Р Е Ш Е Н И Е
№59 21.02.2020г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданска колегия, в закрито заседание
на Д.и и първи февруари две хиляди и Д.а година:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията
Бозаджиев в.гр.дело №62 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
по чл.437, във вр. с чл.435, ал.2 от ГПК.
Същото е образувано по жалба на длъжника
К.С.Л., чрез пълномощника му адв.Т.К. против действия на съдебния изпълнител,
изразяващи се в насочване на принудително изпълнение чрез опис и оценка на
несеквестируема вещ, в противоречие с разпоредбата на чл.447, т.7 от ГПК.
В тази връзка се излагат съображения.
Моли се за отмяна на извършените от
съдебния изпълнител действия, като неправилни и незаконосъобразни.
В срок е постъпил отговор на жалбата от
страна на взискателя по изп.дело №201888500400724- Й.Й.Л., представляван от
пълномощника си адв.Б..
В нея се моли да бъде оставена
подадената жалба без разглеждане, като просрочена, тъй като е подадена извън
срок по чл.436 от ГПК.
От друга страна се приема, че тя е без
годен предмет, тъй като длъжникът няма право да обжалва нарочен и извършен вече
опис и направена оценка на земя, без постройката.
В случай, че се приеме жалбата за
допустима, се моли тя да бъде оставена без уважение, защото в нея не се доказва
и обосновава, че е налице несеквестируем
имот, притежаван от жалбоподателя.
Излагат се доводи в този смисъл.
Претендират се разноски за заплатен
адвокатски хонорар.
Постъпили са мотиви на ЧСИ- Самарджиев,
в които е изложено становище за недопустимост на подадената жалба, алтернативно
в насока на нейната неоснователност.
От събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително дело №20188850400724 е
образувано във връзка с подадена молба от адв.Н.Б., в качеството на
представляващ Й.Й.Л., с вх.№15214/15.11.2018г., въз основа на Изпълнителен
лист, издаден на 07.11.2018г. на РС- Пазарджик, като длъжник по същия е К.С.Л..
С Постановление №3882/19.11.2018г., ЧСИ
е наложил запор върху банкови сметки на длъжника К.С.Л. в „Първа инвестиционна
банка“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД. Изпратени си запорни съобщения до
последните две банки на 19.11.2018г.
С Писмо до ЧСИ от 23.11.2018г.,
„Уникредит Булбанк“ АД е признало вземането, върху което е наложен запор за
основателно.
От Нотариален акт №90, том І, дело
№1713/1987гг. се установява, че молителя С.Г. Л. е признат за собственик на
следния недвижими имот: Незастроен, урегулиран парцел ХV-2, намиращ се в кв.2
по регулационния план на с.С., представляващ незастроен имот от 584кв.м., който
участва в парцела с 248кв.м., а от съседния имот с номер 25 се придават
336кв.м., което е платено.
Видно от Декларация по чл.14 от ЗМДТ с
вх.№**********/25.05.2018г., подадена от лицето Р. С.Л. ***, последния е
декларирал УПИ с площ от 584кв.м., в т.ч. и жилище на два етажа със застроена
площ от 108кв.м. Посочено е в този документ, че съсобственици в на този имот са
четири лица- декларатора Р. С.Л.- 1/8ид.ч., К.С.Л.- 1/8ид.ч., Г. С.Л.- 1/8ид.ч.
и Ф.К.Л.-5/8ид.ч.
От Удостоверение с изх.№96/21.05.2018г.
издадено от Служба „Кадастър и регулация“ при Кметство с.С. е визирано, че на
името на С.Г. Л. е записан следния недвижим имот: УПИ ХV-2 в кв.2, с площ от
584кв.м., съгласно Нотариален акт№90, том ІV, н.д.№1713/1987г., като в него има
построена ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 108кв.м.,
съгласно одобрен проект от 03.11.1987г., Разрешение за строеж №20/20.11.1987г.
и Протокол за дадена строителна линия и ниво №19/20.11.1987г.. Настоящото е
издадено на наследници на С.Г. Л..
Видно от Удостоверение за наследници с
изх.№42/17.05.2018г. се установява, че С.Г. Л. е починал на 14.11.2000г., като
е оставил наследници- Ф.К.Л.- съпруга; Г. С.Л.- син; К.С.Л.- син и Р. С.Л.-
син.
Видно от Разпореждане от 15.05.2019г. от
страна на ЧСИ е наложена възбрана върху притежавани от длъжника 1/8ид.ч. от УПИ
ХV-2 в кв.2 по плана на с.С., с административен адрес: обл.Пазарджик, общ.Септември,
с.С., ул.“Д. и О.“ №29, с площ от 584кв.м., ведно с построената в УПИ ХV-2 в
кв.2, двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 108кв.м., при
съседи: УПИ ХVІ- 2, УПИ І-2 и от две страни улици. Съобщението за наложената възбрана
е получена от майката на длъжника Л. на 29.05.2019г.
От Молба от 10.06.2019г., взискателят Й.
Й. Б. е поискал извършване на опис и оценка на възбранения имот.
Видно от Призовка за принудително
изпълнение с изх.№6827/03.07.2019г., същата получена от Ф.Л.- майка на длъжника
се установява, че на 01.08.2019г. от 11.00ч. ще бъде извършен опис на УПИ ХV-2
в кв.2, по плана на с.С., ул.“Д. и О.“ №29, с площ от 584кв.м.
Призовка за принудително изпълнение е
изпратена за връчване чрез Началника на Затвора- Пазарджик, като същата е
получена лично от К.Л. на 17.07.2019г.
Видно от Протокол от 01.08.2019г.,
недвижимият имот е описан, като предмет е на същия е УПИ ХV-2 в кв.2, по плана
на с.С., ул.“Д. и О.“ №29, с площ от 584кв.м., без построените сгради в имота.
Оценката на имота е извършена от
лицензиран оценител В.Р., като в тази връзка е изготвения от последния Резюме
на доклад от 17.10.2019г. Във връзка с тази оценка е изпратено Уведомление с
изх.№10862/23.10.2019г. до К.С.Л. ***, като не са налице данни за неговото
връчване. Изпратено е уведомление и до Затвора- Пазарджик, но приложеното
Известие за доставяне не се установява,
че е налице надлежно връчване до адресата.
Въз основа на
същите, съдът прие за установено следното от правна страна:
Жалбата на длъжникът К.С.Л. е допустима,
като подадена в срок срещу изпълнително действие, което подлежи на обжалване от
този изпълнително- процесуален субект, съгласно чл.435, ал.2 от ГПК, тъй като
изложените в нея оплаквания обосновават една от визираните в посочената
нормативна разпоредба фактическа предпоставка, а именно: „насочване на
изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо.
В тази връзка следва да се посочи, че
има наложена възбрана от страна на ЧСИ
върху 1/8ид.ч. от УПИ, ведно с построената в него жилищна сграда, за които
жалбоподателят приема, че са несеквестируеми. След като длъжникът обжалва
насочване на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо, то
следва да се отбележи, че същия има право по всяко време на изпълнението да
възрази, че производството е насочено срещу вещ, която счита за
несеквестируема. Действително в жалбата, защитата му не е прецизна в
оплакванията си, като визира, че са налице незаконни действия по опис и оценка
на несеквестируема вещ без ясна конкретизация дали се касае само за жилището,
съответно УПИ или и двете заедно. В тази връзка следва да се посочи, че ако се
обжалва единствено и само описа и оценката, то не би имало предмет на обжалване
и такава констатация би довела до извод за недопустимост на жалбата. В случая
не може да се игнорира обаче направеното възражение за несеквестируемост.
В настоящия случай, след като са налице данни, че се налага възбрана, както върху поземления имот- УПИ ХV-2 в кв.2, по плана на с.С., ул.“Д. и О.“ №29, с площ от 584кв.м., така и върху построената в УПИ-2, кв.2, двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 108кв.м., следва да се приема, че няма основание да се разграничава, че е налице насочване на принудителното изпълнение единствено и само с налагането на възбрана, което да подлежи на съдебен контрол. Такъв следва да се реализира в цялост, както по отношение на възбраната, включително и извършените впоследствие опис и оценка на процесното УПИ.
Предвид на тези си съображения,
настоящата инстанция не споделя направените възражения в отговора на взискателя
и мотивите на ЧСИ за недопустимост на подадената жалба.
Съгласно разпоредбата на чл.444, т.7 от ГПК изпълнението не може да бъде
насочено върху несеквестируемо жилище на длъжника. Несеквестируемостта е
забрана за принудително изпълнение върху определени имуществени права на
длъжника, която лишава съдебния изпълнител от процесуална власт да ги възбранява,
запорира, продава. Нормите, които уреждат несеквестируемостта са императивни.
Съдебният изпълнител е длъжен да проверява дали правото, обект на принудително
изпълнение е секвестируемо към деня на запора или възбраната. Въпросът за
несеквестируемост на конкретното имущество се преценява към момента на
насочване на принудителното изпълнение спрямо него. От посочените по- горе
доказателства се установява, че към датата на налагане на възбраната и
насрочване на опис и оценка на УПИ и само възбраната върху построената в него двуетажната
жилищна сграда, последната е несеквестируема.
По делото не са налице доказателства в
насока, че длъжникът има друго жилище.
Налице са оспорвания, че не е налице
жилище по смисъла на параграф 5, т.30 от ДР на ЗУТ, но същите не могат да бъдат
споделени.
Основанието за този си извод, съдът
основава на приложеното по изпълнителното дело Удостоверение, с
изх.№96/21.05.2018г. в който е отразено, че на името на С.Г. Л. /наследодател
на длъжника К.Л./ има записан недвижим имот, а именно: УПИ ХV-2 в кв.2, с площ
от 584кв.м., съгласно Нотариален акт №90, том ІV, н.д.№1713/1987г., като в него
има построена ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 108кв.м.,
съгласно одобрен проект на 03.11.1987г., Разрешение за строеж №20/20.11.1987г.
и Протокол за дадена строителна линия и ниво №19/20.11.1987г. Съответно и на приложеното Удостоверение
изх.№215/04.12.2019г. издадено от Кметство с.С., в което е отразено, че
в жилищната сграда, находяща се на ул.“Д. и О.“ №29 с.С. се помещават три
семейства, като са посочени десет лица сред които е и длъжникът К.Л..
В случая след като са налице данни от
първото удостоверение, че са налице строителни книжа касаещи построяването на
масивна жилищна сграда, то настоящата инстанция приема, че съдебния изпълнител
е следвало да изследва действително дали е налице жилище по смисъла на закона.
Налице е от негова страна бездействие, което дава основание на настоящата
инстанция да приема, че твърденията на жалбоподателя, че това е единственото му
жилище следва да се кредитират, като същото отговаря на законовите критерии.
От друга страна следва да се посочи, че
съгласно чл.2, ал.1, т.2 от Наредба за жилищни нужди на длъжника и членовете на
неговото семейство са определени нормите за жилищни нужди на длъжника и
членовете на неговото семейство. В този смисъл следва да се посочи факта, че
длъжникът Л. притежава 1/8ид.ч. от поземления имот с площ от 584кв.м., както и
1/8ид.ч. от жилищната сграда от 108кв.м.
С оглед на цитираната по- горе норма и
въведени с нея критерии следва да се приеме, че при тази квота на собственост,
длъжникът Л. не притежава необходимата минимална норма за жилищна нужда. Не
може да се игнорира и факта, че при налагането на възбрана, съдебния изпълнител
визира 1/8ид.ч. от поземления имот, като не визира идеални части за жилището.
Така както е отразено, следва да се приема, че е наложена възбрана на цялата
жилищна сграда, а не на идеална част, която е собственост на К.Л..
При
тези данни, въззивния съд приема, че длъжникът е доказал несеквестируемостта на
обитаваното от него жилище, което се явява единствено за него.
След като принудителното изпълнение
върху едно несеквестируемо право е недопустимо, недопустимо е не само осребряването
на това право, но и неговото възбраняване, с което неоснователно се ограничава
правната сфера на длъжника.
Няма основание да се игнорира и че
предприетите принудителни действия към недвижимия имот на длъжникът визират
едно свръхобезпечение на мерките които се предприемат за събиране на вземанията
на взискателя по изпълнителното дело. В тази връзка, няма как да се отрече конкретното
задължение по изпълнителния лист, което е в размер на 400лв., плюс разноските
по изпълнителното дело. На практика е налице наложен запор върху банкова сметка
***, като е признато вземането от банката, в случая „Уникредит Булбанк“ АД,
като са налице и данни за частични плащания реализирани от Л..
С оглед на гореизложеното, настоящата
инстанция приема, че следва да отмени действията на съдебния изпълнител по
насочване на изпълнението върху несеквестируем имот на длъжника- възбрана, опис
и оценка, на несеквестируемия имот, представляващ 1/8ид.ч. от УПИ ХV-2 в кв.2
по плана на с.С., с административен адрес: обл.Пазарджик, общ.Септември, с.С.,
ул.“Д. и О.“ №29, с площ от 584кв.м., ведно с построената в УПИ ХV-2 в кв.2,
двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 108кв.м., при съседи:
УПИ ХVІ- 2, УПИ І-2 и от две страни улици.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА действията на ЧСИ-
Г. Самарджиев по изпълнително дело №20188850400724/2018г., по насочване на
изпълнението върху несеквестируемо имущество чрез налагане на възбрана опис и оценка на
несеквестируемия имот, представляващо 1/8ид.ч. от УПИ ХV-2 в кв.2 по плана на
с.С., с административен адрес: обл.Пазарджик, общ.Септември, с.С., ул.“Д. и О.“
№29, с площ от 584кв.м., ведно с построената в УПИ ХV-2 в кв.2, двуетажна
масивна жилищна сграда, със застроена площ от 108кв.м., при съседи: УПИ ХVІ- 2,
УПИ І-2 и от две страни улици.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.