Р Е Ш Е Н И Е
№………./………..11.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно заседание, проведено при закрити врати на
петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Албена Янакиева
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 291 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на гл. 39 от ТЗ по иск
на ИА“Главна инспекция по труда“ гр. София срещу „ФЪН ПОЙНТ“ЕООД
гр.Варна, ЕИК *********, за откриване на производство по несъстоятелност по
реда на чл. 630 от ТЗ, поради твърдяна неплатежоспособност, в хипотезата на чл. 608 ал.1 т. 4 ТЗ
проявена при неплащане повече от два
месеца на трудови възнаграждения на повече от 1/3 от персонала.
Ищецът, в качеството
му на орган, осъществяващ чрез ръководителя си специално предоставени функции в
производство по несъстоятелност (чл. 4 ал. 1 т. 4 вр. чл. 2 от УП на ИА ГИТ) се позовава на
неизпълнение на предписания за начисляване
и изплащане на командировъчни „дневни пари” на служители, изпратени на
работа в чужбина в периода април-май до октомври 2019г и неизпълнени задължения
за плащане на изискуеми и начислени в разчетните
ведомости възнаграждения за септември и октомври 2019 г. на съответно 14 и 23
работника, които надхвърляли 1/3 от наетите в този период лица. Счита, че това
неизпълнение продължило поне до началото на 2020г, когато били връчени
неоспорените констативни актове и следва
да се презумира като израз на влошено финансово
състояние, проявено поради трайна невъзможност за покриване на текущи
задължения с налични текущи активи на предприятието.
Ответното дружество,
чрез упълномощен от законен представител адвокат, оспорва правото на ищеца да
иска откриване на производство по несъстоятелност на предприятието, като
възразява, че още през декември 2020г. работниците са освободени(с изключение
на едно лице, ползващо отпуск по майчинство), което се е наложило поради
временни затруднения, причинени от фалита на основен клиент и очаквано
удовлетворяване на предявените за събиране задължения. Сочи, че предприятието е
в състояние да преодолее влошаването на платежоспособността си, тъй като
дейността му до момента е била достатъчно рентабилна и разполага с достатъчно
ликвидни активи за да продължава да изплаща макар и със закъснение вземания на
служителите си.
По същество юрк. О пледира да бъде открито производство по
несъстоятелност, тъй като е доказана презумпционната
предпоставка на продължаваща забава на работодателя, въпреки последвалото
прекратяване на трудови правоотношения. В писмено становище се акцентира върху
нормативното третиране на командировъчните пари като трудово възнаграждение и
липсата на доказателства за уреждане на задълженията на работодателя до
приключване на делото, като сочи че въпреки частичните плащания са останали
неплатени задължения, произтичащи от трудови правоотношения, както и
обезщетения, начислени по повод прекратяването на договорите към поне 15 от
наетите през октомври 45 души. Същевременно обявените от предприятието ликвидни
парични средства не са били установени, а събираемостта на вземанията от
основния клиент не е потвърдена от назначения по делото експерт. Моли да бъде
призната легитимацията му въз основа на доказана хипотеза по чл. 608 ал.1 т. 4 ТЗ и да бъде уважено искането за откриване на производството по
несъстоятелност.
Ответното дружество, чрез адв. Ц.
пледира за отхвърляне на молбата, като счита, че след освобождаването на
работниците задълженията по вече прекратените договори не могат да се
приравняват на текущи задължения към персонала, какъвто вече липсва в
предприятието. Евентуално счита, че лицата с неплатени още вземания не
надхвърлят 1/3 от назначените служители за м. септември и октомври. В
допълнителното писмено изложение по същество, пълномощникът сочи, че без да е
установена хипотезата, легитимираща държавния орган и при отчитане на липсата
на наети понастоящем лица в предприятието, не следва да се коментира изобщо
финансовото състояние на бившия вече работодател и молбата следва да се
отхвърли без да се изследва платежоспособността.
Насрещните страни претендират за определяне на разноски,
като ответникът е конкретизирал по размер претенция в списък по чл. 80 ГПК(л.
209), оспорен в частта на заплатен адвокатски хонорар с възражение за
прекомерност.
По предварителните
въпроси и допустимостта на производството съдът се е произнесъл в подготвително
заседание с определение №
827/11.3.2020г. (л.38) и понастоящем не са налице обстоятелства, налагащи
ревизията на това произнасяне.
Твърденията за
легитимацията на ищеца и наличие на презумптивна неплатежоспособност са докладвани от съда в
устния доклад в откритото заседание на 04.06.2020г.(л. 119).
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства, заедно и поотделно и по
вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното
от фактическа и правна страна по
съществото на спора :
І. По легитимацията
на ищеца:
Между страните
няма спор относно обстоятелствата по извършените действия на контролните
органи, документирани в неоспорените констативни актове за допуснати нарушения
на трудовото законодателство и дадени задължителни предписания на ответника
като работодател. С протокол за извършена проверка № ПР1939908 от
09.01.2020г. след преглед на съставени
от работодателя ведомости на начислени трудови възнаграждения и справка за
неплатени суми, проверяващите инспектори са удостоверили констатации, че към
този момент в предприятието не са открити доказателства за изплащането на
начислените възнаграждения за извършена работа през м. октомври на 23 лица, а
на 14 лица не са платени и възнаграждения за работа през м. септември.
Същевременно са били изискани сведения за декларирани в НАП сключени трудови
договори, според които през м. октомври 2019 в предприятието са били наети 45
лица.
Тази
констатация се потвърждава и от назначения от съда експерт-счетоводител, който
е извършил самостоятелно проверка на книжата на предприятието, като е съпоставил
възприета от работодателя във вътрешни правила (л.13) система на заплащане на
труда и организация на работната заплата с нормативните изисквания за формиране
на трудово възнаграждение на работници и служители, командировани за
предоставяне на услуги в друга държава-членка на ЕС(НУРКИРСРПУ и НСОРЗ). Съдът
кредитира изцяло заключение на вещото лице Г. (л. 181), пояснено допълнително с
изрично разграничение на основанията за начисление на неплатени вземания на
персонала (л. 200), като ги възприема като резултат от приложените специални
знания на експерта върху безспорните данни, осчетоводени в предприятието на
ответника.
Въз основа на
тези изводи, съдът приема за установено, на първо място, че трудовите договора
с наети лица са били прекратени поетапно в края на туристическия сезон(по
взаимно съгласие или с изтичане на срока), като от 113 наети през септември
2019г, броят на работници и служители е намалял до 46 лица през октомври
2019г., а при освобождаване на служителите са били начислени всички дължими по
повод прекратяване на правоотношенията суми, изчерпващи се само с обезщетения
на лицата, които не са успели да ползват
правото си на платен годишен отпуск. След този момент броят на персонала
се свежда до 6 лица през ноември, и само 1 лице през декември 2020г, за които
обаче вещото лице е констатирало липса на начислени вземания поради ползване на
обезщетения от общественото осигуряване. Така към момента на сезирането на съда
от контролния държавен орган, действащ в защита на персонала, действително
лицата, посочени в издадените предписания вече не са били на работа в ответното
дружество.
Това
обстоятелство обаче не може да се интерпретира в смисъла, посочен в защитата на
ответника. На първо място, изцяло необоснован е доводът, че след прекратяване
на трудовия договор вземанията, породени в срока на действието му се променяли
по основание. Прекратяването на договор по взаимно съгласие няма обратно
действие и не засяга отношенията, възникнали докато работникът е бил нает по
този договор. Затова и вземанията за начислени, но неплатени възнаграждения за
положен труд през септември и октомври не се трансформират в нещо различно, а
остават дължими именно като трудови възнаграждения. На второ място, вещото лице
категорично е установило, че компенсацията за неизползван отпуск е начислена
като част от последното възнаграждение на освобождаваните лица(в случая за
м.октомври). Съответно и съдът приема, че този подход е съответен на характера
на това обезщетение, тъй като ако беше използвано правото на работника, той би
получил възнаграждение в същия размер като част от брутна заплата по смисъла на
чл. 16 от НСОРЗ. Съдът отчита също така, че принципно вземанията на работници
или служители, произтичащи от трудово или прекратено трудово правоотношение не
се разграничават нито в специалните правила за удовлетворяването им в
производството по несъстоятелност ( чл. 687 ал.1, чл. 722 ал.1 т. 4 ТЗ) нито в
режима на особената им държавна закрила (чл. 3 ЗГВРСНР). Ето защо противно на
целта на закона би било те да са били нарочно разграничени и при въвеждането на
легитимацията на държавния орган по чл. 608 ал.1 т. 4 от ТЗ. Съдът приема, че
предявяването на иска е надлежно обосновано с твърдения за наличие на
неполучени суми от 23- ма бивши вече работници и служители на
предприятието, начислени като задължения
за работна заплата, вкл. и обезщетения за неползван отпуск, за м. септември и
октомври 2019г., когато съставът на персонала с начислени заплати по ведомост
не е надхвърлил 45 души.
Освен към
момента на предявяване на иска обаче, съдът следва да установи посочената
законова хипотеза и като материално правна предпоставка за откриване на
производството по несъстоятелност, поради което се налага да установи и
съществуването на забавеното изпълнение на ответното предприятие и към
настоящия момент. В тази връзка съдът съобразява представените доказателства за
извършени плащания на част от задълженията, начислени за октомври 2019г,
отчетени и от вещото лице в допълнителното заключение.
Проверката на
счетоводната документация е мотивирала експерта да заключи, че въпреки че
работодателят е отчитал отделно командировъчни разходи на подотчетни лица,
дължимите на изпратените на работа в чужбина служители суми за дневни разходи е
следвало да се начислят в гарантирани по закон размери като допълнително
трудово възнаграждение и да се отчитат като облагем
доход на работниците. Именно в тази насока са били и дадените първоначално и
останали неизпълнени до края на 2020г предписания от „Инспекция по труда”,
констатирала липсата на начислено възнаграждение на изпратените на работа в
Кипър двама регионални мениджъри и аниматор
за летен сезон на 2019г за изпълнение на услугите по договор за
регионално обслужване с „Томас Кук”, както и допълнително установените данъчни
и осигурителни задължения на предприятието в съставения на 20.09.2019г
ревизионен акт, в който също е констатирано неправилното отчитане на разходите
и липсата на удържани при източника на дохода вноски от работодателя. Затова и съдът възприема като
съответен на нормативните изисквания съставения от в.л. Г. вариант по таблица №
3 към поясненото допълнително заключение (л. 205), включващ както начисляване
на допълнително възнаграждение за командированите служители, така и
приспадането на несъбрани за тяхна сметка данъчни и осигурителни плащания, до
формирането на чист размер на дължимо възнаграждение за положен труд за
съответен месец. Видно е, че всички
извършени в хода на процеса плащания в общ размер 1486.94лв, са били наредени с
банкови преводи с посочено основание „заплата за м. 10 2019”. Пет от
преводите са били насочени към петима
чуждестранни работника, които не са били командировани и преводите изцяло са уредени отношенията с
тях. Останалите три плащания обаче не са били достатъчни за погасяване на
задължения към получателите - трима от командированите българи, към които
работодателят е останал задължен отчасти и със заплати за м. септември. Така
след приспадане на всички извършени пълни или частични плащания до 31.08.2020г,
отчетени в заключението на експерта, съдът намира за установено продължаващо
неизпълнение на ответника на задължения за начислени възнаграждения на общо 42
– ма работници и служители за положен труд преди прекратяване на трудови
договори в общ размер на 26 829, 24лв. В този сбор са обединени вземанията
на 15 лица, формирани само от заплати за м. септември, вкл. допълнителни
възнаграждения на 1 командировано лице;
на 5 лица, формирани само от заплати за м. октомври и 21 лица, чийто вземания са
остатъчен сбор от неплатени възнаграждения както за септември, така и за
октомври ( два поредни месеца, в които са били на работа). Явно е, че до
момента на приключване на съдебното дирене предприятието не е уредило отношенията си с бившите си
работници, като забавата продължава много повече от 2 месеца, а
неудовлетворените кредитори с вземания, начислени за октомври съставляват над
1/3 от наетия през този месец персонал, дори и ако не се отчита първата група
от 16 лица с вземания, възникнали само през септември.
Доводите на
ответника за друго интерпретиране на така установените факти не съответстват на
закона. Няма изискване за кумулативно наличие на съотношението
неудовлетворени/наети лица през цялото време на продължаваща забава на
работодателя. Напротив, достатъчно е само за един месец това съотношение да
надхвърли 1/3 за да бъде обоснована хипотеза на презумирана
неплатежоспособност на предприятието, особено ако то продължава да не обслужва
вземанията, формирали тази минимална квота. Действията по свиване на броя на
персонала в следващите месеци могат да се преценяват като добросъвестен опит за
преодоляване на затруднения само ако са съпътствани с уреждане на вече
забавените плащания, след достигане на критичното съотношение през октомври
2019г. В случая обаче ответникът явно избирателно удовлетворява само служители
от втората група, но дори и тези късно предприети плащания(при това без данни
да са били съпроводени и с обезщетения за натрупана до момента забава под форма
на лихва) не намаляват кръга на работници със забавени повече от два
месеца неплатени възнаграждения за
октомври под 15 лица.
В заключение съдът
намира за доказани изцяло както наличието на легитимация на органа по контрол
за спазване на трудово законодателство, съхранена за целия период на водене на
настоящия процес, така и обоснованата от него първа предпоставка за откриване
на производството по несъстоятелност по чл. 608 ал.1 т. ТЗ.
II. По анализа на
платежоспособността на предприятието:
Видно от служебната справка по партидата на
длъжника в търговския регистър, дружеството-ответник е оповестило финансовото
си състояние след 2018г. по последният вписан в ТР ГФО, като следващите
документи за годишно приключване на дейността за 2019г са били съставени и
оповестени в НСИ и за данъчни цели пред НАП, а допълнително назначеното вещо
лице е изследвало и текущи счетоводни записвания за първо шестмесечие на 2020г.
Съдът възприема
констатациите на експерта по така оповестените данни, като кредитира извода за
необходимост от коригирането им поради неправилно осчетоводяване на разходите
на дружеството, установените публични задължения и липсата на начислявани лихви
за забава. Същевременно като активи, освен движимите вещи(офис-оборудване) заприходени като ДМА за 1711.93лв, вещото лице е установило
само вземания от клиенти, като най- значително от тях е сумата, дължима от търговец
от групата на британския туроператор „Томас Кук”, обявил фалит през 2019г.
Извън тях счетоводно водена касова наличност от 225 594,14лв не е била
установена, въпреки изричното задължение, възложено на тази страна за съдействие
на експерта. В банковите сметки, запорирани като
обезпечителна мярка за събиране на публичните вземания, не са установени
наличности, но вещото лице е потвърдило, че постъпления от клиенти по сделки от
предходни години се събират от трето лице, на което е било възложено и оборотно
разплащане на текущи разходи за сметка на
предприятието, като до средата на 2020г салдото по разчетите възлиза на
5144,19лв. Налага се извод, че възможностите на ответника да организира
ликвидни средства за да обслужва текущо задълженията си, са силно ограничени и
на практика се свеждат до неплатеното вземане от неплатежоспособен клиент,
формиращо над 96% от текущи вземания на предприятието и възложените за събиране
на „Топ ефект”ЕООД вземания, чието аналитично отчитане обаче не се отразява
надлежно.
В тази връзка съдът
преценява и действията на ответника по събиране на дълга на основния си клиент
в откритото производство по несъстоятелност в държавата по основното седалище
на този туроператор. Представен е формуляр за потвърждение на дълга, но този
документ не е съставен от органите с разпоредителни правомощия в производството
по несъстоятелност, а от самия кредитор, поради което може да бъде възприеман
само като оповестяване на безспорен размер и основание на предявено вземане на
кредитор, но не и като признание за сигурно очаквано постъпление от масата на
несъстоятелността на този длъжник. Напротив, според официално оповестяване на
информация за движението на производството, открито за група от предприятия на
страница на Английското правителство(https://www.gov.uk/government/news/thomas-cook-information-for-customers-employees-creditors-and-shareholders),
перспективите за удовлетворяване на кредиторите именно на длъжника на ответника
(„Томас Кук Ин Дестинейшън Мениджмънт” Лимитед) от активите, чието осребряване се извършва от
ликвидатора, оповестил доклада, са неблагоприятни и вероятността за плащанията
е съмнителна. В този смисъл съдът не възприема предложената от вещото лице
корекция на балансовите стойности на това вземане, обезценено до само 50%, тъй
като то е основано на оповестена в туристическия бранш информация за поемане на
задълженията на туроператора от застрахователите му в този размер. Тази
възможност обаче ползва потребители на туристическата услуга, а не местни
търговски партньори, изпълнявали обслужването на такива потребители по превъзлагане от специализиран участник в банкрутиралата
група.
