РЕШЕНИЕ
№
гр.
София, 24.02.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Б
въззивен състав в публично съдебно заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЙНА МАРТИНОВА
Мл.съдия
ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при
участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от младши съдия
Карабашева в.гр.д. № 12051 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и следв. ГПК.
С
Решение № 171118/06.08.2020 г., постановено по гр.д. № 6967 по описа за 2020 г.
на Софийски районен съд, ГО, 156-ти състав е отхвърлен предявеният от СНЦ „М.“ срещу „М.“ ООД иск за заплащане на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД на сумата от 760.00 лв., представляваща
заплатена на отпаднало основание авансова заплатена сума по Договор за
управление на проект по програма „Erasmus+” от 06.03.2018 г. и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК СНЦ „М.“ е осъдено да заплати на „М.“ ООД сумата от 300.00 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба с вх.№ 5121688/31.08.2020 г. на СНЦ „М.“,
подадена чрез адв. И.В.Т.-Ч. с приложено пълномощно, с която решението се
обжалва в цялост. Съдържат се оплаквания за неправилност на постановеното от
първоинстанционния съд решение поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Жалбоподателят излага подробни съображения за липса на основание за намаляване
отговорността на изпълнителя по процесния договор, както и за предвидената в
него възможност за възложителя едностранно да го прекрати. Намира за безспорно
установено по делото, че е налице пълно неизпълнение на договора от насрещната
страна и съдът е следвало да приложи специалната разпоредба на чл. 262, ал. 2 ЗЗД, а не чл. 87, ал. 1 ЗЗД, независимо от това обаче договорът е развален и
при всяко положение му се дължи връщане на авансово заплатената сума.
Въззивникът намира мотивите на първоинстанционното решение за вътрешно
противоречиви и неясни, поради което ги приравнява на липса на мотиви. Оплаква
се още, че обжалваното решение е необосновано, тъй като направените фактически
констатации не съответстват на установените по делото обстоятелства, във връзка
с което навежда нарочни твърдения. Въззивникът иска отмяна на атакуваното
решение и претендира разноски. Не са направени доказателствени искания.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна „М.“ООД, подаден чрез адв. М.Б., с който подадената жалба се
оспорва като неоснователна. Въззиваемата страна счита, че оплакванията за
неправилност на атакуваното решение са неоснователни, а част от твърденията на
насрещната страна са наведени за първи път пред въззивната инстанция. Поддържа,
че сключеният между страните договор не е развален и полученото от дружеството
ответник възнаграждение не подлежи на връщане. Счита, че първоинстанционният
съд не е допуснал процесуални нарушения при разглеждането на делото, а изводите
на съда са обосновани и почиват на надлежно събраните по делото доказателства.
Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да
бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба с вх.№ 63885/07.10.2019 г., в която се твърди, че на 06.03.2018 г. в гр. Пловдив
между СНЦ „М.“ с ЕИК: ******в качеството му на възложител и ответника „М.“ ООД
с ЕИК: ******в качеството му на изпълнител бил сключен договор за управление на
проект по програма „Erasmus+”
с предмет „предоставяне на консултантска услуга, подготовка на проектното
предложение и управление на проекта до окончателното подаване на финален отчет
до Управляващия орган на Erasmus+“. Твърди, че възложителят изпълнил
задължението си да заплати авансово сума в размер на 760.00 лв., която била
изплатена по банков път в уговорения срок. Посочва, че съгласно уговореното в
договора между страните изпълнителят имал задължение да изпълни точно по вид и
качество предоставяната услуга, като след като подал проектно предложение за
участие по програма „Erasmus+“ до Центъра за развитие на човешките
ресурси, последното било определено като нелегитимно, тъй като не били спазени
изискванията, предвидени за провеждане на съответната процедура, поради което
