№ 1510
гр. София , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
Секретар:Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502881 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Дженерали Застраховане АД срещу
решението на СГС, І-1 състав от 05.05.2020г. по гр.д. № 10642/2018г., с което е уважен
частично предявения от И. Т. З. иск по чл. 432, ал.1 КЗ, като му е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП от 13.10.2017г. в размер на 2000 лева, ведно със законната
лихва от 19.12.2017г. и е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 26 000
лева.
Въззивникът Дженерали Застраховане АД иска отмяна на решението в частта, с която
искът е уважен, като твърди, че извънсъдебно изплатените 2000 лева са достатъчни да
репарират действително понесените от ищеца вреди, поради което не му се следват
допълнително присъдените от първата инстанция 2000 лева.
Ищецът И. Т. З. оспорва жалбата на ответника. Подал е насрещна въззивна жалба срещу
решението в частта, с която искът му е отхвърлен за разликата над 2000 лева до 10 000 лева.
Иска присъждане на тази разлика , като твърди неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решение в обжалваните части за валидно, допустимо и правилно. По очертания от
оплакванията на страните предмет на въззивен контрол излага следното:
Ищецът е пострадал в резултат от причинено по вина на Ц. Х. ПТП на 13.10.2017г.
1
Механизмът на произшествието, противоправното поведение на Х., телесните увреждания
на пострадалия и причинно-следствената връзка между произшествието и тях са установени
от събраните по делото доказателства и не са спорни пред въззивната инстанция.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия не се поддържа
от ответника пред въззивната инстанция.
При катастрофата ищецът е получил контузия и оток на главата, без мозъчно сътресение,
контузия на лявото рамо, контузия на гърдите и корема – без увреждания на вътрегръдни и
вътрекоремни органи. Хоспитализиран е за три дни, за наблюдение. Лечението е било
консервативно – покой, обезболяващи и локално третиране на мястото с различни мехлеми
в зависимост от нуждата. Общият възстановителен период за всички увреди е около 30 дни.
Болки са търпени за първите две седмици. Възстановяването е пълно. Не се очаква поява на
обусловени от травмите бъдещи болестни прояви или усложнения.
Въззивният съд, като отчита характера на травмите – оток и кръвонасядания, краткия
болничен престой, липсата на оперативна интервенция; краткия, протекъл без усложнения
възстановителен период; интензитета и периода, за който са търпени болки; липсата на
остатъчни явления и пълното завършване на оздравителния процес в рамките на обичайния
възстановителен период от 30 дни, намира за справедлив размер на обезщетението такъв от
4000 лева. При определянето му съдът отчита възрастта на ищеца - 55 години към датата на
ПТП и икономическите условия в страната към датата на произшествието.
Преди завеждане на иска ответникът е изплатил сумата 2000 лева на ищеца като
обезщетение на неимуществените вреди от произшествието, поради което искът е
основателен за разликата до 4000 лева или за 2000 лева.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което решението в обжалваните
части следва да бъде потвърдено.
В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 10 000 лева до пълния предявен
размер от 26 000 лева, решението е влязло в сила като необжалвано.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-1 състав от 05.05.2020г. по гр.д. № 10642/2018г.
в обжалваните части, с които искът по чл. 432, ал.1 КЗ е уважен за 2000 лева и отхвърлен за
разликата над 2000 до 10 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2