№ 397
гр. К., 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510103584
по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба адв. М., в качеството му на пълномощник на ищцата
по делото заявява, че подзащитната му е страна по договор за паричен заем №
*** г., подписан с "И." АД. Съгласно договор за паричен заем № *** г.,
доверителката му е трябвало да върне сумата по кредита в размер на 1 669,30
лева, при сума на получаване 1 400,00 лева, при срок на кредита от 10
месечни вноски. Във връзка с договор за паричен заем № *** г.,
доверителката му е сключила с "Ф." ЕООД, Договор за предоставяне на
поръчителство, по силата на който Договор, доверителката му е трябвало да
заплати на "Ф." ЕООД сумата от 630.70 лева, платима разсрочено на вноски,
всяка от която в размер на 63.07 лева, като общото задължение по договора за
заем и по допълнително сключения във връзка с него Договор за
предоставяне на поръчителство е в размер на 2 300.00 лева. Счита, че Договор
за предоставяне на поръчителство, спрямо който доверителката му трябва да
върне сумата по договора за поръчителство в размер на 630.70 лева, е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при
неспазване на нормите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП,
като излага подробни съображения. В допълнение заявява, че договорът за
поръчителство е нищожен и като противоречащ на добрите нрави и принципа
на съразмерността, тъй като сумата която се претендира чрез него в размер на
630.70 лева е ½ на сумата на отпуснатия кредит в размер на 1 400.00 лева. По
този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
1
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия
случай, със заплащането на сумата, предвидена в договора за поръчителство в
размер на 630.70 лева, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост. Наред с това счита, че договор за поръчителство е нищожен и
поради това, че чрез включване на възнаграждението по него към сумата
дължима по договора за паричен заем, ще се наруши разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира чрез него за гарант не е
включена в ГПР и ГПЛ. В договора за кредит е посочен ГПР, както и лихвен
процент, но чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за
предоставяне на гарант/поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните
такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е
въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по
обслужването на кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Не е установен механизма, по който е изчислен този процент и по-
конкретно какви други разходи освен възнаградителна лихва са включени в
него. Също така, предвидената сума в договора за гарант е скрит добавък към
възнаградителната лихва и като такава е следвало да бъде включена в
годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите съгласно чл.
19, ал. 1 от ЗПК. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК
като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушава изискването ГПР
да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. Реално,
чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната
норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен
принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна
печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на
уговорката за заплащане на поръчителство в посочения потребителския
договор размер на ГПР, последният не съответства на действително
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в
кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.
С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на
заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Сочи
съдебна практика. Твърди, че посочването на по-нисък от действителния
ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна
означава, че Договорът за поръчителство е неравноправен по смисъла на член
4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д
№ 2373/2019 г. на ПОС/. Заявява, че при извършена справка в Търговския
регистър по партидата на ответната страна се установява, че едноличен
2
собственик на капитала на "Ф." ЕООД е "И." АД. Основен предмет на дейност
на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Сочи, че печалбата
на "Ф." ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се
разпределя в полза на едноличния собственик "И." АД. С оглед това
обстоятелство може да се заключи, че със сключване на договора за
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като
в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие
ще бъде разпределено като печалба на "И." АД. С договора за поръчителство
не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "И." АД,
доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "И." АД
кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор
за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за
кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено
по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на
чл. 19, ал. 3 4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на
договора за поръчителство. (Решение № 261766 от 18.06.2021 г. по гр. д. №
16588 / 2020 г. на XXII състав на Районен съд - П., Решение № 260182 от
19.01.2021 г. по гр. д. № 9759/2020 г. на V състав на Районен съд – П.,
Решение № 261342 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 4726 / 2020 г. на XXII състав
на Районен съд – П.). Именно въз основа на изложеното, счита че са налице
пороци, обуславящи нищожността на Договор за предоставяне на
поръчителство, подписан с "Ф." ЕООД, чиято невалидност моли да бъде
прогласена. Въз основа на гореизложеното моли съда да приеме, че договор
за предоставяне на поръчителство, сключен между доверителката му и „Ф.“
ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е
сключен при неспазване нормите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чиято невалидност
моли да бъде прогласена. Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Ф.“ ЕООД, чрез пълномощника ст. юриск. М. К., с който заявява, че счита
предявените искове за процесуално допустими, но изцяло неоснователни,
поради което ги оспорва. Сочи, че твърденията за недействителност на
договора за поръчителство са неоснователни. Заявява, че ответното
дружество е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за
финансовите институции по чл. За ЗКИ, с основен предмет на дейност:
предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в това си качество -
на търговец, Дружеството следва да получава съответно възнаграждение по
всяка сключена от него гаранционна сделка (поръчителство), с цел
гарантиране изпълнението на всички парични задължения на Потребителя,
възникнали съгласно Договор за паричен заем. С оглед на изложеното следва
да се преценяват приложимите към това правоотношение законови
разпоредби, а именно тези на Търговския закон. Насрещната страна, имайки
интерес да изпълни точно задълженията си по договора за паричен заем,
сключен с „И." АД, с което да избегне неблагоприятни последици (търсене на
обезщетение за неизпълнение на задълженията по чл. 4 от Договора за
паричен заем или разваляне на договора поради неизпълнението) е потърсила
услугите на Дружеството да поръчителства за изпълнение на задълженията
му по Договор за паричен заем. Именно изпълнението на договорното
задължение на Заемателя за обезпечаване на вземанията по Договора за
паричен заем е породило сключването на Договора за предоставяне на
3
поръчителство, а Дружеството е сключило Договора поради възможността да
получи възнаграждение за предоставената услуга. С оглед на това счита за
неоснователно твърдението, че Договорът между ищцовата страна и „Ф."
ЕООД е бил лишен от правно основание. Счита твърдението, че договорът за
поръчителство е сключен в 4 противоречие на добрите нрави за
неоснователно и поради това, че в българското действащо право, в
отношенията между правните субекти действа принципът на свободно
договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е свободен да
встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като
сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля
правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието свободно
договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те
съставляват кръга на т.нар. волева автономия, която се предоставя на
индивида за свободна инициатива. Добрите нрави са критерии за норми за
поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна
част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват
с тях. Добрите нрави са критерии там, където обществените отношения не са
уредени с императивни правни норми. В този смисъл процесния договор се
явява действителен. (Решение № 271416 от 17.11.2017 г. постановено по гр. д.
№ 2891/2016 г., / ГО, 32-ри състав, СРС, потвърдено с Решение от 17.01.2019
г., постановено по в. гр. д. № 3825/2018 г., ГО, 111 възз. състав, СГС). Твърди,
че добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона. Понятието „добри нрави", по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към
конкретни граждански и търговски правоотношения, изведена от
юридическите факти, обуславящи тези правоотношения.Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите
нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. В тази връзка, позовавайки се на противоречие с добрите нрави
ищецът следва да докаже в какво точно се изразява противоречието в
процесния случай и да наведе твърдения и доказателства за нарушаването на
определен морален принцип. Каквато и да било обосновка в тази насока
липсва в исковата молба, която прави претенциите за нищожност голословни
и недоказани. Доколкото понятието за добри нрави е субективно и
относително, то подлежи на изследване и доказване от страната, която желае
да се позове на него, в случая - от ищеца. Такива доказателства не са
ангажирани. Не счита, че престациите са явно нееквивалентни, тъй като с
Договора за предоставяне на поръчителство са поели задължение, което
изпълняват сключвайки Рамковия договор за поръчителство. Ответното
дружество, задължавайки се да отговаря солидарно с цялото си имущество за
задълженията на заемателя (и то за размер на дълга, който е много над
уговореното възнаграждение по Договора), не получава нещо в повече, от
това което предоставя, а дори напротив. Длъжникът, срещу възнаграждение в
неголям размер, получава сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията
4
към Заемателя, последният ще ангажира отговорността на Поръчителя. От
своя страна поръчителството се простира върху всички последици от 5
неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по
събиране на вземането, с оглед на което престациите може да бъдат
разглеждани като нееквивалентни, но не в полза на ищцовата страна, а в
полза на Поръчителя, чиято отговорност може да бъде ангажирана в размер,
надвишаващ с много полученото възнаграждение. Дължимото им се
възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство е определено
след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го е считала за
несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила договора. С
предоставеното поръчителство „Ф." ЕООД извършва възмездна услуга в
полза на Заемодателя. Видно и от Договора за паричен заем и по-точно от чл.
4 от същия, Заемодателят не е поставил изискване към заемателя да обезпечи
вземането по договора единствено чрез сключване на договор с дружество-
поръчител, каквито твърдения са наведени в исковата молба. Дори напротив,
действайки добросъвестно и отчитайки индивидуалните предпочитания и
възможности на всеки заемател, заемодателят му е предоставил възможност
да избере един от три възможни начина за обезпечаване на договора, а ако
прецени да не изпълни задълженията си, отговорността на заемателя би била
реализирана по общия ред. Твърди, че договорът за поръчителство е сключен
само и единствено поради възлагането от ищцовата страна и то само при
условие, че ще получат уговореното възнаграждение. Дружеството,
изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, няма интерес да сключва
безвъзмездни сделки. Предоставянето на гаранционни сделки е от основният
предмет на дружеството, поради което не може да си позволят да ги
извършват безвъзмездно. Никой търговец не може да предоставя стока или
услуга без да очаква приход, защото търговската дейност по дефиниция се
извършва, за да получи търговеца печалба. Заявява, че не следва да се смесват
възникналите правоотношения и дори съдът да приеме, че договорът за заем е
нищожен (което категорично не е предмет на настоящото дело), то „Ф."
ЕООД, изпълнявайки задължението си по Договора за предоставяне на
поръчителство № *** с г-жа К. с предоставяне на поръчителство,
предоставено на И. АД (което обстоятелство не се оспорва), на Дружеството
се дължи възнаграждение в пълен размер. Заявява, че в правната теория няма
спор относно това, че промените в съдържанието на правоотношението
между кредитора и длъжника са непротивопоставими на поръчителя, тъй като
отговорността му е функция на отговорността на длъжника, но такава каквато
е към момента на сключването на договора за поръчителство. (арг. и от чл.
20а, ал. 2 ЗЗД). Така и Решение № 225 от 03.08.2016 г. по т. д. № 3696 / 2014 г.
на ВКС, 1-во ТО) По отношение на твърдението за нищожност на Договора за
предоставяне на гаранция на основание чл. 143, ал.2, т.19 ЗЗП като сключен
при неспазване на нормите на чл.19, ал.4 ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК, моли
съда да вземе предвид следното: В исковата молба ищецът претендира
нищожност на Договора за предоставяне на поръчителство, сключен между
представляваното от него Дружество и г-жа К., освен на основание чл. 26, ал.
1 от ЗЗД, но и на основание чл. 143, ал. 2, т.19 ЗЗП като сключен при
неспазване на нормите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК с последица чл. 22
ЗПК. Счита, че в исковата молба не е наведена никаква конкретна обосновка
в тази връзка и твърденията на ищеца се явяват напълно голословни и
5
неподкрепени от аргументи или доказателствен материал. Счита, че
изключително важно е да се уточни, че искането на ищеца за обявяване на
нищожност на Договора за предоставяне на поръчителство на основание чл.
143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, във връзка с неспазване на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК е
напълно неотносимо към процесния договор, поради факта, че разпоредбата
на чл. 11 ЗПК и последиците от неприлагането й са относими единствено и
само за договори за потребителски кредит, какъвто процесният договор
категорично не е. В чл. 1-4 от Закона за потребителския кредит ясно са
посочени за кои лица се прилага цитираният закон и по отношение на какви
договори за кредит. В тази връзка следва още веднъж да се уточни, че
договорът за предоставяне на поръчителство не се регулира от ЗПК, а от ТЗ и
в тази връзка всякакви твърдения за нищожност на основание ЗПК са напълно
ирелевантни. Ответното дружество не е страна по Договор за паричен заем №
***, сключен между г-жа Ж. Т. К. и "И." АД, с оглед на което не могат да
вземем никакво отношение по релевираните от ищеца твърдения по него.
Предвид това важно уточнение счита, че твърдението на ищеца за наличие на
нищожност на Договора за предоставяне на поръчителство на основание
чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП, поради неспазване на нормите на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК с последица чл. 22 ЗПК следва да бъде изцяло отхвърлено, като
неотносимо и неправилно. В случай че ищецът твърди нищожност на
посочения Договор за заем на посочените основания, то тази нищожност
следва да се докаже в друго производство, със страни страните по Договора
за заем, а не по настоящото производство, предвид, че „Ф. ЕООД“ не е страна
по Договора за заем. С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани
предявените искове от страна на ищеца. Претендира присъждането на
разноски. В случай, че съдът постанови решение в полза на ищцовата страна
и ако тя претендира адвокатско възнаграждение в по-голям размер от
предвидения с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, правят възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и молят то да бъде намалено до минимума
съгласно посочената наредба. Моли, в случай че не се яви представител на
дружеството в съдебно заседание делото да бъде разгледано в тяхно
отсъствие, като съдът да приеме, че поддържат изложеното в настоящия
отговор.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
От приетото по делото заверено копие на договор за паричен заем №
*** г., сключен между “И.“ АД и Ж. Т. К., ЕГН: **********, с адрес: град К.,
ж.к. ***, съдебен адресат: град П., булевард ***., се установява, че
дружеството-заемодател предоставило на ищеца като заемополучател сумата
от 1400 лева, която последния се задължила да върне в срок от 10 месеца, при
размер на месечна погасителна вноска от 166,93 лева, всяка. В договора са
посочени фиксиран годишен лихвен процент по заема[1]40.00%, годишен
процент на разходите- 49.03 %, както и общата дължима сума от ищеца
/заемател/– 1669,30 лева. В чл.4 от договора е отразено задължение на
заемополучателя да предостави на заемодателя, в 3-дневен срок, едно от
6
посочените обезпечения: 1.две физически лица-поръчители с конкретни
изисквания; 2. банкова гаранция с бенефициент или 3.одобрено от
заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
По делото е представен и приет договор за предоставяне на
поръчителство /л. 7 от делото/, сключен между “Ф.“ ЕООД в качеството на
поръчител и Ж. Т. К. като потребител. Съгласно договора потребителят
възложил, а дружеството - поръчител се задължило, да сключи договор за
поръчителство с “И.“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с
потребителя/ищцата/ пред “И.“ за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, цитиран по-
горе. Съгласно чл.3 от договора за предоставяне на поръчителство, за
поемане на задължението за поръчителство, потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя в размер на 630.70 лева, платими разсрочено,
на вноски, всяка в размер на 63.07 лева, като вноските са дължими на падежа
на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с “И.“ АД.
При служебно справка в ТР относно актуалното състояние на ответника
„Ф.“ ЕООД, с ЕИК *** съдът установи, че едноличен собственик на капитала
е “И.“ АД, с ЕИК ***.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е за
прогласяване нищожността на договора за предоставяне на поръчителство.
Искът е допустим, тъй като е със страни- страните по договорно
правоотношение, и при наличие на правен интерес от търсената искова
защита, доколкото при положително съдебно решение, правните последици
ще рефлектират благоприятно върху патримониума на ищеца.
Установи се, че между “И.“ АД като заемодател и Ж. Т. К. в качеството
на заемател е възникнало заемно правоотношение, основано на сключения
между тях договор за паричен заем № *** г., по силата на който заемодателят
предоставил на ищцата паричен заем, а последната се е задължила да го
върне. Заемодателят “И.“ АД е небанкова финансова институция по смисъла
на чл.3 от ЗКИ като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ищцата Ж. Т. К. е физическо лице, като при
сключването на договора за заем е действала именно като физическо лице.
Тъй като страните по договора за паричен заем имат качествата на кредитор
съгласно на чл.9, ал.4 от ЗПК и на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от
ЗПК, то този договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на ЗПК и ЗЗП. Процесният
договора за предоставяне на поръчителство, обезпечава договор за паричен
заем № *** г. Договорът за предоставяне на поръчителство има за цел да
обезщети вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които
кредиторът би могъл да претърпи, при неплатежоспособност и липса на
обезпечение, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга, сам да оцени
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване на заетите средства, съответна на получените гаранции. Отделно от
7
това този договорът води до значително оскъпяване на ползвания заем като
утежнява финансовото състояние на длъжника, а обвързването на
възможността за отпускане на заем с договора за предоставяне на
поръчителство на практика прехвърля върху кредитополучателят
финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващия за заем, за което на кредитора не се дължат такси по силата
на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Предвид това съдът намира, че уговореното
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, се основава
на неравноправна за ищцата-потребител клауза, която се явява нищожна по
смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП. В съдебната практика, за нищожност на
договорите поради накърняване на добрите нрави се приема, че “добри
нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1, пр.трето от ЗЗД е обща правна категория,
приложима по конкретни граждански, респ. търговски правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие,
свързано с относително определени правни норми, при приложението на
които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен
случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по
конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния
правен субект съставлява действие, което накърнява “добрите нрави“,
злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, а именно
дали за сметка на икономически по-слабия субект реализира свръх печалби.
Клаузата от договора за поръчителство, предвиждаща задължение за
длъжника за плащане на възнаграждение на поръчителя, е недействителна на
основание чл.146 от ЗЗП, защото представлява уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. В правната доктрина и съдебна практика се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. трето от
ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип било той изрично
формулиран или проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби.
Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Поради накърняването на принципа на
“добрите нрави“ се достига до значителна не еквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение. Когато е налице явна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се
нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните
отношения. В случая, такава нееквивалентност между престациите е налице,
тъй като договорена сума за възнаграждение на поръчителя е в размер на
630.70 лева и съставлява допълнителна сума, която е половина от сумата на
предоставения заем. По този начин безспорно се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост. Отделно от това, възнаграждението от
630.70 лева се заплаща от ищцата без тя да получава насрещна престация,
като по този начин тя е притисната да сключи договора за предоставяне на
поръчителство и то с предварително избрано от заемодателя дружество, за да
бъде предоставен заема. Този извод следва от това, че в договора за паричен
заем задължението на заемополучателя да осигури поръчителство, не е
8
определено като предварително условие за сключване на договора, което от
своя страна противоречи на принципа за добросъвестност. Независимо, че
произтича от друга правна сделка, възнаграждението за поръчителство
съставлява разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, защото
икономическата тежест се понася от заемополучателя, който го плаща наред с
другите парични задължение по договора, и е пряк разход, свързан с кредита,
доколкото се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е
ангажирана при евентуално неизпълнение или не. Според чл.19, ал.1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В §1, т.1 от ДР на ЗПК
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по[1]специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Уговореното
възнаграждение по процесния договор за предоставяне на поръчителство по
своята същност представлява разход по кредита, който е бил известен и е
следвало да бъде включен в ГПР. Установеният в договора за паричен заем №
*** г. годишен процент на разходите е в размер на 49.03 %, но той не включва
възнаграждението по договора за поръчителство. С начисляването на
възнаграждението за поръчителство се превишава максималният размер на
ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК, който е ограничен до петкратния размер на
законната лихва. Уговореното в процесния договор за поръчителство
възнаграждение, в последствие ще бъде разпределено като печалба на
заемодателя “И." АД, който е едноличен собственик на капитала на “Ф.“
ЕООД. Така с договора за предоставяне на поръчителство не се цели реално
обезпечаване на сключения договор за паричен заем № *** г., доколкото
плащайки задължението на потребителя в полза на “И.“ АД, кредиторът
плаща вземането си сам на себе си. Предвид установеното съдът счита, че със
сключването на договора за предоставяне на поръчителство се цели
допълнително оскъпяване на кредита, с допълнителното възнаграждение на
заемодателя, което е уговорено по другото правоотношение, единствено с цел
да се заобиколи императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК , което от
своя страна води до недействителност на договора за предоставяне на
поръчителство. Този договор е и във вреда на потребителя, тъй като не
отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост, и води до
неравновесие в правата на страните и като такъв е недействителен и на
основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП. По изложените съображения
предявеният иск е основателна и следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора ищцата има право на разноски, съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК. Той е представляван в производството от упълномощен адвокат
М.В. М. от АК –гр.П. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА съгласно договор
9
за правна помощ и съдействие от 23.11.2021 г. /л.30-31/. Адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено съобразно разпоредбата на чл.38,
ал.2 от ЗА. Предвид цената на иска и приложимия чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да заплати на адвокат М.В. М. по посочената от последния
банкова сметка, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Ответникът
следва да заплати на ищцата и направените по делото разноски в размер на 50
лева платена държавна такса.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН , сключения между Ж. Т. К., ЕГН
**********, с адрес: град К., *** и “Ф.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление в гр.С., район ***“, бул.“Д.Н.“ № ***, на *** г. договор
за предоставяне на поръчителство, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с
чл.19, ал. 4 и чл.143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
ОСЪЖДА “Ф.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление
в гр.С., район ***“, бул.“Д.Н.“ №***, да заплати на Ж. Т. К., ЕГН:
**********, с адрес: град К., ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 50 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА “Ф.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление
в гр.С., район ***“, бул.“Д.Н.“ №***, да заплати на адвокат М.В. М. от АК –
гр. П., с адрес на кантората гр. П., б*** , на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение, по банкова сметка: ***, за
оказаната безплатна правна помощ на Ж. Т. К., ЕГН: ********** по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10