ищецът не бил допуснат до следващия етап. Поддържа, че основната причина за
неуспешното реализиране на проекта се коренила в начина, по който била
изпратена неговата документация, т.е. изпълнението било негодно изначално и
това водело до пълно неизпълнение на поетите от изпълнителя договорни
задължения. В исковата молба се твърди, че на 03.06.2019 г. изпратил до
изпълнителя покана за доброволно уреждане на договорните отношения, в която го
уведомявал, че разваля сключения помежду им договор поради неизпълнение от
страна на изпълнителя, като поискал връщането на получения аванс в размер на
760.00 лв. На 18.09.2019 г. ответното дружество изпратило писмо по електронната
поща, адресирано до Х.Г., с искане да се изпратят сканирани документи за
подаване на още едно проектно предложение, а в отговор ищцовото дружество
отново съобщило, че разваля договора и отново дало подходящ срок за доброволно
уреждане на отношенията им, но сумата не била възстановена. Предвид изложеното
се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 760.00 лв.,
представляваща заплатена авансово сума по Договор за управление на проект по
програма „Erasmus+“.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „М.“ ООД, с който
искът се оспорва като неоснователен. Оспорва твърденията, че ответното
дружество е неизправна страна по договора, че процесният договор е бил
развален, че е претърпяна имуществена вреда от страна на ищеца, както и че е
налице причинна връзка между твърдяното неизпълнение и наличието на вреда.
Излагат се доводи, че ответникът е консултирал ищеца, изготвил е проект на
английски език, който подало с рег. № 2018-3-BG01-KA105-031018, но тъй като
същият не бил одобрен, бил подаден втори проект по електронен път с № 1492391
на 03.10.2018 г. В отговорите, получени от Центъра за развитие на човешките
ресурси, се сочело, че клетвените декларации и мандатните писма не са били
представени в изискуемия оригинал и не са в изискуемия формуляр, като според
ответникът задължение за това носи именно възложителят. След като било подадено
второ по ред проектно предложение, последвал втори отказ на основание, че
клетвените декларации не били представени в оригинал, били в различен формуляр и в мандатните писма фигурирали лица,
различни от официално представляващите ги, което отново се дължало на
поведението на възложителя, който не е оказал необходимото съдействие.
Поддържа, че процесният договор е с продължително и периодично изпълнение,
затова и развалянето му имало действие занапред, евентуално ако съдът приеме
договорът за развален, прави възражение за прихващане на претендираната сума
със сумата, представляваща част от стойността на изготвените проекти. Предвид
изложеното се иска от първоинстанционния съд да отхвърли изцяло предявените
искове, както и да присъди разноски в полза на ответника.
По
делото е приет и неоспорен от страните договор за управление на проект по
програма „Erasmus+“,
сключен на 06.03.2018 г. между сдружение „М.“ с ЕИК: ******в качеството му на
възложител и „М.“ ЕООД с ЕИК: ******в качеството му на изпълнител, чийто
предмет съгласно чл. 1 от последния е предоставянето на консултантска услуга,
подготовката на проектното предложение и управление на проекта до окончателното
подаване на финален отчет до Управляващия орган на „Erasmus+“, съгласно
ценова оферта на изпълнителя, изготвени по заявка на възложителя, ведно с
декларация за конфиденциалност, подписана от В.В.С.– представител на ответника.
Съгласно
чл.3, ал.1 от Договора при сключването му изпълнителят се задължава да подготви
и подаде проектно предложение от името на възложителя, а в последствие да
управлява проекта по “Erasmus+“, а според чл.3, ал.2 от същия възложителят се
задължава да изпълнява препоръките на изпълнителя, касаещи коректното
управление на проекта по програма “Erasmus+”. В чл.4 от договора е договорено,
че ако проектното предложение не бъде одобрено на първия дедлайн на програма
“Erasmus+”, изпълнителят се задължава да подаде отново проектното си
предложение на следващия дедлайн.
