РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 15.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ Д. и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №6440 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание
по чл.422 ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация София” ЕАД, представляван от изп. директор Сашо Чакалски, чрез процесуалния си
представител твърди, че ответникът С.Д.Ж. е клиент на топлинна енергия (ТЕ) по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ относно имот - апартамент в гр. ************, с
абонатен №249564, като по общи фактури №**********/31.07.2017г. и изравнение,
отразени в №**********/31.07.2016г. и №**********/31.07.2016г., му дължи сумите
4814.60 лв, представляваща стойност на незаплатена ТЕ
за периода от месец октомври 2014г. до месец април 2017г., 133 лв лихва за забава за периода от 15.12.2014г. до
17.11.2017г., 110.48 лв сума за разпределение на ТЕ
за периода от м. октомври 2014г. до м. април 2017г., 19.52 лв
лихва за забава за периода от 15.12.2014г. до 17.11.2017г. Сградата – ЕС, в
която се намира имотът на ответника, са сключили договор за извършване на
услугата “дялово разпределение” на топлинна енергия с “МХ Елвеко”
ООД. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №477/2018г. на
Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се признае за установено
по отношение на С.Д.Ж., че му дължи сумите 4814.60 лв
незаплатена топлинна енергия за периода месец октомври 2014г. - месец април
2017г., отразено в общи фактури №**********/31.07.2017г. и изравнение, отразени
в №**********/31.07.2016г. и №**********/31.07.2016г., 133 лв
лихва за забава за периода от 15.12.2014г. до 17.11.2017г., 110.48 лв сума за разпределение на ТЕ за периода от м. октомври
2014г. до м. април 2017г., 19.52 лв лихва за забава
за периода от 15.12.2014г. до 17.11.2017г., заедно със законната лихва от
28.11.2017г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Претендира направените
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78 ГПК.
С исковата молба на основание чл.219, ал.1 ГПК ищецът чрез
процесуалния си представител е поискал привличането на трето лице – помагач:
“МХ Елвеко” ООД със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. “Красна поляна”, ул. “Булина ливада”
до бл. №А32 с ЕИК *********, представляван от управителя О.И.Д..
Ответникът С.Д.Ж. чрез
назначения му особен представител взема становище за неоснователност на иска.
Оспорва всички издадени и представени доказателства по основание и размер.
Възразява против общо определената сума 4814.60 лв,
както и срещу размера на мораторните лихви, които са
погасени по давност. Счита, че основанието и размерът на иска не е доказан и
моли същият да бъде отхвърлен.
На основание
чл.220 във вр. с чл.219 ГПК съдът е допуснал участие
на трето лице - помагач на ищеца - “МХ Елвеко” ООД
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. “Красна поляна”, ул. “Булина ливада” до бл. №А32, представлявано от управителя О.И.Д.,
ЕИК *********.
Третото лице “МХ Елвеко” ООД,
представлявано от управителя О.И.Д. не е взело становище по основателността на
иска.
По делото са
представени писмени доказателства, прието е заключение на техническа експертиза,
на счетоводна експертиза и е приложено ч. гр. дело №477/2018г. на Районен съд -
Русе.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от ч. гр. дело №477/2018г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу С.Д.Ж. за сумите 4925.08 лв общо главница
за доставена топлинна енергия и за дялово разпределение (4814.60 + 110.48) за
периода от месец октомври 2014г. до месец април 2017г. в имот на длъжника в гр.
София 1574, обл. София град, Община Слатина, бл. 38, вх.А,
ап.2, аб. №249564, заедно със законната лихва от 28.11.2017г.
до окончателното изплащане, 152.52 лв лихва за забава
за периода от 15.12.2014г. до 17.11.2017г. и за 201.55 лв
разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в установения в закона
едномесечен срок.
Видно е от представения по делото нотариален акт за
покупко-продажба недвижим имот от 25.04.2012г. на нотариус с район на действие
Районен съд София, вписан в Служба по вписванията при СРС с вх. рег.
№16065/25.04.2012г., Акт №200, т. XXXV, дело №7248, че ответникът е собственик на апартамент
№2, намиращ се в гр. **************.
Със заявление-декларация от 09.11.2004г. праводателката
му Мария Георгиева
Коларова е поискала да й се открие партида за плащане на топлоенергия – л.169.
По делото няма спор, че жилищният имот - апартамент,
описан в приложения по делото нотариален акт, е топлоснабден,
респ. присъединен е към топлопреносната мрежа на
ищеца чрез сградната инсталация и е регистриран с аб. №249564. Като собственик, ответникът е купувач на доставената
му от ищеца топлинна енергия в жилищния му имот, поради което и съгласно §1, т.2а
от Допълнителните разпоредби на ЗЕ е битов клиент на топлинна енергия за
собствени битови нужди.
От заключението на техническата експертиза, потвърдено
и допълнено устно от вещото лице маг. инж. С.Д.Х. в съдебно заседание на 12.03.2020г.,
се установява, че в сградата, в която се намира имотът на ответника е въведено
дялово разпределение на топлинна енергия, монтирани са индивидуални
разпределители за разход на отопление (ИРРО) на отоплителните тела в сградата, като
през исковия период топлинното счетоводство е извършвано от “МХ Елвеко” ООД. В периода от месец октомври 2014г. до месец
април 2017г. в имота на ответника е начислена топлинна енергия за дялово разпределение
от отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия и от отдадената от отоплителните тела в имота топлинна енергия.
Топлинната енергия за БГВ се начислява по показанията на три водомера за топла
вода, отчитани с отчета на ИРРО в сградата, като за периода от м. май 2016г. до
м. април 2017г. тя е начислена по схема SWP - без водомер за 1 бр. лице. Периодът, посочен в исковата молба, включва три отоплителни сезона, като отчети с подпис на потребителя са
представени на експертизата само за отоплителен сезон 05.2014г./04.2015г. За
другите два отоплителни сезона е начислена служебно ТЕ по номинална топлинна
мощност на радиаторите в жилището на ответника, тъй като липсва индивидуален
отчет поради неосигурен достъп до имота, за което са били съставени от “МХ Елвеко” ООД два протокола от 17 и 24 май 2016г. и от 06 и
12 май 2017г. В имота не са начислявани суми за ТЕ за общи части на сградата.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация се определя от ФДР “МХ Елвеко” ООД и се
разпределя пропорционално на пълния отопляем обем на всички абонати.
Отопляемата кубатура на отделните имоти в сградата се представя от
домоуправителя на сградата при включването й към топлопреносната
мрежа. Отопляемата кубатура на апартамент 2 е 192 куб.м. Общият топломер в сградата на ЕС се отчита в
началото на всеки месец, като от отчетеното количество се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция (АС) и разликата се разпределя
между потребителите за отопление и БГВ. Експертизата установява още, че цените
на топлинната енергия, по които ищецът е начислявал дължимите от потребителите
суми, са съобразени с приетите и публикувани решения на КЕВР. За периода м. 10.2014г.
– м. 04.2017г. начислените суми за топлоенергия са по прогнозно потребление,
като в края на отоплителния сезон ФДР начислява реалното потребление и извършва
изравняване между начислената и дължимата сума: връщане или доплащане, съгласно
действащите нормативни документи. Топлинната енергия и сумите за нея през
исковия период, дадени в изравнителните сметки на абоната като разлика с
фактурираните от ищеца суми за прогнозно потребена
топлинна енергия са на стойност: отоплителен период 10.2014 - 04.2015г. сума за
получаване 2253.55 лв; отоплителен период 05.2015 –
04.2016г. сума за доплащане 1829.18 лв и отоплителен
период 05.2016 – 04.2017г. сума за доплащане 139.69 лв. В писменото заключение
вещото лице установява, че общо изчислена сума за потребена
ТЕ по прогнозен дял на абонат №246594 за исковия период е на стойност 4826.86 лв, начислената сума по фактури е 5111.54 лв, а сумата за получаване от изравнителните периоди е
284.68 лв. Устно в съдебно заседание на 12.03.2020г. вещото лице заключава, че
ако ответникът е плащал за потребената ТЕ редовно,
трябва да му се върнат 284.68 лв по изравнителната
сметка (5111.54 – 4826.86), но ако не е плащал редовно той дължи сумата 4826.86
лв. В дължимата сума за ТЕ през исковия период експертизата не е включила дължимите
суми на ФДР за отчет на уредите. Сумите за ТЕ за имота на ответника са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката. При извършената проверка в процеса на експертизата вещото лице е
установило, че изчисленията на технологичните разходи от работата на
съоръженията в абонаментната станция са извършени съгласно действащите
нормативни документи и правилата за определяне размера на технологичните
разходи и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер ТЕ преди
нейното разпределение. Експертизата, основана на направени метрологични проверки,
заключава, че общият топломер, монтиран в абонатната станция на сградата на ЕС,
е преминал първоначална и последващи проверки,
съгласно Закона за измерванията и съответства на одобрения тип.
Заключението на техническата експертизата е прието от
съда без възражения от страните.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено
и допълнено устно от вещото лице Й.Д.М. в съдебно заседание на 16.06.2020г., се
установява, че отчитането на потребената топлинна
енергия в сградата на ЕС, където е жилището на ответника, не се отчита по
индивидуални измервателни уреди, а се разпределя по показанията на общия
топломер за целия вход А на жилищната кооперация. На база индивидуалната
кубатура на жилищата и общите части се разпределя и съответната отчетена
топлинна енергия за целия вход. Ежемесечно фактурираните от ищеца суми за ТЕ се
начисляват по прогнозно месечно потребление, определено на база потреблението
на ТЕ през предходния отчетен отоплителен сезон, съобразно Наредба №16-334/6.04.2007г.
В края на всеки отоплителен сезон на база крайното показание на общия топломер
за изразходваната ТЕ се изготвя изравнителна сметка, като на всеки потребител
се издава фактура с изравнителните показания. Ако е извършено текущо плащане по
месечните прогнозни сметки по издадените фактури, след края на отоплителния
сезон се изготвят изравнителни сметки от ФДР на база реалния отчет. Ако
резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, тя се прикачва към
първата дължима сума за процесния период, а ако
резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, от нея служебно
се приспадат следващите задължения. На база предоставените за нуждите на
експертизата счетоводно извлечение от ищеца, месечните изравнителни фактури,
както и кредитни и дебитни известия за коригирани прогнозни месечни фактури за
топлоенергия на абоната С.Ж. общото му задължение за топлинна енергия за
периода от м. октомври 2014г. до м. април 2017г. включително възлиза на сумата
4814.60 лв общо след приспадане на платена сума 13.96
лв на 14.09.2017г. Лихвите за забава, начислени от
ищеца, върху неплатените суми за фактурирана топлинна енергия се отнасят
единствено по задължението в изравнителните фактури в края на отоплителния
сезон №**********/31.07.2016г., №**********/31.07.2016г. и №**********/31.07.2017г.
Общо претендираните лихви за забава върху
изравнителните сметки възлизат на 133.00 лв. От предоставените счетоводни данни
и фактури експертизата е установила, че ответникът има задължение към ищеца и
за изчислената ТЕ от ФДР, което за периода от май 2015г. до м. април 2017г.
включително възлиза на 110.48 лв. Лихвите за забава, изчислени върху всяко
задължение по отделни фактури от следващата дата на падежа до 17.11.2017г.
включително възлиза на 19.52 лв.
Заключението на счетоводната експертизата е прието от
съда без възражения от страните.
Ответникът не е представил доказателства, че е
изпълнил задължението си да заплати на ищеца стойността на доставената
топлоенергия и за дялово разпределение за исковите периоди.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи съобразно петитума на исковата
молба или като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за
сумите 4814.60 лв незаплатена топлинна енергия за
периода от месец октомври 2014г. до месец април 2017г., отразено в общи фактури
№**********/31.07.2017г. и изравнение, отразени в №**********/31.07.2016г. и
№**********/31.07.2016г., 133 лв лихва за забава за
периода от 15.12.2014г. до 17.11.2017г., 110.48 лв за
разпределение на топлинна енергия за периода от м. октомври 2014г. до м. април
2017г., 19.52 лв лихва за забава за периода от
15.12.2014г. до 17.11.2017г., заедно със законната лихва върху главниците от
28.11.2017г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Ответникът дължи на ищцовото дружество и
сумата 201.55 лв разноски по ч. гр. дело №277/2018г.
на РРС.
Възражението на особения представител на ответника, че
не дължи сумите за лихва за забава, тъй като същите са погасени по давност е неоснователно.
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК – 28.11.2017г. (вж. ч. гр. д. №83547/2017г. на Районен съд София) тригодишната
давност по чл.111, б. “в” ЗЗД за вземанията за лихви за забава за периода от
15.12.2014г. до 17.11.2017г. не е изтекла.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца 1441.03 лв
разноски по настоящото дело, от които 241.03
лв за държавна такса, 700 лв
за експертизи, 300 лв за особен представител и 200 лв за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “Топлофикация
София” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. “Ястребец”
№23 Б, ЕИК *********, към С.Д.Ж. ***, ЕГН **********,
за сумите 4814.60 лв незаплатена топлинна енергия за
периода от месец октомври 2014г. до месец април 2017г., отразено в общи фактури
№**********/31.07.2017г. и изравнение, отразени в №**********/31.07.2016г. и
№**********/31.07.2016г., 133 лв лихва за забава за
периода от 15.12.2014г. до 17.11.2017г., 110.48 лв за
разпределение на топлинна енергия за периода от м. октомври 2014г. до м. април
2017г., 19.52 лв лихва за забава за периода от
15.12.2014г. до 17.11.2017г., заедно със законната лихва върху главниците от
28.11.2017г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.Д.Ж. да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕАД
сумите 201.55 лв разноски по ч. гр. дело
№477/2018г.
на Русенски районен съд и 1441.03 лв разноски по
делото.
По делото е
привлечено трето лице “МХ Елвеко” ООД със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. “Красна поляна”, ул. “Булина
ливада” до бл. №А32, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: