РЕШЕНИЕ
№ 611
гр. Пловдив, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20255300500783 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Електроразпределение
Юг ЕАД, ЕИК: *****, с адрес: гр. **** чрез пълномощника си юрк.К. Н. против решение
№709/20.02.2025г. по гр.д.№17667/2024г. на ПдРС,1 гр.с., с което жалбоподателят е осъден
да заплати на въззиваемия С. И. Ч., ЕГН ********** неизплатени средства за социално-
битово и културно обслужване, дължими на основание взето решение на Общото събрание
на пълномощниците на служителите в ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ ЕАД от 2.11.2023 г.
в размер на общо 2000 лева, от които: 100 лева за Деня на енергетика, 900 лева за Великден
и 1000 лева за почивно дело, както и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева,
осъден е ответникът да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – гр. Пловдив сумата от 80 лева държавна такса върху уважения иск.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на
решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се отхвърли
изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск, както и претендира да му се
присъдят сторените разноски за две инстанции. В случай, че съдът констатира обжалваното
решение за правилно, прави изрично възражение за размера на претендираното адвокатско
възнаграждение ако надвишава посочените в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Конкретно са изложени доводи, че РС не се е произнесъл
по направените възражения в отговора на исковата молба, където са изложени доводи, че
неправилно съдът е приел, че средства от Фонд СБКО се дължат на всички работници и че
1
не могат да бъдат изземвани и разпределяни за други цели, както и че е налице пряка
дискриминация по признак социално положение, тъй като ищецът бил по-неблагоприятно
третиран от останалите присъединени към колективния договор служители, получили
средства от Фонд СБКО. Счита, че съдът се е произнесъл по тези въпроси в противоречие с
чл. 57 КТ, както и че не са събрани доказателства, че средствата от Фонд СБКО се използват
за други цели, както и че неправилно съдът е установил, че е налице пряка дискриминация
по признак социално положение.Цитира съд.практика по чл.290 ГПК свързана с приложение
на чл.57 КТ: решение №139/28.7.2010 г. на ВКС по гр.д.№183/2009 г.,4 ГО, решение
№691/22.01.2010 г. на ВКС по гр.д.№3737/2008 г., 2 ГО и др., където е казано, че действието
на КТД е спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация
– страна по договора, както и които не членуват в нея, но са се присъединили с писмено
заявление…“
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемия С. И. Ч., ЕГН **********,
чрез адв.Т. Ф., с който се иска потвърждаване на решението на РС като правилно и
законосъобразно. Правилно съдът е приел, че средствата от Фонд СБКО представляват
социална придобивка, която не зависи от членството на работниците в синдикати и
присъединяване към колективния трудов договор, единственият компетентен орган относно
разпределението на тези средства е ОС. По аргумент от чл. 292 и чл. 294 КТ, заделянето на
средства във Фонд СБКО е право, а не задължение на работодателя, което той може да
упражни и самостоятелно и съвместно с други органи. Следователно и без сключен
колективен трудов договор за работодателя съществува право да създаде подобен фонд, но
веднъж създаден, разпределението на средствата от този фонд законодателят е възложил на
ОС на работниците съгласно чл. 293 КТ. Законът задължава работодателят да изпълни точно
решението на ОС за разпределяне на тези средства и изрично забранява да се изземват и
разпределят за други цели. Ищецът е действащ работник и за него следва да се приложи
решението на ОС от 2.11.2023 г. Установило се е, че не са заплатени част от определените
социални плащания, поради което счита, че те се използват за други цели, което счита за
недопустимо и ограничава принципа на равенството, определен съгласно критериите на чл.
6, ал. 2 от Конституцията на РБ. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на
разноски за въззивното производство.
ПОС, ХІV гр.с., като анализира фактите и доказателствата по делото, намира
следното:
Производството по гр.д.№17667/2024г. на ПдРС,1 гр.с. е образувано по искова молба
от С. И. Ч. против Електроразпределение Юг ЕАД, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.293 от Кодекса на труда. В исковата молба се
твърди, че Ч. е служител, работещ по трудово правоотношение в Електроразпределение Юг
ЕАД - гр.Пловдив на длъжност “*****“.
Ищецът твърди, че не му са изплатени суми за социални разходи от годишния фонд
СБКО за 2024г. в размер на общо 2000 лв., о които 100 лв. за деня на енергетика, 900 лв. за
Великден и 1000 лв. за почивно дело, съгласно взетото решение с протокол от 02.11.2023 г.
2
на общото събрание на пълномощниците в Електроразпределение Юг ЕАД за целево
разпределение на средтвата от фонд СБКО.
С подадения от ответника отговор на исковата молба, същата се оспорва като
неоснователна. Не се оспорва, че ищецът е в ТПО с ЕР ЮГ. Заявява, че на 29.12.2023 г.
между синдикалните организации и ЕР ЮГ ЕАД е сключен КТД в сила от 01.01.2024 г.; че
съгласно чл.3,ал.1 от КТД всички постигнати договорки междустраните имат действие
спрямо работниците и служителине в ЕР ЮГ, които са членове на синдикалните
организации, както и спрямо тези, които са се присъединили към КТД по предвидения в него
ред, съгласно с чл.57,ал.1 и 2 от КТ. Съгласно чл.47, ал.1 от КТД – средствата за СБКО са
договорени в КДТ между синдикалните организации и работодателя в размер на 10% от
начислените средства за РЗ. Тъй като ищецът не е член на синдикална организация и не се е
присъединил към КТД, счита че договорените средства от фонд СБКО не му се дължат.
По направените оплаквания и доводи на страните, ПОС намира следното:
Не се спори по делото, че ищецът работи по ТПО при ответника-работодател; че на
02.11.2023 г. ОС на пълномощниците на ЕР ЮГ ЕАД е взело решение план-сметката за
СБКО за 2023/2024 г. да включва: месечни ваучери -80 лв., средства за коледа -520 лв.,
средства за великденски празници – 900 лв., средтва за почивно дело -1000 лв., осми март -
60 лв., ден на енергетика -100 лв.
Не се спори, че на 29.12.2023 г. е сключен КТД в сила от 01.01.2024 г., в чл.47 от
който е договорено с работодателя, че средствата за социално-битово и културно обслужване
в предприятието се определят в размер на 10% от начислените средства за работна заплата.
Не се спори, че на ищеца не са му изплатени претедираните в ИМ 2000 лв. СБКО за
2024г, от които: 100 лв. за ден на енергетика,900 лв. за Великт.ден и 1000 лв. за почивно
дело.
Съгласно императивната норма на чл.293 КТ, начинът на използване на средствата се
определя с решение на Общото събрание на работниците и служителите /събрание на
пълномощниците/. Тези средства се осигуряват за работещите по ТПО в предприятието.
Именно поради императивно регламетирания начин на използване и разпределяне на
средствата за СБКО, веднъж определени тези средства, нито работодателят, нито
синдикалните организации по договаряне с работодателя, нямат правомощие било със
заповед, било с КТД да разпределят средстата, преназначени за СБКО. ОС на работниците и
служителите /събрание на пълномощниците/ е единствено компетентно да взема решения по
отношение на социалните разходи в предприятието, за определяне начинът на използвана на
средствата за СБКО и не може да бъде заменян с договорки в КТД, от които да се изключват
от кръга на правоимащите работници и служители, които не са членове на синдикалните
организации и не са се присъединили към КДТ, в т.ч. и въззиваемият . За решението на ОС е
съставен протокол, от който е видна волята за начинът на изразходване на средствата от
социалния фонд . Изключването на въззиваемият от кръга на правоимащите служители е
нарушение на чл.8,ал.3 от КТ, съгласно който при осъществяне на трудовите права и
задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност,
3
произходи, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политичеки и
религиозни убеждения, членуване в синдикални и др.обществени организации и движения
и т.н. В т.см. и решение№126/15.07.2011 г. на КЗД по пр.№63/2010 г., 2 ЗС.
По изложените съоражения, ПОС намира, че правото на ищеца на средства от СБКО
произтича единствено и само от решение на Общото събрание на работниците и
служителите или на техните пълномощници, поради което лишаването му от тези средства
без да има решение на ОС като единствено компетентен орган да определя начина и реда за
използване на средствата, предназначени за СБКО на работниците, е незаконосъобразно –
искът по чл.293 КТ е основателен и доказан и следва да се уважи.
Ето защо, обжалваното решение ще следва потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемият бъдат присъдени направените от
него съдебни разноски за адв.възнаграждение.От представения ДПП е видно, че е заплатено
АВ в размер на 500 лв. , което съдът намира, че не е прекомерно с оглед правната и
фактическа сложност на делото и е съобразено с НМРАВ.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №709/20.02.2025г. по гр.д.№17667/2024г. на ПдРС,1 гр.с.
ОСЪЖДА Електроразпределение Юг ЕАД, ЕИК: ****, с адрес: гр. **** да заплати на
С. И. Ч., ЕГН ********** сумата от 500 лева- заплатено адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4