Решение по дело №2293/2018 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 186
Дата: 24 април 2019 г. (в сила от 26 февруари 2020 г.)
Съдия: Наталия Семова Райкова Атанасова
Дело: 20184310102293
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

                                          Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                    гр.ЛОВЕЧ, 24.04.2019 год.

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на десети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА

 

при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2293 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази :

 

            Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 от КТ.

            РС-гр.Ловеч е сезиран с искова молба от Р.И.Н. ***, чрез пълномощника й адв.Б. *** против „Крис Фешън Индъстрийс”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, Северна промишлена зона, ул.”Освобождение”№7, представлявано от Изпълнителния директор Р.М.Б., в която изтъква, че работела при ответника на длъжност "Координатор производство". Със Заповед №40/23.10.2018 год. на Изпълнителния директор на дружеството, трудовият й договор е прекратен на основание чл.330, ал.2, т.5 от КТ.

            Счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение. Пояснява, че от  11.09.2017 год. е в платен отпуск по болест след преглед и установяване на заболяване с онкологичен произход. По време на отпуска е претърпяла една операция с последващи химио и лъчетерапии.

            На 16.10.2018 год. след преглед й е издадено ескпертно решение на ТЕЛК-гр.Ловеч за преосвидетелстване като от 73% й е определена 100% трайно намалена работоспособност без чужда помощ. На същата дата - 16.10.2018 год. е уведомена от работодателя сирис Фешън Индъстрийс”АД със заявление вх.№396/16.10.2018 год., че вече не може да изпълнява трудовите си задължения на длъжност „Координатор производство" поради трайно намалена работоспособност и предвид онкологичното  заболяване, от което страда. Към заявлението приложила копие от ЕР на ТЕЛК от 16.10.2018 год. Служител ТРЗ към фирмата, който приемал документите й казал, че  това ЕР не ги интересува и отказал да приеме копието от решението на ТЕЛК.

            Пояснява, че с изпратено на 17.10.2018 год. писмо чрез телепоща Изпълнителния директор на "Крис Фешън Индъстрийс"АД й предложил да заеме длъжността  Работник ръчен шев", без да се съобразява с указанията от ЕР и без да има становище на ТЕЛК дали може да заеме тази длъжност и при очевидни противопоказания разписани в ЕР - „средно тежки и тежки физически натоварвания,  принудителна работна поза, неблагоприятен климат".

            На това предложение на работодателя й отговорила с писмо от 19.10.2018 год., в което пояснила, че не желае и няма възможност да заеме друга длъжност по трудоустрояване, тъй като в ЕР на ТЕЛК й е определена 100% т.н.р. Още повече, че направеното предложение е противопоказно на условията на труд, съгласно посоченото в ЕР на ТЕЛК от 16.10.2018 год.

            С последващо писмо изх.№523/22.10.2018 год. Изпълнителния директор на "Крис Фешън Индъстрийс"АД я е уведомил, че във фирмата нямат ЕР на ТЕЛК и изискват нотариално заверен препис. Освен това я уведомяват, че времето от 16.10. до 22.10.2018 год. й се водело като самоотлъчка и дължи писмени обяснения. Още преди да подаде отговор с писмо изх.№527/23.10.2018 год. от ответната фирма била известена, че считано от 23.10.2018 год. трудовото й правоотношение с дружеството е прекратено. След като получила писмото от 22.10.2018 год. изпратила писмен отговор на 24.10.2018 год. с приложено копие от експертно решение №2719 от 143/16.10.2018 год. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ "Проф. Д-р Параскев Стоянов"-гр.Ловеч.

            Със Заповед №40/23.10.2018 год. на Изпълнителния директор на рис Фешън Индъстрийс”АД й е прекратено трудовото правоотношение, считано от същата дата. Намира заповедта за неправилна и незаконосъобразна, тъй като в нея не е посочено каква е „предложената подходяща работа при трудоустрояване". Предложената длъжност при трудоустрояване, посочена в писмо от 17.10.2018 год. чрез телепоща не само, че не е съобразено, а напълно противоречи на протовопоказните условия на труд, посочени в ЕР на ТЕЛК. Няма данни работодателят да е поискал становище дали предложената длъжност не е противопоказна за заболяването й, въпреки нейния отговор. Всички тези констатации, според нея, водят до извода, че изцяло е опорочена процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, поради множество нарушения, както от процесуален, така и от материалноправен характер, което водело до отмяната й. Не е искано становище от органа, издал експертното решение.

       С оглед на гореизложеното за нея се пораждал правен интерес от предявяване на настоящата искова молба.

         Моли да бъдат призовани на съд с ответника и след като докаже исковата си претенция, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваната заповед като признаете уволнението й за незаконно, да я възстанови на длъжността "Координатор производство", да й присъди обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението от датата на заповедта за прекратяване на трудово правоотношение - 23.10.2018 год. до датата на завеждане на делото - 20.11.2018 год. в размер на 1 063,34 лв., заедно със законната лихва върху тази сума за периода 23.10.2018 год.- 20.11.2018 год. в размер на 8,57 лв., както и обезщетението за оставане без работа от датата на завеждане на делото - 20.11.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, заедно със законната лихва върху тази сума, да  извърши поправка на основанието й за уволнение, както и да й присъди направените по делото разноски.

        В срока по чл.131 от ГПК е представен отговор на исковата молба от ответника, чрез неговия пълномощник адв.Т. ***, в който от името на доверителя си оспорва изцяло изложената в исковата молба фактическа обстановка и я намира изцяло невярна и съзнателно преекспонирана с цел извличане на имуществена облага. Обективно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ намира за допустим, но изцяло неоснователен. Моли съда да спре производството по настоящото гр.дело до приключване на образувото пред Адм.съд-гр.Ловеч дело №427/2018 год., на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като произнасянето по това дело, ще е от значение за правилното решаване на настоящия трудов спор. Тъй като главният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от ГПК е неоснователн, то счита за неоснователни и акцесорните претенции с правно основание чл.344, ал.1, т.2, т.3 и т.4 от КТ, поради което моли съда да ги отхвърли. Възразява относно присъждането на разноски на ищцата, тъй като не работодателя с поведението си е станал причина за завеждане на настоящата искова претенция. От името на доверителя си моли съда да присъди направените разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

         В три поредни заседания ищцата се явява лично и с пълномощника си адв.Б., който от името на доверителката си поддържа исковата молба и съображенията, изложени в нея. Изразява становище в писмени бележки, депозирани в указания от съда срок, че събраните по делото писмени и гласни доказателства по безпорен начин доказват основателността на исковата претанция. По първия обективно съединен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ изтъква, че работодателят, чиято е тежестта на доказване, не е установил по делото, че уволнението на доверителката му е законосъобразно извършено. Отново, както и в обстоятелствената част на исковата молба акцентира на това, че след като доверителката му е отказала да заеме предложената й от работодателя длъжност, трудовото й правоотношение е прекратено, на основание чл.330, ал.2, т.5 от КТ, без да се вземе предвид становището на ТЕЛК, органът издал експертното решение. В този смисъл счита уволнението за незаконно, като цитира и практика на ВКС на РБ в подобен смисъл. След като главният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и доказан, то намира за основателни и доказани и акцесорните претенции, които моли съда да уважи, като по отношение на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ прави изменение по реда на чл.214, ал.1 от ГПК – намаление със сумата 144,71 лева или той вместо за сумата 1 071,91 лева да се счита предявен за сумата 927,20 лева, което искане съдът е уважил и е допуснал изменение в цитирания по-горе смисъл.

         Ответникът в хода на процеса се предстявлава от пълномощника си адв.Т., която от името на доверителя си поддържа отговора на исковата молба и намира, че работодателят е изпълнил задължението си по чл.317, ал.3 от КТ да предложи на ищцата друга подходяща работа, съобразена със задължителните предписания на ТЕЛК относно противопоказните условия на труд, дадени в т.15 от ЕР „средно тежки и тежки физически натоварвания, принудителна работна поза, неблагоприятен микроклимат”. Счита, че доколкото ищцата не е приела направеното й предложение, ответникът – работодател законосъобразно е упражнил правото си на прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание. С оглед на подробно изложените в представената в последното съдебно заседание писмена защита, моли съда да приема, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е изцяло неоснователен и недоказан. След като неоснователен се явява главния иск, то намира за изцяло неоснователни и предявените акцесорни искове по чл.344, ал.1, т.2, т.3 и т.4 от КТ, в който смисъл моли съда да ги отхвърли. Моли за присъждане на сторените по делото разноски, за което представя списък на разноски по чл.80 от ГПК.

         Настоящият съдебен състав като прецени представените по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на процесуалните представители на страните, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :

            От представеното като доказателство по делото трудово досие на ищцата се установява по безпорен начин, че между страните по делото е сключен трудов договор №26/02.06.2014 год. /стр.181 от досието/, на основание чл.67, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.1 от КТ, между работодателя „Крис Фешън Индъстрийс”АД, представлявано от Изпълнителния директор Р.М.Б. и работника Р.И.Н., по силата на който работодателят възлага, а работникът приема да изпълнява в „Крис Фешън Индъстрийс”АД-гр.Ловеч длъжността „Координатор производство” с код по НКПД 2421 6013, с трудови задължения, отразени в длъжностната характеристика, екземпляр от която е връчен на работника. Трудовият договор е сключен за срок до шест месеца, като работното време на работника е с нормална продължителност – 8 часа и основно месечно възнаграждение в размер на 800 лева на щат. Допълнителни трудови възнаграждения за трудов стаж и професионален опит по 0.6% за всяка прослужена година. Трудовият договор е сключен в полза на работодателя, като работникът се задължава да постъпи на работа на 02.06.2014 год. Видно от т.3.3. на същия е, че той може да бъде прекратен по общия ред, установен в закона и с предизвестие на едната от страна до другата страна със срок от 1 месец до 3 месеца. Задълженията на работника са подробно посочени в текстовете т.4.5; 4.6; 4.7 и 4.8, като съгласно т.5 на договора за неуредиците в настоящия трудов договор се прилагат разпоредбите на КТ, вътрешния ред на предприятието, длъжностна характеристика. Договорът е подписан от двете страни, като екземпляр от същия, от уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ и от длъжностната характеристика, е връчен на работника на 02.06.2014 год. Работникът е постъпил на работа на 02.06.2014 год.

            Основните задължения и отговорности на ищцата, свързани с осъществяване на длъжността „Координатор производство”, съгласно представената длъжностна характеристка, представляваща неразделна част от трудовия договор са : Да изпълнява производствени функции, възложени му от Изпълнителния директор и Директор производство. Да познава и спазва разпореждания, заповеди, методически и нормативни документи, касаещи организацията и управлението на производството. Да е запознат с перспективите за развитие на дружеството, да познава производствените мощности на фирмата, структурните звена и взаимодействията между тях, технологията на производството, организацията на труда. Да познава отлично номенклатурата и техническите характеристики на продукцията, предлаганите услуги, организация на складовото стопанство. Заемащият тази длъжност отговаря за разработването на първи прототипи на всички модели и съответните мостри за одобрение на производство, отговаря за предвижването на първи групи от всеки модел, пуснат в производство. Следи за спазването на технологията за производство на всички поръчки по клиенти и качеството на всички етапи на производството. Той трябва да контролира хода на производството и обезпечаването му с необходимата техническа документация, оборудване и материали, да осигурява безпрепятствената работа на спомагателните звена за ефективното протичане на производствения процес, както и да спазва всички задължения на възложената работа, съгласно чл.126 от КТ, спазвайки Устройствения правилник на дружеството. Следва да познава инструкциите за безопасна работа, критериите за добро обслужване, процедурите за ефективно осъществяване на дейността, а също и да отговаря за наличностите в складовото стопанство и разходването на материали по поръчки. Следва да пази и да следи за опазване на фирмената тайна. В длъжностната характеристика изризно е посочено, че работникът, заемащ длъжността „Координатор производство” носи отговорност за : резултатите и ефективността от извършената дейност; неизпълнението на задълженията; недоставена информация за състоянието на производствената дейност; неизпълнение на заповедите, разпорежданията на Изпълнителния директор и Директор производство; неспазване на трудовата и изпълнителска дисциплина на работещите в производството; неспазване на правилата по техническа безопасност и ППО. Ищцата Р.Н. е запозната с длъжностната характеристика и я е получила срещу подпис на 02.06.2014 год.

            Към исковата молба ищцата е представила епикризи от „УМБАЛ Д-р Георги Странски”-гр.Плевен, от Клиника по гастроентерология и хепатология към ВМА-МБАЛ-гр.София, Клиника чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология при ВМА-МБАЛ-гр.София, МБАЛ „Авис Медика”ООД-гр.Плевен, Клиника по лъчелечение при „УСБАЛО”ЕАД-гр.София, от които е видно, че й е поставена окончателна диагноза : Злокачествено новообразувание на ректосигмоидалната област. Първична и лумбална спондилоза и листеза, като след извършена на 11.09.2017 год. операция по повод карцином на ректума й е извършено следоперативно лъчеление, по предписана терапевтична схема, за което й е издаден болничен лист №1503/Е20181785873 от 01.08.2018 год. за 51 дни.

            Като доказателство по делото е представено Експертно решение №2719 от 16.10.2018 год. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Проф. Д-р Параскев Стоянов”, от което се установява, че на Р.И.Н. е поставена водеща диагноза : Злокачествено новообразувание на правото черво /ректум/. Оценката на нейната работоспособност е определена, че е 100% т.н.р. без чужда помощ, като срокът на определения % трайно намалена работоспособност и степен на увреждане е за две години. В т.15 на експертното решение като противопоказни условия на труд са посочени : Средно тежки и тежси физически натоварвания, принудителна работна поза, неблагоприятен микроклимат.

            До Р.И.Н. е направено предложение от страна на Р.М.Б. – Изпълнителен директор относно промяна на заеманата длъжност, изпратено по телепоща на 17.10.2018 год., в което във връзка с подадено от нея заявление вх.№396/16.10.2018 год. за прекратяване на трудовия й договор, поради влошено здравословно състояние и невъзможност да изпълнява служебните си задължения и цитираното от нея експертно решение на ТЕЛК работодателят я е уведомил, че на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност или поради здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия, в този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника. Спазвайки разпоредбите на КТ, работодателят е предложил на ищцата да бъде преназначена на свободно работно място, обявено по чл.315, ал.1 от КТ на длъжност „работник ръчен шев”. Освен това работодателят е поискал от Р.И.Н., на основание чл.187, ал.1, т.1 във връзка с чл.190, ал.1, т.2 и чл.193, ал.1 от КТ, да даде писмено обяснение за неявяването си на работа в течение на два последователни работни дни от 16.10.2018 год. до 17.10.2018 год. включително. Писменият й отговор следвало да бъде подаден в срок до 19.10.2018 год., като в случай на отказ от нейна страна, трудовото й правоотношение ще бъде прекратено, на основание чл.330, ал.2, т.5 от КТ.

