Р Е Ш Е Н И Е
№ 385 06.11.2023 г. град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич първи
състав
На единадесети
октомври година
2023
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Иванка И.
Секретар: Мария
Михалева
Като
разгледа докладваното от председателя Иванка И.
АД № 760 по
описа за 2022 година
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 225а и чл. 215 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Делото е образувано е по жалбата на Д.И.М. ЕГН ********** ***,
чрез адв. Ст. И. ***, със съдебен адрес:*** – партер против Заповед № 825/
29.12.2023 г. на зам. кмета на община Тервел, с която е разпоредено премахване
на незаконен строеж: „Павилион“/бивш тото-пункт/, изграден в ПИ с идент. №
72271.501.2162 по КККР на гр. Тервел.
Жалбоподателят оспорва заповедта
като нищожна, защото е издадена на ненастъпила още дата 29.12.2022 г. Оспореният
адм. акт е незаконосъобразен, тъй като издаден от некомпетентен адм. орган.
Заповедта е необоснована и незаконосъобразна, поради това че жалбоподателят е
закупил павилиона като обект, трайно закрепен за общинското дворно място.
Отделно от това жалбоподателят не е собственик на имота, тъй като на 09.08.2022
г. го е прехвърлил на И. М. *** е уведомена за промяна на собствеността на
13.09.2022 г.
В с.з. по делото,
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Ст.И. ***, която
поддържа жалбата и навежда доводи за незаконосъобразност на процесната заповед,
както и списък за разноски по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. В дадения от съда срок представя писмена защита с излажени доводи и за
нищожност на процесната заповед.
Ответникът – зам.-кметът на
община Тервел, редовно призован, се представлява от юрк. Здр. И., редовно
упълномощена, която изразява становище за законосъобразност на обжалваната
заповед и отхвърляне на жалбата. Представя и писмени билижки в същия смисъл.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Със Заповед №
480/22.07.2022 г. кметът на община Тервел е назначил комисия от служители в
общината на основание чл. 223, ал. 2 от ЗУТ за извършване на проверка
преместваем обект върху имот – общинска собственост – АПОС № 205/ 12.12.2000
г., находящ се в гр. Тервел, кв. 63, парцел 1 по ЗРП на гр. Тервел, която за
проверката да състави Констативен акт /стр. 14 от делото/.
На 09.08.2022 г.
жалбоподателят М. е продал на И. М.М. /негов син/ собствения си преместваем
обект, находящ се се по КККР на гр. Тервел в ж.к. „Изгрев“гр. Тервел –
Преместваев обект – Павилион – Фризьорски салон с площ от 12 кв.м., разположен
върху терен ПОС, в парцел 1, кв. 63 по РП на гр. Тервел, заедно със всички
подобрения, приращения и трайно прикрепени съоръжения. Това е видно от
представения Договор за покупко-продажба на движимо имущество от същата дата на
нотариус Добромир Пъков с рег. № 174 на Нот. камара – София, с район на
действие - района на РС – Тервел /стр. 5
от делото/.
Назначената комисия е
съставила Констативен протокол на 30.08.2022 г., в който е описала
констатациите си, като посочила, че обектът не е преместваем, тъй като при
преместването му ще се наруши целостта на обекта / стр. 11 и 12 от делото/.
На 13.09.2022 г. И. М.М.
е направил заявление до Общински съвет на община Тервел, в което е посочил, че
е собственик на процесния павилион и е готов да плаща наем за ползването му /
стр. 6 от делото/.
На 16.09.2022 г. до И. М.
е било изпратено писмо /стр. 7 от делото/, с което е бил уведомен за реда за
отдаване под наем на павилиони на общински терени.
На 29.11.2022 г. зам.
кметът на община Тервел е издал процесната Заповед № 825 /стр. 8 до 10 от
делото/,с която е разпоредил жалбоподателят Д. М., като извършител на незаконен
строеж: Павилион да премахне същия в 60-дневен срок, като е приел, че строежът
е изпълнен без наличието на строителни книжа – одобрен инвестиционен проект и
разрешение за строеж. В заповедта е посочено още, че павилионът е поставен в
имот частна общинска собственост, след разрешение за поставяне от 27.04.2005 г. като „Павилион за фризьорски
салон“ от 12 кв.м. на името на жалбоподателя. В заповедта за дата на издаване,
адм. орган неправилно е посочил 29.12.2022 г., което съдът приема за ЯФГ.
Процесната заповед е
връчена на жалбоподателя на 29.11.2022 г. Жалбата против нея е подадена в
община Тервел на 09.12.2022 г.
По делото е представена
Заповед № 476/ 20.07.2022 г. за делегиране на функции от кмета на община Тервел
на зам.-кмета на общината Дияна Илиева по чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и
чл. 223, ал. 1 от ЗУТ / стр. 13 от делото/.
По делото е допусната и
изслушана съдебно-техническа експертиза / стр. 133 до 147 от делото/. Експертизата
е приета от съда без оспорване от страните. Назначеното ВЛ по делото дава
заключение на първия поставен въпрос, че според КККР ПИ с идент. №
72271.501.21672 е с площ от 21 821 кв. м. Имотът е част от УПИ IV в кв.63 по ПУП на гр. Тервел, одобрен със Заповед №
1181/ 13.12.1983 г., изм. Със Заповед № 820/ 10.12.2018 г. Същият е част от парцел
1, кв. 63 по ЗРП от 1983 г. В УПИ IV в кв.63 са изградени
едропанелни жилищни сгради, масивни гаражи, търговски комплекс /магазин за
хран. стоки и ЗОХ – кафене/. Процесният обект е ситуиран между търговския
комплекс и едропанелната жилищна сграда.
На втория, поставен
въпрос съдебният експерт е дал отговор, че на СТЕ при посещение в адм.орган не
са били представени документи, въз основа на които Спортният тотализатор е
разположил тото-пункта в имота. В архива няма договор за ползване на терена или
данни преди 2005 г. да е издавано разрешение за строеж. Процесната постройка е
заснета при изработката на КККР на гр. Тервел и е вписана с идент. №
722271.501.21672.25. Постройката е 1-етажна, с размери 3, 55 на 4, 50 м., като
по южната фасада има оформена пристройка с ширина от 1 м. постройката има
бетонен цокъл с височина около 10 см. Основните конструктивни елементи са
метални – колони и греди. Според ССЕ покривната конструкция е от метални ферми,
дървени ребра, върху които е положена ламарина. Покривът на пристройката е от
дървени ребра, дъсчена обшивка и ламарина. Ограждащите стени на пристройката са
от панели с етернитови плоскости. По северната, източната и западната фасади е
разположена топлоизолация от стиропор с дебелина от 10 см. Към датата на огледа
постройката не се ползва. Вижда се оборудване и ВиК инсталация, както и ел.
инсталация. Постройката не би могла да се отдели от терена и да се премести.
Не може да се разглоби и да се монтира на друг терен.
На третия поставен
въпрос ВЛ е дало заключение, че павилионът не е отразен в ПУП – ПЗ, но е заснет
при изработване на КК и е отразен в нея.
На последния поставен
въпрос съдебният експерт е отговорил, че в архива на община Тервел не са
налични виза за проектиране, схема за монтаж, разрешение за строеж или за
поставяне, издадени на Спортен тотализатор. Единствените налични документи
са скица с виза на основание чл. 56 от ЗУТ от 20.04.2005 г. за монтаж на павилион
от 12 кв.м. за фризьорски услуги и разрешение за поставяне № 2/ 27.04.2005 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права
и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Субективното
правото на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 215 от ЗУТ, с оглед на което
съдът приема същата да процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Съдът
приема, че издадения адм. акт е законосъобразен като издаден от адм. орган в
кръга на неговите правомощия, предвид на представената Заповед за делегиране на
правомощия на зам.- кмета на община Тервел № 476/ 20.07.2022 г. / стр. 13 от
делото/.
Предвид
на представения договор за покупко-продажба на движимо имущество и заявление от
И. М. ***, съдът приема, че процесният адм. акт към момента на неговото издаване
е с адресат лице, което не е собственик на процесния обект, но е извършител на
строежа. В този смисъл процесната заповед се явява законосъобразна, поради съответствие
с материалния закон – чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ. Съдът приема, че към момента на
издаване на процесния адм. акт – 29.11.2022 г., че жалбоподателят е извършител подобрения
по процесната постройка, като може да се определи в кръга на лицата по чл.
225а, ал. 5 от ЗУТ, които следва да премахнат незаконния строеж. Това се
подкрепя от констатациите в съставения Констативен протокол.
Павилионът
не може да бъде преместен, без да бъде разрушен, от което следва, че
постройката е „строеж“ по смисъла на §5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ, каквото е и
заключението на допуснатата по делото СТЕ. Предвид на констатациите на
експертизата по делото съдът приема, че обектът е поставен към м.04.2005 г.
след разрешение за поставяне на името на жалбоподателя, като преместваем обект,
по който са извършени СМР, към датата на издаване на процесната заповед.
По
отношение на възраженията за датата на издаване на процесната заповед съдът
счита, че очевидно е налице ЯФГ в изписването на датата за нейното издаване –
29.12.2022 г., вместо 29.11.2022 г., което е следвало да бъде своевременно
изправено от адм.орган. Новият адм. акт е подлежал на обжалване по реда на
поправения адм.акт.
По
отношение на допустимостта на строежа. Съдът приема, че СМР по обекта павилион
са извършени от жалбоподателя след 2005 г. като първоначално обектът е бил
преместваемо съоръжение по смисъла на чл. 56 от ЗУТ за обслужващи дейности.
След допълнителни СМР обектът е станал „строеж“ по смисъла на §5, т. 38 от ПЗР
на ЗУТ, като дейностите са извършени през годините от жалбоподателя като негов единствен
собственик без наличието на разрешение на строеж до предприемане на действия от
адм. орган за неговото премахване през 2022 г. Поради това съдът приема, че
обектът е нетърпим, без установена точна дата на извършване на СМР, които са го
определили като „строеж“, като това определено е станало след 2005 г.
При изложеното и установените в производството факти, законосъобразно административният
орган – зам.-кметът
на община Тервел е приел, че следва да
издаде процесния адм. акт за обект, поставен без разрешение за строеж и
строителни книжа. Налице е законосъобразен административен акт, постановен при правилно
приложение на материалния закон, поради което жалбата се явява неоснователна.
С оглед изхода на спора и изрично стореното в тази
насока искане от процесуалния представител на адм.орган и
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъдат присъдени на същия направените разноски по делото за юрк.
възнаграждение в размер на 100 лв., определено по
реда на чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 24 от НЗПП и депозит за ВЛ.
Воден от горното и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.М. ЕГН ********** ***,
чрез адв. Ст. И. ***, със съдебен адрес:*** – партер против Заповед № 825/
29.12.2023 г. на зам. кмета на община Тервел, с която е разпоредено премахване
на незаконен строеж: „Павилион“/бивш тото-пункт/, изграден в ПИ с идент. №
72271.501.2162 по КККР на гр. Тервел.
ОСЪЖДА Д.И.М. ЕГН ********** ***, да възстанови на община Тервел сторените по делото
разноски в размер на 240 лв., съставляващи юрк. възнаграждение и депозит за ВЛ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен
административен съд на Р. България в 14-днвен срок от съобщението до страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: