Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2004 от 16.12.2021г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, дванадесети
състав, на осми декември две хиляди двадесет и първа година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря С. Х. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 2222 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.4, ал.1 от ЗМДТ във вр. с чл.144
във вр. с чл.156 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Сиил”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, Селищно
образование „Бизнес парк Меден Рудник“, Ремонтна база, представлявано от К. И.
К., против Акт за установяване на задължения по декларация №70-00-4523/4/08.07.2021г.,
издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране” на Дирекция
„МПДТР“ при Община Бургас, в частта, в която на жалбоподателя са определени
задължения за ТБО и лихва за просрочие, за период от 2019, 2020, 2021г., по
данъчна декларация за земя – ПИ с идентификатор по КК 07079.9.125 и сграда с
идентификатор 07079.9.125.2 над сумата от 354.27 лв. до установения с Решение №
70-00-4523/7/18.08.2021г. на директора на МПДТР при Община Бургас размер на
главницата от 2834.28 лв., както и над сумата от 31.69 лв. до установения с
Решение № 70-00-4523/7/18.08.2021г.
размер на лихвите за забава към 08.07.2021г. от 259.94 лв. В жалбата са
изложени доводи, че акта, в оспорената му част, е нищожен. Аргументите за това
са, че с Решение №149/09.02.2016г., постановено по адм.дело 884/2015г., по
описа на Административен съд – Бургас, съдът е отменил АУЗД
№АУ0015583/10.03.2015г. на главен експерт при Община Бургас, с който е установено
задължение на дружеството за заплащане на включената в ТБО услуга „поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и
селищните образувания в общината“ за 2013, 2014 и 2015г. Изложени са аргументи,
че от разпоредбите на чл.177, ал.2 от АПК, вр.§2 от ДР на ДОПК, вр. чл.4, ал.2
от ЗМДТ следва забрана на администрацията да пререшава въпроси за
съществуването на задължения за общински данъци и такси, решени с влязло в сила
решение на съда, поради което АУЗД, в оспорената част, е нищожен. В условията
на евентуалност е направено искане АУЗД в обжалвана част да бъде отменен като
незаконосъобразен, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В съдебно заседание дружеството
се представлява от адв.О., която поддържа жалбата и доводите, изложени в нея.
Ангажира писмени доказателства, както и съдебно-техническа експертиза. Пледира
жалбата да бъде уважена, както и да бъдат присъдени разноските по делото,
включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар.
Ответникът – Началник отдел
„Местни данъци и такси” при Община Бургас, чрез пълномощника си – юрисконсулт М.,
оспорва жалбата. Сочи, че АУЗД, в оспорената му част, е правилен и
законосъобразен, а жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от жалбоподателя
и иска в случай на уважаване на жалбата, разноските, присъдени за адвокатски
хонорар, да бъдат съобразени с Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал,
Бургаският административен съд намира за
установено следното:
По делото не се спори, че по
силата на нотариален акт за покупко-продажба №131, том І, рег.№ 3035, дело
№1006/2005г. (л.320-321) дружеството е собственик на поземлен имот с
идентификатор 07079.9.125, вид територия Урбанизирана, начин на трайно ползване
- за друг вид производствен складов обект, с площ по кадастралната карта 2000
кв.м., стар номер 118, парцел ІІІ. Имотът е застроен и се намира на изхода от
кв.“Меден Рудник“ в посока с.Твърдица. Свързан е с асфалтовия път за
с.Твърдица, чрез отбивка от него, представляваща пътен участък от около 20-30
м., с настилка от чакъл.
Със Заповед №833/09.05.2006г.,
издадена от главния архитект на Община Бургас (л.375), е одобрен ПУП-ПРЗ за
обособяване на имотни граници на УПИ ІІІ-118, отреден за складова база и
работилница за ремонт на хладилни транспортни средства, с режим на застрояване
– свободностояща нискоетажна застройка с височина Н=10м., като достъпът до УПИ
е от съществуващ път североизточно от имота.
С Решение №8-17 от 27.03. и
29.03.2012г. на Общински съвет – Бургас (л.377-380) е регламентирано да се създадат нови селищни
образования. Едно от тях е селищно образование с наименование „Бизнес парк
Меден Рудник“, за обслужване на чисти промишлени дейности, със сигнатура по ОУП
07079/74, в която попадат имотите, между които и процесния 9.125.
С
Акт за установяване на задължения по декларация №70-00-4523/4/08.07.2021г.,
издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране” на Дирекция
„МПДТР“ при Община Бургас Соня Георгиева, на жалбоподателя са били определени
задължения за данък, ТБО и лихви за просрочие за период от 2019г.-2021г.
В хода на съдебното
производство, по искане на дружеството –жалбоподател, е допусната и назначена съдебно-техническа
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда. Видно от заключението на
вещото лице, процесният имот е част селищно образувание „Бизнес – парк Меден
Рудник“ за обслужващи чисти промишлени дейности. Според вещото лице, до имота
има изградена улична мрежа, нов асфалтов път към с.Твърдица, като връзката от
него с имота е чрез отбивка от пътя, представляваща пътен участък от около
20-30 м. с настилка от чакъл. Съгласно заключението на вещото лице, имота е
извън строителните граници.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, доводите на страните и като съобрази закона, намира
жалбата за основателна. Съображенията за това са следните:
Според чл.9б от ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси се извършва по реда на чл.4,
ал.1-5 от ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Нормата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ, сочи
че в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно ал.4
служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. В случая обжалваният
акт е издаден в предвидената от закона писмена форма.
Актът за установяване на
задължения по декларация е издаден и от компетентен орган – главен експерт в
отдел „Контрол и принудително събиране” на Дирекция „Местни приходи от данъци,
такси и реклама“ при Община Бургас, съобразно нормата на чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ. При издаването на обжалваният акт административният орган не е допуснал
съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя.
Съдът не споделя доводите,
изложени в жалбата, за нищожност на акта в оспорената част. Съображенията за
това са следните:
Настоящият съдебен състав намира,
че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 177, ал.2 АПК, във вр. с §2 ДР ДОПК, тъй като оспореният акт не е издаден в противоречие на влязло в сила
съдебно решение. Произнасянето по законосъобразността на друг АУЗД, касаещ
други периоди, различни от процесните, не рефлектира по никакъв начин върху законосъобразността
на оспорения в настоящото производство АУЗД. Влязлото в сила съдебно решение
№149/09.02.2016г., постановено по адм.дело № 884/2015г., на което адв.О.
се позова в жалбата, е ирелевантно, тъй като касае преценката за
законосъобразност на друг АУЗД, установява други факти, за други периоди
2013-2015г. и изложените в него мотиви нямат обвързваща сила на присъдено нещо
по отношение на процесния АУЗД. Само по себе си еднаквото обективно проявление
на два факта не ги прави идентични след като те са осъществени в различен
времеви диапазон. Настоящият съдебен състав счита, че дори и да се приеме, че
релевантните факти и обстоятелства са аналогични с тези, установени в производство
за предходните периоди, то формираните въз основа на тях фактическите
констатации в друго съдебно производства не са нито преюдициални, нито
обвързващи в настоящото производство. Следва да се подчертае, че разпоредбата
на чл. 177, ал.2 АПК не предвижда като основание за нищожност преюдициалността
на едно производство спрямо друго. Само при условие, че е постановено влязло в
сила решение относно законосъобразността на АУЗД, който обхваща същите периоди
(което в случая не е така), същите видове задължения на дружеството и в
противоречие с него бъде издаден друг АУЗД с идентичен обхват би могло да се
преценява доколко е осъществена хипотезата на чл. 177, ал.2 АПК. Тъй като
такова съдебно решение по отношение на процесните периоди и видове задължения
на ревизирания не е издавано, то не е налице основанието по чл. 177, ал.2 ДОПК
за прогласяване на акта за нищожен в оспорената му част.
Съгласно чл.62 от ЗМДТ, таксата
за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места.
Размерът на таксата се определя
по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на
териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за
всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена
план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в
същата разпоредба дейности.
Условията, при които не се
събира такса за някоя от услугите са посочени в чл.71 ЗМДТ, като по отношение
на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, и поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване, е необходимо тези услуги да не се
предоставят от общината, а по отношение на
обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови
отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма
такива.
С оглед горепосочените
разпоредби, за да бъде дължима таксата за всяка една от услугите, е необходимо
да бъде доказано наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки -
принадлежност на имотите към територията на съответното населено място и
реалното предоставяне на услугите.
В случая предмет на спора е
дължимостта на единия от компонентите на такса битови отпадъци, а именно
поддържане на територии за обществено ползване. Видно от заключението на вещото
лице, което съдът цени като обективно и безпристрастно, прието от съда и
неоспорено от страните, става ясно, че имотът на дружеството е извън
строителните граници на гр.Бургас. Имотът попада в създаденото селищно
образувание „Бизнес парк Меден Рудник“. След като имотът на жалбоподателят е
извън строителните граници на гр.Бургас, то той не е част от неговата територия
по смисъла на §5, т.6 от ДР на ЗУТ.
В случая представените от
ответника писмени доказателства за извършени дейности по поддържане на
територии за обществено ползване са неотносими. Процесният имот и според
заключението на вещото лице, е извън строителните граници на гр.Бургас и попада
в селищно образувание „Бизнес парк Меден рудник“ от 29.03.2012г. В издадените
заповеди № 3117/31.10.2018г., №3232/24.10.2019г. и №2899/28.10.2020г. на кмета
на Община Бургас, са посочени районите, включени в организираното поддържане на
чистотата на гр.Бургас. В т.Б от заповедите са изброени вилните зони и
селищните образования, в които се извършва тази услуга. Селищно образование
„Бизнес парк-Меден Рудник“ обаче не фигурира сред тях. От заключението на
вещото лице става ясно, че в района, където се намира процесния имот, освен
асфалтовия път за с.Твърдица, други обществени територии не са открити, а
услугата по поддържане на чистотата не е налице .
Предвид изложеното, акт за
установяване на задължения по декларация №70-00-4523/4/08.07.2021г., издаден от
главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране” на Дирекция „МПДТР“
при Община Бургас следва да бъде отменен като незаконосъобразен, в оспорената
част.
С оглед изхода на спора, следва
да се присъдят направените, доказани и своевременно поискани разноски от
жалбоподателя, които са в размер на 1150 лв. (50 лв.- държавна такса, 400 лв. -
за възнаграждение на вещо лице и 700 лв.- адвокатски хонорар).
Поради горното, Административен
съд гр.Бургас, дванадесети състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Акт
за установяване на задължения по декларация №70-00-4523/4/08.07.2021г., издаден
от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране” на Дирекция „МПДТР“
при Община Бургас, в частта, в която на жалбоподателя са определени задължения
за ТБО и лихва за просрочие, за период от 2019, 2020, 2021г., за земя – ПИ с
идентификатор по КК 07079.9.125 и сграда с идентификатор 07079.9.125.2 над
сумата от 354.27 лв. до установения с Решение № 70-00-4523/7/18.08.2021г. на
директора на МПДТР при Община Бургас размер на главницата от 2834.28 лв., както
и над сумата от 31.69 лв. до установения с Решение №
70-00-4523/7/18.08.2021г. размер на
лихвите за забава към 08.07.2021г. от 259.94 лв.
ОСЪЖДА Община Бургас
да заплати на „Сиил” ЕООД, гр.Бургас, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, Селищно образование „Бизнес парк Меден Рудник“, Ремонтна
база, представлявано от К. И. К., разноски по делото за настоящата инстанция в
размер на 1150 лева ( хиляда сто и петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: