същият е изцяло съобразен с ограничението, предвидено в чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Предвид изложеното счита, че първоинстанционният съд
неправилно е отхвърлил заявлението за претендираната сума. Моли за отмяна на
разпореждането в атакуваната част и за издаване на заповед за изпълнение за
претендираната сума.
Частната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като прецени доводите, изложени в
частната жалба и като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството
по ч. гр. дело № 1339/2020 г. по описа на Районен съд – Ш. е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, подадено от "Профи кредит България" ЕООД. В заявлението е
направено искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
длъжника М.К.А., за следните суми: 454,67 лева - главница по договор за
потребителски кредит № 30038021188/ 11.07.2019 год.; 89,52 лева – неплатено договорно
възнаграждение, дължимо за периода 01.09.2019 год. до 01.06.2020 год.; 135,85
лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо
до 01.06.2020 год.; 363,64 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга
Флекси, дължимо до 01.06.2020 год.; 30 лева – неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.09.2019 год.; 88,27 лева –
лихва за забава за периода от 02.08.2019 год. (датата на изпадане в забава) до
01.06.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане и 175 лева – разноски в
заповедното производство.
С
Разпореждане № 1954/14.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1339/2020 г. по описа на Районен
съд – Ш. съдът е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя (жалбоподател в настоящото
производство) срещу М.К.А. за следните суми: 454,67 лева -
главница по договор за потребителски кредит № 30038021188/ 11.07.2019 год.;
88,27 лева – лихва за забава за периода от 02.08.2019 год. (датата на изпадане
в забава) до 01.06.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и 75 лева –
разноски в заповедното производство, от които 25 лева – внесена държавна такса
и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. В останалата част касателно сумите
от 89,52 лева – неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода
01.09.2019 год. до 01.06.2020 год.; 135,85 лева – неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 01.06.2020 год.; 363,64 лева –
неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо до 01.06.2020 год.;
30 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
начислени на 16.09.2019 год. и сумата от 100 лева, представляваща разликата
между претендираните 175 лева и присъдените 75 лева разноски в производството,
заповедният съд е отхвърлил искането на заявителя за издаване на заповед за
изпълнение.
В
мотивите си е приел, че искането на заявителя се основава на обоснована
вероятност за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, касателно
претендираните лихви, възнаграждения за допълнителни услуги и такси като се е
аргументирал с разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 2,5 и 7 от ЗЗП.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
С
новата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК (ДВ бр. 100 от
2019 г.), влязла в сила от 24.12.2019 год., законодателят задължи заповедния
съд да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя
произтича от потребителски договор, какъвто несъмнено е и настоящият случай.
Целта на новата императивна норма е да се предостави възможност на съда още на
фаза заповедно производство да осъществи защита на по-слабата страна в
договорните правоотношения – потребителя, а чл.
411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване
заповед за изпълнение, поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави
като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като
прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в
осъдително исково производство.
Действително,
спрямо процесния договор за паричен заем е приложим Законът за
потребителския кредит /ЗПК/. Правилно заповедният съд се е
съобразил с разпоредбата на чл.
411, ал. 2, т. 2 от ГПК, която задължава съда служебно да извърши проверка
дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави и дали не съдържа
неравноправни клаузи.
Настоящият
съдебен състав намира, че изводът на ШРС за неравноправност на клаузата, с
която е договорен годишен лихвен процент от 40,90% е правилен и обоснован по
следните съображения:
В
представения Договор за паричен заем е договорен фиксиран годишен лихвен
процент от 40,90% и ГПР 47,97 %. Така
уговорената възнаградителната лихва надвишава 4 пъти законната лихва по просрочени задължения. Трайно е прието, че няма пречка страните по договор
да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва,
която е определена с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г.
и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта. Максималният размер на
договорната лихва (била възнаградителна или за забава) е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД,
съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Прието е, че ако договорната
лихва надвишава трикратно размера на законната лихва,
а по обезпечен заем - двукратния размер
на законната лихва, то е налице неравноправие,
тъй като в този случай така определеният размер на възнаградителната лихва
съществено превишава нейната обезщетителна функция по повод предоставеното
ползване на заемната сума (Решение № 906/30.12.2004 г. по Г. д.
1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18.05.2006 г. по Г. д. № 315/2005
г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по Г. д. № 5093/2007 г. на
ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по Г. д. № 6295/2014 г. на ВКС, 4
г. о.).
Размерът
на законната лихва е определен с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от
01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта. Към момента на сключване на
договора основният лихвен процент /ОЛП/
на БНБ е бил 0, 00 % и до настоящия момент е в същия процент. Поради това
най-високата стойност, която е имала законната лихва
за периода на действие на договора от момента на сключването му е 10, 00%.
С
клаузата, с която е уговорена възнаградителна лихва,
надвишаваща 4 пъти законната лихва по
просрочени задължения се нарушават изискванията за
еквивалентност на престациите, поради което тя не отговаря на
изискванията за добросъвестност и се
явява неравноправна съгл. чл. 143, ал.
1 и ал. 2 от ЗЗП.
В
настоящия случай възнаградителната лихва в размер на 10 % за претендирания
период от 01.09.2019 год. до 01.06.2020 год. възлиза на 24,52 лева, изчислена
от съда посредством математическа програма и след съобразяване на разпоредбата
на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 год. и пар. 13 от ПЗР към ЗИДЗЗдр., обн.
ДВ, бр. 44, в сила от 14.05.2020 год. За
тази сума претенцията е основателна.
Предвид
гореизложеното, следва да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от 24,52
лева – неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.09.2019 год.
до 01.06.2020 год.
С
оглед изхода на спора и направеното в тази насока искане на жалбоподателя се
дължат разноски в размер на 17.80 лева, съобразно уважената част от частната
жалба.
Така
мотивиран Шуменски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
Разпореждане № 1954/14.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1339/2020 г., по описа на
Районен съд – Шумен САМО В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „Профи
Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 ГПК срещу М.К.А. за сумата от 24,52 лева – договорна лихва (от
претендирани общо 89,52 лева), като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. С..., представлявано от С.Н.Н., Я.Я.Ч., Я.К.Ч.и Ц.Г.С.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М.К.А., ЕГН: **********, с адрес: *** за сумата от 24,52 лева -
неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.09.2019 год. до
01.06.2020 год.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК М.К.А. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД
сумата от 17,80 лева – разноски в настоящото производство.
В
останалата необжалвана част разпореждането е влязло в сила.
ВРЪЩА
делото на Районен съд – Шумен за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съобразно настоящото определение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.