            Последвал е отговор от страна на ищцата на 19.10.2018 год. до работодателя й във връзка с направеното от него предложение, че цитираната от него норма на чл.325, ал.1, т.5 от КТ е непълна и неточна, поради което счита, че е направено погрешно тълкуване на същата. В подаденото от нея заявление е посочила, че не желае и няма възможност да заеме друга работа по трудоустрояване. Направеното предложение за преназначаване на длъжност, определена за трудоустрояване, ищцата е счела, че не отговаря на възможностите и здравословното й състояние, което съгласно решение на ТЕЛК е със 100% трайно намалена работоспособност. В този смисъл тя е счела, че направеното от Изпълнителния директор на „Крис Фешън Индъстрийс”АД предложение би следвало да се приеме като опит за дискриминация на работник или служител, страдащ от тежко заболяване. Посочила е, че цитираното заболяване е било констатирано и след обявяване на преглед пред ТЕЛК на 16.10.2018 год. е издадено еккспертно решение№2719-143/16.10.2018 год. с оценка на работоспособността – 100% трайно намалена работоспособност. Още същият ден – 16.10.2018 год. тя е подала заявление, с което е декларирала, че считато от датата на решението на ТЕЛК, не може да изпълнява служебните си задължения на изпълняваната до този момент длъжност. Считано от тази дата е отправила предложението си за прекратяване на трудовите правоотношения по чл.325, ал.1, т.9 от КТ и с оглед пълния текст на тази норма е декларирала, че не може и не желае да заема длъжност при трудоустрояване. Накрая в писмото си ищцата е заявила, че очаква решение от ответника в рамките на деня, в който е депозирала заявлението. Изтъкнала е, че забавеното решение на възникналия проблем не е по нейна вина. Предвид заявеното от нея е счела, че законосъобразното и разумно решение е прекратяване на трудовия й договор на посоченото от нея основание.

            С последващо писмо изх.№523/22.10.2018 год. Изпълнителният директор на ответното дружество е посочил на ищцата, че твърденията й, че е с призната 100% неработоспособност, не са удостоверени с приложен документ. Към 22.10.2018 год. нямат надлежно връчени документи. В тази връзка е изискан от нея нотариално заверен препис на оригинал на решение на ТЕЛК, което да удостовери хипотезата на нейната 100% неработоспособност. До представянето на такъв документ тя ще се води, че се е самоотлъчила, като към 22.10.2018 год. те са пет последователни работни дни. Съгласно КТ за направените от работника самоотлъчки дължи писмено обяснение, на основание чл.187, ал.1, т.1 във връзка с чл.190, ал.1, т.2 и чл.193, ал.1 от КТ за периода от 16.10.2018 год. до 22.10.2018 год. включително.

            На това писмо на работодателя й, ищцата е отговорила на 24.10.2018 год., че при подаване на заявлението на 16.10.2018 год. е предложила копие от експертното решение на ТЕЛК, което е цитирала. Приемащата служителка отказала да го получи с мотива, че същото „не я интересувало”. От направена справка установила, че решението на ТЕЛК е изпратено служебно до работодателя още на 17.10.2018 год. Въпреки това е изпратила заверен препис от експертно решение №2719 от 143/16.10.2018 год. Позовала се е на решението, в което е посочено, че от 73% т.н.р. до момента на освидетелстването, същата след експертизата от 16.10.2018 год. е 100% без чужда помощ. Към този писмен отговор е приложила заверено копие от цитираното по-горе експертно решение.

            В трудовото досие на ищцата се съдържа като доказателство и копие от жалба-сигнал вх.№МД-16/13.11.2018 год. от „Крис Фешън Индъстрийс”АД до Директора на РЗИ-гр.Ловеч във връзка с подадена в законоустановения срок от „Крис Фешън Индъстрийс”АД, като работодател жалба вх.№9296/29.10.2018 год. до НЕЛК срещу Експертно решение №2719 от 143/16.10.2018 год. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ”Проф.Д-р Параскев Стоянов”АД-гр.Ловеч на работника Р.И.Н., получили писмо изх.№3727/05.11.2018 год. от НЕЛК, с което ги уведомяват, че от компетентност на РЗИ е да разпореди извършването на проверка по изложените в жалбата им доводи и оплаквания за нарушение на Наредбата за медицинската експертиза. Затова и сезира същата с настоящата жалба-сигнал с искане да разпореди извършване на проверка.

            Във връзка с тази жалба-сигнал до Директора на РЗИ-гр.Ловеч е последвал отговор от същата с вх.№448/27.11.2018 год. до Изпълнителия директора на ответното дружество, в който след извършена проверка от тяхна страна на фактите, изложени в жалбата му е установено, че Р.И.Н. има издадено Експертно решение на ТЕЛК №2719/16.10.2018 год., от ТЕЛК към МБАЛ-АД-гр.Ловеч. РКМЕ към РЗИ-гр.Ловеч с писмо с обратна разписка изх.№7674/17.10.2018 год. е изпратило на ответника ЕР на ТЕЛК, в качеството на осигурител/работодател на лицето. При посещение в РКМЕ към РЗИ-гр.Ловеч на лицето Р.Н. с цел заверяване на издаденото й ЕР на ТЕЛК, била представена издадена от работодателя й Заповед №40/23.10.2018 год., за прекратяване на трудовото правоотношение с нея. Този административен акт на работодателя, го изключва от заинтересованите лица по чл.112, ал.1 от ЗЗ и по тази причина, те са отговорили, че не могат да предоставят на „Крис Фешън Индъстрийс”АД конкретна информация, касаеща здравословното състоние и медицинската експертиза на лицето, посочено в жалбата, подадена от тях.