Съдът не възприема
като достоверни посочените в заключението на вещото лице показатели на
финансовото състояние на ответника, сочещи макар и намаляващи, но все още
близки до препоръчителни стойности коефициенти на ликвидността към края на 2019
и до средата на 2020г (обща, бърза и незабавна от 1.19 до 0.99 и абсолютна от
0.64 до 0.54), тъй като те са изведени при отчитане на съхранена остатъчна
стойност на предявените за събиране в несъстоятелността задължения и наличие на
суми в брой като касова наличност. Както експерта потвърждава в обясненията си
изложени в открито съдебно заседание на 30.07.20г(л. 166 – гръб) обаче, при
изключване на несъбираеми вземанията към несъстоятелния клиент и на
неустановената по местонахождение касова наличност тези коефиценти
на практика спадат до нулеви стойности, с изключение на общата ликвидност, но и
нейния показател би спаднал силно под препоръчителни нива (от 0.02 до 0.03)
след септември 2019г при размер на краткотрайните активи от
неповече от 10 х. лв и изискуеми задължения 357 хил. лв към 31.12.19г и 421 хил. към 30.06.2020 г. Същевременно
при отчетени отрицателни коефиценти на рентабилност и
финансова авнотомност не може да се счита, че
дейността на предприятието може да продължи да генерира необходимите приходи,
за да се преодолее този значителен паричен недостиг. Напротив, вещото лице е
установило, че обичайната за това предприятие дейност в областта на
туристическо обслужване би била сериозно ограничена в условията на
ограничителни мерки наложени за предотвратяване на пандемично
разпространение на заболяване през 2020г. За цялото първо шестмесечие на 2020г,
следващо оповестяването на фалита на основния клиент, дружеството няма
оповестени сключени нови сделки, а постъпленията от предходните периоди са
отклонени и се ползват за избирателно погасяване на задължения, вкл. и необосновани
разходи, несвързани пряко с дейността (плащане на телефонни сметки на физически
лица). Показателна е и пасивността на мениджмънта на предприятието, чието
ръководство е предпочело да се освободи от персонала без да пренасочи
предлаганите услуги към друг клиент, който да замести банкрутиралия туроператор
за следващия туристически сезон.
В заключение, въз
основа на цялостния анализ на имуществото и дейността на предприятието,
изготвен от вещото лице с допълнителните корекции, съдът не може да направи друг извод,
освен да приеме за доказани твърденията
на ищеца, че неплащането на остатъците от натрупаните през септември и октомври
2019г задължения към персонала са причинени от обективна невъзможност на
предприятието да осигури парични средства за текущата си дейност и това
обективно затруднено финансово състояние е придобило траен и необратим характер
именно през тези месеци, когато обявената несъстоятелност на клиент е ограничила значително възможността на доставчика
на услугата да ползва оборотните си активи.
Доводите за временен
характер на затрудненията и възможностите за възобновяване на печелившата
дейност останаха недоказани. Презюмираната
неплатежоспособност при спрени плащания в специалната хипотеза на продължила
повече от два месеца забава на обслужване на трудовите възнаграждения (чл. 608
ал.2 вр. ал. 1 т. 4 ТЗ) не е опровергана. Не се установиха сигурни
източници на приходи, с които да се
покриват текущо както вече осчетоводените задължения, така и допълнително
установените и неотчетени в предприятието вземания. Искът за откриване на
производството по несъстоятелност следва да бъде уважен, като бъде постановено
решение по чл.630 ал.1 от ТЗ.
III.По отношение на последици от
констатираното състояние на неплатежоспособност:
На осн. чл.630 ал.1 ТЗ съдът е задължен да определи начална
дата на констатираната неплатежоспособност. Съдът съобразява от една страна
установените от вещото лице по данни в счетоводството на ответното дружеството
падежи на необслужени задължения, посочени в първото заключение, пояснени в
таблиците за доставчици и публични задължения (л. 156 -160), а от друга журналът
за салдата по аналитичната сметка (л. 80) и заявените претенции в
несъстоятелността на основния клиент (л.162). Въпреки, че се констатират
пропуснати падежи още от 2016г., по-значителната част от неплатените задължения
към доставчици са възникнали и падежирали през 2019г.
Тогава са начислени и неплатените данъци, декларирани от търговеца в
справките-декларации, макар в ревизионния акт, издаден през септември 2019 да
са начислени допълнително и недекларирани вземания за предходна година. Като
отчита причината за влошената платежоспособност обаче, съдът преценява, че
неплащането на тези по-рано възникнали задължения не може да се приеме за
категорично обусловено от липса на ликвидност. Преди м. септември 2019г. явно
дружеството е получавало периодично прихода от основната си дейност, като възнаграждения за услугите са постъпвали до
август включително и търговецът е разполагал с парични средства да обслужи текущи
разходи. Затова въпреки по-ранните падежи на задълженията към някои от
доставчиците, съдът не може да приеме спирането на плащанията към който и да е
от тези отделни кредитори за дата, на която се е проявило онова обективно
състояние на финансово затруднение, което трайно установената касационна
съдебна практика възприема като спиране на плащанията(напр. р. № ЗЗ/07.09.2010
г. по т. д. № 915/2009 г. на II т. о., р. № 115/25.06.2010 г. по т. д. №
169/2010 г. на II т. о., р. № 90/20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на I т.
о., р. № 44/04.07.2012 г. по т. д. № 983/2011 г. на I т. о. и др.).Началната
дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната
неспособност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към всички
кредитори по чл. 608, ал. 1 от ТЗ с наличните си оборотни активи поради
необратимо влошена ликвидност в конкретния случай съвпада с датата на
пропускане на падежите на непогасените задължения за трудови възнаграждения за
м. септември 2019г., останали още дължими за 34 лица. Тези задължения са били
изискуеми от 10-то число на следващ месец (според въведената в предприятието
система на плащания на работната заплата) и това налага извод, че за начална
дата на неплатежоспособността следва да бъде приета датата 10.10.2019г.
Откриването на производството в хипотеза на чл. 630 ал.1 ТЗ, налага
доказване на източник на средства за осигуряване на разходите по издръжката на
производството (поне в минимален размер покриващ възнаграждение на назначен
временен синдик). Понастоящем в предприятието няма установени наличности в каса и по
банкови сметки, но вещото лице е установило вземане, дължимо от натоварен със
събиране на изискуеми вземания довереник, което е достатъчно сигурен източник
за парични постъпления, според сведенията за първо шестмесечие на 2020г. За да
бъде гарантирано надлежното разходване на този известен актив обаче, се налага
съдът да наложи служебно обезпечителна мярка, като запорира
в полза на кредиторите както вземанията от известните длъжници,
така и вземането на доверителя за отчет на събрани парични плащания. Макар и
предполагаемите остатъчни вземания (осчетоводени 5144.90лв) да са недостатъчни
за развитие на производството в цялост, съдът приема, с тях може да бъде
покрито поне текущо възнаграждение на временния синдик и евентуално възникнали
допълнителни разходи по запазване на правата по обезпеченията
до провеждане на първо събрание на кредиторите, когато отново може да се
повдигне въпроса за авансиране на разноски.
За постигане на
целите на производството следва да бъде назначен орган по управление на масата,
под чийто надзор за продължи дейността на длъжника. Ответникът признава, че
се лишил от своя персонал, но искане по
чл. 630 ал.2 ТЗ не е предявено от ищеца, съответно и съдът не може да ограничава
дейността на предприятието, а тъй като по делото не е установеното наличие на
продължаваща производствена дейност няма основание да се предполага, че
кредиторите могат да бъдат увредени до изтичането на срока за предлагане на
оздравителен план.
Ищецът не е посочил
предложение за назначаване на конкретно лице за временен синдик, поради което
съдът служебно избира и назначава лице от списъка, което ще бъде задължено да
декларира обстоятелствата по чл.655 от ТЗ и своето писмено съгласие. Текущото
възнаграждение следва да се определи в рамките на минималния осигурителен доход
за управление на такъв тип предприятие до провеждане на първо събрание, когато
кредиторите ще могат отново да решат въпроса както за възнаграждението, така и
за авансирането на другите нужни разноски за развитие на производството в
цялост.
Същевременно,
доколкото по делото длъжникът вече е съдействал на вещото лице, а
разминаванията във воденото счетоводство по отношение на отразяване на
задълженията не са значителни и касаят отделни размери, но не и кръга на
кредиторите, търговските книги в частта на задълженията не могат да се приемат
за явно нередовни. Отчетите на предприятието са оповестявани, не е налице
хипотеза, изключваща изобщо провеждане на събранието по чл. 660 ал.1 т.3 ТЗ,
съответно и датата на първото събрание
на кредиторите следва да се обяви.
В настоящото
производство не се установят действия на управителния орган на предприятието,
които да препятстват постигане на целите на производството, поради което и
правомощията на законния представител могат да бъдат съхранени.
IV. По исканията за разноски:
Ищецът е упражнил
основателно своето право, поради което искането за компенсиране на разходите по
проведения исков процес следва да бъде уважено. Размерът на отговорността на
ответник, причинил процес, воден от юрисконсулт е ограничен нормативно в
размера по чл. 25 ал.1 от НЗПП, като съдът възприема за адекватен на повишената
сложност на това производство максимума от 300лв, поради множеството заседания
и сложността на предмета на доказване. Към тази сума следва да се добавят и
авансово заплатената такса от 250лв, както и депозирани разноски общо 850лв,
усвоени за заплащане на възнаграждение на назначения експерт. Така общата сума,
дължима от ответника възлиза на 1400 лв.
По изложените
съображения и на основание чл. 630 ал.1 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ на длъжника „ФЪН ПОЙНТ“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна ул. „Осми Приморски
полк” № 128 ет. 3 офис 81, представлявано от управителя Бойка Илиева Нешева, на
осн. чл. 630 ал.1 т.1 ТЗ
ОПРЕДЕЛЯ 10.10.2019г.
за начална дата на неплатежоспособност, на осн. чл. чл. 608
ал.3 вр. ал.1 т.4 ТЗ.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „ФЪН ПОЙНТ“ЕООД гр.Варна, ЕИК *********, по основателна молба на управителя ИА“Главна инспекция по труда“ гр. София, на осн.
чл. 630 ал.1 т.2 ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника
във фирмата си да направи добавка "в открито производство по
несъстоятелност".
НАЗНАЧАВА Г. П. С.ЕГН ********** със служ. адрес ***,
телефон 052/608 052 и 0899 605 430 и електронен адрес gabisulai@abv.bg за ВРЕМЕНЕН СИНДИК на „ФЪН
ПОЙНТ“ЕООД гр.Варна, ЕИК *********, на осн.
чл. 630 ал.1 т.3 ТЗ.
На основание чл.623
от ТЗ името, телефонът, адресът и електронният адрес на временния синдик да се впишат в търговския регистър.
ОПРЕДЕЛЯ текущо
възнаграждение в размер на 1000лв. /хиляда лева/, вкл. дължими осигурителни и
данъчни начисления.
ОПРЕДЕЛЯ дата за
встъпване на синдика в новата длъжност -
три дни след връчване на преписа от
решението, на основание чл.656 ал.1 от ТЗ, при условие, че в същия срок лицето
представи писмено съгласие и декларация по чл. 655 ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника,
чрез управителя Бойка Илиева Нешева в 14 дневен срок от откриване на
производството да изпълни задълженията си по чл. 640 ал.1 ТЗ, като предостави
на назначения временен синдик и на съда посочената в закона информация, включително и за местонахождение
на налично имущество и банкови сметки, както и да предостави достъп на синдика
до наличната счетоводна документация и търговски книги, с оглед осъществяване
на правомощията на временния синдик по чл. 668 ТЗ.
При неизпълнение в
срок на законния представител Бойка Илиева Нешева ще бъде наложена глоба по
реда на чл. 640 ал.2 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ дата за първо събрание на кредиторите на 10.12.2020г от 09.30ч. в търговската зала на Варненски окръжен съд, на осн.
чл. 630 ал.1 т.5 ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 659 ал.2 ТЗ ВРЕМЕННИЯ синдик да представи в срока по 668 ал.1 ТЗ книжата за провеждане
на първото събрание или доклад, в който да оповести дали длъжника е предоставил
търговските си книги, евентуално дали има съмнение за достоверността на
получените от длъжника счетоводни данни, както и приложение, съдържащо данни за
резултат от предприети действия по издирване и запазване на масата на
несъстоятелността, за наличие на
възможности за предявяване на искове за попълване на масата, с прилагане на
списък на издирените налични вещи и имуществени права от масата на
несъстоятелността, с посочване на основанието за собственост и описание на
фактическото им състояние, както и изрично посочване по отношение на кои от
тези активи са наложени обезпечения преди откриването на производството по
несъстоятелност или е започнало принудително изпълнение от публичен изпълнител
по ДОПК, както и необходимия размер разноски по движението на производството по
несъстоятелност занапред.
ДОПУСКА обезпечение в полза на кредиторите на несъстоятелността по т.д. 291/20г на ВОС, срещу „ФЪН
ПОЙНТ“ЕООД гр.Варна, ЕИК *********, на осн. на чл.630 ал.1 т.4 ТЗ, както следва:
НАЛАГА
ЗАПОР върху вземанията на несъстоятелния длъжник „ФЪН ПОЙНТ“ЕООД гр.Варна, ЕИК *********, произтичащи от доставки на
стоки или услуги, сключен с „ХОЛИДЕЙ ВИЛИДЖ АКВА НЕВИС“АД, ЕИК ********* за
заплащане на цена по фактура № 100224/24.07.2019г в размер на 3550лв;
НАЛАГА
ЗАПОР върху вземанията на несъстоятелния длъжник „ФЪН ПОЙНТ“ЕООД гр.Варна, ЕИК *********, произтичащи от доставки на
стоки или услуги, сключен с „АХЕЛОЙ ПРОДЖЕКТ“ООД, ЕИК ********* за заплащане
на цена по фактура № 100247/14.10.2019г в размер на 6868лв;
НАЛАГА
ЗАПОР върху вземанията на несъстоятелния длъжник „ФЪН ПОЙНТ“ЕООД гр.Варна, ЕИК *********, произтичащи от договор за
възлагане на събиране на вземания, сключен с „ТОП ЕФЕКТ”ЕООД, ЕИК ********* за
целия размер на подлежащите на отделен отчет суми събрани за сметка на
възложителя по банков път или в брой суми от трети лица, включително но не само
от клиентите „ХОЛИДЕЙ ВИЛИДЖ АКВА
НЕВИС“АД, ЕИК ********* за заплащане на цена по фактура №
100224/24.07.2019г в размер на 3550лв и „АХЕЛОЙ ПРОДЖЕКТ“ООД, ЕИК ********* за
заплащане на цена по фактура № 100247/14.10.2019г в размер на 6868лв, както и
други физически или юридически лица,
независимо от основанията, които са ги породили.
Определението
подлежи на незабавно изпълнение.
Да се издаде
служебно обезпечителна заповед на назначения временен синдик.
ОСЪЖДА „ФЪН ПОЙНТ“ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул. „Осми Приморски
полк” № 128 ет. 3 офис 81, ДА ЗАПЛАТИ
на на ИА“Главна
инспекция по труда“, ЕИК *********, гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков №3 сумата от 1400лв( хиляда и четиристотин
лева), представляващи разноски, направени за разглеждане на основателната молба
за откриване на производството по несъстоятелност, на осн.
чл. 621 ТЗ, вр. чл. 78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на
НЕЗАБАВНО вписване в търговския
регистър по партидата на „ФЪН
ПОЙНТ“ЕООД гр.Варна, ЕИК ********* на основание чл. 624 вр. чл. 622 ТЗ. Да
се изпрати служебен препис на АВ.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговски регистър, на осн. чл. 633 ал.1 ТЗ с въззивна
жалба по общия ред на ГПК.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК УКАЗВА на всички заинтересовани страни, че
1. на осн. чл. 613а ТЗ решението може да бъде
обжалвано и от трето лице, което има вземане, произтичащо от влязло в сила
съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно
задължение, както и от лице с вземане, обезпечено със залог или ипотека,
вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на
производство по несъстоятелност.
2. на осн. чл. 259 ГПК жалбата се подава чрез
съда, който е постановил решението
3. на осн. чл. 260 ГПК жалбата съдържа: 1. името и адреса на страната, която я
подава; 2. означение на обжалваното решение; 3. указание в какво се състои
порочността на решението; 4. в какво се състои искането; 5. новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателят иска да се
вземат предвид при решаването на делото от въззивната
инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили да посочи
новооткритите факти; 6. новите доказателства, които жалбоподателят иска да се
съберат при разглеждане на делото във въззивната
инстанция, и излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или
представи; 7. подпис на жалбоподателя.
4. на осн. чл. 261 ГПК към жалбата се прилагат: 1. преписи от нея и от
приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна
страна; 2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник; 3. новите
писмени доказателства, посочени в жалбата; 4. документ за внесена такса.
5. юридическите лица не може да се ползват безплатна правна помощ по чл.
94 ГПК
6. страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, като на осн. чл. 41 ал.2 от ГПК при неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 634 ГПК.
Да се обяви в
регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
ПРЕПИС от решението
се връчи на управителя на длъжника, на адреса на управление на дружеството и на назначения временен синдик на електронен
адрес с образец № 9 от Наредба № 7 с оглед изпълнение на задълженията им.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: