Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Бяла Слатина, 01.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

 

при участието на секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр. д. № 1204/2020г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „К.Б.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Р.В.–управител, чрез пълномощника юрисконсулт И.Т., против М.П.Й., с ЕГН ********** ***. Предявените искове са с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД. Поддържа се от ищеца, че ответника на 29.12.2015г. е сключил с „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги по търговската марка „Вивус“ договор за кредит № **********, по реда на чл.6 от ЗПФУР, по силата на който договор на ответника е предоставена сума в размер на 200,00лв. Поддържа се също, че с настъпване на падежа по договора – 28.01.2016г. ответника не е погасил задължението си да възстанови дадената в заем сума, поради което е изпаднал в забава. Сочи се, че на 23.11.2018г. 4финанс“ ЕООД в качеството си на цедент сключва с ищеца в качеството му на цесионер Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по договор за кредит № ********** в размер на 566,40лв., подробно описани в Приложение № 1-неразделна част от договора за цесия, като за цесията ответника е уведомен от цесионера, но плащане не е настъпило. Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 200,00лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит № ********** от 29.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.11.2020г. При условията на евентуалност се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца претендираната сума като получена без правно основание – чл.55, ал.1 от ЗЗД. Претендират се и направените по делото разноски.

С писмено становище по делото ищеца чрез процесуалният си представител е поискал при наличие предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение спрямо ответника.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК. Не е оспорил иска и не взема становище по иска, като е предупреден за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не се явява в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

 

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Налице са предпоставките на чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно – направено е искане за постановяване на неприсъствено решение, на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание; а исковете по чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – договор за кредит № **********/29.12.2015г, сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД“; Общи условия по договора за кредит; авизо за нареден кредите превод; Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 и Приложение № 1 към него; Уведомление за прехвърляне на вземания и известие за доставянето му.

Поради това съдът ще следва да се произнесе с неприсъствено решение, като уважи изцяло така предявените искове, като осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 200,00лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит № ********** от 29.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.11.2020г.

 

При този изход на процеса ответника ще следва да заплати на ищеца направените по делата разноски в размер общо на 200,00 лв., от които 50,00 лв. заплатена държавна такса съгласно представения платежен документ и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

С оглед гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОСЪЖДА М.П.Й. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 200,00 (двеста) лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит № ********** от 29.12.2015г., сключен между М.П.Й. с ЕГН ********** и „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги по търговската марка „Вивус“, вземането по който е прехвърлено на„К.Б.” ЕООД с Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2020г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА М.П.Й., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, направените деловодни разноски по делото в размер общо на 200,00 лв.

 

 

Така постановеното неприсъствено решение не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                                        (И. Йорданов)