Клаузата на
чл.6 от договора регламентира, че изпълнителят не носи отговорност, ако
проектното предложение не бъде подадено в срок по вина на възложителя, а според
чл.7 - изпълнителят не носи отговорност, ако възложителят се откаже от
изпълнението на проекта по програма “Erasmus+”. Според чл.9 от договора, в
случай, че възложителят се откаже да работи с изпълнителя при управлението на
проектното си предложение по “Erasmus+”, авансово заплатената сума в размер на
30% от възнаграждението за комплексната сума не се възстановява и остава за
сметка на възложителя. В чл.11, ал.1 е уредено, че изпълнителят следва да
изпълни точно по вид и качество възложеното в съответствие с договорните
изисквания и да предоставя отчетите към Управляващия орган от името на
възложителя в сроковете, описани от договора с Управляващия орган за
конкретното проектно предложение. Клаузата на чл.11, ал.2 от договора предвижда
задължението изпълнителят незабавно за своя сметка да отстранява допуснатите
грешки и направени пропуски по негова вина, а ако допуснатите грешки са по вина
на възложителя, изпълнителят не носи отговорност за тях. Според чл.13, ал.1
уговореното възнаграждение за изпълнителя възлиза в размер на 1 200.00 евро без
ДДС за извършване на комплексна услуга, подготовка на проектно-предложение и
управление на проекта по “Erasmus+”, като в срок до 30 календарни дни от
сключването на договора възложителят следва да заплати на ищеца авансово сума в
размер на 30% от стойността на предоставяната комплексна услуга за подготовка
на проектно предложение и управление на проекта по “Erasmus+”, а именно 360.00
евро без ДДС, а цената за управлението на проекта “Erasmus+” възлизала на
840.00 евро без ДДС.
Съгласно
клаузата на чл.14 изпълнителят стартира работа по подготовка на проектното
предложение по програма “Erasmus+”в деня на получаване на авансовото плащане,
като остатъкът от цялостната сума се заплащал по предварително изготвен
формуляр – приложение към договора, а изпълнителят следвало да издаде данъчна
фактура в полза на възложителя, като всички плащания по договора се извършвали
по банков път на предоставената банкова сметка.
***
(вносна бележка) от 07.03.2018 г., от която се установява, че сума в размер от
760.00 лв. е внесена в полза на „М.“ ЕООД от СНЦ „М.“, като за основание на
внасянето е посочено аванс по договор за изготвяне и управление по еразмус+СД М..
Към
доказателствения материал са приложени проект с рег. № 2018-3-BG01-KA105-031018, с
наименование „Mobile
education of young on the EU policy and economy according to the priority axis:
Adoption of Ukrainian legislation by Ukraine – European Union Association
Agreement” в оригинал на английски език
и с представен
превод на български език, както и проект, подаден с №
1492391 (submiss
ID) на 03.10.2018 г. в оригинал на английски език и с
представен превод на български език.
Приета
е по делото извадка от сайта на „Erasmus+“ с
предстоящи крайни срокове за подаване на проектни предложения.
От
приложеното към делото писмо от Център за развитие на човешките ресурси до Х.Г.от
18.12.2018 г., касаещо проектно предложение с рег. № 2018-3-BG01-KA105-031018, последният е
уведомен, че предложението е определено като нелегитимно на първия етап от
процеса по селекция на кандидатури и не се допуска до следващия, като
посочената причина е липсата на представени документи съгласно изискванията. С
последващо писмо от 12.02.2019 г. относно подадена от Х.Г.молба за конкретизиран
списък с липсващи документи Център за развитие на човешките ресурси уточнява,
че са налице следните липси и неточности в подадената документация: 1)
клетвената декларация не е представена в оригинал; 2) клетвената декларация е
на различен от изискания формуляр, отнасящ се до друга дейност и сектор; 3) в
мандатните писма на партньорите фигурират две различни лица като официално
представляващи, едно на стр. 2 и различно на стр. 4; 4) мандатните писма не са
приложени в електронна форма към формуляра за кандидатстване в секция „анекси“
и 5) в PIC
регистрацията на участника липсват документи, удостоверяващи създаването на
сдружението (съдебно решение). На 22.03.2019 г. от ищеца е изпратена молба за
преразглеждане на проектно предложение с
рег. № 2018-3-BG01-KA105-031018,
на което с писмо от 28.03.2019 г. Център за развитие на човешките ресурси
отговаря, че молбата не е удовлетворена поради следните констатирани
несъответствия, а именно: 1) клетвената декларация не е представена в оригинал,
като е приложена само една страница от общо три; 2) клетвената декларация е на
различен от изискания формуляр, отнасящ се до друга дейност, а именно КА109; 3)
в мандатните писма от партньорите фигурират две различни лица като официално
представляващи, едно на стр. 2 и различно на стр. 4; 4) мандатните писма не са
приложени в електронна форма към формуляра за кандидатстване в секция „анекси“,
като е приложена снимка на системата с качени документи и 5) в PIC регистрацията на участника
липсват документи удостоверяващи създаването на сдружението (съдебно решение),
което е изискването в поканата за кандидатстване, като е приложен устав, който
не е официален документ и липсват всякакви реквизити (подписи,печати).
По
делото е приета и национална покана за подаване на проектни предложения по
ключова дейност 1 „Образователна мобилност за граждани“ проекти за „Мобилност
на младежи и младежки работници“ по програма „Erasmus+“, в която са
изложени условията, начина и изискуемите документи за кандидатстване в нея.
Представена
е и неоспорена от страните кореспонденция по електронна поща между същите, от
която се установява, че изпълнителят е посочил, че декларациите е необходимо да
се попълнят от страна на партньорите, защото те също се прилагат към проектното
предложение, като предупреждава възложителя, че това е необходимо, защото има
вероятност да се заядат, че са със задни дати, като препоръчва попълването им
наново, както и да попълнят приложени 2 бланки до 28.09.2018 г. Възложителят е
отговорил, че изпитва затруднения да изпълни указанията за подписване на
декларациите наново и предлага да се подадат наново със старите подписи. От
приложената кореспонденция се установява, че възложителят е указал на изпълнителя,
че в приложение 3 последният не е прикачил конкретен файл, поради което го
предупреждава, че отново могат да откажат преразглеждане поради липсващи
документи, но въпреки това ще изпратят документите така, както изпълнителя му
ги е задал. В отговор изпълнителят е посочил, че не носи отговорност за
действията на Центъра за развитие на човешките ресурси и да не се избързвало
със заключенията.
Приета
е покана от 03.06.2019 г., изготвена от страна на ищеца, в която кани ответника
да върне авансово внесената сума в размер от 760.00 лв. в срок от 5 (пет) дни
от получаване на поканата.
От
представената електронна кореспонденция се установява и че изпълнителят е
изразил готовност да подаде ново проектно предложение, поради което е уведомил
възложителя да се попълнят прикачените мандатни писма и декларации с подпис и
печат от законния представител и да му ги изпрати по имейл. В отговор
възложителят е посочил, че договорът между тях е развален по вина на
изпълнителя, поради което му е дал нов седмодневен срок да преведете сумата от
1 520.00 лв., включваща аванс и обезщетение за пропуснатите ползи и
нематериални вреди.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В
конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо.
По
отношение правилността на решението въззивният съдебен състав намира следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД.
За
да се уважи така предявеният иск в тежест на ищеца по делото е да установи, че
е платил процесната сума и към момента на извършване на плащането е имало
основание за същото, но впоследствие същото е отпаднало с обратна сила, а
именно, че е развален процесният договор за консултантски услуги. При така
депозирания отговор в тежест на ответника е да докаже, че основанието, на което
е извършено плащането, съществува.
Договорът
за консултантски услуги, представлява вид договор за изработка, имащ за предмет
престиране на резултат и от умствен труд. Договорът за
консултантски услуги не е изрично уреден от закона, поради което правната му
природа следва да се извежда от всеки конкретно сключен договор. Съгласно чл. 1
от сключения консултантски договор ответникът е поел задължение да предостави
консултантска услуга, да подготви проектното предложение и управлението на
проекта до окончателното подаване на финален отчет до Управляващия орган на „Erasmus+“.
От така очертания предмет на договора следва, че изпълнителят дължи на
възложителя престиране на резултат от трудова/интелектуална/ дейност, а
трудовият резултат е предмет на договор за изработка. Съгласно чл. 258 ЗЗД
изпълнителят дължи изработването на нещо съгласно поръчката на възложителя, т.
е. договорът за изработка има за предмет веществения труд на изпълнителя, който
може да бъде резултат на вложен физически или интелектуален труд. В същия
смисъл се произнесъл и ВКС с Решение № 71 от 3.06.2009 г. по т. д. № 767/2008
г. на ВКС, II Т. О. и решение № 5 от 15.03.2010 г. по т. д. № 390/2009 г. на
ВКС, I Т. О., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Не
съществува колебание в разбирането, че едва с предаването на работата изпълнителят
се освобождава от задължението си към възложителя - работата се извършва за
поръчващия и затова трябва да му бъде предадена. Изпълнителят е в забава, ако
не изработи или не предаде работата в уговорения срок. Каквото и да било
поведение на страните след изтичане на уговорения срок е без значение за
осъществяването на задължението на изпълнителя по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД.
По
делото не се спори и се установява от приетия договор за извършване на консултантска
услуга, сключен на 06.03.2018 г., че страните в настоящото производство са били
обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне
на консултантска услуга, подготовката на проектното предложение и управление на
проекта до окончателното подаване на финален отчет до Управляващия орган на
„Erasmus+“, съгласно ценова оферта на изпълнителя, изготвени по заявка на
възложителя. От представените писмени доказателства, а именно платежно
нареждане (вносна бележка) от 07.03.2018 г., както и от платежно нареждане от
13.12.2018 г. се установи и обстоятелството, че на 07.03.2018 г. от СНЦ „М.“ в
полза на "М." ООД е платена по банков път сумата от 760, 00 лева, с
основание аванс по договор за изготвяне и управление по еразмус+СД М., а на
13.12.2018 г. е доплатена по банков път сумата от 86.40 лв. в полза на
ответното дружество с основание захранване. Не се спори между страните и че
изпълнителят е подал две проектни предложения до Центъра за развитие на
човешките ресурси по програма „Erasmus+“ и че същите не са били одобрени.
Спорните
по делото въпроси, които следва да намерят разрешение в настоящото производство,
са тези дали ответното дружество е изпълнило задълженията си по процесния
договор, респективно дали е възникнало в неговия патримониум основание за
задържане на платената авансово в негова полза сума в размер на 760.00 лева.
За
установяване на обстоятелството, че ответното дружество е изправна страна по
процесния договор, която е изпълнила задълженията си по последния, по делото са
събрани писмени доказателства, а именно: първо проектно предложение с рег. №
2018-3-BG01-KA105-031018
с наименование
„Mobile education of young on the EU policy and economy according to the
priority axis: Adoption of Ukrainian legislation by Ukraine – European Union
Association Agreement”; второ проектно предложение, подадено с рег. № 1492391 (submiss ID) на 03.10.2018 г.,
както и приложена и неоспорена от страните кореспондениция по електронна поща,
в която се съдържат указания от 12.04.2018 г. декларациите да бъдат попълнени
от страна на партньорите на възложителя наново до 17.06.2018 г., тъй като това
можело да представлява проблем, както и в писмо от 25.09.2018 г., в което
изпълнителят указва на възложителя, че представител на всяка една от
организациите следва да попълни и да подпише приложените бланки до 28.09.2018
г. и писмо от 18.09.2019 г., в което изпълнителят уведомява възложителя, че ще
подаде ново проектно предложение, поради което дава указания всеки един от
участниците да попълни прикачените мандатни писма и декларации с подпис и печат
от законния представител. При съвкупния
анализ на така посочените доказателства се налага извод, че същите не
установяват по безспорен и категоричен начин, че ответното дружество е
изпълнило задълженията си по процесния договор за консултантски услуги свързани
с подготвянето на проектно предложение и управлението на проекта до
окончателното подаване на финален отчет до Управляващия орган на „Erasmus+“. Това
е така, тъй като в посочените по-горе и приети по делото писмени документи
липсват доказателства, че изпълнителят е реализирал задължението, поето в чл.
12 от договора, а именно да предостави консултантска услуга, да подготви
проектно предложение и управление на проекта до окончателното подаване на
финален отчет до Управляващия орган на „Erasmus+“, която да е изпълнена
съгласно изискванията на Управляващия орган на „Erasmus+“, от които да може да
се направи извод дали съответните документи са били изготвени точно по вид и
качество, в съответствие с договорените изисквания, предвиден в чл. 11, ал. 1
от същия. Действително се установява от събрания по делото доказателствен
материал, но и не се спори между страните, че изпълнителят е подал второ
проектно предложение до Центъра за развитие на човешките ресурси във връзка с
програма „Erasmus+“. Това обаче е и негово задължение, видно от чл. 4 от
договора, в който е регламентирано, че ако проектното предложение не бъде
одобрено на първия дедлайн на програма „Erasmus+“, изпълнителят се задължава да
подаде отново проектното предложение на следващия дедлайн.
Съгласно
практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, цитирана в определението за допускане до
касация: Р № 85 по гр. д. № 1207/14 на ІІІ гр. о., Р № 502/26.07.2010 г. по гр.
д. № 222/2009 на ІV г. о. на ГК, при наличието на спор относно точния смисъл на
договорните клаузи, съдът, в приложение на чл. 20 ЗЗД, тълкува отделните
уговорки във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността, за да разкрие
действителната воля на страните по него. При изясняване на последната, съдът
изследва и обстоятелствата, при които е сключен последният, както и поведението
на страните преди и след сключването му.
При
така приетата фактическа обстановка, решаващият състав на СГС намира, че не са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника „М.“ ООД по
предявения от ищеца Сдружение с нестопанска цел „М.“ осъдителен иск с правно
основание по чл.55, ал.1, предложение 3 от ЗЗД.
В
случая, при извършването на систематично тълкуване на отделните уговорки от
договора за управление на проект по програма „Erasmus+“, съдът намира, че възникването
на спорното материално право по чл.55, ал.1, предложение 3 от ЗЗД се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
процесната сума от 760.00 лева да е напуснала патримониума на ищеца; 2) тя да е
постъпила в имуществото на ответника и 3) това разместване на блага от
имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е извършено при отпаднало правно
основание, т.е. след пораждане на процесното договорно правоотношение, да е
отпаднал породеният годен юридически факт (договорът от 06.03.2018 г. за
управление на проект по програма “Erasmus+”), на основание на който е заплатена
исковата сума от 760.00 лева. Въз основа на представения по делото
доказателствен материал, въззивният съд счита, че изправната страна по процесния
договор е изпълнителят - ответникът „М.“ ООД, тъй като последният е действал в
съответствие с договорените с ищеца договорни клаузи. Налице е частично
изпълнение на задължението на ищцовото сдружение да преведе с плащане в полза
на ответника пълния размер от 30% авансово плащане в размер на 360.00 евро без
ДДС с левова равностойност 705.60 лева без ДДС към 07.03.2018 г. или сумата от
846.72 лева с ДДС. С частичното плащане на сумата от 760.00 лева ищецът не е
изпълнил клаузата на чл.13, ал.1, т.2 от договора, а именно да преведе на
ответника пълният размер на авансовото плащане, за да възникне договорното
задължение на ответното дружество да пристъпи към изготвяне на проектното
предложение. Въпреки това, въззивната инстанция счита, че ответникът „М.“ ООД,
в приложение на принципа на добросъвестността, прокламиран в чл.63, ал.1 от ЗЗД
при изпълнение на договорните си задължения към ищеца, точно и добросъвестно и
съгласно грижата на добрия търговец по аргумент от разпоредбата на чл.302 от ТЗ,
е пристъпил към изработването на проектното предложение по програмата
„Erasmus+”. Изработен е проект на английски език с рег. № 2018-3
BG01-KA105-061018 с наименование “Mobile education of young on the EU policy
and economy according to the priority axis Adaption of Ukrainian legislation to
EU legislation by Ukraine – European Union Asscociation Agremeent”.
Освен
изработения проект, в поканата за организирането му от Центъра за управление на
човешките ресурси се съдържат множество конкретни изисквания в документацията
като какво следва да съдържат документите като попълнена информация, от кого
следва да се съставят отделните документи, на какви формуляри следва да са
описани от съответния електронен портал и как следва да се подадат. Неоспорената
от страните електронна кореспонденция по имейл между страните доказва, че
липсата на одобряването на проекта не се основава на неговото съдържание и
качество във връзка с действията на изпълнителя по изработването му или относно
начина на подаването му с приложенията към него, а поради непредставянето от ищеца на изискуемия набор от документи
по указанията на ответника и съгласно констатациите на Център за развитие на
човешките ресурси, обективирани в писмените отговори под изх. №
КА105/Youth_416 от 18.12.2018 г., с изх. № КА105/Youth_416/4 от 28.03.2019 г. и
с изх. № КА105/Youth_416/6 от 14.05.2019 г. до ищцовото сдружение. Непредставените
документи и констатираните несъответствия, както и задължението за изготвянето
са обусловили отказ на управляващия орган по програмата „Еразъм да обяви
проекта на ищеца за легитимен при селекцията на кандидатствалите организации в
първия етап от процедурата, което е било в тежест именно на ищцовата страна. По
тези съображения са неоснователни възраженията от въззивната жалба, че
неодобряването на проектното предложение се основавало на липсата на
предоставени консултантски услуги от ответника към ищцовото сдружение за
отстраняване на нередовностите в документите.
Съдът
приема, за доказано, че бездействието на възложителя по договора за изработка
да окаже пълно съдействие на изпълнителя и да следва указанията на последния, на
основание чл.3, ал.2 от договора, са причината за липсата на положителна санкция
по допустимостта на проекта във втори етап за оценка по качество и съдържание.
Липсата на представена от ищеца в оригинал клетвена декларация, нейното
обективиране в правилния формуляр, наличието в мандатните писма на две различни
лица от официално представляващите такива, констатацията, че мандатните писма
не били приложени в правилната електронна форма, както и че в PIC регистрацията
не са приложени доказателства, удостоверяващи учредяването на сдружението не
само се доказва писмените отговори под изх. № КА105/Youth_416 от 18.12.2018 г.,
с изх. № КА105/Youth_416/4 от 28.03.2019 г. и с изх. № КА105/Youth_416/6 от
14.05.2019 г., но се извежда и от обстоятелствата, съдържащи се в електронната
кореспонденция между страните. В тази връзка за преодоляването на затрудненията
на ищеца, представителят на ответника му е давал конкретни указания с различни
възможности за процедиране с документите, които е следвало да се попълнят и
изготвят, по какъв начин и при какви условия с посочване, че неизпълнението на
указанията на изпълнителя може да застраши одобрението на проекта при изготвяне
на пълния набор от документи, които следва да се подадат по програмата
„Еразъм+“. В противовес на изложените в жалбата доводи, се установява, че на
въззивника са били указани негативните последици, т.е. че неизпълнението на
указанията на ответника, няма да осигури дори и преразглеждането на депозирания
проект така, както е подаден, след постановените откази за одобрение от
управляващия проекта орган, освен ако не се приложат посочените от последния документи.
Ищецът виновно не е оказал нужното съдействие на изпълнителя, като само се е
поставило в положение изготвеният проект да не бъде одобрен поради
констатираните несъответствия в документацията относно клетвените декларации и
мандатни писма.
За
неодобряването на проекта, отговорност носи ищецът. Налице са клаузи в
договора, залегнали в чл.3, чл.4 и чл.7, според които изпълнителят се
освобождава от отговорност при неприемането на проектното предложение, като
релевираните в обратен смисъл възражения на ищеца са неоснователни, понеже тези
клаузи касаят проява на виновно неизпълнение на указанията на изпълнителя във
връзка с подготвянето на конкретните документи, които следват да са приложени
при подаването на проектното предложение. Неизпълнението на указанията на
изпълнителя в тази връзка, които следва да се дадат от възложителя, обуславят
неизпълнение на договора и възпрепятстват неговото последващо управление от
изпълнителя. В договора за изработка страните са договорили следните етапи на
изпълнението, свързани с: 1) предоставяне на консултативни услуги по
подготовката на документацията за подаването на проектното предложение; 2)
изработване на проектното предложение от изпълнителя; 3) подаване му от
изпълнителя към управляващия програмата „Еразъм+“ орган, и 4) при одобрението
му следва управляване на проекта от изпълнителя. Изпълнението на всеки етап от
договора обуславя изпълнението на последващия до постигането на пълно
изпълнение по договорното правоотношение. Процесните клаузи на чл.3, чл. 4, и
чл.7 уреждат освобождаваща отговорност, от която следва извода, че отговорност
за вреди не може да се търси при липса на виновно поведение на изпълнителя и тези
съображения дават основание въззивният съд да счете, че ищецът е неизправна
страна по договора от 06.03.2018г. и не е имал законово основание да иска
развалянето му с ответника с първата покана от 03.06.2019г., в която се съдържа
единствено претенция за плащане на сумата от 760.00 лева, поради неодобряването
на проекта.
Този
правен извод е относим и към втората покана от 23.09.2019 г., в която се
твърди, че договорът вече бил развален и че следва да се възстанови авансовата
сума в двоен размер в размер на 1520.00 лева. В случая, съдът намира за
неоснователни възраженията, че е приложимо правилото на чл.262, ал.2 от ЗЗД,
според която възложителят може да иска разваляне на договора и да иска
обезщетение по общите правила, ако стане явно, че изпълнителя не може да
изпълни в срок работата по уговорения или надлежен начин. Изпълнителят надлежно,
в срок и с грижата на добрия търговец е изпълнявал задълженията си по договора,
като положителният факт на изпълнението на правните му задължения не се
квалифицира като виновно поведение и не поражда основания за ангажиране на
договорната му отговорност. В тази връзка договорът не е отпаднал между
страните, не е и развален, поради което липсва отпаднало с обратна сила
основание на възникналия между тях юридически факт от облигационно
правоотношение по договора за изработка, а извършеното разместване на
имущественото благо за сумата от 760.00 лева се основава на валидно правно
основание. При това положение в правилно приложение на материалния закон
предявеният иск по чл.55, ал.1, предложение 3 от ЗЗД е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Поради
изложеното, с оглед съвпадение на крайните изводите на настоящата съдебна
инстанция с тези на първоинстанционния съд относно изхода от разглеждането на
предявените искове, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Предвид
неоснователността на въззивната жалба, разноски се следват на въззиваемата
страна. Същата е сторила такива за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00
лева на основание представеният по делото договор за правна помощ на л.36 от
въззивното производство с отбелязване, че сумата е платена изцяло по банков
път, съгласно списъка на разноските по чл.80 от ГПК.
На
основание чл.280, ал.3 от ГПК решението на въззивният съд не подлежи на
касационно обжалване, предвид цената на иска.
Воден
от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 171118/07.08.2020 г. по гр.д. № 6967/2020 г. по описа на СРС, ГО,
156-ти състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Сдружение
с нестопанска цел „М.“ с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на „М.“ ООД с ЕИК: ******със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300.00 лв. (триста лева), представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.