            Издаден е констативен протокол от Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ловеч изх.№11-С-04-152/07.12.2018 год. за извършена на 27.11.2018 год. проверка в „Крис Фешън Индъстрийс”АД-гр.Ловеч, в който е описано какво включва трудовото досие на Р.И.Н., като от прегледа, както на съдържащите се в това досие документи, така и други изискани и представени от работодателя, не са били констатирани нарушения на трудовото законодателство.

            Срещу цитираното по-горе писмо вх.№МД-16-5479/23.11.2018 год.,получено от ответника с вх.№448/27.11.2018 год., е подадена жалба от страна на „Крис фешън Индъстрийс”АД до Административен съд-гр.Ловеч с вх.№3547/11.12.2018 год., предмет на разглеждане по адм.дело №427/2018 год. по описа на същия съд.

            С писмо вх.№545/21.12.2018 год. ищцата е уведомена от НЕЛК, че е образувано административно производство по чл.112 от ЗЗ против Експертно решение на ТЕЛК №2719/16.10.2018 год., което е планирано за раглеждане на 11.01.2019 год.

            От ангажираните по делото гласни доказателства на св.И.Ц.И., които съдът преценява с оглед на всички други данни по делото, като има предвид възможната тяхна заинтересованост по реда на чл.172 от ГПК, се установява, че той живее на семейни начала с ищцата от 7-8 години, а я познава от 30 години. Знае, че тя е работила в ответното дружество, но официално трудовото й правоотношение е прекратено на 23.10.2018 год. Свидетелят поясни пред съда, че ищцата страда от заболяване, заради което се е наложило да бъде лекувана стационарно многократно в болници в гр.Плевен и гр.София. Последвали курсове на лъчетерапия и химиотерапия и предвид факта, че той по професия е лекар и с нейно съгласие, решили, че работата, която извършва в „Крис Фешън Индъстрийс”АД не може да бъде осъществявана от нея по здравослвни причини. Свидетелят уточни, че през последната година и половина, включително и през м.декември 2018 год. били проведени консултации с водещи специалисти в страната, чиито имена цитира /с.з. от 09.01.2019 год./, чието мнение било категорично, че с цел запазване на здравето на ищцата е уместно да бъде на по-лека работа, без психическо напрежение и физическо натоварване, както и да не е работа, свързана със седнал стоеж, с оглед характеристиката на забовянето й и поставената й диагноза. В тази връзка било издадено ново Експертно решение на 16.10.2018 год., на което бил определен процент трайно загубена работоспособност. Същият ден ищцата се явила лично на преглед в ТЕЛК преди обяд, но поради състоянието, в което била се прибрала в къщи и лично той със собствения си подпис, а а не да имитира нейния подпис, получил експертното решение в същия ден – 16.10.2018 год. Занесъл това решение в къщи и закарал Р. до „Крис Фешън Индъстрийс”АД, за да го предаде на лицето, което е ТРЗ. После разбрал, че същата тази госпожа е отказала да приеме издаденото експертно решение на ТЕЛК-гр.Ловеч. Свидетелят знае също, че на Р. е предлагана работа с нискоквалифициран труд с ромки до 4 клас, която работа трябва да извършва седнала с притискане на оперативната рана, която работа той счита за неподходяща нито за нейното образование, нито за заболяването, от което страда. Знае и затова, че ищцата е подала жалба до Инспекцията по труда, но становището на последната е, че тя следва да заведе дело и да си търси правата по съдебен ред.

            От показанията на свидетелката С.А.К., която е колежка на ищцата, се разбира, че знае за поставената й диагноза и затова, че Р. е претърпяла операция в гр.Плевен и се е наложило да бъде продължително време в болнични. По време на болничните е виждала Р. да посещава фирмата, като е носила болничните си листове. Идвала е сама и с лицето, с което живее на семейни начала. Виждала е ищцата сама до шофира лекия си автомобил. Спомни си, че веднъж и бащата на ищцата е идвал да остави болничен лист.

            В показанията си, дадени пред съда св.Т.П.И., която работи като специалист ТРЗ и познава Р. от момента на назначаването й във фирмата се разбира, че при постъпването й на работа в „Крис Фешън Индъстрийс”АД е представила медицинско, че е здрава. През 2017 год. излязла в дълъг болничен, продължил почти година и половина, който приключил на 16.10.2018 год. Ищцата дошла във фирмата и си пуснала молба за напускане. Лично тя знае, че е със 100% инвалидност. По повод на експертното решение, тя винаги се консултира с „Инспекцията по труда” и знае, че трябва да й предложат свободно работно място за трудоустрояване, като тези места се декларират по реда на чл.315 от КТ, всяка година – м.януари. Работодателят писмено предложил на ищцата да заеме свободното работно място, но Р. отказала и в заявлението си написала, че не желае да заеме каквото и да е работно място за трудоустроени. Въпреки това те спазили разпоредбите на КТ и я поканили да заеме свободното място. Предложили й да работи на длъжността „работник ръчен шеф”, което място намира, че отговаряло на изискванията. Свидетелката уточни, че свободните работни места преди да ги обяват се консултират с лекарката, с която работят по трудовата медицина и след това с „Инспекцията по труда”. Дошли на проверка от „Инспекция по труда”-гр.Ловеч, по жалба на ищцата, проверили трудовото й досие и казали, че нямат забележки и че работодателят е спазил трудовото законодателство. За извършената проверка бил издаден Констативен протокол. Конкретно на 16.10.2018 год. свидетелката изтъкна, че Р. дошла във фирмата с адв.Б. и си подала решението на ТЕЛК Споделила, че носи експертното решение, но не го показала и тя като специалист ТРЗ отказала да го приеме. Лично тя не го е видала с очите си това решение. Казала на Р., че при такива случаи трябва да го получи с придружително писмо от РЗИ. Свидетлката не отрече, че въпросното експертно решение дошло при тях на 23.10.2018 год. по официален път, в оригинал с придружително писмо и чак тогава го видяла.

            Издадена е Заповед №40/23.10.2018 год., с която Изпълнителния директор на „Крис Фешън Индъстрийс”АД, на основание чл.330, ал.2, т.5 от КТ, е прекратил трудовото правоотношение с Р.И.Н., считано от 23.10.2018 год., с място на работа : „Крис Фешън Индъстрийс”АД-гр.Ловеч, на длъжност „Координатор”, шифър по НКПД 2421 6013 категория персонал аналитични специалисти. Причините за прекратяване на трудовия договор са : Отказ на работника да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване. На лицето е следвало да се изплати обезщетение по чл.224 от КТ – 27 дни.

            От заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, което съдът приема като компетентно изготвено и безпристрасно депозирано се установява, че, тъй като ищцата е била в продължителни болнични поради временна неработоспособност /повече от 400 дни/, последното месечно трудово възнаграждение преди уволнението с най-малко 10 работни дни е начислено за м.юли 2017 год. Експертът е изчислил, че размерът на претендираното обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 23.10.2018 год. до 20.11.2018 год. е 927,20 лева, а дължимата законналихва върху това обезщетение за времето от 23.10.2018 год. – датата на прекратяване на трудовото правоотношение до 20.11.2018 год. е 7,47 лева.

            По обективно кумулативно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

            Заповед №40/23.10.2018 год. е връчена срещу подпис на Р.И.Н. на 29.10.2018 год., а исковата молба, с която тя е сезирала съда е с вх.№12110/20.11.2018 год., т.е. подадена е в законният 3-годишен срок по чл.358, ал.1, т.3 от КТ и е процесуално допустима за разглеждане.

            Разгледана по същество районният съд намира, че обжалваната Заповед №40/23.10.2018 год. на Изпълнителния директор на „Крис Фешън Индъстрийс”АД, с която на основание чл.330, ал.2, т.5 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с Р.И.Н., считано от 23.10.2018 год., е незаконосъобразна и неправилна. Посоченото основание за издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.5 от КТ се състои от два елемента : 1/.трудоустрояване на работника по установения за това ред в чл.314-317 от КТ и 2/.отказ на трудоустроения работник да заеме предложената му подходяща работа. Работникът може и има право, преценявайки интересите си да откаже да приеме и заеме работата, на която е трудоустроен.

            Настоящият съдебен състав счита, че работодателят е нарушил императивни материалноправни норми на законови и подзаконови нормативни актове при издаване на заповедта за уволнение. В хода на настоящият трудов спор се установи по безпорен начин, че ищцата е с намалена работоспособност, с оглед заболяването, от което страда и за което по делото са представени множество епикризи. След като е със 100% намалена работоспособност, то Р.  И.Н. се ползва от специалната закрила на чл.314-чл.317 от КТ. В чл.2, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване, приета с ПМС №72/30.12.1986 год., в сила от 01.01.2014 год. е предвидено, че във всяко предприятие се създава комисия по трудоустрояване в състав : председател – ръководителят на предприятието и членове – представителите на работниците и служителите, органът по безопасност и здраве при работа и лекарят от службата по трудова медицина, която обслужа предприятието. Чл.2, ал.3 на същата Наредба императивно предвижда, че в предприятието се води дневник за регистриране на трудоустроените лица. Както в трудовото досие на ищцата, така и в хода на настоящия исков процес ответникът не представи доказателства, от които да е видно, че действително в „Крис Фешън Индъстрийс”АД има създадена комисия за трудоустрояване и то в състава, посочен в чл.2, ал.1 на Наредбата за трудоустрояване, както и доказателства, че в ответното предприятие се води дневник за регистриране на трудоустроените лица, в което да фигурира и името на ищцата. Единствено от показанията на св.Теменуга Иванова, която работи като специалист ТРЗ в  „Крис Фешън Индъстрийс”АД се разбира, че предложеното работно място на ищцата отговаря на изискванията и преди да обявят местата се консултират с лекарката, с която работят по трудовата медицина, но съдът не кредитира с доверие нейните показания, независимо от длъжността, която заема в ответната фирма, тъй като те останаха изцяло изолирани и неподкрепени с релевантни писмени доказателства, доказващи нейните твърдения.

            Следователно след като ответникът като работодател е този, който трябва при условията на пълно и главно доказване да докаже, че законосъобразно е извършил уволнението и стриктно е спазил нормативно предвидената процедура, то съдът приема, че очевидно процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е опорочена и оспорваната заповед е прибързано издадена, без да се спазат изискванията на подзаконовия нормативен акт – Наредбата за трудоустрояване. Очевидно е, че фактите по делото показват, че е налице хипотезата на чл.3, ал.1 от Наредба за трудоустрояването, съгласно която при спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник относно подходящата работа за трудоустрояване въпросът се решава от здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване. По делото е безпорно установено, че след отказ на ищцата да заеме предложената й от работодателя длъжност „работник ръчен шев”, трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.5 от КТ, без да е взето становище на ТЕЛК – здравният орган, издал предписанието за трудоустрояване. Становището на Службата по трудова медицина или друг здравен орган не може да замести решението на ТЕЛК дали предложената работа за трудоустрояване е съобразена със здравните противопоказания по експертното решение. Извън компетенстността на работодателя е да извърши сам преценка за съответствието на предложената длъжност със здравните противопоказания, нито такава преценка може да бъде извършена от гражданския съд в рамките на спора за незаконност на увовлението – компетентността е на здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване, чието решение, включително за изменение или допълване на предписанията за трудоустрояване подлежи на обжалване по административен ред, в който смисъл съдът съобрази и Р №35/06.03.2015 год. на ВКС по гр.дело №3483/2014 год., IV г.о., ГК. Затова и цитираното в писмената защита на адв.Т. Р №174/19.07.2017 год. по гр.дело №4316/2016 год. на ВКС, IV г.о., ГК, относно това може ли съдът да преценява годността на работника да изпълнява работата, на която е бил назначен по трудов договор, при наличие на експертно решение на ТЕЛК, което не съдържа предписание, съдът намира за неотносимо към настоящия казус, тъй като това е по-скоро въпрос на преценка на друг орган – здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване, който съгласно, чл.3, ал.2 от Наредбата за трудоустрояване има възможност да измени или да допълни предписанието за трудоустрояване, когато намери искането, с което е сезиран от работника или от предприятието, за основателно, но това не от компетентността нито на работодателя, нито на съда, които не могат да тълкуват решения, взети от друг специализиран орган.

            Факт по делото, за който са представени надлежни доказателства е, че една от страните – в случая работодателя е инициирал административно производство пред Адм.съд-гр.Ловеч, което е негово право, но според съда, в хода на това производство се иска обявяване незаконосъобразността на решение на РЗИ-гр.Ловеч, което няма пряко отношение към настоящия трудов спор и именно това го е мотивирало да не спира производството по настоящото гр.дело до приключване на адм.дело №427/2018 год. на Адм.съд-гр.Ловеч с влязло в сила решение /с.з. от 09.01.2019 год./, още повече, че след като работодателят вече се е произнесъл със заповед по чл.330, ал.2, т.5 от КТ, за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, съдът в образуваното  бързо производство по Глава 25 на ГПК е длъжен да се произнесе в значително по-кратки срокове. Затова и в настоящият трудов спор, именно съдът трябва да прецени спазена ли е процедурата преди издаване на заповедта или тя е опорочена и след като са събрани доказателства, че тази процедура е опорочена, то и заповедта следва да бъде отменена като изцяло незаконосъобразна.

            За пълнота следва да се отбележи, че ищцата е била назначена на длъжност „Координатор проиводство”, видно от трудовия договор, сключен между страните, шифър по НКПД 2421 6013, както и ищцата посочва в обстоятелствената част на исковата молба, а в атакуваната заповед е посочена само длъжност „Координатор” със същия шифър по НКПД, което от формална страна е пропуск на работодателя, предвид доказателствата – трудов договор и длъжностна характеристика, въз основа на които се установа каква е заеманата от ищцата длъжност в ответното дружество.

            Изложените дотук съображения дават основание на съда да счете исковата претенция на Р.И.Н. *** против „Крис Фешън Индъстрийс”АД-гр.Ловеч, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на заповед №40/23.10.2018 год. на Изпълнителния директор на „Крес фешън Индъстрийс”АД, с която е прекратено трудовото правоотношение, на основание чл.330, ал.2, т.5 от КТ, като незаконосъобразна, за основателна и доказана, поради което и следва да бъде уважена.

            По обективно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

            С оглед обусловения му характер като основателен следва да бъде уважен и обективно съединеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възставновяване на заеманата преди уволнението на ищцата длъжност „”Координатор производство” в „Крис Фешън Индъстрийс”АД-гр.Ловеч, така както е било в трудовия договор, който ищцата е сключила със своя работодател, а не както неправилно е записано в заповедта за уволнение само „Координатор”. Целта на този иск е при отмяна на незаконосъобразното уволнение, прекратеното с него трудово правоотношение да бъде възстановено от съда в същия вид, в който то е съществувало преди уволнението.

            По обективно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

            Според съда претенцията по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, е основателна. По този обективно съединен иск доказателствената тежест е на ищцата, която трябва да установи факта, че след уволнението е останала без работа и че не е получавала трудово възнаграждение. Именно ищцата трябва да докаже, че за тои период от време, в който е останала без работа е претърпяла вреди и какъв е точният им размер. Още в доклада по делото си съдът изрично е задължил ищцата да представи доказателствени средства, допустими по ГПК, но не и декларация, подписана от нея за оставането й без работа, тъй като това представлява частен свидетелстващ документ, който не е скрепен с наказателна отговорност по чл.313 от НК и съгласно който не може да се удостовери твърдяното обстоятелство – ТР №6/2013 год. на ВКС на РБ, ОСГК. Представеното от страна на Р.И.Н. копие на регистрационна карта №10024531/01.11.2018 год. на Дирекция „Бюро по труда”-гр.Ловеч, от което е видно, че от 03.12.2018 год.-02.04.2019 год. е вписана като безработна, е достатъчно доказателство за съда да приеме, че действително тя след прекратяване на трудовото й правоотношение с нейния работодател не е получавала трудово възнаграждение. По отношение размера, до който следва да се уважи това обезщетение съдът съобрази, че след направеното изменение по чл.214, ал.1 от ГПК, то е в размер на 927,20 лева, колкото е изчислино и вещото лице в съдебно-икономическата експертиза за периода от 23.10.2018 год. до 20.11.2018 год., до който размер и период следва да се уважи този обективно съединен иск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.11.2018 год. до окончателното й изплащане. Налице е и претенция за законна лихва върху цитираната по-горе сума в размера на 8,57 лева за периода от 23.10.2018 год.-20.11.2018 год., която законна лихва експерта е изчислил, че е в размер на сумата 7,47 лева. Следователно имайки предвид факта, че до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция не бе изменен размер на този иск, в съответствие с изискванията на чл.214, ал.1 от ГПК, то същият следва да бъде уважен за по-малката от двете суми 7,47 лева, а за разликата до пълния претендиран размер на сумата 8,57 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

            По обективно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ.

            Съдът счита, че този акцесорен иск, с който е сезиран следва да се остави без разглеждане като недопустим и да се прекрати производството по делото в тази му част, по следните съображения : Искът за поправяне на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на работника не е за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна. С него се оспорва само основанието за прекратяване на трудовия договор, което е вписано в трудовата книжка. В конкретният казус и с оглед на предявен иск по чл.344, ал.1 от КТ с наведени твърдения за незаконност на уволнението и искане от съда да се признае, че трудовото правоотношение е незаконно прекратено и отмяна на уволнението, няма твърдение за неточно отразено основание на иначе законосъобразно уволнение и липсва правен интерес да се иска поправка в трудовата книжка, след уважаване на иска по чл.344, ал.1 от КТ. Тази последица се следва по право и работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка, че уволнението на работника е признато за незаконно, в който смисъл съдът се базира и на практиката на ВКС, а именно Р №193/16.07.2014 год. по гр.д.№5948/2013 год., IV г.о., ГК.

            По разноските.

            При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 598,16 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, изчислени съразмерно  с уважената част на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ.

            По сметка на РС-гр.Ловеч ответникът следва да заплати сумата 100 лева, представляващи държавна такса за обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и по 50 лева за уважените два неоценяеми иска по чл.344, ал.1, т.1, т.2 от КТ, на основание чл.1 и чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а също и сумата 80 лева депозит, заплатен от съда да съдебно-икономическата експертиза или общо сумата 280 лева.

            Водим от горното, съдът

 

 

                                                               Р   Е   Ш   И    :

 

 

            ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД №40/23.10.2018 год. на Р.М.Б. - Изпълнителен директор на „Крис Фешън Индъстрийс”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, Северна промишлена зона, ул.”Освобождение”№7, с която на основание чл.330, ал.2, т.5 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с Р.И.Н., ЕГН-********** ***, по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

            ВЪЗСТАНОВЯВА Р.И.Н., ЕГН-********** *** на длъжността „Координатор производство” с код по НКПД 2421 6013 при „Крис Фешън Индъстрийс”АД, считано от датата на явяване да заеме длъжността, но не по-късно от 14 дни от получаване на съобщението за възстановяване, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

            ОСЪЖДА „Крис Фешън Индъстрийс”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, Северна промишлена зона, ул.”Освобождение”№7, представлявано от Изпълнителния директор Р.М.Б. да заплати на Р.И.Н., ЕГН-********** *** сумата 927,20 лева за периода от 23.10.2018 год. до 20.11.2018 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.11.2018 год. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, както и сумата 7,47 лева законна лихва за периода от 23.10.2018 год.-20.11.2018 год., а искът за разликата до пълния претендиран размер на сумата от 8,57 лева ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Р.И.Н., ЕГН-********** *** за извършване на поправка на основанието й за уволнение, по обективно кумулативно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ, като НЕДОПУСТИМО и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №2293/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч в тази му част.

            В тази си част настоящото решение има характер на определение и може да се обжалва от заинтересованите страни с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

            ОСЪЖДА Крис Фешън Индъстрийс”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, Северна промишлена зона, ул.”Освобождение”№7, представлявано от Изпълнителния директор Р.М.Б. да заплати на Р.И.Н., ЕГН-********** *** сумата 598,16 /петстотин деветдесет и осем лева и шестнадесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, изчислени съразмерно  с уважената част на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ.

            ОСЪЖДАКрис Фешън Индъстрийс”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, Северна промишлена зона, ул.”Освобождение”№7, представлявано от Изпълнителния директор Р.М.Б. да заплати по сметка на Районен съд-гр.Ловеч общо сумата 280 /двестаи осемдесет/ лева, от коото 200 лева, представляващи държавна такса за уважените обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от КТ и 80 лева депозит, заплатен от съда за съдебно-икономическата експертиза

            Решението може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :