РЕШЕНИЕ
гр. София, 25.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на втори април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с.: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 14465 по описа на СГС за 2019 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 173131 от 22.07.2019 г., постановено по гр. дело
№ 45725/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 72-ри състав, частично е уважен
предявения от Г.С.Ш. срещу „А.-ПСД“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ и ответникът е осъден да заплати сумата от 12000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на настъпила трудова злополука от 23.02.2017
г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука - 23.02.2017
г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата
над уважения размер от 12000,00 лв. до пълния предявен размер от 20000,00 лв.
Със същото решение и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца съразмерно на
уважената част от иска и сумата от 540,00 лв., представляващи разноски по
делото, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е осъден да заплати в полза
на СРС сумата от 480.00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 156.00 лв.
разноски за вещо лице.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца Г.С.Ш., чрез пълномощника си – адв. Ж.Д., с надлежно учредена представителна власт по
делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати
от първоинстанционния съд нарушения на материалния
закон и необоснованост. Поддържа, че в нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
и указанията дадени в ПВВС № 4 от 23.12.1968 г., СРС не е присъдил справедливо
обезщетение, тъй като не е отчел степента на претърпените болки и страдания, а
също така и физическия и душевен дискомфорт, който е
изпитал следствие на претърпяната трудова злополука, както и интензивността на
болките и страданията. Не е взел предвид последвалите медицински процедури,
както и продължителния възстановителен процес , през който не е бил в състояние
да се обслужва сам. Поддържа, че справедливото обезщетение е в размер на
20000,00 лв. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и уважи изцяло
предявения иск. Претендира и направените по делото разноски.
Въззиваемият ответник – „А.-ПСД“ ЕООД, не е подал в законоустановения
срок отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание
чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата,
сочейки че първоинстанционното решение е законосъобразно,
обосновано и правилно.
Решението в частта, с която ответникът „А.-ПСД“ ЕООД е осъден да
заплати на Г.С.Ш. на основание чл. 200 КТ сумата от 12000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
настъпила трудова злополука от 23.02.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на настъпване на трудовата злополука - 23.02.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, не е обжалвано от ответната страна и е влязло в законна
сила.
Жалбата е подадена в срока по чл.
259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като жалбоподателят не дължи държавна такса /чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК/, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна.
Съгласно цитираната разпоредба на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на
въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан
от посочените в жалбата пороци. Във връзка с релевираните в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция
намира следното:
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от
трудова злополука работник или служител
неимуществени вреди, трябва да бъдат
установени чрез пълно и главно /от ищеца/ доказване
по правилата на чл. 154, ал.
1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни
последици – болки и страдания и 3) причинно-следствена
връзка между злополуката и причинените вреди, т. е. причинените болки и страдания да са закономерна,
естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във
връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена
в интерес на предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда и възниква независимо от обстоятелството
дали той самият, негов орган
или друг негов работник или служител е виновен за увреждането
– арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал.
1 КТ е обективна, поради
което работодателят
следва да го обезвреди.
Тъй като обжалваното решение в частта, в която е уважен предявения
осъдителен иск за сумата от 12000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на настъпила трудова злополука от 23.02.2017
г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука -
23.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, е влязло в законна сила, то в
конкретния случай със сила на присъдено нещо между страните в настоящото
съдебно производство са установени всички материални предпоставки, обуславящи
възникването на спорното материално право.
По отношение на
единственото оплакване във въззивната жалба, касаещо размера на дължимото от работодателя обезщетение,
следва да се отбележи, че от събраните писмени доказателства и заключението на приетата по делото без възражения от страните СМЕ, което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадено и
кредитира с доверие, се установява, че във връзка
с процесната трудова злополука ищецът е получил 10% изгаряне от общата повърхност на кожата, по двете
ръце, пениса и двете бедра, от 1, 2 и 3-те степен, във връзка с което е
проведено трикратно оперативно лечение в
УМБАЛСМ Пирогов, изразяващо се в отстраняване на некротични
тъкани, изрязване на образували се груби ръбци и обработка
на раневи повърхности с медикаменти, както и че са
правени етапни превръзки. Посочило е още, че възстановителният период е около
три месеца, като ще останал белези в зоната на уврежданията, които са с траен и
загрозяващ характер.
От показанията пък на свидетелите М., Д.и К., които преценени по реда на чл. 172 ГПК настоящият състав на съда намира за непосредствено възприети, обективни и
подкрепящи се от събраните писмени доказателства, и кредитира с доверие, се установява, че следствие на инцидента ищецът е престоял в болницата около 10 дни, след което влизал още
два пъти в болницата. Сочат още, че майка му дошла в София,
за да се
грижи за него, а след това живял
известно време при сестра си,
като майка му продължила да
се грижи за него, тъй
като непрекъснато трябвало да се
сменят превръзки. Останали му белези
по ръцете и краката, което го притеснявало и травмирало психически. След болничните се върнал за
известно време на работа, след
което напуснал.
По
отношение размера на ищцовата претенция
следва да се има предвид,
че чл. 212 КТ препраща пряко към разпоредбите на гражданското законодателство – за неуредените от КТ въпроси за имуществената
отговорност на работодателя. Доколкото в КТ липсва метод за
оценка на заместващото обезщетение за причинени неимуществени
вреди, следва да се приложи
правилото, уредено в чл. 52 ЗЗД, а именно – обезщетението да се определи по
справедливост. Ето защо причинените на ищцата неимуществени
вреди – болки и страдания следва да се
преценяват с оглед на комплексен критерий,
включващ обстоятелства като характер на
увреждането, причинените морални страдания, неудобствата в нормалната деятелност
и т.н. В този смисъл и т. 2 на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, който изяснява правнорелевантното обстоятелство,
че понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а се определя конкретно според обстоятелствата по делото. В конкретния случай ищецът е
претърпяла трудово злополука,
изразяваща се в 10% изгаряне от общата повърхност на кожата, по двете ръце, пениса и двете
бедра, от 1, 2 и 3-те степен, във връзка с което е проведено трикратно
оперативно лечение в УМБАЛСМ Пирогов, изразяващо се в отстраняване на некротични тъкани, изрязване на образували се груби ръбци и обработка на раневи
повърхности с медикаменти, както и че са правени етапни превръзки. Следва
да се има
предвид,
че тази травма е създала значителни неудобства и е
свързана
с ежедневни битови затруднения в нормалната
деятелност на ищеца, тъй като се е налагало да бъден гледан от майка си и
сестра си. Нещо повече, следствие на злополуката е получил белези в зоната на уврежданията, които
са с траен и загрозяващ характер. Без съмнение тези травми са оказали негативен
ефект и върху психическото състояние на ищеца, доколкото е млад човек, а същите рефлектират върху самочувствието му.
Следва да се отчета и обстоятелството, че възстановявителният
период е продължил над 3 месеца.
В понятието “неимуществени вреди”, според последователната практика на ВКС,
споделяна и от настоящия състав (Решение №407/26.05.2010г по гр.д. №
1273/2009г.,III ГО, ВКС; Решение. №195 от 16.07.2013 по гр.дело №757/2012, IV
ГО, ВКС) се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, които в своята цялост формират именно
негативните емоционални изживявания на същия, за които е ноторно
известно отразяването им върху психиката и създадения от това социален дискомфорт. Ето защо
настоящата съдебна инстанция приема, че всички доказателства преценени в своята
съвкупност, касаещи определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл.
52 ЗЗД водят до извод, че същото е в размер на 20000,00 лв. В заключение следва
да се отбележи, че принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране
на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, релевантни към реално
претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), поради което
и справедливото компенсаторно обезщетение в конкретния случай е в размер на 20000,00
лв., който в най-пълна степен съответства с принципа за справедливост по
смисъла на чл. 52 ЗЗД, приложим в случая поради изричното
препращане на чл. 212 КТ.
Тъй като правните изводи на
двете съдебни инстанции не се съвпадат, решението в обжалваната част, с която е
отхвърлен предявения от ищеца осъдителен иск за заплащане на сумата от 8000,00
лв., представляваща разликата над уважения размер от 12000,00 лв. до пълния
размер от 20000,00 лв., неимуществени вреди вследствие на настъпила трудова злополука
от 23.02.2017 г. следва да бъде отменено, а предявения иск следва да се уважи
за пълния размер от 20000,00 лв., като в полза на ищеца се присъди сумата от
още 8000,00 лв.
С оглед изхода на делото пред въззивната
инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК в полза на въззивника-ищец следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС в
размер на още 360,00 лв., както и такива за производството пред СГС в размер на
600,00 лв.
При този изход на правния спор и с оглед предмета на
делото пред настоящата инстанция, ответникът трябва да бъде осъден по правилата
на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК
да заплати дължимите държавни такси за първата инстанция, както и за въззивната инстанция, съобразно уважения размер на иска, а
именно: 320,00 лв., представляваща държавна такса в полза на бюджета на СРС и
сумата от 160,00 лв., в полза на бюджета на СГС.
С оглед на цената
на иска и по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК въззивното решение подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на
чл. 280 ГПК в 1-месечен срок
от връчване на препис на
страните.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 173131 от 22.07.2019 г., постановено по гр. дело №
45725/2018 г. по описа на СРС, ІI ГО, 72-ри състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от Г.С.Ш., ЕГН **********, със съдебен
адрес:*** – адв. Ж.Д., против „А.-ПСД“ ЕООД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 200 КТ за
разликата над уважения размер от 12000,00 лв. до пълния предявен размер от
20000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на настъпила трудова злополука от 23.02.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на настъпване на трудовата злополука- 23.02.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА.
ОСЪЖДА „А.-ПСД“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление ***, да заплати на Г.С.Ш., ЕГН **********, със съдебен
адрес:*** – адв. Ж.Д.,
на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от още 8000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на настъпила трудова
злополука от 23.02.2017 г., ведно със законната лихва от датата на настъпване
на трудовата злополука- 23.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, а
на основание чл. 78, ал. 1, вр.
чл. 273 ГПК сумата от 360,00 лв.,
представляваща разноски в производството пред СРС за адвокатско възнаграждение,
както и сумата от 600,00 лв., представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС.
ОСЪЖДА „А.-ПСД“ ЕООД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 6, във вр.
с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 273 ГПК да
заплати в полза на бюджета на СРС държавна такса в размер на сумата от 320,00 лв., а в полза на
бюджета на СГС сумата от 160,00 лв.
РЕШЕНИЕ №
173131 от 22.07.2019 г., постановено по гр. дело № 45725/2018 г. по описа на
СРС, ІI ГО, 72-ри състав, в частта, с
която „А.-ПСД“
ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, да заплати на Г.С.Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** – адв. Ж.Д., на
основание чл. 200,
ал. 1 КТ сумата от 12000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на настъпила трудова злополука от 23.02.2017
г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука-
23.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: