Р Е Ш Е Н И Е
№ 619 / 8.12.2017г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на осми
ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
Георги Видев
при секретаря А. М.и в присъствието на прокурора С. П. като разгледа
докладваното от съдия Георги Видев административно дело № 553, по описа на съда
за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на С.С.Б., с която е предявен против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му в резултат на условията, при които е поставен в Затвор – Пазарджик (в периода от 04.01.2012 г. до
04.07.2014 г. и от 30.04.2017 г. до 21.08.2017 г.) и в Затвор Пловдив (в
периода от 24.09.2015 г. до 30.04.2017 г.) с начална дата на претенцията за
вреди 04.01.2012 г. и крайна настоящия момент (21.08.2017 г.) , в размер на 10
000 лв., ведно със законната лихва от 04.01.2012 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Исковата молба се подържа и в проведеното открито съдебно заседание от
процесуалния представител на ищеца, който излага съображения за доказаността и
основателността на предявения иск.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията”– чрез процесуалния си представител в проведените съдебни
заседания и в представени писмени бележки оспорва исковата молба. Счита, че по
делото не са доказани твърденията на ищеца, че са му причинени вреди,
вследствие на незаконосъобразни действия или бездействия на служители на двата
затвора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна прокуратура
Пазарджик изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че
искът е недоказан по основание и размер, поради което следва да бъде оставен
без уважение. Алтернативно счита, че искът следва да бъде уважен в
по-нисък размер от претендирания.
Предявеният иск е допустим, а разгледан по
същество е основателен:
По делото са установени следните
обстоятелства:
Ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора гр. Пазарджик в периода 14.02.2012 г. – 04.07.2014 г. и
в периода 27.04.2017 г. до 21.08.2017 г. От издадените от
началника на затвора справки е видно следното:
Не е запазена информация за спалните помещения
и наказателните килии, в които е пребивавал ищеца в периода 14.02.2012 г. – 31.12.2013 г.,
като аргументът за това е, че срокът, определен в Номенклатурата на делата на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” за съхранение на сведенията за вечерна проверка и
книгата за изтърпяване на дисциплинарни наказания „изолиране в наказателна
килия“ е тригодишен и архивът не е наличен.
В периода от 01.01.2014 г. до 04.07.2014
г. ищецът е бил настанен в килия № 705, която е с площ без санитарния възел –
37,94 кв. м. В килията е имало разположени най-малко 5 двуетажни легла, площта
на всяко, от които е около 1,33 кв. м. От жизненото пространството на ищеца и
останалите обитатели на помещението следва да бъдат изключени двойните легла,
тъй като това пространство очевидно не би могло да бъде използвано освен за сън
и почивка в легнало положение. Това изключване е в съответствие с § 231 от
пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други срещу България“, според който „в
оценката на наличното пространство трябва да се вземе предвид пространството,
заемано от мебели и обзавеждане в килията“.
Като се изключат само двойните легла (с
площ 6,65 кв.м), дори без изключване на останалите мебели е оставала нетна площ
на килията 31,29 кв.м. В посочения периода в тази килия са били настанени 9
човека, следователно всеки един лишен от свобода е разполагал с жизнено
пространство в размер на 3,48 кв. м.
В периода от 27.04.2017 г. до
04.05.2017 г. ищецът е бил настанен в килия № 207, която е с площ без санитарния възел –
19,75 кв. м. В килията е имало разположени най-малко 3 двуетажни легла, площта
на всяко от които е около 1,33 кв. м. Като се изключат само двойните легла (с
площ 3,99 кв.м), дори без изключване на останалите мебели е оставала нетна площ
на килията 15,76 кв.м. В периода от 27.04.2017 г. до 31.04.2017 г. в тази
килия са пребивавали 5 човека, следователно всеки един лишен от свобода е
разполагал с жизнено пространство в размер на 3,15 кв. м. В периода от
01.05.2017 г. до 04.06.2017 г. в килията са пребивавали 4 човека, следователно
всеки един лишен от свобода е разполагал с жизнено пространство в размер на
3,94 кв. м.
В периода от 04.05.2017 г. до 21.08.2017 г. ищецът е бил настанен в
килия № 508, която е с площ без санитарния възел – 44,19 кв. м. В килията е
имало разположени най-малко 7 двуетажни легла, площта на всяко, от които е
около 1,33 кв. м. Като се изключат само двойните легла (с площ 9,31 кв.м), дори
без изключване на останалите мебели е оставала нетна площ на килията 34,88
кв.м. В периода от 10.07.2017 г. до 31.07.2017 г. в килията са пребивавали 14
човека, следователно всеки един лишен от свобода е разполагал с жизнено
пространство в размер на 2,49 кв. м. В периода от 03.07.2017 г. до 10.07.2017
г. в килията са пребивавали 13 човека, следователно всеки един лишен от свобода
е разполагал с жизнено пространство в размер на 2,68 кв. м. В периодите от
10.05.2017 г. до 31.05.2017 г., 22.06.2017 г. до 03.07.2017 г. и 01.08.2017 г.
до 10.08.2017 г. в килията са пребивавали 12 човека, следователно всеки един
лишен от свобода е разполагал с жизнено пространство в размер на 2,90 кв. м. В
периодите от 06.07.2017 г. до 22.06.2017 г.
и 10.08.2017 г. до 21.08.2017 г. в килията са пребивавали 11 човека,
следователно всеки един лишен от свобода е разполагал с жизнено пространство в
размер на 3,17 кв. м. В периода от 04.05.2017 г. до 10.05.2017 г. в тази килия са
пребивавали 10 човека, следователно всеки един лишен от свобода е разполагал с
жизнено пространство в размер на 3,49 кв. м. В периода от 01.06.2017 г. до 06.06.2017 г. в тази
килия са пребивавали 9 човека, следователно всеки един лишен от свобода е
разполагал с жизнено пространство в размер на 3,88 кв. м.
Ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора гр. Пловдив в периода 08.01.2016 г. – 27.04.2017 г. От издадената от
служител на затвора справка е видно следното:
В периода от 08.01.2016 г. до 01.04.2016 г. ищецът е бил настанен в
килия № 52, която е с площ без санитарния възел – 28,6 кв. м. В килията е имало
разположени най-малко 3 двуетажни легла, площта на всяко, от които е около 1,33
кв. м. Като се изключат само двойните легла (с площ 3,99 кв.м), дори без
изключване на останалите мебели е оставала нетна площ на килията 24,61 кв.м. В
посочения период в тази килия са пребивавали 7 или 8 човека, като в справката не е посочено кога
са били 7 и кога 8, поради което и с оглед разпределението на доказателствената
тежест съдът приема, че броят е бил 8 човека. Следователно всеки един лишен от
свобода е разполагал с жизнено пространство в размер на 3,08 кв. м.
В периода от 01.04.2016 г. до 05.10.2016 г. ищецът е бил настанен в
килия № 52, която е с площ без санитарния възел – 28, кв. м. В килията е имало
разположени най-малко 5 двуетажни легла, площта на всяко, от които е около 1,33
кв. м. Като се изключат само двойните легла (с площ 6,65 кв.м), дори без
изключване на останалите мебели е оставала нетна площ на килията 21,35 кв.м. В
посочения период в тази килия са пребивавали 8, 9 или 10 човека, като в справката не е посочено кога
са били 8,9 и кога 10, поради което и с оглед разпределението на
доказателствената тежест съдът приема, че броят е бил 10 човека. Следователно
всеки един лишен от свобода е разполагал с жизнено пространство в размер на
2,14 кв. м.
В периода от 05.10.2016 г. до 04.05.2017 г. ищецът е бил настанен в
килия № 33, която е с площ без санитарния възел – 26,5 кв. м. В килията е имало
разположени най-малко 5 двуетажни легла, площта на всяко, от които е около 1,33
кв. м. Като се изключат само двойните легла (с площ 6,65 кв.м), дори без
изключване на останалите мебели е оставала нетна площ на килията 19,85 кв.м. В
посочения период (без периода 10.02.2017 г. до 21.02.2017 г., когато
пребиваващите са били 10 човека и периода 21.02.2017 г. до 10.03.2017 г.,
когато пребиваващите са били 9 човека) в тази килия са пребивавали 7 или 8 човека, като в справката не е посочено кога
са били 7 и кога 8, поради което и с оглед разпределението на доказателствената
тежест съдът приема, че броят е бил 8 човека. Следователно в периодите 05.10.2016 г. до 10.02.2017 г. и от
10.03.2017 г. до 04.05.2017
г. всеки един лишен от свобода е разполагал с жизнено пространство в размер
на 2,48 кв. м. В периода 10.02.2017 г. до 21.02.2017 г. всеки един лишен от
свобода е разполагал с жизнено пространство в размер на 1,99 кв. м. В периода
21.02.2017 г. до 10.03.2017 г. всеки един лишен от свобода е разполагал с
жизнено пространство в размер на 2,21 кв. м.
По отношение на престоя на ищеца в Затвор
Пазарджик в периода 14.02.2012 г. – 31.12.2013 г., за който се твърди, че
не е запазена информация за спалните помещения и наказателните килии, в които
същият е пребивавал съдът счита, че с
оглед разпределението на доказателствената тежест следва да се приеме, че
ищецът е разполагал с жизнено пространство под 3,00 кв.м. доколкото, както е
установено по-горе такова е било жизненото му пространство в значителни периоди
от престоите му както в Затвор Пазарджик, така и в Затвор Пловдив.
От гореизложеното е видно, че в
продължение на около 4 години ищецът е пребивавал в килии, в които жизненото му
пространство е било значително под предвидените стандарти, възприети от Съвета
на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м., като в
продължение на повече от две години това пространство е било под 3 кв.м., а в определени
периоди дори е било под и около 2 кв.м. Тези обстоятелства, съгласно практиката
на Съда по правата на човека, включително в пилотното решение „Нешков и други
срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме,
че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи.
Но в случая се събраха и други
доказателства, от които се установява, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение от страна на затворническата администрация:
Видно от показанията на разпитаният
свидетел килиите, в които е пребивавал ищеца по време на престоя му в Затвор
Пазарджик са били негодни за нормално човешко съществуване. Санитарните възли
са били изпочупени, като същото се е отнасяло и до общата баня. Леглата и
прозорците също често са били счупени. Килиите са били неремонтирани и е имало
дървеници, плъхове и други вредители.
От всички изложени по-горе обстоятелства
безспорно се установява, че при престоя си в Затвора гр. Пазарджик ищецът е бил
подложен на кумулативното въздействие на множество изключително неблагоприятни
обстоятелства представляващи както самостоятелно, така и в своята съвкупност
нечовешко и унизително отношение. Това отношение на затворническата
администрация към ищеца е продължило в един значителен период от време –
приблизително 4 години. Затова е основателна претенцията му за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди.
Неоснователни са възраженията, че не е
доказано ищецът да е изпитал болка и огорчение, поради което по делото не
следва да се счита установено настъпването на неимуществени вреди. Съобразно
практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се установява настъпването на някакви
конкретни вредни последици върху психиката или здравето на лишения от свобода,
а е достатъчно да се установи самия факт на нечовешко и унизително отношение,
от което автоматично следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Следователно следва да се приеме, че в
резултат на незаконосъобразните бездействия и действия на администрацията на
Затвора гр. Пазарджик в исковия период ищецът е претърпял неимуществени вреди,
тъй като е бил подложен на нечовешко и унизително отношение.
Предвид горното съдът намира, че с оглед
значителния период, в който ищецът е бил лишаван от правата си по чл. 3 от ЕПКЧ
той е претърпял неимуществени вреди, които следва да бъдат компенсирани по
справедливост с обезщетение в претендирания размер от 10 000 лева, която сума е
съизмерима и с обезщетенията, присъждани от ЕСПЧ по дела на лишени от свобода
срещу България Следва да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума, но не от
претендираната дата – 04.01.2012 г. Законната лихва следва да бъде присъдена от
датата, на която изтичат три месеца от датата, на която настоящето решение
стане окончателно. Това разрешение за началния момент, от който се дължи
лихвата е в съответствие с практиката на ЕСПЧ, включително пилотното решение
„Нешков и други срещу България“.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” да заплати на С.С.Б. обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 10 000 (десет хиляди) лева, причинени му от бездействията и
действията на администрацията на Затвора гр. Пазарджик в периода в периода от 14.02.2012 г. – 04.07.2014 г. и
в периода 27.04.2017 г. до 21.08.2017 г. и в Затвор
Пловдив в периода 08.01.2016 г. – 27.04.2017
г., ведно със законната лихва за забава, считано датата, на която изтичат три
месеца от датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното
изплащане на сумата.
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /П/
С
решение № 8625 от 10.06.2019 г. по адм. дело № 1618/2018г. на ВАС - ОТМЕНЯ
Решение № 619 от 08.12.2017 г., постановено по адм. дело № 553/2017 г. от
Административен съд Пазарджик в частта, с която Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София е осъдена да заплати на С. Б.,
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени му от
бездействията и действията на администрацията на Затвора гр. Пазарджик в
периода от 14.02.2012 г. до 04.07.2014 г. и в периода от 27.04.2017 г. до
21.08.2017 г. и в Затвора гр. Пловдив в периода от 08.01.2016 г. до 27.04.2017
г., за сумата над 500 / петстотин / лв. до пълния присъден размер от 10 000
/десет хиляди/ лв., ведно със законната лихва за забава, считано датата, на
която изтичат три месеца от датата на влизане в сила на настоящото решение, до
окончателното изплащане на сумата и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Б., срещу
Главна дирекция" Изпълнение на наказанията" гр. София иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 500 / петстотин
/ лв. до присъдения размер от 10 000 / десет хиляди / лв., причинени от
бездействията и действията на администрацията на Затвора гр. Пазарджик в
периода от 14.02.2012 г. до 04.07.2014 г. и в периода от 27.04.2017 г. до
21.08.2017 г. и в Затвора гр. Пловдив в периода от 08.01.2016 г. до 27.04.2017
г.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на С.Б., срещу
Главна дирекция" Изпълнение на наказанията" гр. София иск за
присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението – 500 / петстотин /
лв., считано от 04.01.2012 г. до завеждане на исковата молба - 20.07.2017 г.,
като неоснователна.
ОСЪЖДА Главна дирекция"
Изпълнение на наказанията" гр. София ДА ЗАПЛАТИ на С. Б., , законната
лихва върху сумата на обезщетението - 500 лв., от 20.07.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Решението е окончателно.