Р Е
Ш Е Н
И Е № 260076
гр. Шумен, 07.04.2021 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.
Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ:
1. Т. Димитрова
2.
мл.с. С. Стефанова
при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Т.
Димитрова в.гр.д. № 22 по
описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.258 и
сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Д.В.Д., действащ чрез пълномощника адв. А. К. ***, срещу решение № 626/08.12.2020 г. по гр.д. № 1763/2020 г. по описа на РС – Шумен, с което е отхвърлен като неоснователен, предявения от него срещу Г.С.Г., иск за връщане на сумата от 1 253.81 лева, като получена без основание, с която ответницата се е обогатила за сметка на ищеца.
Жалбоподателят намира решението за неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон, при неправилна преценка на събраните доказателства и необосновано, по съображения, подробно изложени в жалбата му. Позовавайки се на изложеното, моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да уважи предявения осъдителен иск и му присъди извършените по делото разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата Г.С.Г., действаща чрез пълномощника адв. Д. Д. *** депозира отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
Производството по гр.д. № 1763/2020 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемата, в която същият е навел твърдения, че с влязло в сила решение по гр.д. № 2024/2014 г. по описа на ШРС е осъден да заплаща на общото на страните дете – С.Д.Д., чрез нейната майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 90.00 лева, считано от 30.07.2014 г..Със същото решение е бил осъден да заплати и 750.00 лева деловодни разноски на ответницата. Присъдената издръжка заплащал по банков път като е превел общо 5 435.00 лева, от които на 06.07.2016 г. – 1 115.00 лева, издръжка за периода 30.07.2014 г. – 30.07.2015 г., на 10.10.2018 г. – 1 260.00 лева, издръжка за периода м. 07.2015 г. – м. 08.2016 г., за периода от м. 03.2017 г. до м. 09.2018 г. – по 90.00 лева ежемесечно, или общо 2 160.00 лева и за периода м. 10.2018 г. – м. 06.2019 г. вкл. – по 90.00 лева ежемесечно, или общо 810.00 лева. На 12.10.2018 г. заплатил и 782.00 лева – адвокатски хонорар, разноски и лихви по гр.д. № 2024/2014 г. на ШРС. През м. май 2019 г., установил, че погрешно е превел по банковата сметка на ответницата суми, които смятал, че е превел по своята банкова сметка ***, както следва: на 08.08.2014 г. – 500 евро, с левова равностойност 977.92 лева и на 16.10.2014 г. – 200 евро, с левова равностойност 391.66 лева. За процесния период – от 30.07.2014 г. до 31.05.2019 г. дължал на ответницата 58 месечни издръжки по 90.00 лева, или общо 5 435.00 лева, а й е превел общо 6 929.58 лева, т.е. същата се е обогатила със сумата 1 494.58 лева, която е недължимо платена от него, съответно получена без основание от нея. Позовавайки се на изложеното, ищецът е поискал съдът да осъди ответницата да му заплати сумата от 1 494.58 лева като получена без основание, с която се е обогатила неоснователно за периода от 30.07.2014 г. до 31.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е подала отговор. С писмена молба, депозирана в първото по делото заседание процесуалният й представител е оспорил иска като неоснователен по съображения, че претендираната сума е дадена от ищеца в изпълнение задължението му за предоставяне на издръжка и полагане на грижи за малолетното му дете, поради което попада в хипотезата на чл.55, предложение ІІ-ро от ЗЗД и не следва да му бъде върната.
С протоколно определение от 18.02.2020 г. по гр.д. № 1699/2019 г. на ШРС е допуснато изменение размера на първоначално предявения иск от 1 494.58 лева на 1 253.81 лева.
Съобразно дадените указания с решение № 26007/28.08.2020 г. по в.гр.д. № 185/2020 г. по описа на ШОС, първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл.55, ал.1, пр. І от ЗЗД, като с решението си го е отхвърлил изцяло като неоснователен и е осъдил ищеца да заплати на ответницата деловодни разноски в размер 700.00 лева.
Решението се обжалва изцяло от ищеца.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, от приложеното гр.д. № 2024/2014 г. по описа на ШРС се установява, че с влязло в сила решение № 97/05.02.2015 г. по посоченото дело ищецът е бил осъден да заплаща на малолетното си дете С.Д.Д., род. на *** г., чрез ответницата като нейна майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 90.00 лева, считано от 30.07.2014 г. до настъпване на законните основания за изменение или прекратяване на същата, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж – първо число на месеца, за който се дължи. Със същото решение ищецът е бил осъден да заплати и деловодни разноски на ответницата в размер на 750.00 лева.
От приложените банкови документи и заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че, през периода 30.07.2014 г. – 31.05.2019 г., от присъждане на издръжката до завеждане на исковата молба на 03.06.2019 г., ищецът е превел по банкова сметка *** „ Инвестбанк „ АД следните суми: 1/ 975.50 лева – постъпили на 11.08.2014 г., без посочено основание, представляващи левовата равностойност на 500 евро, наредени за плащане на 08.08.2014 г., 2/ 390.20 лева – постъпили на 17.10.2014 г., без посочено основание, представляващи левовата равностойност на 200 евро, наредени за плащане на 16.10.2014 г., 3/ 1 115.00 лева – внесени на 06.07.2016 г., с основание „ издръжка за 30.07.2014 г. – 30.08.2016 г. „, 4/ 90.00 лева – внесени на 14.09.2016 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „, 5/ 90.00 лева – внесени на 03.10.2016 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „, 6/ 90.00 лева – внесени на 11.11.2016 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „, 7/ 90.00 лева – внесени на 01.03.2017 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „, 8/ 90.00 лева – внесени на 03.04.2017 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „, 9/ 90.00 лева – внесени на 02.05.2017 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „, 10/ 90.00 лева – внесени на 01.06.2017 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. “, 11/ 90.00 лева – внесени на 03.07.2017 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „, 12/ 90.00 лева – внесени на 01.08.2017 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „, 13/ 270.00 лева – внесени на 09.08.2017 г., с основание „ издръжка Стефани м. декември 2016 г. – м. февруари 2017 г. „, 14/ 90.00 лева – внесени на 01.09.2017 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „, 15/ 90.00 лева – внесени на 02.10.2017 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „, 16/ 90.00 лева – внесени на 01.11.2017 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „, 17/ 90.00 лева – внесени на 01.12.2017 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „, 18/ 90.00 лева – внесени на 02.01.2018 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „; 19/ 90.00 лева – внесени на 01.02.2018 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „, 20/ 90.00 лева – внесени на 06.03.2018 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „; 21/ 90.00 лева – внесени на 02.04.2018 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „, 22/ 90.00 лева – внесени на 02.05.2018 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „, 23/ 90.00 лева – внесени на 01.06.2018 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „, 24/ 90.00 лева – внесени на 02.07.2018 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „, 25/ 90.00 лева – внесени на 01.08.2018 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „, 26/ 90.00 лева – внесени на 03.09.2018 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „, 27/ 90.00 лева – внесени на 01.10.2018 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „, 28/ 1 260.00 лева – внесени на 10.10.2018 г., с основание „ допл. фт м. 07.2015 г. до м. 08.2016 г. /вкл./ 14 месечни вноски х 90 лв. „, 29/ 782.00 лева – внесени на 15.10.2018 г., с основание „ адвокатски хонорар, разноски + лихви по гр.д. № 2024/2014 г. Ш „, 30/ 90.00 лева – внесени на 01.11.2018 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „, 31/ 90.00 лева – внесени на 03.12.2018 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „, 32/ 90.00 лева – внесени на 02.01.2019 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „, 33/ 90.00 лева – внесени на 01.02.2019 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „, 34/ 90.00 лева – внесени на 01.03.2019 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „, 35/ 90.00 лева – внесени на 01.04.2019 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „ и 36/ 90.00 лева – внесени на 02.05.2019 г., с основание „ издръжка на С.Д.Д. „.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна: Ищецът претендира, че е дал на ответницата сумата от 1 253.81 лева при изначална липса на основание, поради грешка в адресата, което квалифицира претенцията му като такава по чл.55, ал.1, пр. І от ЗЗД, съгласно която разпоредба, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.
С ППВС № 1/28.05.1979 г. по гр.д. № 1/1979 г., което е задължително за съда е прието, че в чл. от 55 ЗЗД са уредени три различни фактически състава, като първият изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. Не се дължи връщане на даденото при начална липса на основание, само когато законът не допуска да се иска обратно даденото. Съгласно чл.55, ал.2 от ЗЗД, не може да иска връщане на даденото онзи, който съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг. Ако престацията е извършена съзнателно и в съгласие с изискванията на морала, тя не е лишена от основание. Съзнателното изпълнение на нравствения дълг представлява в случая основание. При приложението на чл. 55, ал. 2 ЗЗД следва да се има предвид, че обществото се развива стремително не само в областта на икономиката. Променят се и се развиват в прогресивна насока и взаимните отношения между хората. В тези отношения се утвърждават началата на хуманност и отзивчивост. Съдебният акт трябва да помага за възпитание на гражданите в същия дух. Затова, когато се поддържа, че е дадено нещо без основание, необходимо е да се изясни дали не е налице съзнателно изпълнение на нравствен дълг, и когато се констатира, че извършилият престацията е съзнавал при изпълнението моралното си задължение, даденото не следва да се присъжда обратно. Тези положения не намират място в случая, когато за едно лице съществува законно задължение да изпълни нещо, а изпълнението се извършва от друго незадължено или само съзадължено лице. Така, когато установеното със закон задължение за даване на издръжка бъде изпълнено от лице, което не е задължено да я дава напълно или частично, то има основание да иска от другите законно задължени лица заплащането на даденото. Въпросът за съзнателно изпълнение на нравствен дълг може да се разглежда само в случаите на начална липса на основание. В случаите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилия се дължи всичко, което е получено без основание.
Ищецът по иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД дължи да установи наличието на имуществено разместване между страните, т.е., че е престирал нещо, което е постъпило в патримониума на ответника и го е увеличило, както и, че не е имало основание за получаване на престацията от ответника. От своя страна, ответникът дължи да докаже, че има основание да задържи получената облага.
В конкретната хипотеза ищецът твърди, че е платил при начална липса на основание по сметка на ответницата сумите преведени на 11.08.2014 г. и 17.10.2014 г., в размер съответно на 975.50 лева и 390.20 лева, като претендира връщане на сума в размер на 1 253.81 лева, поради което съдът дължи да се произнесе по въпроса налице ли и неоснователно обогатяване на ответницата за сметка на ищеца само и единствено във връзка с имущественото разместване, осъществено с предаване на тези суми, до размера на 1 253.81 лева, а не във връзка с осъществените престации между страните през целия период от 30.07.2014 г. до 31.05.2019 г., извършването на които е ирелевантно за конкретния правен спор, поради факта, че те са станали изискуеми в последващ момент и имат правно основание.
В съответствие с изложеното, съдът приема, че към 11.08.2014 г. ответникът е имал задължение за заплащане издръжка на детето Стефани за м. август 2014 г., в размер на 90.00 лева, а към 17.10.2014 г. е имал задължение за заплащане издръжка на детето Стефани за м. септември и м. октомври 2014 г. в размер на 180.00 лева. По делото не се установява към посочените дати ищецът да е имал задължение за заплащане на други суми в полза на малолетното си дете или на ответницата, с оглед факта, че решението, с което са присъдени деловодни разноски в нейна полза е влязло в сила по-късно. Предвид това, че, видно от извлечението от сметката на ответницата ищецът е превеждал по нея единствено суми за издръжка на общото им дете и за разноски по воденото помежду им гражданско дело и, че същият не доказва твърдението си, че е превел посочените суми по погрешка, съдът приема, че, внасяйки ги по сметка на ответницата ищецът е платил с основание, а именно в изпълнение на задължението си за престиране на издръжка на малолетното им дете. В тази връзка, следва да се отбележи, че горния извод не се променя от факта, че на 06.07.2016 г. ищецът е извършил превод на сумата от 1 115.00 лева, с основание „ издръжка за 30.07.2014 г. – 30.08.2016 г. „, тъй като релевантно за правния спор е наличието на задължение на ищеца и основание за плащане към момента на предаване на сумите, за които се твърди, че са дадени без основание, а не последващото отпадане на това основание поради плащане. Като съобрази горното, съдът приема, че от преведените суми от 975.50 лева и 390.20 лева, ищецът е платил с основание и в изпълнение на свое законно задължение сумата от 270.00 лева.
По отношение на разликата от 983.81 лева, до предявения размер от 1 253.81 лева, не се установява наличие на основание за плащане от ищеца към датата на превеждане на сумите по сметка на ответницата. От събраните по делото доказателства обаче не се доказва, че визираната сума е била използвана от ответницата за задоволяване на нейни лични нужди, а не за издръжка на общото на страните малолетно дете, в който случай не може да се приеме, че имущественото разместване е увеличило нейния патримониум, а не този на детето на страните, на което по силата на чл.143 от СК ищецът е длъжен да предоставя средства за задоволяване на нуждите и потребностите му. Безспорно е, че за ищеца не съществува задължение да заплаща издръжка в по-голям размер от определения от съда, освен морално такова, както и, че неговият патримониум е намалял със сумата от 983.81 лева, но доколкото не са налице безспорни доказателства, че е налице увеличение на имуществото на ответницата с тази сума, произтичащо от същия факт, липсва основание за ангажиране на отговорността й за връщане на даденото от ищеца. Предвид това и, че задължителна предпоставка за уважаване на иска по чл.55, ал.1 от ГПК е даденото от ищеца да е увеличило имуществото на ответника по него, а не на трето лице, приема за недоказано, че ответницата се е обогатила с преведената от ищеца в повече сума, в размер на 983.81 лева.
Що се касае до възведеното от ответницата възражение по чл.55, ал.2 от ЗЗД съдът счита, че е преклудирано, като заявено след срока за отговор на исковата молба, поради което не следва да се обсъжда.
По изложените съображения, заключава, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли.
Предвид съвпадане крайния извод на настоящата инстанция с този на първоинстанционния съд, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата деловодни разноски във въззивното производство, в размер на 150.00 лева – платен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 626/08.12.2020 г. по гр.д. № 20203630101763/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА Д.В.Д., ЕГН **********,*** да заплати на Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** деловодни разноски във въззивното производство в размер на 150.00 лева – платен адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.