Р Е Ш Е Н И Е
№ 799/12.6.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1499 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Г.М.к.“ ЕООД
срещу наказателно постановление № 03 – 010886 от 06.03.2019 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на дружеството
на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция
в размер на 5000 лв. за това, че на 07.02.2019 г. в 14,30 часа в качеството на
работодател е допуснал до работа лицето Х.П.Т. на длъжност „готвач“ в ресторант
„Г.М.к.“***, Морско казино (Морската градина), стопанисван от „Г.М.к.“ ЕООД, преди да е предоставил копие от уведомлението
по чл. 62, ал. 3 КТ – нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.
В жалбата
са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на санкционираното юридическо лице, нарушение на
материалния закон, както и явна несправедливост на наложената имуществена
санкция. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление, в
условията на евентуалност за прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и чл.
415в КТ, в условията на евентуалност да се намали наложената имуществена
санкция до минималния предвиден в закона размер.
В проведеното
открито съдебно заседание въззивното дружество се представлява от своя
процесуален представител адв. П.Т. от АК – Варна,
който поддържа отправеното искане за отмяна на наказателното постановление
поради допуснато нарушение на материалния закон. Поддържа аргументите, изложени
във въззивната жалба.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Дирекция „Инспекция
по труда” – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител
юрисконсулт Д.О., която моли за потвърждаване на наказателното постановление,
като излага съображения за неговата законосъобразност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
07.02.2019 г. около 14,00 часа представители на дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна, в това число и св. М.М. (главен инспектор в
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна), извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство в ресторант „Г.М.к.“***, Морската градина.
При
извършената проверка инспекторите установили да полага труд Х.П.Т., която
заемала длъжността готвач в обекта. Х.Т. се намирала в кухнята на обекта,
облечена с работно облекло и приготвяла храна. На Х.Т. била предоставена за
попълване декларация, в която посочила, че има сключен трудов договор с „Г.М.к.“
ЕООД от 07.02.2019 г. за длъжността „готвач“ с работно време от 12,00 часа до
20,00 часа, както и че няма сключен граждански договор. Декларирала още, че
получава месечно възнаграждение в размер на 560,00 лева, има почивни дни два
пъти седмично и три почивки в работния ден.
На дружеството била връчена
призовка за явяване на представител в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и
представяне на документи, включително заверени копия на трудов договор,
длъжностна характеристика и допълнително споразумение за Х.Т..
На следващия ден (08.02.2019
г.) в 12:57:06 часа дружеството подало уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ за
регистриране на трудовия договор на Х.П.Т..
В хода на документалната
проверка пред служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна бил
представени граждански и трудов договор, сключени между „Г.М.к.“ ЕООД и Х.П.Т..
Приемайки, че дружеството е
извършило нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, на 27.02.2019 г. св. М. съставила акт
за установяване на административно нарушение срещу дружеството, който бил
връчен на управителя Н.Р.У..
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок дружеството е депозирало писмено възражение срещу
съставения АУАН, като на 06.03.2019 г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда”
– гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в
АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни
доказателствени средства: показанията на св. М.И.М., и писмени доказателства и
доказателствени средства: заверени копия на трудов договор между „Г.м.к.“ ЕООД
и Х.П.Т.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ;
декларация; протокол за извършена проверка; идентификационна карта; призовка по
чл. 45, ал. 1 АПК; заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“; копие на акт
за установяване на административно нарушение № 03-010886/27.02.2019 г.; фактура
с доставчик „Г.м.к.“ ЕООД № 30/11.02.2019 г.; граждански договор № 1/2019 г.
между „Г.м.к.“ ЕООД и Х.П.Т.; констативен протокол - приложение № 1/08.02.2019
г.; разписка - приложение № 2/08.02.2019 г.; декларация приложение №
3/08.02.2019 г., сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДФЛ от
08.02.2019 г. и АУАН в оригинал.
Съдът
кредитира гласните доказателствени средства – свидетелските показания на св. М.М. като обективни и достоверни, доколкото същите не
съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това
съответстват на събраните по делото писмени доказателства и доказателствено
средство и по - конкретно на трудовия договор между „Г.м.к.“ ЕООД и Х.П.Т.,
справката за приети и отхвърления уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ и АУАН. От
същите се установява, че на 07.02.2019 г. е сключен трудов договор между въззивното дружество и Х.Т., която е започнала да изпълнява
трудовите си функции на тази дата и на следващия ден работодателят е подал
уведомление до НАП за сключения трудов договор.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази
разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по
този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по
делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на
контролните органи, а напротив показанията на св. М.И.М. подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също
служи като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът
кредитира и събраните по делото писмени доказателства и доказателствено
средство като обективни и достоверни и допринасящи за разкриване на обективната
истина по делото.
Посочените
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени и ценени
поотделно и в тяхната съвкупност,
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради
което въз основа тях съдът изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната
проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани
в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност,
съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по
реда на чл. 43, ал. 4 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
При анализа на приложимата
нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.
63, ал. 2 от КТ, съгласно която работодателят няма право да допуска до работа
работник или служител, преди да му бъдат предоставени документите, изчерпателно
изброени в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ – екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
В чл. 1, ал.
2 КТ е регламентирано, че отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
От
показанията на св. М. се установява, че Х.П.Т. е била облечена в работно
облекло и е приготвяла храна в кухнята на стопанисвания от въззивното дружество
обект – ресторант. На следващо място Х.Т. е подписала декларация, в която
изрично е посочила, че има сключен трудов договор от датата на проверката,
изпълнява длъжността готвач в ресторант „Г.М.к.“, няма сключен граждански
договор, получава месечно възнаграждение и има регламентирани работно време,
както и седмични и дневни почивки. Между въззивното
дружество и Х.Т. се установяват като налични всички елементи на трудовото
правоотношение: две страни (работодател и работник); определено място на работа
(ресторант „Г.М.к.“); заемането на конкретно определена длъжност (готвач);
определено трудово възнаграждение с постоянен характер (560 лв.); периодичност на
заплащането (месечно); продължителност на работния ден (от 12,00 ч. до 20,00
ч.) - по арг. от чл. 66, ал. 1 КТ.
Следователно
съдът намира, че въззивното дружество е осъществило от обективна страна състава
на нарушението на чл. 63, ал. 2 от КТ,
тъй като на 07.02.2019 г. в 14,30 часа в качеството на работодател е допуснало
до работа лицето Х.П.Т. на длъжност „готвач“ в ресторант „Г.М.к.“***, Морско
казино (Морската градина), преди да е предоставено копие от уведомлението по
чл. 62, ал. 3 КТ.
По възраженията на въззивното дружество:
Съдът намира
за неоснователно възражението, че съставеният АУАН е нечетлив, което да е
равнозначно на липса на издаден АУАН, годен да сложи началото на
административнонаказателното производство, от една страна, а от друга страна да
са ограничени процесуалните права на въззивното дружество. В тази връзка съдът
прие като писмено доказателство заверено от управителя на въззивното дружество
копие на АУАН, което е четливо във всички негови части. По делото е представен
и оригинал на АУАН, който подписан от управителя на въззивното дружество с
възражения, поради което не би могло да се приеме, че въззивното дружество е
било лишено от възможността да се запознае със съдържанието на акта.
Съдът не
приема за основателно възражението, че не е налице трудово правоотношение между
Х.П.Т. и въззивното дружество. Главната разлика между
договора за изработка, какъвто се твърди, че е сключен, и трудовия договор е
наличието на йерархична обвързаност и пряк контрол върху всяка конкретна
дейност, изпълнявана от наетото лице. В случая е налице йерархична зависимост,
присъща на трудовия договор, съответно неприсъща на договора за изработка,
където правата на възложителя се изчерпват с възлагането на определен краен
резултат на изпълнителя. Всякаква независимост на Х.Т. във връзка с
изпълняваната от нея дейност по приготвянето на храна от дружеството –
работодател в този случай е изключена – тя работи в определено работно време,
на осигурено от работодателя работно място и оборудване, с материали на
работодателя, извършвайки дейност в полза единствено на въззивното дружеството.
В подкрепа на този извод са и клаузите от представения граждански договор, в
който е посочено, че изпълнителят приема да извърши „помощ в кухнята на
ресторант „Галерия“ в комплекс „Морско казино“ по подготовка на мероприятие –
тип „кетъринг“ на посочената дата (чл. 1 от
договора). В чл. 2 от договора изрично е уговорено, че изпълнителят се
задължава да се яви на 07.02.2019 г. своевременно в кухнята на ресторант
„Галерия“, като извърши необходимите помощни действия от 15 ч. до 23 ч. под
ръководството на назначения в ресторанта главен готвач. Дори предметът на
т.нар. граждански договор от 06.02.2019 г. не е постигане на еднократен и
конкретно индивидуализиран краен резултат (напр. приготвяне на определени по
вид и брой сандвичи, хапки и т.н.), а изпълнение на установено от работодателя
повтарящо се действие – помощ в кухнята, с каквото се характеризира изпълнението
на задълженията по трудовия договор. На следващо място в случая е налице и
уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 560,00 лв., посочено от Х.Т. в попълнената от нея
декларация. Действително е предвиден срок на изпълнение на трудовите функции,
но това отново не променя характера на правоотношението като трудово, доколкото
в чл. 68 от Кодекса на труда изрично е предвидено в точно определени хипотези
възможността да бъде сключен трудов договор за определен срок. В случай че
работодателят е искал да изпита качествата на работника, в КТ на труда изрично
е предвидена възможност за сключване на трудов договор със срок за изпитване
(чл. 70 КТ), но и в този случай правоотношението е трудово. В тази връзка не
без значение е и обстоятелството, че на 08.02.2019 г. е подадено уведомление в
НАП за сключен трудов договор, екземпляр от който е представен в хода на
проверката. В договора са уговорени длъжност, работно време и място на работа,
които са идентични с декларираните от работника с декларация по време на
проверката от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. По тези
съображения съдът намира, че в деня на проверката е съществувало трудово
правоотношение между страните.
Представената
разписка за платено възнаграждение в размер на 46,25 лв. не променя изводите на
съда по посочените по-горе съображения и най – вече поради липсата на договор
за изработка, какъвто се твърди да е сключен между страните.
Дали
контролните органи са имали задължение да обявяват съществуването на трудовото
правоотношение по реда на чл. 405а КТ е неотносимо в това производство, което е
с предмет административното нарушение по чл. чл. 63, ал. 2 КТ.
Съдът
намира, че не е налице твърдяното диктуване от контролните органи на текста на
декларацията, попълнена от Х.П.Т., доколкото в сключения на същата дата трудов
договор уговорените длъжност, работно място, работно време и възнаграждение са
идентични с тези, които са посочени в декларацията. Не е житейски логично
проверяващите органи да са диктували елементите на трудов договор, който
по-късно след извършване на проверката страните са сключили.
По отношение на имуществената санкция:
Съдът
намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за
типично нарушение.
Неприложима
е и разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ предвид разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ, съгласно която не са
маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и
2 КТ.
Тълкуването, което е дадено в Тълкувателно решение № 3 от
10.05.2011 г. на ВАС по по тълк.
д. № 7/2010 г., ОСК, предхожда законодателните промени, с които е приета ал. 2
на чл. 415в КТ, поради което очевидно волята на законодателя е да отграничи нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и
чл. 63, ал. 1 и 2 КТ от маловажните нарушения.
Разпоредбата
на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда имуществена санкция за работодател, който наруши
разпоредбата на чл.
63, ал. 2 КТ, в размер от 1500 до 15 000 лв.
При
индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не
се съдържат данни „Г.М.к.“ ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на
трудовото законодателство, което мотивира съда да приеме, че нарушението е
извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло
отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения
ред в страната. На следващо място като смекчаващо отговорността следва да се
отчете и обстоятелството, че нарушението е отстранено непосредствено след
извършване на проверката.
Съдът
не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие
с чл. 27, ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния размер от 1500 лв. се
явява справедлива и напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата
на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната му
част, като наложената имуществена санкция в размер на 5000 лв. бъде намалена до
предвидения в закона минимум от 1500 лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора не следва да се
присъждат разноски на въззиваемата страна поради това, че жалбата е уважена по
направеното евентуално искане за изменение на наказателното постановление в
частта относно определения размер на наложената имуществена санкция.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03 – 010886 от 06.03.2019 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „Г.М.к.“
ЕООД на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 5000 (пет хиляди) лева
на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: